Вековните гори (Дориан Халек и Арахна Уокър)

Възраст : 24

Думите и действията на Дориан хванаха Арахна неподготвена, дори позамръзна, все едно бе погледнала една опасна змиекоса горгона. Когато се поосвести, демонът вече беше седнал на земята.
Приближи се до него и приседна на колене.
- Какъв джентълмен - приплъзна дланите си от долу нагоре по гърба му - земята е студена, не желаеш ли да седнеш на постлано?
Арахна започна да масажира врата и след това раменете му, като се стараеше да облекчи 'напрегнатите' точки без да му причинява болка, прилагайки повече от нужната сила.
- Ако трябва да бъда честна, тялото ти или по-точно гърбът, понеже няма как да знам за останалата част, показва, че не си се щадял много на приключението ти. - след тези думи нарочно стисна малко по-силно, за да докаже, че не си въобразяваше и не харесваше, когато Дориан криеше такива неща.
- Ако разрешаваш, бих те помолила... да се пазиш. - ръцете ѝ мърдаха майсторски по мусколите на демона, като на моменти пръстите ѝ се плъзгаха по татуировките му за секунда, а погледът ѝ си оставаше все така съсредоточен.

Дориан усещаше пръстите на Арахна, които се движеха по жилките му. Като магнит ръцете ѝ веднага откриха схванатото място и се заеха да го масажират. Движенията на вещицата бяха уверени, явно знаеше какво правеше. Не че опита беше най-важното нещо за него... Известно време демонът мълчеше. Не му харясваше да крие опасностите, през които беше преминал, но не искаше да поболее приятелката си от притеснение. Последния път като ѝ разказа за приключенията си щеше да го замери с тиган и се опита да го накаже, заплашвайки го да го върже за някое дърво. Приятното чувство от разтриването на мускулите му накара демонът да зарови ръце в тревата.
- Как искаш да ти се отплатя за услугата? - тъй като беше с гръб към Арахна той си позволи една дяволска усмивка преди да продължи. - Може.. - направи пауза за повече драматизъм. - да ти сплета косата?
Демонът вдигна въпросителна вежда, въпреки че Арахна не можеше да го види. Халек искрено се забавляваше, а тялото му се стегна при мисълта за езерото. Беше чувал все различни истории за това място - как ако се потопиш ще отвориш третото си око и ще видиш как наистина изглежда света. Други казваха, че водите те отпускат до такава степен, че забравяш как да се движиш. Трети твърдяха, че действието му е като гъби, колкото да изперкваш.

Възраст : 24

Арахна намери предложението на демона... така да се каже, сладко.
Малка усмивка се прокрадна на бледото ѝ лице.
- Как бих могла да ти откажа, драги. Ако се справиш с този водопад, съм готова да ти падна на едно коляно. - изрече шеговито вещицата.
Беше неин ред да седи по турски, но преди това хвана косата си и я повдигна, за да не седне върху нея. Последният път, когато Дриан си бе играл с косата ѝ, беше преди дълги години, двамата бяха малки и косата ѝ много по-къса.
- О, за малко да забравя, няма да е зле я среша. От пробега, който направихме с Калисто, със сигурност е позаплетена.
Без много мислене се изправи светкавично, което я позамайя леко, и се запъти към коня си за четката, която винаги седеше в чантата прикачена към седлото.

Пръстите на Дориан веднага го засърбяха в желанието да ги прокара през водопада от косите на Арахна. Преплете ги и ги постави в скута си докато чакаше вещицата да се среше. През това време обмисляше вариантите на плитките, които беше научил през годините. Не беше майстор плетач, но не беше вързан в ръцете.
Когато Арахна отново приседна Халек моментално се зае с прическата ѝ. Умело разпредели кичурите и започна да ги премята един през друг.
- Впрочем, откъде се сдоби с коня? Кажи ми, че не си го откраднала от някого.
Знаеше, че вещицата е способна на нещо подобно, но гузната ѝ съвест вероятно я възпрепятстваше.
Докато си говореха, няколко минути по-късно по пътеката мина една ниска и зеленикава на цвят фигура. С леко накуцване се приближи към тях и им разкри едно гоблинско лице. Усмивката му беше неприятна и дъхът му, който ги лъхна щом отвори уста да говори направо изправи косите на Дориан.
- Ей, красавице, - съществото подаде ръка към Арахна за здрависване. - името ми е Гриаз. Случайно да си виждала едно пухкаво бяло създание?
Гоблинът дори не изчака отговорът на Уокър. Започна да си мрънка нещо под носа, но вещицата и демонът се успяха да го разберат.
- Ако ми помогнеш ще ти намеря по-хубав мъж. - Гриаз хвърли един неодобрителен поглед към Дориан, след което го върна към нея и веднага омекна. - Заслужаваш нещо повече. Аз бих те взел, но жената вкъщи ще се ядоса, а тя става много страшна като се ядоса. Хайде момиче, помогни ми!

Възраст : 24

Арахна прие здрависването на гоблина, като същевременно се опитваше да не диша много.
Предложението, което ѝ бе отправено, доведе до свеждането на главата на вещицата, за да не бъде забелязано кикотеното ѝ. Едва когато се поуспокои, тя погледна към новодошлия и продума.
- Пухкавото бяло създание да не би да е померан? - надигна леко вежди
- А що се отнася до предложението Ви, не мисля, че бихме се разбирали. Вижте... партньорът ми си е перфектен. Като се замисля може би той е този, който заслужава нещо повече, хм? - Арахна погледна към Дориан и му намигна.
Изправи се, за да не бъда неуважителна към гоблина, изтупа тенската, на която седеше, след което подаде ръка на приятеля си, за да му помогне да стане.
- Надявам се да не е много изцапана, ще я изпера след като се приберем, драги. - връчи тенската обратно на притежателя ѝ и се обърна обратно към непознатия. - Имате ли по-подробна информация за избягалото Ви пухче, Господине?

