Коледно (Ана фон Кайран; Дориан Халек; и всеки, който има желание)

Възраст : 28

На Офелия ѝ се спеше, но беше облякла детективски костюм и възнамеряваше да се възползва от ролята си под прикритие. Малкият прилеп Тошко ѝ бе подсвирнал нещо за някакво парти и народни песнички, беше споменал и Кървава Коледа?, та вещицата беше приела събитието като объркващ кросоувър.
Размислите по пътя бързичко я бяха докарали пред мястото, та без да се церемони оправи черния мустак, който си беше лепнала и отвори вратата.
- NYPD илинещоподобно, АРЕСТУВАМ ВИ В името на Кървавия Дядо Коледа!
Не беше ясно на кого говореше, ама що не?

// и аз идвам, за едно много бързо :DD

Възраст : 27

Ана надипли полите си за сетен път и хукна покрай Араела. Въздъхна, припомняйки си защо не беше фенка на подобни тоалети, но в своя защита точно днес не бе очаквала времепространствени премеждия и стари неприятели. Внимаваше с цветята и напредваше бързо, макар и да не бе разбрала защо точно бяха толкова страшни. Изглеждаха като съвсем обикновени китки. Но не това беше важно сега.
-Ако разсъждавам правилно, би трябвало това да е някоя твоя минала Коледа. Тоест, ти би трябвало идеално да знаеш какво ще се случи, а това да ни помогне да се измъкнем. Е?
Поспря за момент, щом достигнаха портата и погледна въпросително ангела. Надяваше се момичето да си спомня необходимото.
-Също така би ми било полезно, ако ми разкажеш малко за тая чудесия - посочи огромната крепост - коридори, стаи, каквото се сетиш. Само ми трябва да се загубим в тоя замък... - помисли малко и продължи, - важно е и да споделиш, ако има някой важен за теб от това време, Щолен обича да се преобразява като важни фигури от периода, в който си. И да, Щолен е абсурдно име ама ... Коледен дух, ходи ги разбери.
Това не обясняваше появата му като малко момче обаче, или как по дяволите щяха да намерят останалите. Дали настоящето беше същото? А в чие бъдеще ли ще може да надзърне? Дали тя щеше да е част от него? Дали щеше да е неговото? Тръсна глава и отново съсредоточи навъсения си поглед върху Ари.
-И имам чувството, че ще трябва да говориш бързо - скърцането на огромната порта доказа теорията й, но появилата се под прикритие и с мустак Офелия, не бе част от очакваните потенциални развои.
-При цялото ми уважение, мадам, а то към Вас специално е голямо, какво по демоните правите в миналото на Араела с нас?

Възраст : 28

Детектив Оселис позна гласа на Ана, макар и розовата дама да изглеждаше различно. Освен фон Кайран и новата ѝ визия обаче, вещицата забеляза как околността се бе променила.
- Решаването на тази загадка звучи като работа за новия ти любим детектив! Сега, какво в името на косматковците на Изидур е Щолен?
Може да беше под прикритие, но не беше глуха. Станало беше ясно, че ще търсят някакво палаво духче, което автоматично я наведе към мисълта за Грела, но тази шашава история не беше нейната. Премести погледа си към Араела и пооправи мустака си.
- Недей да пестиш никакви детайли.

Възраст : 33

Колтън вече бе абсолютно сигурен, че ако верният му револвер в момента висеше на колана му то най-вероятно щеше да гръмне себе си. Хвърли бърз поглед на подобието на жена му, което му се натискаше, и изпуфтя, дръпвайки се с отегчена физиономия. Идваше му да я ритне в гръкляна, до такава степен нямаше нищо общо с оригинала. А и току виж му харесало, Ана имаше навика да го докарва до състояния на "ю мейк ми ун поко локо".
- Аз просто исках да си пийна... - обърна се и погледна тъжно Касиди, която сякаш не беше виждал от сто години.
- Мархаба авер, помня, че ти дължа услуга, ама ни чака работа за вършене. Искам да намеря Данчо Крилото, бих се радвал да дойдеш и ти. - Кол и прати сърце с пръсти, което накара Кейн да изръмжи недоволно и се обърна към малкия проклетник.
- Прати ме при Дориан. - шок и ужас, но в даденият момент имаше нужда от способностите на демона. Пък и нямаше как да е сигурен дали другите не са с него. Иронията на ситуацията беше, че станеше ли дума за потенциално сражение най-полезното копеле за което можеше да се сети беше той. А и вярваше достатъчно в Ана за да я остави да се погрижи сама за себе си, и потенциално съществата, които са с нея.

