ꕥ Палатка за творчество

Луна събра възможно най-много крадени яйца, дори си взе своето лайняно и се изниза от палатката като прадня в гащи.
А може би наистина пръдна и реши, че е време да избяга преди всички да са припаднали от вонята.

Не че децата ѝ пречеха, но не се въртяха в списъка ѝ с любимите ѝ неща на този свят. Бенедета събра вежди и приви фигурата си на щиглец така, че малчуганите да не се докопат до нейното яйце. Точно като дракон пазещ златото си. Спести им съскането си само защото все пак бяха деца.
- Ей малките, вижте там! - с ръката, в която държеше четката тя посочи другия край на помещението.
Щом децата погледнаха в казаната им посока рижавокосата си обра крушите или в този случай яйцата и си плю на петите. Вече беше нарисувала две и тъкмо беше довършила третото преди да бъде прекъсната. Тя се запъти към масата, където стояха готовите яйца. Като на изложба малките картини бяха подредени в картонени кори. Бенедета остави своите там и до тях бележка с името си в случай, че спечелеше нещо. Прокара ръка през черупките като за сбогуване и им обърна гръб. Време беше да пренесе облеченото си в костюм на агънце дупе някъде другаде.

Като Юсеин Болт, Луна изтича от козунаците до първоначалната й точка.
-Здравейте, тук съм да сваря последните яйца! - извика бързо тя и наостри слух дали някой щеше да я привика съм яйцесварящата зона, откъдето се надяваше да си вземе едно сурово яйце и едно сварено.

Admin

Големите казани в тази зона къкреха благо, наглеждани от разни млади момичета - та да не вземат да се разпукат яйцата. Луна, обаче така и не стигна до тях. При първото си посещение тук беше събрала погледите на няколко от по-малките дечица, които с недоволство бяха проследили как голямата лисуна врътва опашлета и си заминава. Сега, обаче, беше дошъл техният шанс.
- Дръжте я! - изрева едно момиченце с кукуригу на главата и посочи Кума Лисуна с малкото си тлъсто пръстче, цялото омазано в боя за яйца. В другото си юмруче стискаше разкишкан къшей козунак с шоколад, с който старателно беше омазало цялата си муцунка преди това. И така, бойният повик на този своеобразен малък диктатор надигна тълпата от тичащи между масите за творене деца, и те вкупом хукнаха към голямата пухкава лисица. Две се лепнаха за краката ѝ като коали, други две взеха да се катерят нагоре по торса ѝ, а останалите формираха странен кръг като за детско пого около пухкавелата и закрещяха екзалтирано.
Покрай тях минаваха усмихнати родители и се радваха, че все пак на празника имаше и големи пухкави същества, които да забавляват дечицата, когато по стечение на обстоятелствата им станеше скучно да чупят яйца по тревата и цимента.

Всичко й дойде като гръм от ясно небе. Кой изобщо произвеждаше толкова много деца в наши дни? Беше заобиколена и напъплена от тях, спасение нямаше.
-Чакайте, малки хуни, ще си счупите яйцата така! - опита се да ги надвика тя, молеща се за глътка въздух - Аз направих вашите яйца победители! Те счупиха всички останали и сега са...Ваши! Вашите борци! Бръкнете в джоба ми и си ги вземете!
Последното изречение прозвуча доста грешно, имаше късмет, че не е мъж, иначе имаше шанс да я осъдят за това предложение.
-Яйца борци срещу едно сурово и едно чисто сварено яйце! Това е моето сладко предложение!

Admin

Малките хуни не разбираха от предложения, но разбираха от думата "сладки". Затов, разбрали-неразбрали нещо за сладко и за джобове, във вълнението си събориха Луна нагоре с краката върху меката трева на полянката, някъде между пейки 108 и 196 (подредбата им беше правена от някой, който хабер си нямаше от подредби по великденски ивенти).
Започнаха да дърпат опашки, да пипат с мазните си ръчички и да търсят обещаните джобове със сладко, ала нищо не можеха да намерят из пухения лисичи костюм. Това, обаче, не значеше, че няма да опитат!
Всички, които се бяха покатерили върху Кума Луна, се катурнаха заедно с нея и продължиха да я мачкат, дърпат и настъпват от радост.
- Хей, хей! - викаше същото момиченце, докато преджвакваше вече позитивно гнусния козунак. - Голямото мече раздава сладкиши!
- Е-е-е-е-е-е-е! - ревнаха хорово всички дочули важния анонс дечица в околието и Луна усети туптежът от десетки, че може би дори стотици крачета в пантофки, обувчици, чизмички и сандалки с чорапи. Идваха за нея. Идваха за сладкото. С което изобщо не разполагаше.

