Съвместно отворена от Захарната Фея и върколакът Дзверо, сладкарницата в Градът Слънце е едно от най-вкусните места, което задължително трябва да посетите! Светлият ѝ просторен интериор е като изваден от модно списание, а десертите са направо да си оближете пръстите (лапите? копитцата?).
Себастиан изпитваше огромна неловкост, но нямаше какво да направи, а липсата на спомените му не му помагаше изобщо освен да го кара размишлява още върху положението си. На моменти по пътя към града той получи спомени или видения може би, но те бяха свързани с това как той се обличаше да отиде на официален купон и след това.... Той не можеше да си спомни.
Тичайки с все сили, Себастиан най-накрая стигна от разрушената вила, в която се беше събудил до Града пред него. Той даже не обърна толкова внимание в размислите си и опитите да си спомни кой е, че се оказа пред една Сладкарница.
- Не бих отказъл един шоколадов кекс или сладолед в момента. Сладкото би ми помогнало да се успокоя. - Той посегна към врата и влезна вътре да разгледа опциите на витрината.
- А пък може и да разпитам собствениците вътре къде се намирам и какво се случва...
Ад Мина and Ана фон Кайран like this post
Ад Мина Admin
Заглавие: Re: Сладкарница Пон Фев 08, 2021 12:24 am
Себастиан влезе с идеята за кекс, обаче май друго щеше да получи. От кухнята се чу някакъв странен гърлен звук и... излизаше пушек? -Ама че глупост! Ей на това му се вика кофти първи работен ден - една малка и сладка пекарка излзе заедно с дима. Отне й известно време да забележи момчето, но щом го видя киселата й физиономия изчезна и на нейно мясро се появи приветлива усмивка. - Здравейте! Добре дошли в най-сладкото място в цял Пъкъл. Какво ще желаете? - замисли се за малко и го погледна извинително - Ако идвате за прочутия ни шоколадов кекс, ще трябва да ми простите. Стана гаф и изгоря, но има мнпго други вкуснотии. Целувки, например?
За момент младежът се притесни дали всичко е наред, да не би да се запали заведението, което му навя спомен за горяща сграда, в която се намира, но не можеше да си спомни друго освен този детайл.
- Добре спомените ми се връщат макар и бегло. Но горящата сграда, къде съм я виждал и дали наистина съм ангел? Как "човек", разбира, че е ангел. Твъде много въпроси за един мъж на гладен стомах. След като хапна нещо сладко ще попитам къде се намирам. - мислеше той.
Себастиан се усмихна бодро и весело:
- Нямам нищо против да пробвам нещо друго тогава. Мисля да приема офертата за Целувки? Какво представляват? Не всъщност нека да е изненада. - обърна се той към пекарката.
Девойчето се позамисли и огледа хубаво персонажа пред нея. Така като го гледаше едва ли беше някой върколак, много беше дребен. Не, че тя самата не беше именно мини версия на расата си, ама при мъжете по-рядко се наблюдаваше тая аномалия. "Пък и по-любезен от повечето" - помисли си тя и се реши. Сигурно е или ангел, или някой заблуден човек. Без да се бави повече му кимна енергично и се покри отзад за малко. Обслужването тук винаги е било на ниво и клиентите рядко чакаха повече от минутка за нещо. Когато се върна, държеше в ръка красиво целуфанено пликче със светло синя панделка. Целувките бяха различни пастелни цветове и с големената е на една що годе човешка шапка. Изглеждаха като завити облачета, пухкави и много, ама наистина бяха, много сладки. -Заповядай! На мен лично тези са ми любимите. Така или иначе съм малка за моя народ... Ама няма да ти дрънкам на главата сега. Хапвай, хапвай - подаде му ги тя, бидейки все толкова ентусиазирана - Можеш да седнеш на онази маса, ей там, в мое дясно. Пък ако имаш нужда от нещо друго, свиркай, ще бъда точно тук. Повечето маси днес явно бяха свободни, но тази към която го насочи, имаше едно столче и красив букет от маргаритки в средата. Беше близо до прозореца и светлината я правеше една от най-приятните маси в заведението. Подходяща най-вече за странстващи мечтатели.
