ꕥ Палатка за творчество

Admin

Шарени яйца? О, да!
Арт критици за съдии? О, не.

В палатката за творчество вълшебните същества творяха шарени красоти върху великденските си яйца. Малки момичета рисуваха маргаритки върху яйчицата си, някой пресъздаваше мистериозната усмивка на Мона Лиза, а отстрани майки християнки дебатираха коя боя точно представляваше "истинско червено". Всички обаче искаха да получат одобрението на подбрания съдийски състав от арт критици и птицевъди. Кое яйце щеше да бъде най-красиво? И кое щеше да бъде оплюто? Истината беше, че нямаше значение. Защото всички щяха да бъдат изпочупени по-късно.

Възраст : 29

Малкото яйчице Касиди се затътри в стаята, блъскайки малки и големи със стириопореното си дупе. Дори не се извини, когато забърса едно дете и то изпусна прясно оцветеното си яйце. Да не го беше държало в тази ръка!
Изблъска две феи и един мистичен леприкон, облечен като всички апостоли наведнъж. Стигна до масата с боички, тампончета и глупости и се захвана да твори. Ала вместо да започне с варените яйца в корите, започна да топи тампончета в разноцветните буркани и да разкрасява собствената си черупчица. Като истински демон без капка артистичен талант, напляска цветовете тук и там, стараейки се да си ходят, и да не приличат на бебешки дрисък. А когато се почувстваше доволна от подобрения си костюм, щеше да си боядиса истинско яйце, като аксесоар.

Admin

И докато Касиди рисуваше с размах и муза върху черупката си, до нея застана артистично на вид момиче с черна коса, прошарена от яркозелени кичури. По осъдителната ѝ физиономия ясно личеше, че съвсем не разбира заниманието на Киндер Касиди, та не беше изненадващо как след минутка наблюдение, отвори уста да коментира:
- Нали знаеш, че тук се боядисват само истински яйца? - гласът ѝ звучеше някак сопнато. Млада беше, може би тийнейджърка, а сопнатото държание на тях им беше втора природа.

Възраст : 29

- Нали знаеш, че за децата има вечерен час? - върна Яйчасиди, напълно незаинтересована от проявата на бесен пубертет. Продължи да си цапа черупчицата, чувствайки се все по-доволна от произведението си. След още малко усилия, бялата й черупка беше приятно цветна, с бели линии и щрихи за контраст. Касиди кимна на отражението си, поразмаза боята, оплискала лицето й и хвана едно истинско варено яйце. Маза, струва, плези се, пъчи се и накрая, готова, завря новото си яйце в лицето на еджи тийнейджърката. Беше нарисувала нейно подобие - горната половина беше черно-зелена, с ядосано личице. Долната беше опит да пресъздаде тоалета й.
- Това ядосано яйце си ти. Ако го отворя, съм сигурна, че ще е вкиснато като теб.

Admin

Тийнейджърката извъртя драматично очи и пристъпи напред към яйченото творение на Касиди. Зоркият ѝ поглед не издаде с какво впечатление остава от портрета си, но по важно скръстените ръце си личеше, че е по-скоро скептична, отколкото широкоскроена.
- Хмх - изсумтя за пореден път. - Абстрактно е, но не му липсва чар. Ще участваш ли в състезанието за най-красиво яйце?
Разбира се, типично за възрастта си, непознатото момиче обичаше да споделя мнението си - къде желано, къде не.

Възраст : 29

Касиди не се интересуваше от мнението на непознатото момиче, затова й докато въпросната говореше, яйчицето си чешеше ушната мида с черупка. Жълтото топче, което извади, заметна някъде зад гърба си. Колко ли време щеше да отнеме този конкурс? Чакаха я още приключения, и бинго попадения, не искаше да загуби твърде много време тук.
- Разбира се, аз съм най-красивото яйце тук - отсъди, без дори да поглежда останалите творения. Конкурс звучеше добре, но трябваше да се случи тук и сега.
Побутвайки еджи тийна с яйченото си дупе, Касиди отиде до първата маса и тропна силно с ръка, и се захвана да надвиква гълчавата:
- Журито на конкурса да излезе! - извика, изпъчила малките си бицарки. - Има едно яйце, дошло за награда - АЗ! - в напълно ивент-Касиди стил, девойката изпъчи черупения си костюм, позволявайки на простолюдието да се полюбува на таланта й. Беше готова да вземе наградата си и нямаше да търпи честен конкурс. Беше скрила кибрит в костюма си за всеки случай.

