Коледно (Ана фон Кайран; Дориан Халек; и всеки, който има желание)

Възраст : 26

Изисканите партита никога не носеха такъв аромат. На канела и джинджифилови бисквитки. И мандарини, сочни и леко натрапчиви. Може би и затова Ана беше тук по свое желание и шокиращо за всички - без да се оплаква. Намираше нещо удивляващо в това, колко много смисъл и символика хората влагат в раждането на някого, и то без дори да са напълно сигурни, че съществуването му не е просто плод на нечие изчанчено въображение. Не би имала наглостта да докосне светото писание дори и за да се увери в теорията си, но пък поредната чаша греяно вино определено и се услаждаше. Празненството си заслужаваше, дори и да трябваше да нагази здраво в снега, за да стигне до тук.
Въпреки всички усилия, това някак си оставаше нейната малка тайна. Макар и на неутрална територия максимално се бе погрижила присъствието ѝ да остане незабелязано. Бе си направила труда да се замъкне до една позната вещица, въпреки невъобразимия студ навън, и то само за няколко разкрасяващи отвари. На мястото на розовите ѝ и добре познати букли, които бяха причината за не един или два прякора, сега като меко одеяло върху раменете ѝ се бяха настанили лешникови такива, а очите ѝ се състезаваха с тъмнината на нощно небе, лишено от звезди. Чертите си остави непроменени, но въпреки това дори на познатите ни герои би им било по-трудно да я разпознаят. И честно казано причината дори не бе визуалната промяна. Рядко срещана усмивка играеше от време на време върху устните ѝ, а сладките и празничните танци ѝ игри караха изопнатите по презумпция черти на лицето ѝ да се отпускат. Ако вашият мил разказвач не можеше дори да си представи някаква празнична емоция, то поне героинята, изписана в тези редове, намираше някаква радост и спокойствие в човешките празнични премеждия. За едно бяха съгласни обаче - деляха силна омраза към студа, а вратата на малката, сгушена между дърветата къщурка, може би щеше да се отвори за пореден път, карайки девойката да потрепери.

Възраст : 28

Ето я и нея, ангелицата най-накрая реши да излезе от "скромният" и дом. Ари бе чула за празничното събиране от една гълъбица. Това щеше да я разсее малко от тъжните новини които бе получила преди няколко седмици. Новината, че един от любимите и мъже беше замина да слугува в армията я съкруши до такава степен, че Ари бе изпаднала в тежка депресия. Това събитие определено щеше да и се отрази добре.
Ангела прекрачи прага на вратата, свали пухкавото си бяло наметало, което я пазеше от студа навън. След като го метна на един стол веднага отиде да издирва познати лица.
- Нима съм дошла на време? хахахах - изсмя се леко тя.
Партито изглеждаше прилично, ангелкара нямаше търпение да се натъпче като за последно.

Тоалет

Суровите климатични условия не помагаха особено на демона. Ниските температури и снеговалежа караха Дориан да съжалява за избора си на облекло. Черните кожени панталони, тясната бяла риза и черното палто го караха да се чувства като анорексичка без никакво сланина, която да я топли. Докато крачеше из заснежената пътека зъбите му вече започваха да тракат, а пръстите му скоро щяха да изгубят чувствителност. Щом видя крайната си дестинация той забърза крачка, а когато най-накрая стигна пред вратата сигурно устните му бяха станали лилави. Даде си няколко секунди да успокои дишането си и не забрави да приглади косата си преди да хване дръжката на вратата. Преди да я отвори си лепна една небрежна усмивка сякаш такива събития не предизвикваха гадене като след обръщането на бутилка червено вино.
Още с влизането си обаче го лъхнаха топлина и миризмата на индийско орехче и звезден анасон. С поруменели бузи и леко скована стъпка поради зимния студ той се придвижи към камината без да забрави да си сипе чаша алкохол по пътя, за предпочитане твърд. Къщата беше прилично пълно и това му харесваше. Обикновено по това време на годината посещаваше празненства, чиито територии се пръскаха по шевовете с всякакви типове, повечето от които шмъркаха цветен прах. Това събиране изглеждаше по-цивилизовано, повечето пристигнали си разговаряха в групички от четирима или повече, като от време на време се чуваше нечии смях. Разбира се домакинът веднага се наби на очи. Носеше много екстравагантен тоалет, както и бузите му бяха сравнително по-червени от тези на повече гости от изпитите чашки.
Докато разглеждаше тълпата обаче Дориан си направи план за вечерта. Обмисляше да размени няколко разговора, докато повечето жени се наливаха с алкохол. След това щеше да завлече някоя късметлийка в една от стаите за гости на предполагаемо съществуващия втори етаж, все пак бяха празници, а какви ще са празниците без фойерверки?
Съставяйки плана в главата си Дориан мерна познато лице. Сядайки на съседния стол до Араела той изчака няколко секунди за драматизъм преди да заговори.
- И ако това не е моето любимо ангелче?

