Бляскавият купол

Admin

Стъкленият дворец си имаше и великолепен купол, в който светлината се отразяваше с блясъка на хиляди слънца. Вътре в него се помещаваше и кабинетът на Феята Кръстница - основната движеща сила и ключовата фигура във вземането на решения по тези земи. Макар и изключително заета, тя винаги беше насреща да изслуша всяка клета душа с оплаквания от живота, ежедневието или управлението ѝ. Особено странно беше, че желаещи за това рядко се намираха, а случеше ли се - мистериозно изчезваха, преди да са успели да отнесат проблемите си лично до нейните уши. И въпреки това кабинетът ѝ бе отворил широко врати за посетители, а на вратата мили ангели раздаваха чай и бисквитки за добре дошъл.

Възраст : 28

-Моля ви не се разваляйте,моля ви.Араела мъмреше на кексчетата.Отвори една от кутиите за да види дали са стигнали цели.
-Идеално, изглеждат цели.Ари затвори кутията ѝ я върза отново с панделката.
В този момент видя един ангел да раздава бисквити,Ари го доближи.
-Извинете, искам да поднеса тези кексчета в знак на благодарност на феята и служителите ѝ. Тя бе тази която ни спаси от пожара все пак. Не мисля, че някой успя да и благодари след бала.

Admin

Ангелът подаде и на Араела бисквитка и тъкмо да я пита какъв чай иска и тя взе че го изпревари като започна да се обяснява за някакви кексчета. Разбира се, като един добре възпитан и подготвен за длъжността младеж, веднага бе готов с инструкции за обърканата девойка.
-Виждаш ли онази маса ето там, отрупаната - посочи една купчина от кутии с панделки, цветя и какво ли още не зад Араела. Под тях имаше кръгла мраморна маса с дебели и къси крачета, но от всички тези явни подаръци, тя почти не се виждаше - Там можеш да оставиш своя дар, а ако желаеш да го надпишеш- премести все още вирнатия си пръст леко наляво. Точно до нея имаше предполагаемо същата, но с по-високи и тънки основи маса, върху която имаше перо, хартия и мастилница - там можеш да сътвориш бележка с пожелание - красивият млад мъж й се усмихна и постави настрана бисквитка и празна чашка. - Щом си готова, можеш да се върнеш за почерпката.

Възраст : 28

Араела се завъртя и погледна цялата купчина,която бе на масата.-Какво поооо.
Стоте вкусни кексчета трябваше, да стигнат до Феята Кръстница на всяка цена.Араела явно трябваше,да бъде упорита за да влезе вътре.
-Но аз се трудих цяла сутрин на направя перфектните кексчета.
Араела отвори едната кутия пред ангела който бе пред нея.
Знаете ли през колко дупки съм минала докато стигна до тук?Убедена съм, че ако ги оставя на масата никой няма да ги опита и накрая ще се развалят.Вижте колко вкусно миришат.Вземете си едно те са за всички Ви.

Admin

Работата на пазител определено не беше лесна. Да сипваш чай по цял ден, да отговаряш на милион въпроси, повечето от които сигурно едни и същи, да умираш от глад, но да не можеш да ядеш на работа. Колкото и да си мил и любезен, все по някое време ще ти се прииска да се гръмнеш.
-Вижте, госпожице, тук има ясни правила - ангелът бе все така възпитан, но тонът му бе станал по-твърд и ако се наложеше определено можеше да изхвърли девойчето. - Също така ще ви помоля да намалите децибелите. Намирате се в сакрално място и тук говорим изключително тихо, нали? - усмихна й се, макар този път усмивката му да не изглеждаше много искрена. Едва ли Араела бе първата, която обясняваше колко значими са точно нейните кексчета. Тактично отказа да си вземе едно с леко поклащане на главата, след което се зае да сипва чай на новодошлите гости. На девойката не й оставаше друг избор освен да го послуша, поне ако не искаше да си навлече някоя неприятност.

Възраст : 27

Себастиан влезе в двореца или по - скоро теглен с голяма скорост от веселата пекарка. Нейната енергичност и усмивката с която го теглеше към Феята Кръстница го накара да се изчерви, макар и да не помнеше нищо за себе си, бе започнал да изпитва чувства към момичето, но той трябваше да разбере кой е преди да предприеме действие за да не стори глупост за която нарани чувствата й и да съжелява.

