Вековните гори (Дориан Халек и Арахна Уокър)

Денят беше подходящ за езда като се изключеше вятъра, който развяваше косата на демона във всички възможни посоки. Дориан чакаше Арахна точно в началото на Вековната гора, където смятаха да пояздат. Не се бяха виждали от доста време, а на него му беше интересно какво правеше вещицата напоследък. Той не очакваше тя да приеме поканата му, но ето на, стоеше с юзди в ръце, в очакване на появата на Арахна. Той се загледа в коня, който му правеше компания. Изцяло черната кобила не обръщаше грам внимание на демона. Беше прекалено заета да пасе, че да реагира, когато Дориан постави длан върху него, даже я и потупа.
- Жени, разбира се че закъсняват. - изкоментира Дориан.
Конят изпръхтя недоволно, сякаш разбрала подхвърления коментар.

Възраст : 24

От всичките дни, в които инсомнията на Арахна не ѝ разрешаваше да поспи по-късно от първи зори и писъците на петлите, днес беше денят, в който ще ѝ даде почивка.
За неѝно щастие (и късмет, ако трябваше да бъде честна) гардеробът ѝ се състоеше от главно черни дрехи и тук-там се мяркаше риза или рокля в доста тъмен оттенък на някой приятен за нея цвят.
След светкавичното измиване, обличане и други женски работи, Арахна яхна снежнобелия си кон напът към Вековната гора.
Бързината, с коята препускаше би я стреснала леко, ако не беше адреналинът и стреса, течащи във вените ѝ и смесващи се с топлата ѝ кръв.
Не искаше да си признава, но беше разълнувана да се срещне с интересния демон, чието име желаеша да изговаря само с добро.
Изгубена в мислите си, Арахна не се усети кога бе наближила входа на Вековната гора.

Появата на тъмнокосата вещица накара демонът да си отдъхне. ,,Добре, не се е изгубила.” - помисли си Халек, като дръпна яздите на Изабел, за да накара кобилата да приключи с похапването, време беше да вървят. Очертаваше се приятен следобед. С едно бързо движение, което с времето се бе научил да прави и с затворени очи демонът се озова на седлото. Изчака Арахна да се приближи още малко, след което я поздрави.
- За момент помислих, че си се отказала. - нежна усмивка изплува на лицето му докато гледаше вещицата. - Е, след дамите.
Халек направи жест с ръка сякаш ѝ правеше път, изчаквайки търпеливо щеше да тръгне след нея.
- Ще кажеш ли защо закъсня или да го оставя на въображението?

Възраст : 24

Арахна дръпна леко юздите към себе си, за да забави коня си, когато наближи Дориан.
„За момент помислих, че си се отказала.“ - думите му не я изненадаха, но вместо да му отвърне, тя леко се усмихна и продължи напред с Калисто след дадения им път.
„Ще кажеш ли защо закъсня или да го оставя на въображението?“ - това я накара да се изкикоти.
- Ваша демонична посестрима ме тероризираше известно време. Със сигурност сте чували за нея. Инсомния е името, с което се представя и е позната. - погледна за момент към Дориан - За нещастие или не, миналата вечер ме остаави сама, което доведе до днешното ми закъснение... Извинявам се, за което.

- Може би ти трябва някой, който да те изморява вечер, че да заспиваш по-лесно, ако ме разбираш... - Дориан не прикри усмивката си, въпреки че беше зад нея. Не му пречеше да се шегува с вещицата. Знаеше, че тя няма да го вземе на сериозно. Той накара Изабел да забърза ход,така че да се изравнят с Арахна. Кобилата мигом изпълни желанието му и след секунда можеше да погледне жената в очите, затова ѝ намигна. Пътеката, по която вървяха беше достатъчно широка, така че ездачите да не се удрят в клоните на дърветата.
- Шегата настрана, донесох одеяло и храна, - бе завързал кошница, пълна със разнообразни вкусотии и бутилка вино от едната страна на задната част на седлото. - затова, щом усетиш умора ми кажи и ще си починем.
За негова изненада днес звучеше по-спокоен от обичайното. Вероятно се дължеше на факта, че днес беше почивният му ден. Без мисии, битки и странни приключения. Най-накрая можеше да си отпочине, а компанията на Арахна му действаше като чаша топло мляко с мед.

