ꕥ Поляната зад сенчестия дъб

Admin

Място на много споделени тайни.
Тайни целувки.
Тайни шептения.
Тайни планове.
А най вече... тайни обмени. ꕥ Поляната зад сенчестия дъб 1f440

Възраст : 27

Измежду козунаците, битките с яйца, неприятните и зарадвалите я срещи, Ада бе намерила някакси някоя друга свободна минутка да навести поляната. Тишината й се отразяваше добре, както и възможността да свали короната от тръни за мъничко. Разбира се успя да се одере с нея, но нямаше да е реалистично да я носи цял ден без поражения. Тънка струйка кръв се спусна по лицето й, но тя не и обърна внимание. Просто искаше да подиша малко чист въздух и да затвори очи за миг. Не беше от съществата, които гледат да се крият от слънцето, даже точно обратното. Излегна се на тревата, наслаждавайки се на топлината, и бегла усмивка пробяга по устните й. Самота и блаженство...

Възраст : 34

Какафонията наистина му беше дошла в повече. Преборвайки всеки съществуващ закон за време/пространство Колтън най-после намери перфектното място за скатавка. И тишина. Тъкмо си мислеше, че няма как да стане по-добре, когато забеляза позната фигура да се излежава на слънце. Усмивката му този път не беше крива. Беше цяла. И безкрайно доволна. - Чесъна е мит, окей. Явно и кръста. - той спря и се надвеси над Андрада, която в момента ставаше едно с вътрешното си гущерче, посочвайки костюма и. - Слънцето също не ти пречи. Какво следва? Бела никога не е обичала Едуард? - леко се засмя и приклекна до своята... любима? Имаха неща за изясняване, но да речем. - Здравей, принцесо.

Възраст : 27

Андрада отвори едно оче и се намуси престорено.
-От кога лалетата растат толкова големи, че да крият слънцето? - не можа да задържи изпъчените недоволни устни повече и усмивката отново се върна на лицето й. Произхода й определено можеше да мине за налагащ подобно обръщение на използваното от Кол, но не и тук. Не и сега, след като доброволно бе избягала от префърцунената представа на вампири като баща си. Но въпреки това й харесваше... мъничко. И нямаше намерение да си го признае.
-Хмм, кой знае? - завъртя се на една страна. - Е, какво те води насам? Търсиш къде да пуснеш корени ли?
Последната им среща бе завършила с нещо като бягство. Нейното бягство. Именно за това не беше ясно какви са, но беше ясно, че не е нито времето нито мястото за сериозни разговори. Не, че й пречеше да се наслади на случайната им малка среща. Едно нещо не можеше да крие, нямаше нищо против компанията му, даже напротив...

Възраст : 34

- Ха-ха? Да не си закусила с някой комик? - Кол се излегна до нея с драматична въздишка. Бе останал само по риза, панталон, и вратовръзка. Краката му бяха боси, а ръкавите запретнати. Пое дълбоко въздух. Ухаеше му на прясна трева, пролет, и Ана. Неговата Ана. Тръпки от удоволствие пробягаха по цялото му тяло, но той нарочно не потрепна. Сложи ръце зад главата си, кръстоса крака, и я погледна с едното си отворено око. - Всъщност, търсех място за отдих. И ти за пореден път опропасти всичко, тц. - Колтън се нацупи престорено, но след по-малко от секунда не издържа, и се усмихна широко. - По-безопасен костюм нямаше ли? Или такъв, който не носи риск от ослепяване? - той полу-сериозно и се скара, след като забеляза тънката струйка кръв, която се бе спуснала по лицето и. Изправи се до полу-седнало положение и понеже нямаше кърпички под ръка, реши да ползва крайчето на меката си врътовръзка за да почисти лицето и. - Стой мирно! И да, мразя този костюм.

Възраст : 27

-Да ме ожалиш, ама закусвах самичка. Никой, забавлявал ме по тъмно, не остава на сутринта, какво да се прави - усещаше се спокойна и закачлива в присъствието му. А слънцето, меката трева и приятният лек аромат на свежата му кръв във въздуха бяха повдигнали настроението й. Не мръдна дори на милиметър, докато почистваше лицето й. Не болеше, не я притесняваше, но съсредоточеното му изражение караше нещо в стомаха й да се движи. Дали бяха пеперуди, или червата и къркореха, не беше ясно. Когато мъжът приключи с действията си и се приготви да върне вратовръзката на мястото й, девойката не се сдържа и я грабна между прътите си, придърпвайки нежно лицето му по-близо.
-Честно казано, на мен доста ми харесва - измърка, след което се отдалечи и я заглади върху ризата му. -Съжалявам, мили, че развалих това блаженство - изрече, прилягвайки отново назад. Самодоволна усмивка цъфна върху устните й. Малките им игрички нямаше да й омръзнат скоро, въпросът е колко точно щеше да издържи Колтън. Не се славеше със спокойствие, все пак.