Admin

Никакво жури не излезе след повика на белокоската, само няколко деца изнедоволстваха и разбутаха Хъмпти-Касидъмпти от масата.
Засрамена и в пъти по-кисела от преди, тийнейджърката дотича след надъханото яйце и го издърпа настрана за щръкналия от черупчестия костюм лакът.
- Ама какви ги вършиш? Какво ти жури? Те още не са дошли! - скастри я набързо ниската девойка с прошарена коса и сниши глас. - Попитах те за конкурса, 'щото искам и аз да участвам. Ако ми заемеш черупката си за рисуване, ще делим наградата на две. Чаткаш ли?
Ясно каква била работата. Като най-грамадното яйце на този празник, Касиди бе привлякла вниманието на момичето, и то навярно виждаше в нея шанс за бонус точки. Голямо платно - голяма победа.

Възраст : 29

- Ами кога ще дойдат? - сопна се Касиди, дърпайки ръката си от захвата. Беше самостоятелно яйчице и никой не можеше да я пипа и разкарва така. Пък и да има наглостта да й иска процент от неизбежната й победа. Оправи коса и намести черупчицата си, врътна дупе и грабна едно чисто бяло яйце. Подаде го на Еди (накратко от еджи), а в другата й ръка бутна памук.
- Ползвай това, за да си направиш разноцветна черупка. Не смесвай много цветове, че ще стане лайняно. Като си готова, го покажи на журитата. Моята черупка е за мен - отсече най-накрая, скръствайки ръце. Ако журито нямаше да дойде скоро, Касиди щеше да посети другите зали преди да се върне за наградата си.

Admin

Момичето за пореден път изсумтя недоволно и в тийнейджърска ярост грабна произволна чашка със зелена боя от масата наблизо и я плисна върху красивичкия яйчен костюм на Касиди.
Внезапно осъзнала какво бе сторила току-що (защото много често при младите действието изпреварваше мисълта), тя отвори широко уста като риба на сухо... и побягна далеч. Не търпеше отказ! И не търпеше да ѝ се карат. А едва ли щеше да изтърпи и един добър великденски бой, какъвто несъмнено би получил от яйцето Касиди.
Съдиите никакви ги нямаше и засега Касиди беше свободна да се поразходи из събитието. Може би щяха да дойдат по-късно, а може би вече бяха подпийнали на някоя полянка и не планираха да се явят на състезанието. Никой представа си нямаше, но всички шареха усилено за незнайния критик.

Възраст : 29

Ах, тази малка п—. Не, Касиди беше над тези неща. Метна коса през рамо и взе едно тампонче, попивайки около плиснатата боя, с цел да поизсветли цвета от местата, където не ходеше на дизайна й. Потупа и ъгълчетата, за да не си личи, че петното беше инцидент. Още малко хък-мък, врътна черупено дупе и се запъти към другите части на събитието. Щеше да се върне за наградата си. Даже...
- Ще се върна за наградата си! - викна, изсмя се с току скроения си злодейски смях (“хоророро”) и се затътри навън. А Еди? Е, на гърба й имаше метафорична мишена, и Касиди щеше да й счупи капачките веднага, щом я срещнеше.