Възраст : 24

- Разбира се, същото важи и за Вас. - Арахна замълча за момент несигурна, дали е добра идея да зададе простичкия въпрос, пъкнал в хаотичната ѝ главица. - Съгласен ли сте да изплетем... венец от цветя? - попита тихо, тайничко надявайки се вятъра да е понесъл въпроса в посока противополжна на Дориан или да не я е чул, в случай, че идеята му се стори глупава и детинска.
Вместо да се замисля над каква би била реакцията му, тя обърна вниманието си към заобикалящата ги природа и как слънчевите лъчи се прокрадваха между листата. Наслаждаваше се на естесвената топлина, която от време на време ѝ даваше бърза целувчица я по бузата, я по челото или носа.

Демонът въздъхна.
- Знаеш, че можеш да се обръщаш на ти.. - дали все още го чувстваше като непознат? Дориан разтърси глава и продължи, коментирайки частта, която очевидно накара вешицата да се почувства конфузно - зададения ѝ въпрос, който се опитваше да прикрие че въобще бе споменала. - не знам дали ще ми отива, но - той погледна към животното, което яздеше.- мисля, че на Изабел ще ѝ хареса.
Кобилата явно умееше да го разбира, защото изпръхтя удобретелно, а Халек на свой ред погали врата на животното.
- Знам едно езеро наблизо. Подочух, че ако отидеш на залез слънце и влезеш в него, като се потопиш изцяло ще получиш временно различно зрение. Ако се запътим натам ще стигнем точно на време, за да опитаме. Какво ще кажеш?
Демонът подбираше думите си внимателно. Не искаше да я притесни с налудничави идеи. Все пак присъствието ѝ излъчваше спокойствие. Халек винаги имаше усещането сякаш разговаря с лейди от кралски двор. Въпреки че това го затрудняваше от време на време да подхвърля някое от неговите скандални изказвания, вещицата не показваше да има нещо против.

Възраст : 24

Позитивната реакция на демона зарадва Арахна, но това не значеше, че ще го покаже така лесно и бързо.
Предложението за езерото я заинтригува, което доведе до последвалите ѝ думи.
- Надявам се да си носиш бански, Дориан. - изрече с нотка шеговитост, последвана от усмивка. - Ако ти стане много студено, да ти предоставя ли сгряваща душата и тялото прегръдка? Или демонската кръв кипи постоянно, държаща ви топли?
Арахна започваше да се отпуска и разрешаваше на игривата си страна да се покаже малко.

Лицето на Дориан мигом издаде изненадата му при чутото от вещицата. Кръвта във вените му кипна, въпреки това ръцете му стояха студени, хванали силно юздите. Двамата се знаеха от години, всеки път срещата им беше нещо подобно - разходка на някое ново местенце, приказки, с които наваксаха кой какво е правил от последното им виждане. Затова сега нетърпението го глождеше отвътре да ѝ разкаже за последното си приключение.
- Не се прави сякаш нямаш търпение да ме видиш по бански, да съм честен данявам се, че и ти си носиш, защото иначе ще ми е много трудно да не те гледам. - каза го като любовник, но и двамата знаеха, че той не искаше да развали това, което имаше помежду им. Връзката им беше повече от нещо първично, което би приключило бързо. Затова продължи. - Преди да ти разкажа какво се случи с мен миналата седмица, искам да знам ти какво прави досега?