- Еееее това място е огромно и наистина красиво. Сигурна ли си, че можем да влезнем свободно в този дворец? - попита той енергичната пекарка.
- Имам чувството, че всеки момент, крилати пазачи ангели покрити целите в броня ще запречат пътя ни.

Младежът до такава степен се бе захласнал да гледа мястото, където се намираше, че за момент докато гледаше нагоре се почуства леко слаб от липсата на сън и се сгромоляса на пода.
- Еххх днес не ми е ден.Обвинявам онази катерица! - възкликна той.

Admin

Нини направи негласен знак на Себастиан да говори една идея по-тихо. Бе идвала тук и преди и знаеше, че ангелите макар и доста дружелюбни, бяха и доста стриктни. Феята Кръстница обичаше реда и всички се стараеха да спазват такъв в двореца й, винаги и независимо от обстоятелствата. Продължи да го подръпва деликатно, докато не стигнаха до ангелите раздаващи чай.
-Да сигурна съм, няма от какво да се притесняваш - прошушна му, след което се обърна и заговори на един от пазителите. Беше красива девойка с големи и почти бели очи и дълга почти бяла коса. Изглеждаше толкова чиста и красива, което си беше удар по самочувствието на пекарката, но никой не можеше да оспори факта, че ангелите бяха друга категория. Усмихна се до колкото бе способна и се опита да не забравя защо са тук. - Здравейте, моят приятел тук има нужда от помощта на нейно Висшочайшество, искаш ли да й обясниш, Себ? -застана леко зад него, за да му даде възможност сам да се справи с тази ситуация.
А небесната девойка примигваше в очакване и съвършената й усмивка не напускаше лицето й.

Възраст : 28

Думите на Араела явно бяха прозвучали по-грубо отколкото искаше.Ангелката прибра кексчето обратно и затвори кутията.Пое си въздух и започна,да говори с нормален глас.
-Моля да ме извините не съм искала да ви нагрубя.Виждам,че се стараете да си вършите работата.Искам само,да ѝ ги дам.Ако трябва,ще си запиша час за среша с феята.Не мислите ли,че ще е жалко за изхвърлената храна обаче?

Възраст : 27

Себастиан беше изумен от красотата на ангелката но въпреки това не се остави това да го застопори, напротив той директно се обърна към нея и й каза:

- Привет, казвам се Себастиан Мемфис или поне така мисля, събудих се в руйните на едно имение в края на този град и единственото което знам или помня за мен е един глас, който ме провъзгласи за ангел и ми каза името. - Колкото и да се опитваше Себастиан обаче си оплете езика на финал и въздиша тежко, след което продължи:
- Моята приятелка тук, ми каза, че феята кръстница би могла да ми помогне и затова дойдохме.

Admin

Ангелът изпусна тежка въздишка. Явно се очертаваше дълъг работен ден. Така му се пада като си взима една седмица отпуска в натоварен сезон, връща се и съдбата решава да му го върне и тя. Опита се да запази самообладание, не му отиваше на професията или на характера да се ядосва. Девойката срещу него явно бе от упоритоте и нямаше намерение да приеме не за отговор. Това обаче не променяше нищо.
-Мисля, че бях достатъчно ясен - часове за това не се записват. Има процедура, която вече Ви обясних. Не поемаме рискове със всеки случаен дар, който може дори да се окаже опасен. Моля Ви, не губете повече от времето на всички ни.
~
Красивото създание кимаше с разбиране, но някак беше толкова механично, че "човек" можеше да се зачуди дали диша изобщо. След като го изслуша извади една папка като че ли от нищото и започна да му задава въпроси.
-Имате ли час? Как ще докажете, че не лъжете? Момичето с вас също ли иска да види нейно Висшочайшество? - ангелката продължаваше да изглежда все толкова механична. Явно наистина беше доста трудно да се достигне до кръстницата и го чакаше дълъг процес.

Възраст : 27

Себастиан видя, че няма да е лесно да стигне до феята, но въпреки всичко реши да опита каквото може.

- Не нямам час, как мога да лъжа изобщо за липсата на спомени, просто искам да разбера кой съм. а що се отнася до моята приятелка. - Себастиан се обърна към Нини.
- Имаш ли въпроси към кръстницата, Нини?