Възраст : 26

Ти да видиш, - помисли си Ада при поредното отваряне на вратата за вечерта - точно него не очаквах да видя тук. Араела не беше изненада, често се срещаха с ангелицата по всякакви събития. Дали беше тук заради безплатната храна, или пък и тя се блазнеше от греяното вино не беше ясно, но пък друго беше сигурно - Дориан тези неща не можеха да го привлекат. А пък подобни събития, лъхащи на уют, не се вписваха в календара му за свалки, поне не и според вампирката.
- Интересен младеж, не мислиш ли? - Ана примига няколко пъти срещу зачервеният дундест господин насреща. В друг ден и на друго място най-вероятно би излаяла насреща му. Днес обаче се усмихна топло и поднесе чашата си за наздравица.
- Интересен не е точната дума, която бих използвала по негов адрес - засмя се, сякаш говореше за някой познат от векове. Е, Дориан не беше точно и някой странник. - Празненството от друга страна, е несравнимо, както винаги, когато се състои във Вашия дом!
- Такова мило момиче - закикоти се господинът и подрусна шкембе, досущ като някой небезиствестен белобрад старец. - Един традиционен танц от ваша страна?
Не би нарекла Бяла роза традиционен коледен момент, но пък кой с всичкия си би пропуснал най-лесното хоро, известно на българина? Е не и тя, нищо, че се водеше с румънски корени. Подаде вече празната си чаша на домакина, подхвана полите си да не вземе да се спъне и се включи във върволицата от хора. Ако рано или късно щеше все да привлече вниманието на някой познат, поне можеше да го направи обърквайки го докрай.

Възраст : 33

- От студ умри... - "Глупак бъди." довърши Кейн и се изкиска в главата на нашият почти никому любим социопат-шизофреник. Със сигурност трябваше да облече нещо повече от коженото си яке, и най-ироничният грозен коледен пуловер, който успя да намери, скъсани дънки, и черни кожени ботуши, но пък хей, нали са празници. Току виж най-после е бил достатъчно лошо момче та Дядо Коледа да го сгази с шейната. Приближавайки се към малката спретната къщурка от далеч Кол чу звуците на "Бяла роза" и празничният дух го накара да си раздвижи задника, преди да е започнал новата година с три пръста по-малко заради измръзване. След като деликатно отвори вратата с крак той сложи два пръста в устата си и изсвири силно. Любовта към Здравка Калчева сякаш го превръщаше в друг човек.
- Весела Коледа на всички! Честито Рождество Христово! - издекламира и вдигна най-близката чаша греяно вино, която май бе нечия, но нали празниците са за споделяне. Бързо огледа стаята и измежду хората случайно видя една позната дразнещо симетрична чернокоса глава.
- Освен на Дидо Прилепа! Машала, той е мюсюлманин. Наздраве! - Колтън удари един мъжки гълток, и се насочи към масата на Дориан, като в последствие забеляза и Араела при него. Беше сигурен, че и Ана беше наблизо, но ако имаше нужда от него със сигурност щеше да си го потърси. След като се озова в приятната компания на библейският оксиморон, с който планираше да се напие тази нощ, Кол се усмихна криво.
- Е, кого още чакаме? Освен чувството за хумор на Батман. - тези думи насочени към Дориан бяха шега, разбира се, и Колтън не пропусна леко да му намигне и да го потупа по рамото, надявайки се мистър "Фифти шейдс ъф гей" да подхване редовният помежду им френеми роустинг сешън. Празник е, и всички бяха тук да се посмеят. А и това винаги е бил неговият начин за комуникация, все пак бе отгледан от наемници, не от аристократи. Направи няколко крачки и застана до стола на сладкото ангелче.
- И знам, че го извиках преди малко, но Весела Коледа. По някаква странна причина не бих бил на друго място, освен тук в момента. И ще се радвам, да се омажем заедно. - този път тонът му беше далеч по-мек, и усмивката беше искрена. Положи ръка на рамото на Ари и вдигна чаша към събеседниците си.