Admin

The member 'Колтън Блекроу' has done the following action : Зар

'Зар' :

Коледно (Ана фон Кайран; Дориан Халек; и всеки, който има желание) - Page 2 4

Admin

Горката АлтерАна едва не ревна щом бе така деликатно отблъсната. Щолен пък изобщо не се интересуваше от нея. Не му беше свършила работа като примамка, та помисли, поцупи се, вдигна рамене, па щракна с пръсти накрая. И... нищо, едно голямо нищо.
-Ей, какъв късмет. Май засега тук ще си стоиш. Ама като лъжеш сърцето си така става. Помисли си хубаво какво искаш, вземе да ти се получи.
После се прозя и се обърна към Касиди - а ако Вие, госпожице не щете нещо от мен, да взема да подремна? Магиите са измарящо нещо, а вие така или иначе имате цялата Коледна нощ пред себе си. Че може би и един цял нов живот тук...

Настоящо местоположение:
Колтън Блекроу и Касиди Евърглоу - алтернастояще
Дориан Халек - собственото му бъдеще
Араела Клайн; Ана фон Кайран и Офелия Оселис - миналото на Араела

Зар:
1/2 - нежеланото място
3/4 - оставаш на същото
5/6 - отиваш, където си поискал
*изборът се свежда само до конкретен герой, участващ в темата

Загубата на крилете му значеше едно от две неща: или бе пострадал в безпощадна битка или е извършил недопустимо престъпление и наказанието е било подрязването им, а всички знаеха че не порастваха обратно. Сега обаче не можеше да мисли за това, първо трябваше да разбере кога се е случило. Да не би да страда от загуба на кратката памет или някак си е скочил в бъдещето? Дориан не можеше да мисли трезво, паниката така го обземаше, че усещаше жестоко напрежение в главата му. Сълзите напираха, той започна да вика още по-силно.
- Дориан? - извика непознатия глас отново, но Халек не го чу от собствения си вик.
Цялото му тяло запозна да се тресе и това не беше на добре, изпадаше в шок и се чустваше сякаш губеше разсъдъка си. Въпреки това събра сили да се изправи. Мислите му прелитаха из главата с главозамайваща скорост, че напълно забрави за непознатия глас, който дочу преди миг. Отправи се към спалнята си, която всъщност беше съседната стая. Щом влезе огледа наоколо, леглото си беше същото и върху него имаше само една възглавница - явно някои неща са си останали същите. Отвори гардероба, където го посрещнаха нови дрехи, но в обичайната му черна палитра, която така харесваше. Все още дишаше тежко, но продължи да търси, въпреки че и той самия не знаеше какво точно. Реши все пак да се върне в “кабинета си”. Върху бюрото имаше чаша, но това не беше важно, друго което прикова вниманието му беше нещо от пособието на тефтер, облечен в черна кожа. Разлисти го набързо и забеляза собствения си почерк, но погледа му беше привлечен от нещо още по-важно, беше написана година. Последно бе писано 57 години, на същата дата като празненството, което до няколко поста по-рано беше посетил, само че не беше в миналото, а в бъдещето. Някак бе счупил времевото пространсво и сега беше в бъдещето.