В палатката бе истинска детска приказка! Яйца! Боя! Цапаница!
Малчуганите търчаха щастливо и се мацаха с бой и смях. Голяма радост и веселие, очуда до повелие. (и тук римата ми стихна)
Митко и Цвети, които играеха на цапана гоненица тъкмо започваха нов рунд, когато Митко взе че се удари в него. Нещо голямо, пухкаво и с дълги, кокалести крайници. Детето понечи да възрази като замери злонамереника с яйцето си, когато дъха му леко заседна в гърлото.
- Оу, мерси. - отвърна сянката надвиснала над него и бавно сграбчи яйцето с дългите си нокти.
Аполо бе изгубил няколко яйца вече и имаше нужда от нов борец. Тук изглежда имаше достатъчно, а вампира като всяка нежна душа таеше и трагичен артист в себе си.
Децата наоколо замръзнали в ступор не реагираха, когато на малкото столче до тях се намести вампира.
Взе червената боя и започна да твори шарено яйце с бели зъби, черни очи и всякакви там вампирски мотиви.

Admin

До вампира се материализира кисела на вид тийнейджърка с черна коса, прошарена от яркозелени кичури. Изглеждаше малко притеснена и предпазливо огледа яйцето Аполо, преди да го почука с юмрук по черупката, и да заговори.
- Ей, Хъмти Дъмпти, ще участваш ли в конкурса за най-красиво яйце? - задавайки въпроса си, чернокосата продължи да се оглежда малко параноично. Може би беше нов тийнейджърски тик? Не стана ясно, защото момичето побърза да си придърпа едно столче до вампира и ръстово да се слее с преобладаващата тълпа от десетгодишни малчугани.

// Принципно в ООС не ми пречи, но избягвай да си саморазказваш.

И Луна затътри косматия си лисичи задник до яйцата. Първо реши да влезе в роля и да ухапе всички птички, пички и тревички, ала после се сети, че това бе в по-късния й график.
Взе едно яйце и го окльопа яката, докато не заприлича на такова, каквото току що бе излязло от задника на кокошката - много лайняно.
Това не й хареса. Изобщо даже не хареса яйцето си, затова се приближи до детето, което боядисваше вече милионното си такова( на всяко едно събитие имаше по един трай хардър) и реши да си открадне едно от неговите. Все пак децата бяха по-креативни от 24-годишните лелки като нея. Докато безсрамно крадеше (повече от едно) и гледаше злобно децата, които щъкаха насам-натам, погледът й забеляза Аполо, когото все още не позна като такъв, и някакво момиче до него.
В мистичен свят или не, дано да знаеше, че на челото й пише “затвор” за него и всеки над 18 години.

Детска радост, шарени ~~бонбонки~~ яйца. Като творец по душа Бенедета реши, че първото място, коета трябваше да посети определено беше тази палатка. Тя си беше наумила да боядиса няколко яйца, само трябваше да се сдобие с материали. Обикаляше масите и лепкавите ѝ пръсти събираха, каквото окото ѝ сметнеше за подходящо. Памук, специални свещи за рисуване върху яйца, бои и четки. Седна на една самотна маса и се зае да оцветява. Движенията на рижавата жена бяха като на майстор-професионалист по боядисване, а концентрацията - желязна. Дочу нещо за награда, което я мотивира още повече. Сега като имаше залог определено трябваше да се постарае. Като ученичка на изпит, Бенедета се заогледа из помещението за потенциална конкуренция.

Admin

Потенциалната конкуреция на Бенедета се изразяваше в присъствието на страховити десетгодишни пикасовци (които шареха дрехите и лицата си повече от самите яйца), тук-таме по някой заблуден възрастен, абсолютно никакви впечатляващи творби и дезоирантиращо количество способи за креативност, благодарение на които дори сполучливите опити се превръщаха в претруфени провали.
Бенедета сякаш беше единствената тук, която знаеше за какво иде реч, и майсторлъка и не убягна на аудиторията малки наблюдатели. Всъщност, трима от тях даже побързаха да се лепнат до нея и да надникнат любопитно в ръцете ѝ.
- Како, како - поде едно от трите дечица, най-смелото. - Ти какво рисуваш тука? Може ли и на мен да ми нарисуваш такова? - ала вместо яйце, момченцето вдигна оцапания си в лилаво показалец и посочи бузката си.