Луна трябваше да направи нещо, за да си спаси кожата. Имаше нужда от отвличане на вниманието и то бързо. Първо се опита да се изправи, докато бандата зомбита прииждаха към нея. Може би трябваше да използва тяхната стратегия? Все пак, едва ли щеше да се приеме добре от родителите им да почне да развява суплеси наляво-надясно.
-ЕЙ, ТЕЗИ ТАМ ОТКРАДНАХА ВСИЧКОТО СЛАДКО! И ТОВА МОМИЧЕ ЯДЕ ПОСЛЕДНОТО, ДРЪЖТЕ ГИ!!- сочеше в неясна посока, възможно най-далеко от себе си. Явно вниманието им се събираше щом чуеха определени кодови думи.
-Близалки и бонбони, шоколад и дъвки - бягат надалеко с тях, почти се скриха! ДРЪЖТЕ КРАДЦИТЕ!
По ирония на съдбата, крадецът крещеше “дръжте крадеца”.

Admin

Правилно се беше усетила Кума Луна. Децата наистина чуваха избирателно и точно в момента букетът от добре подбрани сладкиши, които пухкавата хитрушана бе захвърлила надалеч, се оказа добра примамка за екзалтираните малки хуни. Ако беше споменала само шоколад, или може би само дъвки, сигурно щеше да има неразбрали, но всяка от ключовите думи бе закачила поне по едно ушенце в тълпата - кой каквото си обичаше.
Децата отправиха блеснали погледи към определената от Луна посока, стиснали здраво варените си яйца и размацаните коматчета козунак. Къде е крадеца? Носеше ли сладките? Къде ги държеше? Можеха ли да го настигнат навреме?
Добре ги беше излъгала, ама сега какво? Все някак трябваше да изплува от морето с детски лиги и мирис на одрискани памперси, в което беше попаднала. Разсейването им нямаше да трае вечно и шансът да се ядосат заради подмамването нарастваше скорострелно.

С малкото останали мозъчни клетки, Луна трябваше да действа бързо. Децата тежаха, пълните памперси не помагаха.
-Крадците са две агнета и носят опаковани... бонбони и сладкиши! Опаковани са ги с нарисувани лисици с козунаци, така ги е прикриват!! Побързайте, иначе ще изядат ВСИЧКО. СЛАДКИТЕ ЩЕ СВЪРШАТ- извика с последни сили тя, а в главата й се въртеше само една мисъл - как да стигне до суровите яйца навреме.
Реално не ги лъжеше - в опаковките с лисици имаше сладки - сладки козунаци.

Admin

Колко пък беше трудно да излъжеш едно дете? Или десет? Или стотици? Особено, когато бяха намесени потенциални сладкиши и още пухкави агънца. Не много от децата тук бяха виждали истинско агънце, но никое от тях нямаше да си признае това, и след като изслушаха остатъчните инструкции на Луна, се юрнаха едно през друго да гонят имагинерните агънца.
Легналата на земята Луна бе смачкана под лавината от крачета, която премина през нея с изненадваща бързина. Който не беше виждал въодушевени четиригодишни, не беще наясно колко бързо можеха да тичат. Е, днес Кума Луна се беше нагледала на въодушевени четиригодишни за няколко века напред, и с мъка успя да изпълзи от ливадата, на която дечурлигата бяха зарязали една камара варени и сурови яйца. В крайна сметка съумя успешно да се слее с тълпата преди малчуганите да са се усетили колко мазно ги бе излъгала. Че иначе несъмнено щяха да се върнат да си търсят възмездието. И сладкишите.

// Получаваш Два броя 2. Сурово яйце: Изпиете ли го, значително подобрявате шансовете си да омаете някое НПЦ със сладкодумието си. + Един брой 3. Развалено яйце: Ритник за обонянието, ако случайно се счупи.

Луна избяга като попарена, преди да се върнат и да я изядат с парцалите.