Възраст : 26

Да не се препъне, да. С фусти или без, препускането през няколко стъпки не по нейно желание й бе в кърпа вързано при подобно влизане в стил Весела Коледа, мръсно животно. Колтън бе стреснал не само нея, ами и горкото хлапе дето и без това не правеше голяма разлика между ляв и десен крак, но се мъчеше, стискайки ръката й сякаш животът му зависи от това. Музиката премина към нещо по-коледно банално, но Ана не му обърна особено внимание. Бе заета да наблюдава събралата се дружина от познати лица, които определено привличаха на фона на обикновените хорица тук. И тогава го забеляза. Абсурдният пуловер на Колтън я накара да прихне. Отдавна не се беше смяла с глас, ала дали заради виното или заради абсурдността на това коледно творение спря едва, когато въздухът в дробовете й бе на привършване. Любопитни погледи се втренчиха в девойката, макар й музиката да поглъщаше звънкият й кикот и той едва да достигаше до съседният край на сравнително малкия, но уютен първи етаж на къщата. Едва, но все пак достатъчно. Окопити се набързо и тамън да подхване нова чаша, когато малкото момче от хорото преди малко отново я доближи.
-Виждаш ли онази какичка там? - сочеше ентусиазирано Араела и бе опулило големите си очи, сякаш щеше да ревне, ако Ада каже не, затова просто кимна.
-Може ли да ме запознаеш с нея, прилича на ангел, но мъжете до нея изглеждат страшни?
Вампирката едва не се засмя отново. Така си е, двамата мъже определено не бяха от лъчезарния тип хора, но това дете, представа си нямаше, че и жената пред него по принцип спада в тази категория. Изпусна тежка въздишка, усмихна му се и се насочи към приятелите? си, а една мисъл се въртеше в главата й, кой ще я познае първи?
-Извинявам се, че прекъсвам … каквото прекъсвам, но вие двамата сте наплашили горкото момченце еей там до смърт, а то просто иска да се запознае с тази какичка. Та, как мислите, че можем да решим този проблем? - направи малка пауза и продължи - Интересен избор на пуловер, между другото.Особено подходящ за човешко парти.

Възраст : 28

Ари бе подхванала първата си чаша за вчера, тъкмо се бе замислила как след малко ще нагъне огромната чиния със сърми която бе пред нея. Точно в този момент тя чу познат глас. Обърна се , към съседния стол и кого да видят очите ѝ самият г-н Халек. - Ако това не е- точно в този момент Ари се секна. Вика на Колтън от входната врата я леко стресна. - Ако това не е живият вариант на Асмодей. Но преди и да започнат какъвто и да е разговор бяха прекъснати от стария им познат човек. - Не, нищичко не чухме преди малко - Ари се подхилна леко - Весела Коледа и на вас приятели - Ари надигна чашата си и отпи две, три, четири гледки. Забеляза как до тях се приближи леко познато лице с малко дете. Нима това малко създание искаше да се запознае с нея ? Този път поне се бе облякла, като приличен ангел.Коя беше девойката която им говореше? На на Ари и светна крушката и най-накрая зацепи, че това Ана . Изглеждаше различно с новата си визия но все така чаровна, както винаги.
- Здравей малки господине - подаде му тя ръка за да го хване и успокои. - Приятно ми е казвам се Араела, Ари за приятели и котки. Тези батковци ли те изплашиха, не се страхувай те са доста забавно дуо.