Възраст : 34

- Прощавам ти, мила. - Кол се усмихна криво и с няколко бързи движения премахна вратовръзката, и разкопча горните три копчета на ризата си. Слънцето попадна върху белезите на гърдите му и сякаш затанцува по тях. Също толкова чевръсто той сгъна вратовръзката, след което се излегна огледално на начина, по който тя го беше направила. Бе достатъчно близо до нея за да продължава да усеща аромата и, но все пак бяха на достатъчно прилично разстояние, предвид повода и костюма и. Усмихна се лъчезарно докато оглеждаше парчето плат в ръката си. Леко прехапа устна докато галеше меката повърхност с пръст. Наиситна искаше в момента да гали нея. Но трябваше да си поиграят, иначе нямаше да са те. - Ярки цветове и петна от кръв, ако напишат книга за нас ще е подходящо заглавие, не мислиш ли? - той постави устните си върху вратовръзката и я протегна към нея. - Също както и с мен, можеш да правиш каквото искаш с нея. Ако наистина ти харесва/м чак толкова много...

Възраст : 27

Ада гледаше небето и слушаше гласа на човека. "Ако напишат книга за нас..." - усмивката й помръкна. Стараеше се да не мисли за това колко дълго ще живее, но от както се бе сближила с Колтън, една неканена мисъл се бе загнездила някъде там в съзнанието й - главите с нейно участие, щяха да бъдат много повече, искаше или не. Ако останеше жива разбира се, докато й се полага, докато остарее и последва предците си във вечен сън. Но той... Колко още му оставаше? В колко страници можеха да бъдат заедно? Изобщо можеха ли да бъдат заедно? Звучеше като лудост, но кога ли тия неща са били логични? Колко причини имаше да избяга отново? Обърна главата си към него, и сърцето й се сви. Не изглеждаше като някого, когото го интересува това. Устните му бяха положени нежно върху плата, а погледът му я караше да му завижда. Кол живееше за момента, сякаш беше последен. А тя... тя знаеше, че в последния си миг ще е напълно сама, независимо от обстоятелствата. Бе се отнесла в мислите си, когато протегната му ръка я изкара от транса. Примигна няколко пъти и се изправи до седнало положение. Взе парчето плат и върза косата си на ниска опашка с него, за да не го загуби, след което постави венеца обратно на мястото му. Внимаваше да не се убоде отново, стигаше и толкова за един ден. А и знаеше, че на събеседника й никак нямаше да му се хареса. Замисли се какво би могла да му даде. Все пак по неин спомен тук се подстрекаваха размени, тайни или не, смислени, емоционални - който, колкото си може. И тогава се сети, бръкна в сутиена си и извади малкото червено яйчице.
-Счупиха ми дупето. Искаш ли го? - протегна ръка с храната към него и се усмихна. Тъмните мисли остави за после. Сега можеха просто да си прекарат добре, само двамата и далеч от цялата лудница...

// Взимам вратовръзка и давам едно обикновено счупено яйце

Възраст : 34

- Явно за момента ще се задоволя със счупеното. - с крива усмивка на устните си Колтън великодушно прие червендалестия протеин в черупка, след което хвана нежно ръката на Ана в своята. Без да губи време, но и без да бърза, той я приближи към устните си, целуна кокълчетата в основата на нежните и пръсти, и накрая потърка същото място с палец. Не му отне много време да се засмее след като я погледна в очите.- Наистина искаш да се ослепиш, а? - с прецизността на Стивън Стрейндж, преди катастрофата, той премахна венеца от главата и, след което го огледа. - Или това е средство за самозащита? От моите ужасни целувки? Знаех си... - Колтън леко се извърна, и драматично положи свободната си ръка, с дланта нагоре, върху очите си. - Ах, трагична моя съдба... Вземи ти тоз трънак, и дръж ме надалеч. - тежка въздишка. - Освен ако сърце ти не желае друго. - последните думи леко го задавиха защото опитваше да остане сериозен, но през пръстите му можеше да се види как очите му проблясваха игриво.

Възраст : 27

Сигурно отстрани изглеждаха като влюбени хлапаци. Съдейки и по нелепата й усмивка, самата тя определено приличаше на ученичка. На Колтън толкова не му отиваше да е романтичен, колкото й доставяше удоволствие да го вижда такъв. Прокашля се, за да възпре напиращия смях в гърлото си и лицето й помръкна. Е, актьорската игра не бе най-силната й черта, но се опитваше. Положи глава на бедрата му и се загледа в острите му черти. Изпусна тежка въздишка и поде да му отговори:
-О, любими, недей изпълва душата си с такива тягостни мисли -тонът й беше почти сериозен, а очите й грееха. Лилавото в тях можеше да прониже душата му, когато бе щастлива бяха толкова красиви. - Целувките ти са далече от ужасни, но, о, праведната ми особа.. - последните думи излязоха по-скоро с насмешка от устните й, но наистина се стараеше. - Така ме е страх да прегреша...