Възраст : 29

- Стига бе, Дж—бейби, само ме нервираш, за горната глава на Пауна говорех. Ако знаех, че с демона на шегите Къцамун сте трети девери по бабина линия, нямаше да ти вържа на оня купон… а, ей Колтън! - Касиди, все още неосъзнала в каква ситуация се беше забъркала, помаха на човешкия си приятел, а сетне се обърна към мистериозния си кавалер да ги представи. Само че него го нямаше. И таз добра. Сигурно беше мярнал някой колега доктор, с когото да дискутира как чорбата от коприва и метаамфетамини лекуваше детски паралич.
Демонката умееше да се забавлява и сама, затова се присъедини към Колтън и Ана. Загледа ги първо с крайчеца на окото си, ала щом видя колко нетипично се държеше вампирката им отдели цялото си внимание.
- Да не са я надрусали? - запита, кимвайки в нейна посока. Щеше да изчака отговор, ако погледът й неволно не се бе спрял върху непознатият им събеседник. Какви снежни човеци, какви пет лева, какъв нов живот? Кой беше Данчо Крилото?…
- А, не - отсече рязко и скръсти ръце. - Теб те познавам! Виждала съм те на коледните демонски вечери! Още помня как каза на леля ми Асмафилда, че ако пак си купи тоалетна хартия от човешкия свят ще й излязат хемороиди. Като не ти повярва я прати в бъдещето и оттогава не е същата - инсталира си фонтан за дупета баш до кухненската трапеза!! - Белокоската размахваше ръце като луд диригент и никой не можеше да я спре. Честно не знаеше дали наистина помнеше детето пред себе си, или го бъркаше с някой друг, ма те всички духове бяха роднини. Можеше да го бърка с духа на Бъдни вечер…Но и така да беше не можеше да му се довери току така и да подкрепи авера си безприкословно.

Admin

Щолен можеше да се закълне в стафидите, че ни бе виждал, ни бе чувал за тази девойка или леля Асма-каквото-там-беше. Почваше обаче да му става кисело, и не беше ясно дали е, защото е пропуснал обедната дрямка, или защото бе случил на тия двамата.
-Не стига, че твърдоглави, ама и двамата сте шумни, пуу. Ако толкова ви се кряка, що не изпеете някоя коледна песен? И без това партито стана егати мъртвилото, а като гледам не сте се засилили да си ходите. Ако успеете да ме впечатлите, ще си помисля пак дали да не ви помогна да намерите малките си приятелчета. Как ви звучи?

Пред героите стоеше чуден избор - да се пробват съдбата със зарче, или да пробват на админа хазната дали е празна с песен. Кой знае... при този развой на събитията, можеха да се пръкнат и наградки...

Възраст : 28

Изведнъж се появи и трети персонаж, Ари забеляза как зад Офелия се бе появила доста шумна и скърцаща порта, която изчезна след миг.
Та Светата Троица се бе събрала пред огромната тухлена арка, изрисувана с най-различни орнаменти, и с два лебеда сложени в двата й края. - И на теб ще кажа същото, внимавай с цветята отровни- не, че бяха способни да убият някого, щяха да приспят обаче всеки, който ги докосне за 1 седмица.
- Хммм, искате детайли? Окейй, мацки, вървете с мен към задната част на замъка. Там никой няма да ни забележи. Сега ще ви разкажа архитектурата на това място. Ей там, в дясно от входната врата, има голям прозорец. Там се намира кухнята и зад нея е дневната, където се събирахме за вечеря всяка Коледа. Предполагам всички са там в момента освен мен и братовчедите ми. Аз, ъмм... те или малкото аз се намира на последния етаж, седмия да бъда по-точна . Там има огромен лабиринт простиращ се на цялата площ, ако искаме да стигнем до него трябва първо до петия етаж - там има тайно стълбище, което ще ни отведе право в центъра на лабиринта. Другите етажи са нормални, стаите са една до друга с картини и статуи навсякъде, само не се шашкайте, ако влезем в някоя от тях. Преди домът ми беше леко арт мазаляк и някой от стаите ще ви изненадат с цветовата им гама. Момичетата стигнаха до задната част на замъка. Имаше една малка врата, която щеше да ги отведе направо в мазето, откъдето лесно можеха да влязат в замъка. - Е, това е нашата спирка, но първо - не мислите ли, че може да използваме малко по различен "облик" ако ме разбирате? Влизаме с взлом все пак.- Не че имаше нещо нередно в лика им тип инспектор Гаджет и асистентките на Ненчо, но на ангела му се искаше нещо по-удобно и май знаеше перфектния тоалет, който се намираше в стаята на майка му на първия етаж. Можеха да стигнат там директно от мазето, в което вече бяха влезли. Миризмата на кисело зеле се носеше из пространството, затова Араела нямаше търпение да се махне оттам. Коридора, в който щяха да се озоват след това, беше покрит с тъмно зелени стени с изрисувано родословно дърво. - О, преди да продължим, петият етаж беше изцяло мой, ако стигнем до него трябва да бъдем внимателни.