Себастиан пое с голямо щастие пликчето с Целувките и след като си плати се запъти към масата, която му показа домакинката. Сядайки той обърна внимание как наистина макар и леко самотно мястото имаше доста красота, начина по който светлината огряваше букета от цветя, а и гледката навън беше към прекрасна градина пълна с рози, орхидеи духове и хибискус. В центъра забеляза дърво, което беше окичено с цъфнал люляк.
Продължавайки да гледа красивия пейзаж пред него той се наслаждаваше на Целувките, когато го музата го озари. Изпита желание да напише стихове и някак по навик бръкна във вътрешния джоб на палтото си и извади малкък тефтер със старинна писалка.
- Така...да точно такава красота трябва да се уважи с поезия. - каза си той замислен без да усети, че бе извадил тефтер пълен със стихотворения или пък, че сигурно вече не помнеше негов ли е или не макар, че почерка показваше кой е собственика.
Млад момък покрит с прахуляк, тормозен от помисли объркани, любува се на природата под сянката на чуден люляк. Временен лек за него, бе целувки ангелски, макар и да предпочел би милувки на любима.
Роза бе забелязал в поляна несметна, прекрасен подарък бил за мома любима. Но война и огън отне....
Той прекъсна гласовите си рецитали, връщайки се от фантазията си и си зададе въпроса: - Война? Огън? Любима? Тези думи ми звучат толкова меланхолични, но не мога да разбера или по-точно да си спомня защо избрах точно тях. Ооо не дано никой не чу творението което токущо писах и рецитирах. - силен срам обхвана Себастиан, който бързо прибра тефтера и химикалката и се върна към сладкиша си. Той се замисли да излезне да се разходи из града като свърши с яденето.
Малката пекарка имаше много работа за вършене. Макар и да нямаше хора, сладкишите трябваше да са на лице, а и след като бе изгорила именно най-важния нямаше за кога да продължава да се тутка. Щом се запъти към кухнята обаче, дочу някой да рецитира поезия и това нямаше как де не грабне вниманието й. Огледа се и видя, че идват от новодошлия с целувките. Замисли се дали е добра идея, но в крайна сметка реши, че й е прекалено интересно и отиде на масата, на която тя сама бе пратила странника. -Аз такова, извинявам се - поде срамежливо- ти поет ли си? Никога не съм виждала поети. Това дето рецитираше сега ли го измисли? Много е хубаво... Пак се раздрънках, надявам се, че не те притесних... Може ли да ми разкажеш малко повече? Спомена нещо за война... Девойката прехапа устна и се усмихна притеснено. Не беше много типично поведение за обслужващ персонал, но тя си бе такава една - приказлива и енергична. Та без да дрънка повече, зачака отговори на и без това многото въпроси дето бе задала.
* моля те само да използваш ляво подравняване в постовете занапред *
Себастиан осъзнавайки, че бе чут се изчерви и се почувства неловко и си помисли, че уж си беше обещал да не го прави...
- Чакай обещал? - Да наистина спомням онзи пролетен ден, когато се запознах с нея и всичко тръгна от това, че писах по средата на ядене, но коя беше тя не мога да си спомня, но пък поне изглежда си връщам някой спомени. - мислеше си той.
Бързо се усети и излезна от главата си:
- Аааам да, поне така мисля, събудих се в руйните на една къща в покрайните на този град и нямам спомен за миналото си. Тефтера и химикалката заедно с почерка сочат към мен, така че мисля че съм поет. Макар и да помня само един мистериозен глас провъзгласявайки ме за Ангел след моята смърт. - каза леко притеснен младежът.
- Макар, че това е нелепо, още съм жив и се чувствам по - бодър от всякога. - каза засмивайки се Себастиан. - Междувпрочем, кой е този град? Малко съм изгубен и не мисля, че това е Кралството на Вечния Залез? - попита Себастиан приказната служителка срещу него.