Анита, bella!
Разбира се, че Дориан ще се прояви в най-неподходящия момент. Сега като се намираше тук той беше върнал резата си, все пак не искаше да нарушава правилата на времето и пространството без дрехи. Той закрачи към двойката, а погледа му се премести към Колтън. Враждебни искри прелетяха пред очите на демона. Вече приближил се Халек се усмихна на женския Едуард, облегнала глава на бедрото на мъжката версия на Бела. Демонът беше решен да игнорира факта, че разваляше потенциалния момент, но от друга страна това малко го забавляваше. Заби тотален игнор на Колтън и продължи да говори на Ана.
- Нямах възможност да те поздравя в пекарната, ти изчезна на някъде, а аз тъкмо се зарадвах да те видя! - кривата усмивка, която отнякъде цял ден раздаваше сега беше заменена с чаровната, която обикновено се появяваше на лицето му. Премести поглед към Кол само за да добави. - Нещо против да ти я отнема за момент?
Дориан подаде ръка на вампирката, за да ѝ помогне да стане.

Луна все още не знаеше дали бе събрала някакви предмети от бингото, ала отдалеко надушвате къде бе най-малко желана, затова точно там и отиде.
Погледна бермудския триъгълник, състоящ се от човек, вампир и демон (началото на всеки трети виц) и се приближи с Мазна усмивка към тях.
-Ко стаа, младежи? Мога ли да ви заинтригувам с малко - извади потния козунак от подмишницата си и го показа в цялата му красота, която се въртеше около факта, че беше напълно сурово тесто- малко хляб? Правих го по специална рецепта на пра-съседка ми Ланка. Сготвих го, както баща ми ме готвеше - с шамари.
Фъри костюма й на деветоопашата лисица нямаше дупки за проветряване и в крайна сметка вентилацията му бе нулева, та засега Ана, Колтън и Дориан можеха само да се чудят вонята от козунака или от нея идваше.
На кого не му се беше случвало да понамирисва малко? На нея особено - доста често. Винаги можеше да обвини мъртвия плъх в джоба си.

Възраст : 34

- Освен ако нямаш против да те прострелям в... - Колтън тъкмо щеше да обясни на Дориан на дълго и широко колко точно приятелски се чувства по отношение на него, когато малкото пиле от мисията с пламъка се появи... с гръм, трясък и АРОМАТ! - Малко пиле, здравей! - каза той със запушен нос. Едва се сдържаше да не се разсмее, или разплаче. Инстинктивно искаше да прокрие и лицето на Ана, но не му се рискуваше да му отхапе някой пръст. Бяха близки, но едва ли щеше да толерира нещо подобно. Поне не в тази ситуация. - Ммммммммм, козунак! Аз не съм добре с бързите въглехидрати, но виж, Луцифер от Уиш със сигурност ще го оцени! - той посочи Дориан със свободната си ръка. Наистина се забавляваше. "Ако револвера беше тук щях да го гръмна" Кейн промърмори в главата му недоволно. "И аз" добави Кол на ум без да спира да се усмихва.

Възраст : 27

Ада си пое дълбоко въздух, подготвяйки се за също толкова дълбока въздишка и... рязко съжали. Бе чула гласа на Дориан, както и на малката плюнкохвъргачка от бала, но те не просто прекършиха настроението й. Каквото и да беше донесъл един от тях двамата със себе си, много по-сериозно нарани носа й. Надигна се внимателно, за да не й прилошее и изгледа Колтън злобно. Само за стреляне си мислеше, ей Богу. Да беше стрелнал миризливката, да отърве и четиримата. Прокашля се, или се задави, не се знае, изправяйки се и обръщайки се към ... половинката си, май май, така щеше да стане накрая.
-Вместо да му предлагаш да го правиш на решето или да го натровиш с това нещо дето момичето носи, щото не ми прилича на козунак съвсем, мога просто да се разбера с него? Като праведната девойка, която съм, нали така, миличък? - последната дума не изрече гласно. Човекът можеше да я прочете по устните й, тъй като си бе специално за него. Без да се бави повече, грабна демона под ръчичка и го завлачи във възможно най-отдалечения край на поляната, не за да не ги чуват, не. Просто, за да не й мирише лошо.
-Е, Халек, с какво мога да ти бъда полезна?

Значи все пак тук имаше ценители на вкусните изделия. Вътре в костюма й бе поне 40 градуса, та козунакът й не бе суров-СУРОВ. По-скоро една четвърт сготвен на пара. Погледна Дориан и разстла тестото по ръцете си с думите:
- Става и за антиоксидантна маска. Десет минути върху лицето ти и всичките ти черни точки ще изчезнат. Дори и две младежки пъпки. Това е специален козунак, няма да съжаляваш, бате. Ти си красив момък, ама нещо ти липсва. И това нещо е...това!
Вдигна козунака във въздуха като лъвчето Симба и го подаде внимателно на Дориан, ала него вече го нямаше. Извади ядно мъртвия плъх от джоба си и го хвърли към Дориан и Ана. Що за грубо отношение имаха днешните младежи.

» Котаракът, жасминът и поляната под звездите