ꕥ Арената с безброй черупки

Admin

The member 'Аполо Примроуз' has done the following action : Зар

'Зар' :

Admin

Едва-едва, съвсем доловимо, червеното яйце на мощното бабе се пропука. Богините на благоденствието, изглежда, най-сетне бяха решили да метнат комат късмет към Аполо. Малко, ала и толкова вършеше работа.
- Браво, баба, най-после! - похвали го старицата и седна да си бели яйцето на спокойствие сред другите притеснително преценителни бабки. Винаги беше вариант да предизвика и тях, ала в крайна сметка двубоите бяха по-интересни, когато опонентът ти не ти се молеше да го победиш. Може би Аполо трябваше да си потърси някой надъхан противник следващия път.

// Печелиш:
3. Развалено яйце: Ритник за обонянието, ако случайно се счупи.

Възраст : 27

Бойното поле й се стори изненадващо пусто. Имаше само няколко баби и едно ... яйц? Девойката не можа да сдържи смеха си. Май май бе извадила страшен късмет с предварително избрания й костюм. Такъв, какъвто някой същества определено нямаха. Насочи се към тях с идеята да вкара и своето откраднато по-рано, постъпка, с която впрочем не се гордееше, яйце в някоя вълнуваща битка.
-Извинете, с кого мога да се чукна? За здраве, нали...

Аполо подуши новодошлата преди да я чуе или усети. Ухаеше на чист памук, кожени обувки и парфюм. Но не и на кръв.
Нито в нея течеше жива кръв, нито около нея се рееша вонята на смърт и жажда. При други обстоятелства Аполо би се заинтригувал, но яйченият костюм се впиваше в сочните му бузки, а това го дразнеше.

Щом тя се приближи, вампира бавно отметна глава назад, докато гръбнака му не застана под невъзможен ъгъл. Ле цък. Аполо погледна новодошлата с обърната си надолу глава и обърнато напред тяло и попита:
- Какво трябва да си ти?
За щастие височината му позволи да говорят лице в лице, дори и при неудобната му поза.

Възраст : 27

Ана се наведе и взе да оглежда непознатия. Бяла кожа, червени очи - какво клише. С годините се бе понаучила да познава своя вид, макар и да не можеха да се надушват. Не й буквално. Изцъка с насмешка и се изправи отново. Изпитваше специфична ненавист към мъжките представители на фракцията си, макар й да приемаше, че има изключения. Бе предубедена и предпазлива. Така вдъхваше някакъв смисъл на омразата си. Освен, нали, личните подбуди.
-За теб специално, просто една непозната. И ако може, така да си остане - гледаше го в очите, от високо. Все пак не беше чак толкова ниска, а и макар да бе почти гола, токчетата бяха вечната част от гардероба й. Този ден не беше изключение. А погледът й показваше точно колко не я вълнува. Щом каза, каквото имаше да казва, насочи вниманието си към възрастните дами.
-Може би някоя от вас ще ми помогне? - усмихна се любезно и извади червеното яйце от единствената си чанта за вечерта - сутиена си.

Admin

Бабата, чието яйце бе счупил Аполо, все още седеше на пейката и предъвкваше бавно резултата от загубата си. С наслада и коматче козунак, при това. Останалите старици изглеждаха крайно незаинтригувани от втори потенциален двубой. В крайна сметка, те бяха дошли на арената именно защото публика липсваше и пейките бяха празни, та можеха да упражняват олимпийския спорт на клюкаренето на свобода.
- Извини ма, бабиното - рече същата баба с рокля на цветя, с която Аполо се беше сражавал, - уморих се вече. Играй си там с момчето. Ама внимавай, че е опасен! Счупи ми всичките стари кокали на бой с яйца. Опасна работа е!

// Можете да действате сами в двубоите. Не ви трябва разказвач.

Същност Аполо гледаше новото момиче право в очите, все пак бе поне 20 сантиметра по-висок от нея. Така, че Bonne Chance.
Щом бабчето отряза момата и тя се обърна отново към Аполо, той вече се подхилкваше доволно. Очевидно доволен от нейната реакция.
- Хайде, празник е! - подметна той, а от някъде се бе появила чаша с коняк в ръката му. Все пак гротесктно изглеждащ в костюма си на яйце или по-скоро на мутирал бял паяк.
Дали събеседицата му щеше да приеме поканата за борба?
Със свободната си ръка вампира направи движение наподобяващо чукане с яйце, но можеше и да се разбере и по друг по-вулгарен начин.
- Чук, чук. - Добави той с усмивка преди да отпие от коняка.

Admin

The member 'Аполо Примроуз' has done the following action : Зар

'Зар' :

Възраст : 27

И просто ей така дупето й замина. Макар й на първо четене да изглеждаше сякаш има избор, съдбата така нагло я беше врътнала... Изпусна тежка въздишка и се приближи до обекта на появилото се в маниерите й недоволство. "Коняк? Че що не, последно пробвах преди около 30 години, едва ли е много по-гадно" - помисли си и грабна чашата му преди да е успял да отпие. Така става като се разсейваш от противника и му правиш намеци. Изпи половината чаша на един гълток, за да отпусне напиращите нерви и обърна яйцето си наобратно. Все още не бе загубила, поне не и напълно. Облиза устни, екзалтирана от видимо започналото съревнование между нея и непознатия зъбат, и впусна малкото си бебче към черупката му.