Последната промяна е направена от Себастиан Мемфис на Чет Фев 11, 2021 3:04 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Очите на милото момиче така се разшириха. Ахна от почуда щом чу историята му. Искаше да му помогне някак, но едва ли можеше да направи много. -Това е толкова тъжно, съжалявам да го чуя. Прав си, не се намираш в Кралството на Вечния Залез, а в това на Светлината, или по-точно намираш се на централният площад на Градът Слънце - замисли се за малко и после продължи - Ако искаш, изчакай да свърша работа, от смяната ми остава по-малко от час и мога да се опитам да помогна след това? Едва ли ще е с много, но поне можа да пробвам да отговоря на някои от въпросите ти... Пекарката не дочака отговор, а изтича зад касата, тъй като бе видяла да влизат клиенти. Ако момчето решеше да си тръгне нямаше да му се сърди, все пак му бе предложила помощ, а не го задължаваше да я приеме.
Себастиан Мемфис
Възраст : 27
Заглавие: Re: Сладкарница Чет Фев 11, 2021 4:16 pm
- Нямам нищо против. - Едва ли тя бе чула отговорът му тъй като подобно на заек преследван от ловци скочи зад касата. Младият мъж се върна към последните му 2 Целувки. След като ги изяде потъна в размисли. Той си мислеше, че ако това наистина е в Кралството на Светлината със сигурност имаше шанс да е ангел, както го бе нарекъл онзи глас, но Себастиан не чувстваше нищо различно в себе си, даже напротив чувстваше се още по-изпълнен с енергия.
Въпросът, който не му даваше мир бе защо няма ясни спомени за себе си и миналото си или защо се бе събудил в останките на къща. Също така усещаше, че забравяше някой близък за него. После се сети за тефтера, който по навик бе извадил и писал в него. - Спомените се връщат, но по начина по който се връщат само повдигат повече въпроси. - размишляваше той.
Той не усети че толкова бе изпаднал в размишления, че бе забравил да отмести погледа си от момичето.
Ад Мина likes this post
Ад Мина Admin
Заглавие: Re: Сладкарница Чет Фев 11, 2021 5:50 pm
От време на време малката пекарка поглеждаше към масата на странника, за да види дали все още е там. За нейна приятна изненада той също я наблюдаваше. Дали го правеше съзнателно или не нямаше значение, защото за милото девойче и толкова бе достатъчно да се изчерви. "Това заблудено момче е някак симпатично" - мислеше си тя и нямаше търпение смяната й да приключи. Щом дочака този момент, отново се скри отзад, за да махне престилката, да изтрие брашното от лицето си и да се преоблече. Самата тя не бе обядвала, затова взе още няколко сладкиша, вписа ги в специалното тефтерче за персонала и се върна при Себастиан. -Така и не ми каза името си - тактично подпита тя, придърпвайки си е един стол от съседната празна маса - Аз се казвам Нини. Приятно ми е да се запознаем! - усмихна се вежливо и подаде ръка - Благодаря, че ме изчака. Сега вече можеш да ме попиташ, каквото ти е интересно. Или да ми разкажеш как се озова тук, без да знаеш дори къде си. Както ти решиш, имам достатъчно време.
Себастиан Мемфис
Възраст : 27
Заглавие: Re: Сладкарница Пет Фев 12, 2021 2:57 am
Макар и отнесен в размислите над случващото се с него, Себастиан успя да се съвземе малко преди момичето да приключи смяната си, въпреки това продължи да я гледа съсредоточено. Нещо в нея будеше интерес в него или по-точно топлина. Малко след като тя изчезна някъде отзад, младежът изпита желание да напише поема свързана с сладкишите и изцапаното й лице, но се спря докато бъркаше в вътрешния джоб на сакото си, точно когато докосна тефтера.
- Не, за малко щях да се изложа повторно. - прошепна си той. В този момент тя излезна вече без брашно по лицето и придърпвайки си стол, седна пред пред него и го попита за името му. - Ах да днес съм тотално отнесен, Себастиан се казвам, поне така мисля. Иначе Нини - доста красиво име даже бих го свързал със стиховете, които ми се въртят в гххх...
