ꕥ Поляната зад сенчестия дъб

- Здраве- хммп.. - миризмата секна мисълта на Дориан. Беше като шамар през лицето и то цигански, от тези които после ти пулсира кожата известно време. Госпожица скункс се беше появила от нищото също като него. Поне накара и Колтън да замълчи. За това сигурно трябваше да ѝ благодари. След като се изкъпеше разбира се.
Благодарение на Ана демонът се оттърва от измислянето на оправдание да се отдалечи от миризливката. И добре че, защото сигурно скоро щяха да му се насълзят очите от аромата. Сега като се намираха на известно разстояние той си позволи да поеме въздух.
- И аз се радвам да те видя - започна Дориан и намигна шегувито. - нищо конкретно не искам. Потърсихте след като ми каза здравей в пекарната и взех, че те намерих. Освен.. - забави темпо и продължи. - освен ако ти не искаш нещо, въпреки че като гледам си заета.
Той прокара поглед по Ана и чак сега забеляза как всъщност е облечена. ~~Исусе!!!~~ Мале! На езика му се появиха множество неуместни коментари, но реши да ги запази за себе си.

Възраст : 27

Плъхът не остана незабелязан за девойката. Щом тупна на земята до тях, видиш ли имаха късмета да не цапне някой от двамата по главата, Ада го ритна обратно без дори да погледне Луна. Не е като да не й бяха развалили момента, та ако някой трябваше да роптае срещу несправедливости, беше тя. Погледът на Дориан обаче, също не й убягна, нито интонацията му.
-Хмм, зависи, Дориан - приближи се до него и положи ръката си нежно върху рамото му, - имаш ли какво да ми предложиш? Козунак? Яйце? Някоя друга награда? - направи кратка пауза и последния въпрос му прошепна на уше.- Или да дойдеш да си вземеш якето? - знаеше, че Колтън ще я следи с поглед. По някаква неясна причина, изгаряше от желание да го дразни. А сега й се отдаваше чудесна възможност да види колко далеч точно може да стигне.

Аха! Ето къде беше изчезнало горнището му след посещението му на двореца на Ана. Доволно си припомни развоя на събитията там и явно вампирката не беше разочарована от случилото се след като го споменаваше. Той гласно се засмя. Ясно му беше, че държанието ѝ се дължеше на факта, че Кол беше тук. Искаше да го дразни. Е, бяха двама, въпреки че Дориан би предпочел да го цапне през физиономията, но щеше да се задоволи с това за момента.
- Ако това е специална покана, - задържа лицето си близо до това на Ана, така че да ѝ прошепне обратно. - можем да намерим някое закътано местенце и още сега да повторим.
Не само той можеше да играе тази игра. Звучеше уверен в себе си и в уменията си. Ситуацията беше забавна, а той обичаше да се забавлява.
- Е какво ще бъде? Ще се съгрешава ли днес?
,,Ще позволиш ли на демонът да те разпъне, но вероятно на пода или на някоя маса ако имаше шанс,,- довърши наум Халек.

Възраст : 30

Яйцето Касиди счупи времевия континуум, оставяйки истинското си аз да се надпреварва с котешки мегазорд, докато астралната ѝ прожекция се въртеше наоколо, прегърнала някакви предмети. Беше тук за тайна сделка. Чакаше тайния си партньор. Но нищо не беше твърде тайно на тоя свят, затова рискува да се разкрие, като щипна Луна по дупето. Беше астрална прожекция без сетива, затова не усети миризмата на ангелската си приятелка. Само дупето ѝ беше леко потно, ала чие дупе не би било, в този лисичи костюм.

Възраст : 28

Офелия бе откраднала шлифера на Халюцинео и готова за действия, се материализира на обменната поляна. Не бе дошла тук да си разменя секрети с никого, о не. Беше тук с ясна мисия! Да размени дублиращите си предмети я с тези на Касиди, я с тези на Луна. Почеса се по носа, сякаш щеше да яде бой, но... не. Беше тук за козунак! Пухкавел. Или другия, който все още нямаше.

Компасът ѝ ясно сочеше към бойните другарки, с които не се бе сражавала или била на мисия. Въпреки това, няколко идентични яйчица и степчета щастливо подскачаха в джоба ѝ. Макар и бингото да бе важно, определено заемаше второ място. Докторът винаги щеше да е номер едно.