Мазе

Възраст : 33

- Дреме му на големите космати топки, и кожените обувки без чорапи, познаваш ли го или не. - Кол се изплези на Касиди закачливо, не беше виждал Бонито към своя Клайд отдавна, и се радваше, че бяха заедно за да всеят малко анархия за пореден път.
- Песничка? Касиди изпълнява брутално "Тупалка" на Илиян, ако се брои. - Колтън се изсмя и погледна малкия проклетник. Явно искаше да ги помота още малко, за момента не се опитваше да ги убие, или поне не на пръв поглед, ситуацията най-вероятно беше същата и при другите им приятели, та Кол нямаше против да си поиграе. Усети как Кейн напира да поеме контрол и като никога реши да му позволи да се намеси, след което прочисти гърло, и се усмихна злокобно. Пепелявият глас на второто аз на Колън се изсипа като торба цимент от последния етаж:

Стани, стани Нине,

Нине господине.

Че ти идем кофти гости.

Кофти гости социопати.

Тръгнали сме чак от снощи

в тези дълги тъмни нощи.

Да ви търсим кой къде сте,

да ви носим кофти вести-

колко мъртви под земята

толко болка в тая къща!

Възраст : 28

Офелия изви вежда при споменатия лабиринт на х етаж, но реши да си замълчи. Все пак имаше всякакви странности, а голямо семейство с лабиринт в замъка за кеф, едва ли бе най-поразяващо нещо.
Без да губи време в приказки, с примирение прибра фалшивия си мустак в джоба, а след това пое към въпросната стая на майката???, свивайки по зеления коридор. Дали Араела тайно не беше племенница на Регулус Блек? Поредната мистерия, която детектив Оселис нямаше да разреши тази вечер. Ако имаше време, все можеше да попита, но времето припираше, а ароматът на кисело зеле я разсейваше от крайната цел. Офелия обичаше киселото зеле повече от прилепа Тошко, а той ѝ бе голям авер.
В крайна сметка, пристигнаха пред масивна, предполагаемо дъбова врата (защото тези винаги бяха дъбови), та вещицата тихичко я побутна, докато не се отвори. Все още под въпрос дали бяха в правилната стая, с крайчеца на окото си мерна отровна на вид рокля. Офелия, сега, никога не би си причинила нещо в такъв нюанс или десен, но пък Ана имаше розова коса? Можеше да е куолити контент за блупърите.
Вещицата, с видимо нежелание, повдигна роклята с палец и показалец и небрежно я метна към Кайран.
- Казахте, че бързаме - съветвам да не се церемоним с избора на тоалет, а просто да действаме.
Сериозният ѝ тон се смени от изкривена усмивка, която неволно доведе до силен хихот, но все пак бяха под прикритие, та прилепът Тошко боцна Офелия по бузата възмутено. Вещицата му изплези език, след което се зае да облича същата рокля като тази, която бе запратила по посока на Ана, но в черно. Най-приемливият цвят. Освен тъмно-синьото.
- Бай дъ уей, Ари, на правилното място ли сме?

Възраст : 27

Ако досега от старата мрънкаща Ана нямаше й следа, то съдбоносният шамар, поднесен от Офелия под формата на розова рокля с много тюл и много ягоди, предполагаемо оригинал на Терлика Матрьоши - все пак семейството на Араела изглеждаше фрашкано с кинти, я върна рязко от оня свят. Лицето й пребледня, а прякорите един по един заплуваха в съзнанието й. Не бяха и само те - естественият цвят на косата й също се завръщаше, та ако времепространството беше хаос, поне нашата скромна героиня се връщаше към нормалното - захарен памук с вкус на киселец.
-Кажи ми, че се шегуваш! - хвърляше жупел с тоя поглед, но усмивката на вещицата, нямаше нищо общо със закачка - оценявам чувството ти за хумор Офелия, но няма начин.
Потропваше нервно с крак и гледаше сърдито, ама вещицата вече беше поне 10 слоя тюл напред и спасение за бедната вампирска душа явно нямаше. Преобрази се в Ягодов сладкиш с кански мъки, а физиономията й беше всичко друго, но не й сладка.
-В моите представи Под прикритие, включва куршуми и псувни, а не тюл и брокат, ама щом смятате, че като близсньосници ще минем ангелски метър ...- вдигне рамене. Веднъж щом се разкараха от тук и тая пуста рокля би трябвало да изчезне. Поне се надяваше, защото подигравките от минимум две особено любвеобилни мъжки особи и бяха в кърпа вързани.
-А относно въпроса ти, съдейки по миризмата, освен, ако не си крадяла сарми като дете за удоволствие, не мисля, че трябва да сме тук.
Бе дочула нещо за лабиринти и пети етаж, но истината е, че през цялото време се чудеше, ако Ари тук е била малка... дали Щолен пак ще е някое досадно пискливо хлапе или щеше да им коства много повече усилия да го открият?