*той прехапа устните си в опит да прекъсне изречението си, но беше твърде късно.Затова бързо отмести темата.*
- Ами не знам от къде да започна доста съм объркан. Денят днес започна от това как се събудих в едно изолирано порутено имение в покрайнините на града без спомени. Почти... Спомням си от части как някой глас ми бе казал, че за защита на негов служител и добрините, които съм извършил ме провъзгласява за ангел, след което тичах от имението до града тук. - Също така се чудя дали наистина съм ангел или не, не се чувствам различно от преди. Мисля че може би халюцинирам. Сигурно ти звуча напълно луд на този етап... Себастиан се отнесе до такава степен в разказа се за случващото, че даже и той се обърка в един момент и просто млъкна и въздиша тежко.
Ад Мина likes this post
Ад Мина Admin
Заглавие: Re: Сладкарница Пет Фев 12, 2021 6:31 pm
Нини се изкикоти, когато Себастиан, чието име бе щастлива да узнае вече, направи комплимент за нейното. Намираше обърканото момче за безкрайно симпатично, макар и то очевидно да смята, че й прави лошо впечатление. Слушаше го внимателно и се замисли дали не е чувала нещо подобно преди. Повечето хора, станали ангели помнеха миналото си, ако не напълно то поне знаеха горе долу от къде идват, но ако този тук наистина бе станал ангел, само едно създание можеше да му помогне. -Изобщо не ми звучиш луд, само малко объркан. Срещала съм ангели,такива, които са били хора преди това. По принцип повечето си спомнят, в твоя случай, може да е било болезнено преживяване и затова да си го забравил - позамисли се и продължи - ако наистина искаш да разбереш обаче... мисля, че трябва да навестиш Феята Кръстница. Тя е висшето създание в този окръг и само тя би могла да ти помогне. Наистина искаше да му е полезна, но съдейки по всичко, което й бе споделил, възможностите й се простираха до тук. Щеше да го упъти и дори заведе, ако е необходимо... и ако той искаше това от нея, разбира се, не беше от съществата дето ти се натрапват, защото им е скучно. Тайничко обаче се надяваше да прекара повече време с него, далеч от брашното и аромата на канела.
Себастиан Мемфис
Възраст : 27
Заглавие: Re: Сладкарница Съб Фев 13, 2021 3:56 am
Очите на Себастиан светнаха с надежда, той се зарадва много на информацията, която получи от момичето и се обърна към нея:
- Ако можеш да ме упътиш не бих отказал, иначе навлизаме в най-романтичния момент на деня и то началото му - вечерта. Би било глупаво сега да отида до Феята, тъй като бих изпуснал възможността да видя красотата на този град,а и Феята сигурно би ме изгонила ако й досадя по това време. - Но да бъда сам през този период би било доста депресиращо, така че се чудех дали би ми направила компания за разходка из града? - обърна се към Нини. - Доста съм объркан така че трябва малко да опозная мястото където се намирам, но пък мога да се насладя и на романтична нощна среща. А и не бих отказъл да науча повече за теб. - каза той усмихвайки се с големи усилия за да прикрие притеснението му, че може би прекрачваше границата. За негово съжаление имаше леко нелепо изражение, което долавяше но се стараеше да го прикрие и се надяваше тя да не види притеснението зад усмивката му.
Изглежда ако беше върнал спомените си би бил доста по дързак, но липсата го правеше някак притеснен и срамежлив.
Нини се изчерви. Ама че ден, бе й тръгнало на криво, бе изгорила най-важния сладкиш, но ето че си бе намерила приятно вечерно занимание. Какво хубаво доказателство, че винаги има светлина в тунела. Момчето беше право, не бе уместно по това време да притеснява Феята Кръстница, а от друга страна на нея нямаше да й се отрази никак зле малка разходка. -Честно казан, градът не е толкова интересен. Обаче знам едно чудно място за разходка - усмихна се за пореден път девойчето. Определено малката пекарка беше като свръх енергична топка щастие - Какво ще кажеш да те заведа в Елисейските полета? Там е спокойно, приятно и можем да се разхождаме боси! Девойката се изправи ентусиазирано и се приближи към вратата, готова да го поведе натам.
Ако решиш да приемеш, напиши пост как излизаш от сладкарницата, следвайки я и след това направо в темата -Елисейските полета
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Сладкарница 