За всеобща радост, плъхът не бе никак мъртъв или миризмата го бе съживила, та Ана ритна чист въздух, докато клетото животно тичаше към свободата си.
Касиди и Офелия се появиха тъкмо на време за размяната, в която тя можеше да предложи само тъжен-тъжен суров хляб.
-‘Начи- започна страшно дипломатически тя- мога да ви предложа само суров хляб. Ако си ме питате, то си е далаверка. С едно парче от него се предпазвате от духове, черни магии, коронавирус и всякакви уроки!
С тези си думи, раздели тестото на три, едно за нея, едно за оХелия и едно за Касиди. Така всяка от тях имаше по една малка втасала от топлината топка - бебешки козунак.

Възраст : 30

Касиди най-накрая отмести ръката си от потното дупе на лисичата си приятелка, махайки на Офелия със същата тази ръка. Придърпа и двете в подобие на ритуален кръг, за да не видят другите какви шушу-мушута се случваха. Останали усамотени, тризначките Вяра, Надежда и Любов можеха да вършат магарии. Яйчасиди пое с благодарности суровия козунак, лепвайки мазна целувка по окото на Луна. Принцип се целеше в челото, но несъразмерната ѝ черупка я накара да залитне. Добре, че не ѝ беше пуснала език в очната ябълка. Прибра суровата смес някъде из черупката си, игнорирайки как се плъзгаше надолу по тялото ѝ.
- Тук съм за размяната - прошепна с тайния си глас, вадейки предметите, които подаде на Офелия. Остана в очакване, да получи своите.

Давам 1х светена вода и 1х червено вино

Възраст : 28

Неофелия, вече в любимия си сектантски кръг, бе готова да подава и да прибира. Огледа яйчения костюм на Касиди и констатира колко е авангарден. Помириса Луна и отбеляза, че ѝ харесва териториалността ѝ. След като дупетата бяха нащипани, целувките раздадени и яретата ощастливени, русокосата извади своите шукарийки от СЪЩАТА ПЛАТНЕНА ЧАНТА, КОЯТО ВИНАГИ БЕ С НЕЯ, остави суровия козунак, връчен от Луна, да се пльокне в чантата, съпроводен от едно мазно "пльок", след като телцето му срещна това на престоялия козунак.
- Тук съм за размяната - повтори Офелия с механичен глас. Механичното агънце. и започна да нарежда скромния асортимент в палавите ръчички на Касиди.

Давам 1х степче и 1х козунак с локум

Възраст : 28

Най-накрая въздух.Араела вече можеше да си отдъхне от тея мишки, вампири, козунаци. Каквито и да бяха тея неща във фурната. Девойката идваше с една цел, трябваше да се отърве от малко багаж. Кекавото и тела не можеше да носи на много тежести. Забеляза мацките от бала, макар и да не се познаваха, разпозна лицата им.
-Здравей, малко агънце, не знам дали ме помниш но идвам с една приятна офертичка за теб.

Разменям: 1х козунак пухкавел,1х светена вода

Възраст : 28

Любимото нещо на Агнелия бяха офертичките. Чернокосото момиче, което обикнове забелязваше с Киро?, тъкмо ѝ бе предложила една такава и нямаше как да откаже! Доволна от новата си придобивка, вещицата пусна последния козунак за козуначения ред на бингото си в ПЛАТНЕНАТА ЧАНТА. Разбира се, не беше неблагодарна, за това тайно намъкна едно степче в ръката си, когато се здрависа с Араела. Да си има и да си знае.
- Мс, маниак.

Разменям: 1х степче

Възраст : 34

Ако очите му можеха да хвърлят огън и жупел, пилето до мъченика отдавна щеше да е гриловано. Усмихна се, но този път не беше криво. И не се усмихваше той. - Внимавай. - изрече Кейн с пепелявия си глас по посока нищо неподозиращия предмет с крила. Желанието да нарани демона се разля по цялото му тяло като естествен афродизиак. Всяка пора в тялото му желаеше насилие. Колтън обаче бързо пое контрола отново. Леко тръсна глава, и кривата усмивка се върна на мястото си. Андрада очевидно си играеше с него, и по някакъв странен начин това му харесваше. Обичаше да бъде предизвикван. Но за пореден път се радваше, че револвера му не бе в него. Трябваше да се разсее, за това се провикна към първия човек върху когото очите му попаднаха. - ЕЙ, ЯЙЦЕ! ИСКАШ ЛИ МИ КОЗУНАКА?