Пристигането на човека предизвика нервен тик изразен в светлото око на демона. Вероятно ако нямаха толкова публика, която приличаше на комбинация от всички коледни филмчета и Барби заради балния дух на празненството, Дориан щеше да измъкне стола измежду задните части на Кол само да го види как стоварва гръмогласния си задник на земята. Вместо това пресуши чашата си и отвърна на току що присъединилия се.
- Не са ли те учили, че е грубо да прекъсваш чужди разговори? - чак в този момент демона обърна поглед към него. Прихна в смях. - И да не би да си откраднал този пуловер от някоя бабичка по пътя?
Вероятно щеше да се пошегува още малко ако някой не ги бе прекъснал. Отново. И то не някой случаен. Разбира се че я позна, новата визия на Елена Гилбърт от дневниците на вампира не можа да попречи на нейното разпознаване. Може би ако затвореше едното си око, а след това и другото, тогава щеше да й се получи. Преди да направи каквото и да е друго Дориан си позволи да я огледа мислейки си , че ако Колтън не беше тук най-вероятно тя щеше да бъде вечерята му.
- Анита! - демонът избута стола си докато ставаше и се запъти да я приветства с прегръдка. - не предполагах, че ще те видя тук, мислех че по това време на годината се връщате в ковчезите за зимен сън. – намигвайки й шеговито усмивката му стана още по-ехидна. – Е, добре дошла си при нас даже тъкмо навреме да си укротиш домашния любимец? – завърши той поглеждайки към Кол с онова пламъче в очите казвайки му, че игрите започват.

Възраст : 26

Извъртя очи в готовност да обясни на Дориан за пореден път, че си има легло, макар й той лично да го беше виждал , ала такава възможност не й се отдаде. Детето потрепна леко и странна усмивка изгря на устните му, променяйки атмосферата преди да заговори.
-Че кой не би се изплашил от човек с раздвоение на личността и демон?
И тогава й светна. Късно и доста глупаво да бъде игнорирано. Времето забави ход и макар и вампирката да скочи в опит да отблъсне ръката на Араела, не успя. Двете бяха просмукани във времепростарнството заедно и за добро или за лошо щяха да поемат на следващото си приключение така.
-Духът на Коледа... дори ме държеше за ръка, голяма съм глупачка. От край време не се разбирам с тая гад, ама да ми врътне такъв номер...
Огледа наоколо и подаде ръка на падналата и в снега другарка - Хайде, Ари, трябва да намерим другите преди да е твърде късно за когото и да било от нас.
А къде бяха? Ана идея си нямаше, духът не бе насочил проклетата си дарба към нея, та сега най-вероятно бяха в миналото на ангелицата, мисъл, която я накара да се зарадва, че не приличаше на себе си, поне не изцяло...

Admin

Не тръгнахме с нагласата за нещо, абе каквото и да е, ама реших да спайсна обстановката *вдига рамене по админски*. Имате възможност да се поразвихрите малко, стига да имате желанието. Има едно правило - намирате духчето и избирате при кого да се пренесете - минало, бъдещо или настояще. Успехът ви тук се решава със зарче и ще бъде обявен от Ад Мина в последващ пост. Въртите 1 зарче. Нямате постово ограничение за това, та имате шанса да изжевеете коледната мечта ми да бъда чичо Скрудж за ден. Ана и Араела могат да се разбират на лично за детайли, на едно място са все пак. Ако имате въпроси или възражения, на разположение съм.
А ето и кой къде е:
Колтън Блекроу - остава в настоящето - но сякаш е различно
Дориан Халек - отива в бъдещето - много неща там нямат логика
Араела Клайн и Ана фон Кайран- връщат се в миналото - перспективата е на Араела „

* Тук е важно да спомена, че имате правото, стига да е логично, да разиграете другите герои при все, че би трябвало да са там, където - за феновете на Марвел - представете си го като мултивърса
** Относно духа - вие решавате кога сте готови да го срещнете и как да изглежда, отново трябва да е логично спрямо мини историята, която градите.

