ꕥ Арената с безброй черупки

Admin

Мислите си, че имате боряк? По-добре се запасете с повече от едно яйце, преди да се впуснете в люта битка на арената за най-здравия боряк.

Хвърляйте зарчето и подавайте дупето... на яйцето си.
Или пък зарежете зарчето и разписвайте свободно помежду си.
Празник е, на кого му пука?

Първото място, което Аполо посети бе някаква арена. Все пак тук ставаше чукането, нали?
Вампира нямаше против малко борба, преди кхъм...
Въпреки безумният си вид, ехидната усмивка на кръвопиеца не слизаше от лицето му. Единствено оставаше и някоя жертва да подложи дупе ...

Admin

Арената всъщност си беше едно съвсем истинско бойно поле. От "Лъки бой". На една поляна в самото сърце на събитието бяха подредени пейки в привидно овална формация (доколкото бе възможно това), и за момента на тях бяха насядали само няколко глухо-кьорави баби, които си почиваха от внучетата си - несъмнено шарещи яйца някъде.
Явно никой не беше навит да се впуска в люти битки и арената на борците пустееше откъм кандидати. Ала съдейки по погледа на едната от глухите баби, тя не беше съвсем от кьоравата партия.
- Ела тука, бабе, счупи ми яйцето, че огладнях - подвикна тя на Аполо и с умелата хватка на дългогодишен ю-ги-о състезател извади от джоба си два бонбона и едно яркочервено яйце.

Е, изглежда Аполо щеше да е на диета днес. Колкото и да го раздираше жаждата, то нейната сила не можеше да се сравнява с отврата да пиеш стара кръв.
Бабичката си беше типична бабичка, може би преди години е била красавица, може би не. Важното бе, е вампира се приближи с елегантната си, яйчена, походка и представи яйцето си.
Никой не можеше да е сигурен, от къде се появи това червено яйце, но определено нещо не бе както трябва с него.
ꕥ Арената с безброй черупки 7d32753f2a1b31377c6a736c23d47a76

ꕥ Арената с безброй черупки 7d32753f2a1b31377c6a736c23d47a76

- Бонжур, виеле даме. Нека по-добрият победи.
Аполо познаваше традицията от времето си като жив човек и знаеше някой и друг трик.

// Зар?

Admin

Бабичката присви едното си не-толкова-кьораво око, а с другото се опита да прецени що за дивотия държеше в ръцете си непознатия младеж. Позамисли се дали да не смени своето яйце с някое по-подходящо, може би с бодливи тръни по него, ала в крайна сметка се отказа.
Приготви своя потенциален боряк и се помоли на християнските богове за късмет.

// Направо хвърляй зар, ти нападаш първи. Под 12 - се чупи твоето яйце, точно 12 - пропускаш да нацелиш, над 12 - чупиш яйцето на противника си. Успех!

Див поглед плени лицето на вампира, готов да напада!
Бабичката може и да бе стара, немощна и сляпа, но Аполо нямаше да я пощади. Яйцето й щеше да е на пихтия!
Вампира вдигна ръка високо над главата си и погледна към треперещата ръка на противника си.
- Ле дестин ес кру!

Admin

The member 'Аполо Примроуз' has done the following action : Зар

'Зар' :

Admin

Бабата хабер си нямаше от тия приказки, дето ги разправяше Аполо. Но разбираше един друг език. Този на победата.
- Хе-хе! - злорадо се изкиска дъртата вещица (наистина беше вещица, това съвсем не бе обида). Страховитото яйце на момчето не успя да нанесе никаква щета върху нейния червен бияч, че даже и пострада в процеса. Набрала победоносна скорост, тя се зае да бие на свой ред както повеляваше традицията.

// Хвърлям зар - условията са същите. Описваш развоя от него в следващия си пост.

Admin

The member 'Азар Мавззак' has done the following action : Зар

'Зар' :

Аполо усети смущение в силата точно преди удара, но нямаше какво да направи. Нещо не бе наред и единствено той се усещаше, какво може да е.
Сякаш наместо 4 зара, бе хвърлил един единствен. Нещо такова...
- Бабче, играем без способности нали така?
В отговор уж крехката бабичка се засмя гърлено, задави се и се изплю.
- Не си толкова зелен, колкото изглеждаш млади кръвопиецо.
Ударите й в този момент се сипеха върху мекият костюм, а мъжа не усещаше нищо. Все пак е нормална бабичка нали така?
Другите баби в околността се също се смееха гърлено, като вещици... Дали не бяха вещици?
Все пак кривият нос, брадавици и леко левитираща метла не определяха, някой като вещица нали така?
- Давай 2 от 3, бабе. Все още не съм победен! - настоя Аполо и отново разкри яйце в дланта си.
Това изглеждаше малко по-нормално от предишното.
ꕥ Арената с безброй черупки 360fx360f

Дали бабето щеше да приеме облога?

Admin

Бабата свали вълненото си елече и остана по роклята си на цветя, притеснително издута на бицарките. Здрава бабичка беше - като нищо тая сила да не идваше от специализацията на яйцето, а от самата нея.
- Давай, бабе, давай - подкани го уж миловидно тя, ала едното ѝ око блестеше лукаво, като на намислил пъкъл план аниме герой. Като цяло, възрастните хора в аниметата не бяха за подценяване, а тази бабичка беше досущ като изскочила от японска продукция антагонистка.
Изкара напред кокалестата си ръка и подложи дупето на същия червен боряк, който преди малко бе сразил Аполо. Негов ход да напада, отново.

Аполо обичаше да му подлагат дупета, дори понякога и той подлагаше своето. Тази старица обаче щеше да усети всичко друго, но не и удоволствие.
Яйченият костюм вля силите на яйцето у вампира, а той ги насочи към яйцето в ръката си.
Боя едва сега започваше!
- Бабче, не се сърди на младото.
Обяви високият вампир и замахна с дългите си, ръце. Този път яйцето нямаше да го предаде, все пак бе драконово и дори с чук да го удариш нямаше да се пукне.
Малък подарък от нищо не подозиращ клиент, който Аполо последно бе посетил. Е, свил.

Admin

The member 'Аполо Примроуз' has done the following action : Зар

'Зар' :

Admin

Драконово или не, яйцето проплака в тъжен крах и от пропуканата му черупка лумна светлина. В ръцете на Аполо, то се излюпи и от него изпълзя симпатично малко гущерче, което тутакси се окопити и изпълзя някъде далеч преди да са успели да го хванат.
- Айде бе, младеж! - сопна се бабичката. Тя наистина беше гладна и просто искаше някой да счупи яйцето ѝ по традициите, вместо тя сама да си го пукне в нечия кратуна (по друга традиция, не от тези равнини). - Давам ти още един шанс, преди да съм умряла от старост.
Рече и за пореден път подложи червения си мегаборяк под прицела на Аполо.

Дори кавалерската шапка увисна, щом драконовото яйце се строши в черупката на опонента.
Вампирите като цяло бяха нация, която трудно се шокираше, но Аполо все още бе млад вампир.
Брадичката му увисна, а очите се изцъклиха.
Що за магия правеше тази баба?!
- Ъх, сакре блю.
Последният опит щеше да е решителен, то беше ясно. Дали Аполо щеше да възстанови честта си или този ден щеше да е перфектно крив?