Възраст : 27

Девойката се засмя и се отдалечи на прилично разстояние. Усещаше погледа на Кол по гърба си и можеше да се закълне, че е достигнала и Кейн. Така де, сигурно си въобразяваше, не е като да можеше да го усети наистина. Извади възможно най-невинното си изражение, макар й да бе наясно, че точно този демон прекрасно знае колко е фалшиво.
-Не и днес - поклати глава. - Налага се да изкупвам греховете си, а не да трупам още. Такъв ми бил късмета - сви рамене и се усмихна. - Но съм убедена, че все някоя красавица ще пожелае да съгреши с теб, мистър козуначен бог 2021 - смигна му и се завъртя около оста си. За неин късмет, малката миризливка си бе намерила нова компания, та можеше да се върне обратно към любимото си занимание за деня - а именно да лежи на тревата, само дето този път без възглавница. Опъна се все толкова близо до Колтън и се загледа в небето.
-Кофти, че стана толкова пренаселено, нали? Ама като имате какво да си разменяте... Между другото, можеше да отидеш при нея, а не да викаш. Нали си почиваме, на тишина и спокойствие и ... все още мирише лошо, какво умряло нещо донесе това момиче, Господи.

Възраст : 30

Астралната прожекция на Касиди тъкмо прибра предметчетата от Офелия в черупката си и се готвеше да се изпари в тъмнината, когато усети, че я призовават. Като официално бинго божество, Яйчасиди трябваше да свикне да я привикват тук и там, затова рипна като щастлив козел и се озова до Колтън за рекордно време. Помнеше го като другаря си по магарии и поливане на демони. Кимна на Ана, която също помнеше добре, ала беше тук на тайна мисия и не биваше да се застоява.
- Искам козунака ти, да - заговори с дълбок глас, бъркайки в черупката си. Извади екстра червеното вино, паднало ѝ се от бинго шанса, готова да го размени за козунака, за да не я хване полицията, че разменя едностранно.

Заменям екстра червеното си вино за престоялия козунак на Колтън

Възраст : 34

Кол с умихна на изпаряващия се силует на Касиди. Партньорката му по заливанки беше получила каквото искаше, и явно бе решила да ги напусне.
- До нови срещи. - усмихна и се дружелюбно Кол. Преди да се излегне отново бръкна в единия си джоб където все още беше яйцето от Ана. Огледа се и погледа му попадна върху едно агънце, което излеждаше сякаш има нужда от него. По някаква причина. Интуиция? Чупене на четвърта стена? - Хей, точно в ден като днешния ли реши да се размотаваш насам-натам? Ако те намери някой гладен Георги? Хапни и бягай да се скриеш. - той и подхвърли яйцето, след което погледна Андрада и се усмихна. - Пренаселено? Тук?! - Кол поклати глава сякаш не вярва на думите и, след което се излегна, но така, че главата му попадна върху бедрата на неговата май/уж/ама наистина трябва да поговорят/партньорка. Изведнъж се почувства сякаш не е бил на по-прекрасно място. Компанията, шума, слънцето, поляната. И замръзна. В момента в който изпита фракция истинско щастие сякаш всичката помия от живота му към момента го заля. "Старите рани". Цялото му тяло се напрегна. Адреналина му удари тавана. Нямаше как да изпитва щастие, нали? Той беше просто боклук, хранилка. Предмет. Който дори не успя да опази брат си. Как щеше да опази нея? Скочи на крака, задъхан. Трябваше да се разкара от тук. - Ще се видим в истинския свят. - каза на Ана в гръб и се изпари. Лошото беше, че всичко това скоро щеше да блъсне и истинското му тяло. А то също беше при нея.

Подарявам си яйцето на Офелия. Щото съм пич.

Възраст : 28

Вещицата доволно грабна яйцето със счупеното дупе, премятайки го сякаш бе Единствения пръстен и бързо го пусна в ПЛАТНЕНАТА СИ ЧАНТА, при другите неща. Вече имаше всичко! На Колтън метна една светена вода, защото не беше чак такъв наглец. С такива като розовия Исус сигурно си му трябваше.

Дали обаче Офелия щеше да обяви бингото си, или да остави тази победа неизявена заради любимия си доктор? Щеше ли да се върне тук и да отрака някого с целия бинго сет? Щеше ли да го остави за себе си, без да го докладва?! Интересно...

Мятам една светена вода на Колчо

» Котаракът, жасминът и поляната под звездите