Възраст : 33

- Какво по... - нещо се случи. Колтън не беше сигурен какво точно, но за няколко секунди ефекта от алкохола и празничното настроение напуснаха скромната му особа, а ръката му инстинктивно потърси пистолета, който за жалост не висеше на колана му в момента. Видимо всичко си беше същото, но шестото му чувство нашепваше действие. "Нещо се промени." констатира Кейн в главата му, и за пръв път от много време насам двамата бяха съгласни. Погледна събеседниците си, Ана също се беше появила, но с различна прическа. Нямаше ли и някакво дете преди момент?
- Харесваше ми повече като захарен памук, Ани. - Кол се усмихна криво, а Ана се... изкикоти в отговор?
- Колтън, ама и ти си един. - отговори тя небрежно и му помаха с ръка в стил "стига беее". Веждата на Колтън удари тавана по-тежко от цените на строителните материали по времето на Ковида. Не го скастри? Не му изпрати смъртоносен поглед за това, че я нарича Ани пред други хора? Или Ана беше под някаква магия...
- Или това не е Ана. - довърши тихо под носът си той. "Имам идея..." заяви Кейн в главата на Кол, и последвалият план за потвърждение на опасенията им го накара да се усмихне широко.
- Драгомире, някога якето ти падало ли е на земята докато още си в него? - той нарочно не погледна към Дориан, който обикновено реагираше моментално на различните имена, които Кол ползваше. Никаква реакция. Ари също не помръдна, а тя щеше да оцени хумора му.
- Виж, ако наистина си ти, после ще те черпя студен чай. - с тези думи Колтън се изправи и му отлюспи такъв цигански шамар, че в ехото от него можеше да се чуе някоя друга тарамбука, или кларинет. Действието му обаче накара всички на празненството да замръзнат и да го погледнат, в един и същи момент. Сякаш времето бе спряло за всички, освен за едно познато малко момченце, което бе седнало на една от масите с чиния суджук, поклащайки крака нервно. Погледът му очевидно показваше, че не е доволен от начина по който Колтън играе играта му в момента в който очите им се срещнаха. Тъй като Дориан също бе замръзнал с празен поглед, Кол просто се дръпна от масата и отиде при момчето. Заставайки пред него той изпука врат, и се усмихна злокобно.
- Така, не знам каква игра играеш, но искам да ме пратиш там, където ми е мястото. Сега. - ситуацията стремглаво си отиваше към джингъл белс.

Възраст : 28

Какво се случва току-що? Последно чу как Ана извика нещо а сега се бяха озували в пухкавия сняг. След думите на Ана, ангела се надигна от снега. - Нека разберем къде сме първо - след което Ари започна да се оглежда наоколо. Пейзажа пред нея и беше много познат. В далечината зърна замъка от детството си. Ангела бе още по-объркан. Защо това място от всички възможни места. - Ана, има пътека ей там - Ари посочи към бялата арка намираща се малко по на ляво от тях. - пътя ще ни отведе право пред портата на двореца, но внимавай с цветята около него.
Семейството на Ари имаше хобито да слага отровни цветя в двора им. Дори тя не можеше да различи обикновените от тях. Затова винаги странеше от градините. Ангела тръгна с бърза крачка към пътеката. -Идваш ли? Нека побързаме иначе и двете ще станем на ледени близалки ако остане още навън .

Тъкмо очакваше хапливия отговор от страна на Колтън или Ана да завърти очи по адрес на последните му коментари, но вместо това го заля чувство на безтегловност, което го накара да затвори очи. “По дяволите какво имаше в тази чаша?” - помисли си Дориан докато усещаше тялото си много по-леко от обикновеното. Изведнъж помещението стана тихо, много тихо и светлината по-притъпена. Когато отрови различните си на цвят очи забеляза, че Кол, Ари и Ана се бяха изпарили с всички останали гости както и празничната светлина. Вместо това пред очите му стоеше бюрото в къщата му. Помещението изглеждаше същото с малка разлика, на мястото на голите стени сега стаеше библиотека с книги различни по височина и дебелина. Дориан все още седеше докато обмисляше какво се бе случило. Вероятно отново се беше напил, след което бе довел някоя дама до дома си, но дрехите му не липсваха, както липсваше нечии женски задни части в скука му. Освен това никога не водеше свалките си в дома си. Никога
Халек вдигна ръце за да докосне тялото си, нали знаете както правят всички начинаещи в телепортирането във филмите. Тогава обаче изтръпна, защото чувствителността на лявата му ръка беше изчезнала. Не беше готов да види това, което посрещна погледа му щом погледна в нейна посока. Лявата му ръка липсваше от китката надолу, на мястото ѝ стоеше странно изглеждаща протеза. В този момент Дориан изпадна в шок. Скочи на крака и се запъти към банята. Тя също си беше същата, а когато посрещна отражението си в голямото огледало, където можеше да види цялото си тяло демонът изрева. Тялото му изглеждаше същото, разликата беше че косата му беше по-дълга и прошарена със сиво. Имаше набола брада и татуировките около гърдите и ключиците му вече се спускаха нагоре по лявата половина на лицето му. Това което обаче накара Дориан да стовари юмрука си върху стъклото беше липсата му на крилете му. Притеснен от най-лошото той съблече вече черната риза, която стоеше на тялото си. На огледалото успя да види, че там откъдето до няколко минути излизаха крилете му имаше само раздрана кожа, която отдавна беше зараснала. Умът му не го побираше, усети как стомахът му се обърна, щеше да повърне. Вместо да се запъти към мивката той падна на колене, крещейки, усети как му парят очите. Тогава чу нечии глас от другата стая.
- Всичко наред ли е?