Възраст : 28

Миризмата на зеле се носеше по коридора и в стаята, май бяха забравили вратата отворена. Нищо нямаше да им стане, все някога някоя чистачка щеше да мине оттам.
- На правилното място сме - отговори Ари докато търсеше определени дрехи, - ...ето къде сте били - нахлузи черния панталон и бялото горнище, за които така усърдно се оглеждаше.

Вече бяха готови да продължат приключението си на това огромно място. Трите девойки излязоха от стаята и поеха към централното стълбище. Там щяха да имат достъп до всяка зала в замъка. Преди да потеглят към другите етажи ангелът им предложи да се запътят към централната зала където са скучните старчоци. Може би там щяха да намерят някакви следи .
Ари ги поведе още веднъж, този път към “хола” или по-скоро балната зала. Там имаше и един огромен стар часовник, който щеше да им подскаже в коя година и час се намираха в момента.
- Е приятели това е нашата първа спирка- след което ангела отвори голямата бяла врата.
Пред тях се разкри прекрасна зала с мраморен под и колони, увити в цветя, спиращи виещата си ароматност чак в центъра на залата. Като и предполагаше всички бяха там, забавляващи се под ритъма на коледните песни.

———————
Стълбище
Зала
Тоалет
Песен

Възраст : 27

Сладките розови роклички по правило вървяха с поне толкова сладки розови обувки. Огромното полирано до хлъзгаво стълбище в комбинация с тях влоши настроението й още повече. Стъпваше бавно и внимателно, гледайки да не изостава от другите две дами. Токчетата не й бяха проблем - стига да бяха стабилни и семпли, за предпочитане черни. Уви в тази времева линия, нищо не й беше по вкуса. Бе забила поглед в краката си но щом го надигна и видя обляната в мрамор и цветя зала, чертите й се отпуснаха. Спомените я заляха, а ароматът я опияни. След кратката пауза на умиление, атмосферата рязко се промени, а стомахът й едва не се преобърна. Топла кръв бе разплискана по гладката повърхност и стигаше чак до босите й стъпала. Пеперудките на глезените й капеха. Направи две стреснати крачки назад и едва не се катурна по стълбите.
- Боже мили - прошепна едва доловимо и тръсна глава. Както дошло, така й отишло - всичко привидно беше нормално отново, а Ари бърбореше нещо за часовник и годината, в която се намират. Офелия не изглеждаше като да получава епизодични видения от своето минало, ама един демон знае що за простотия бе измислил Щолен, за да се забавлява.
-Е, помниш ли някой от тези - размаха пръст пренебрежително пред застаряващото население, очевидно цялото събрало с в тази зала, - който поне малко да е значел нещо за теб?
Заслуша се и се заоглежда по-внимателно.
-Ако не ме лъже паметта, тая песен е на поне 12 години, което означава, че тук си била на 13? В тази зала не виждам нищо, което би могло да бъде интересно на 13-годишно момиченце... - в този момент лукава усмивка пробяга по устните й - освен, някой батко, превъплъщение на идеалната първа невъзможна любов.
Насочи двете си съдбовни другарки към единственото младо изключение - русоляв младеж, висок около 1.79, слабичък, но пък доста симпатичен. Похапваше някакви сладки и се полюшваше на фона на музиката.
-Е, ако това наистина е Щолен, то сто процента знае коя е Ари, мен не може да понася, остава един вариант поне да се опитам да го надхитрим. Да му предложим един вещерски валс? - рече и върна лукавата усмивка от по-рано по посока на Офелия.

» Вековните гори (Дориан Халек и Арахна Уокър)
» [Д][Ивент] Мистерии в Черногледово (Дориан Халек и Киел Конлид)
» Пиано бар "Изпълнено желание"
» Домът на демона Халек
» Кеч от Уиш (Андрада фон Кайран; Араела Клайн)