Фактът, че Арахна стоеше с гръб към демона, му позволи за хвърли мъртвешки поглед към гоблина, което вероятно нямаше да ѝ хареса. Задържа го по-дълго от необходимото, след което го смекчи. Дориан успя да се изправи сам, когато вещицата му додаде ръката си вероятно, за да му помогне. Той я хвана и леко я придърпа към себе си, насочвайки я към конете.
- Извинявай приятелю, но не искаме да ти помогнем. - искреността в гласът на Халек беше болезнина. Това, че не можеше да лъже го беше поставил не веднъж в много неприятни ситуации и сега вероятно това щеше да е поредната. - Късмет с намирането на там, каквото и да е да търсиш.
На Гриаз обаче това не му се понрави. Гоблинът бързо скъси разстоянието помежду им и хвана другата ръка на Арахна. Желязна хватка, но в същото време нежна.
- Не! Трябва, трябва да ми помогнете! - настоя зеленокожия. - Ако не го намеря, то може да пострада. А и не бих отказал компанията на такава хубавица като вас, милейди.
Гоблинът разкри жълтите си зъби с усмивка, която не беше единственото криво нещо. Явно освен чупене на нос, горкичкото съзнание беше преживяло и чепене на зъби.
- Ти може да си вървиш като толкова бързаш, не ми трябваш демоне. - поде отново Гриаз. - Вие сте зли и подли! Докато това ангелско лице, - вече обърнат към вещицата. - не би наранила и цвете.
Търпението на Дориан се изчерпваше, но не биваше да оставя Арахна сама с горски гоблин. Все пак я остави тя да реши като само се вгледа в нея с въпросително изражение.

Възраст : 24

Неловката ситуация караше вещицата малко да се чувства като играчка, за коята се карат две деца. За да има мир ѝ се стори, че няма да е зле да помогнат поне малко на гоблина, тъй като изглеждаше, че няма скоро да се предаде.
Стисна ръката на демона и без да отделя очи от него с тих глас му продума:
- Нека му помогнем. Колкото по-бързо намерим пухчето му, толкова по-бързо той ще си тръгне, а ние ще продължим с разходката си. Облещавам да ти се реванширам след това. Каквото пожелаеш. - усмихна му се нежно с надеждата, че това ще го поуспокои поне малко.
- Господине, не смятате ли, че е неучтиво да идвате изневиделица, да обиждате партньора ми, да ми правите ненужни предложения, докосване, макар и на ръка без разрешение, настояване за помощ без да се обосновете и да не се представите? - Арахна имаше чувството, че се кара на малко дете. - Моля, пуснете ми ръката и се представете както подобава, а след това ще изслушам за неволята с пухченцето Ви.
Зад на пръв поглед спокойната усмивка на чернокоската се криеше раздразнение, което тя не желаеше да се показва.

- Сигурна ли си за това?
Добродушието на Арахна щеше да ги хвърли в приключение,за което Дориан не изпитваше много желание. Все пак тя предложи сделка, а на него му беше слабост да се пазари. Така да бъде. После щеше да измисли с какво би могла да му се реваншира. Той стисна ръката ѝ в знак, че ще остане до нея и я остави да говори.

Гриаз се чудеше с какво беше обидил красивата жена. Та той само ѝ правеше комплименти. А раздразнението ѝ въобще не му обягна, но реши че ще се прави на вятърничав, и че не е забелязал. Преди да ѝ върне ръката обратно той нежно я погали. Наслади се на меката кожа, след което я помириса. Въздъхна приятно и най- после се отдръпна от Арахна.
- То пък един партньор... добре де, извинявайте. Вече ти казах милейди. Аз съм Гриаз. Гоблин съм и си търся пухчето. Разхождахме се наоколо, когато изведнъж осъзнах, че Блянко го намаше. Трябва да е някъде наоколо. - гоблинът едва си поемаше въздух, явно наистина се притесняваше да любимеца си. - Мисля, че трябва да тръгнем насам.
Гриаз посочи пътя, от който самия той се беше появил, а той не беше ходил през цялото време по пътиката. Познаваше гората по-добре от жена си. Но дали двамата приключенци можеха да му се доверят?
Без да чака отговор създанието тръгна в обявената посока, оставяйки двойката да го последва.
- Насам, хайде! Идвам за теб Блянки! - гоблинът помаха развълнувано, приканвайки ги да тръгнат след него.

Възраст : 24

Арахна стисна за последно ръката на Дориан преди да я пусне.
- Благодаря. - усмихна му се и се обърна да развърже юздиде.
Подаде повода на Изабел на стопанина ѝ, след което ловко яхна своя жребец, не придружаващия я демон, въпреки че сигурно би бил по-удобен.
- Е, идваш ли, драги ми? -
Арахна силно се надяваше да не завлича двамата с демона в ненужни тревоги и беди.

» Коледно (Ана фон Кайран; Дориан Халек; и всеки, който има желание)
» [Д][Ивент] Мистерии в Черногледово (Дориан Халек и Киел Конлид)
» Домът на демона Халек