Admin

The member 'Ана фон Кайран' has done the following action : Зар

'Зар' :

Дупето на вампирката получи тежък удар, *ехех*, но това не бе краят. Изглежда тя имаше намерение да върне услугата.
Добре, това се харесваше на Аполо. Макар и кръвтта й да бе застинала от вампирският неживот, то изглежда тази жена пазеше повечето си човешки емоции.
С блага усмивка вампира посрещна яйцето на Ана и очите му блеснаха в момента на сблъсък.
- Oh la la... - изглежда този път, той получи наказанието.
Тъмнокожата изглежда, леко превъзбудена и доволна от резултата не усети кога Аполо я полу-прегърна с една ръка.
Дъха му галеше ухото й, а ноктите му погалиха гърба й:
- Изглежда бореца не е в нас, днес.
Момента бе кратък, но достатъчен за да остави впечатление у Ана. Това и достатъчно време за да огледа добре старите белези покриващи лицето му.

Възраст : 27

Мигът на задоволство, който се породи в изстиналото й сърце, не траеше никак дълго. Впечатление остави, да, но не каквото Аполо си мислеше. Боже колко мразеше да я докосват подобни нагли и прекалено самоуверени типове. Имаше чувството, че ако не се отдалечи от нея, ще делят една роля, защото бе готова да го разпъне на кръст. Или да го намушка с кол, все тая. Кожата й настръхна от погнуса, щом усети ноктите и дъхът му и рязко завъртя глава. Не беше изчислил достатъчно добре разстоянието, на което е безопасно да стои, защото тръните й продраха челото му. А посивелите й очи, пронизаха неговите. Изобщо не се интересуваше от белезите му, бе виждала по-плашещи, по-болезнени и грозни. Бе виждала повече. Все пак самата тя за пореден път криеше своя.
-Изглежда, че не ти се живее дълго - просъска, отделяйки тялото си от полу-прегръдката. Капчици кръв затанцуваха надолу по лицето му. Ада сбърчи носле, не че очакваше какъвто и да е аромат, непознатият не бе човек все пак, но бе забравила колко отблъскваща за сетивата й може да е идеята за вампирска кръв. Прокашля се и поде с много по-дипломатичен тон.
-Предлагам за доброто и на двете страни, да приемем това равенство и да спрем до тук. И под предлагам, имам предвид, че точно така ще стане - доизпи коняка, който все още държеше и прибра раненото си яйце обратно. По-късно щеше да намери някой по-жив, на когото да го даде. Остави празната чаша в ръката на Аполо и се завъртя, готова да си тръгне и с надежда, че повече няма да се срещнат.

// Малко забравих да си допиша края на предишният пост, но c'est la vie.

Острият звън на пръскащ се кристал наруши тишината около разпалената вампирица. Чашата се бе превърнала в хиляди стъкълца, а от Аполо нямаше и следа.
Най-вероятно докато събеседницата му стискаше зъби и очи, той се бе изпарил, както правят истинските вампири.
Малката й реч, все пак изглежда го бе застигнала, защото макар и вампира(и смешният му костюм) да бе потънал в мрака, то Ани долови тих, гърлен и подигравателен смях.
- Au revoir

Възраст : 27

Усети леко парене в ръката си и след неприятния звук, беше ясно от какво. "Лудо копеле" - зае се да вади стъкълцата, които бяха пробили кожата й. Капчици кръв намериха пътя си към чисто белия плат. Очакваше такива да се стекат от лицето й, но някак си тръните не бяха наранили и нея. Счупената чаша обаче беше друга работа. Подигравателният смях на сънародника й я изнерви още повече. Определено живееше с представата, че нищо не може да го засегне. И що за драматично изпаряване беше това. Дори да можеше да се шейпшифтва, нямаше особено голяма логика просто да изчезне във въздуха, но явно днешният ден бе пълен със странности и изненади. За разлика от вампира, бе достатъчно любезна, та преди да си тръгне се обърна към бабите, извини се за постъпката на изчезналия мъж, благодари им за вниманието и им пожела приятно яйцечукане. След което възможно най-бързо се изнесе в търсене на други, надяваше се къде къде по-приятни, срещи.

Admin

Бабите, които станаха неволни свидетелки на цялата неприятна случка с победата над горкото момиче, а после и с ехидното държание на Аполо, я привикаха на тръгване.
- Слушай, баба, на ти това козуначе - рече една от тях и извади от платнената си чанта цял увит в хартия козунак. Беше с розов локум. - На тебе ми прилича, пък и да ти услади малко нещастния късмет.
Пооплюха малко вампира, споделиха на Ана, че преди малко го бяха пръснали от бой с яйца (да се успокои, че си е получил заслуженото), и я изпратиха по живо, по здраво да дири щастието нейде другаде.

// Ана получава 4. Козунак с локум: Разтапящ се в пръстите ви, той е изключително полезен за разни лепкави капани.