Възраст : 29

Дори “бяла роза” бучаща от колоните не успя да заглуши говорещата по телефона Касиди:
- Да, бе, Данче, нали ти казах вече - перцата му са сресани, ноктите - изрязани, даже го погалих по главичката…да, той се изсмя, на коледно парти сме…да, да, ще поема вечерната смяна утре…дааа хубави празници и на теб.
Затвори телефона и продължи да говори доста по тихо на събеседника си, който още се смееше под сурдинка. Касиди само поклати глава и реши да не се обяснява за коя глава ставаше въпрос. Лятото беше почнала работа като гледач на демони-пауни в Адския зоопарк, а наскоро я бяха повишили до Главен Ресач на негово височество Глен Паунът. Толкова беше добра, че самият Паун си беше откъснал перце от опашката за коледния й тоалет.
Но стига толкова за пауна. Беше време за коледно парти и Касиди и кавалерът й, когото не можеше да назове заради размити авторски права, но името му започваше с Дж, се впуснаха във вече вихрещото се парти. Какво ли бяха изпуснали и как щяха да наваксат?

//идвам за едно бързо Razz

Admin

Момчето не спираше да клати крака, но вече бе забравило за суджука. В главата му се въртяха доста по-интересни неща за правене от хапването.
-Искаш ли да поиграем? Да правим весели неща? Да построим снежен човек? - детинската невинна усмивка изчезна от лицето му и то придоби жестоки и подигравателни черти - Или би искал да прекараш Коледа сгушен на топло с нея? - изцъка с досада - Вие хората сте толкова предсказуеми. Имаш късмет, ако питаш мен. Бъдещето е страшно, а миналото ти като гледам не е по-хубаво - скокна от масата и се приближи до Колтън. - Що не си останеш тук?
АлтерАна го бе издебнала в гръб съвсем тихичко и залепи пищната си гръд плътно до бицепса му, преплитайки пръсти с неговите и кикотейки се отново.
-Виж, тук дори тя е по-приятна. Ама от онази ей там - посочи новодошлата, - дори аз не мога да те отърва.
Времепространството си имаше закони, но те определено не важаха в това свободно рп. Та новодошлата, улисана в телефонния си разговор дори не бе разбрала как от вратата на къщурката бе нахлула право в мехурения балон на едно друго коледно настояще. АлтерАна я поздрави жизнерадостно със свободната си ръка и я привика в скромната им компания.
-Е, младеж - абсурдно определение, имайки предвид разликата в размерите, - оставаш ли или? Че след теб има и други - погледна към Касиди и се зачуди дали пък тя не би се навила за един бърз снежен човек...

Настоящо местоположение:
Колтън Блекроу и Касиди Евърглоу - алтернастояще
Дориан Халек - собственото му бъдеще
Араела Клайн и Ана фон Кайран - миналото на Араела

» Вековните гори (Дориан Халек и Арахна Уокър)
» [Д][Ивент] Мистерии в Черногледово (Дориан Халек и Киел Конлид)
» Пиано бар "Изпълнено желание"
» Домът на демона Халек
» Кеч от Уиш (Андрада фон Кайран; Араела Клайн)