На младежа му дойде идея да се промъкне ако ангела не ги пуснеше, но първо реши да види дали дипломацията му ще мине. Не би искал да завърши в ангелския затвор или да навреди на Нини. Но въпреки това вече формулира план как да се промъкне отзад на сградата и да се опита да се покатери до някой отворен прозорец

Admin

Нини поклати глава в отговор. Не беше дошла тук с никаква друга цел освен да помогне на новия си приятел. Беше притеснена, че може и да не им се получи така както си мислеха. Макар и да познаваше Себастиан от скоро, наистина искаше да му помогне и щеше да се натъжи, ако го беше завела там напразно.
Ангелката от друга страна, продължаваше да кима все така безчуствено. Смени папката, която държеше с друга и я подаде на момчето.
-Трябва да попълните следния формуляр и да ми го върнете. Ако имате въпроси относно някое поле, не се притеснявайте да ме попитате. И бъдете възможно най-подробни - подаде папката на Себастиан заедно с една писалка. Формулярат изглеждаше не особено сложен:

Имена:
Нация:
Причина за посещение:
Предишни срещи с Феята Кръстница:
Мотивация за прием на молбата:

*трябва да копираш формата в следващия си пост и да я попълниш*

Възраст : 27

Себастиан погледна документа и се зае бързо да го попълни. Един вътрешен глас го караше да се съмнява дали ще успее да се види с кръстницата, но той си каза, че винаги може да измсли и друг начин. Той попълни документа:

Имена: Себастиан Мемфис
Нация: Ангел
Причина за посещение: Възвръщане на спомени
Предишни срещи с Феята Кръстница: 0
Мотивация за прием на молбата: Ако успея да си върна спомените бих намерил начин да положа знанията си за помощ на другите.

След което подаде документа на ангелката и я попита:

- Колко време ще отнеме за отговор на молбата ми?- той имаше и друга работа, трябваше да се отблагодари на Нини за помощта и да сглоби пъзела в главата си.

Admin

Девойката пое документа в ръце и го сканира набързо. За първи път, от както я беше видял, Себастиан стана свидетел на някаква нейна реакция. Сбърчи чело недоволно и за момент заприлича на живо същество, а не на машина. След секунда го отпусна и отново възвърна самообладание. Явно за всички пазители днес се очертаваше дълъг работен ден.
-Момче, понеже си ми някак симпатично - подаде му нов формуляр, изглеждащ по същия начин. Намачка вече попълнения и го изхвърли в едно малко кошче, което беше близо до краката й и беше пълно с чашки. - Опитай пак и този път се постарай повече. Това е Феята Кръстница, Нейно Висшочайшество, всички я обичат и трябва да си проличи, че наистина желаеш да я видиш. На малко им се дава шанс - девойката вече не мигаше така монотонно и изглеждаше малко по-уморена. Може би нямаше да даде друга възможност на Себастиан, може би нямаше да слуша и оправдания. Явно наистина беше много трудно да получиш правото на един прост разговор. Но нищо трудно, не е невъзможно.

Възраст : 27

- Явно няма друг шанс, има само един начин да се видя с кръстницата и да разреша всичко. - той пое листа докато мъмреше под носа си, извади своята химикалка за поезия и се разписа върху листа със замах яростен.

Той прекара около 10 минути като се беше дръпнал в страни така че ангела да не види какво пише. На няколко пъти погледна към тавана замислено след което веднага продължи писането, мятайки се като хищник върху плячката си. След като приключи той прибра химикалка си и хвърли едно последно око върху бланката, която сега изглеждаше по този начин:

Имена: Себастиан Мемфис - Огънят на справедливостта, Поета на Красотата.
Нация: Ангел Божествен
Причина за посещение: Възвръщане на спомени скромни, в дни вероломни.
Предишни срещи с Феята Кръстница: Безбройни, изгубени в хода на вековете и синината на небето.
Мотивация за прием на молбата:

Душа копнееща за чест, тормозена от
моменти мрачни в минало забравено.
Лесна бе за манипулация от гражданин,
на нацията на мрака. Трагедия развила се би,
ако от грешника научеше макар и
комедия за някой.

- Не е от най-хубавите неща, които съм писъл но ще стане. Искате основателна причина, заповядайте творение на изкуството. -каза той на ангела пазител пред него.
- Ще бъде измумена от гения, който понякога плаши дори и мен. Хахаха... - засмя се Себастиан докато мислеше очаквайки отговор.