Възраст : 24

- И двамата знаем, че не би погледнал без позволение. - Арахна каза напълно уверена в думите си. След години приетелство, Дориан бе заслужено получил солидна част доверие и уважение от нейна страна.
Дори и да се случеше нещо извън границите на приятелството им, тя беше убедена, че нямаше да се дължи на непремислени и първични инстинкти и въпреки това, бе напълно доволна със сегашните им отношения.
- За съжаление ще те разочаровам с отговора си. Ако смяташ разчистването и подреждането на недокосваната от години къща, за нещо вълнуващо... тогава съм имала най-интересната седмица, за която някога си чувал. - засмя се леко чернокоската и погледна към Дориан с вълнение в очите ѝ - Намерих няколко отлежали вина в избата! Може да ми дойдеш на гости, да си отворим бутилка и да ми позираш, докато рисувам.

Дориан беше добър слушател, въпреки че не даваше вид на такъв. Изслуша Арахна без я прекъсва, а когато тя спомена избата лукава усмивка изплува на лицето му. Ето къдя щеше да е следващата им среща.
- Мисля, че наближаваме езерото. - той направи кратка пауза, след което продължи. - Миналата седмица бях на мисия в гората. Там попаднах на един гном, мило но грозновато същество. То си носеше куфар, в който много исках да разбера какво имаше вътре. Та, стоях и го обеждавах да го отвори. След като най-накрая някак успях, оказа се, че гномът събира изгубени вещи от гората и ги носи в куфарчето.
Дариан реши да не споменава какво друго се беше случило в гората. Почти не умря, докато бягаше от някакво същество. Не искаше Арахна да се притесни и най-вероятно да му се кара, че е отишъл сам.

Възраст : 24

Арахна го погледна подозрително с крайчеца на окото си.
- Любопитството уби котката, драги ми... бъди внимателен, моля. - поклати глава, започваше да усеща леки болки от скованост във врата и гръбнака от стоенето перфектно изправена, все едно някой ѝ бе сложил ортеза на целия гръб.
- Надявам се, че си се сприятелил или поне си в добри отношения с милото гномче... и че не ми спестяваш някои детайли от приключението ти. Разбира се, няма да те карам да ми казваш, ако не желаеш.
На Арахна ѝ се стори, че виждаше части от езерото, но можеше и да грешеше и все пак това не успокояваше пораждащите се нерви. Майка ѝ никога не я научи да плува, държеше я далеч от езера, реки и други водни басейни по-големи от детско корито, заради хората.
Това така и не го сподели с Дориан за всичките години познанство, не искаше да го товари с проблемите си.
- Надявам се да можеш да плуваш с цел спасение на удавник. - изрече шеговито.

Арахна с право го заподозря, но той не искаше да я притеснява напразно, но понеже не можеше да лъже реши просто да си замълчи. Вместо това смени темата.
- Мисля, че сме близо, само трябва да минем по тази пътека.
Дориан също усещаше как задните му части изтръпват, а гърбът му се сковаваше като на старец. Беше отвикнал да язди, предпочиташе жените да го яздят него. Тази информация също реши да спести на приятелката си, после щяха да се подмята шегички, само трябваше да стигнат езерото. Все пак не искаше да прекалява.

Възраст : 24

Арахна се огледа. Пътеката, по която минаваха, беше магическа, не само видът ѝ, а самият въздух.
- Прекрасно е тук... даже доста подходящо за криеница, ако трябва да бъда честна. - погледна Дориан, повдигна леко вежда и продължи - Драги ми, изглеждаш скован, даже може би леко изтръпнал. Би ли желал 'магически' масаж? Не би било коректно да те оставя да се мъчиш, дори това да ми доставя удоволствие.

Дориан прикри колко всъщност му хареса предложението но Арахна. Смехът му беше дълбок и искрен.
- Мисля, че имаме няколко минути, може да спрем за малко. - не беше въпрос, дори не се опита да звуци като предложение. Решителността в гласът му беше достатъчна.
Демонът спря рязко Изабел, слезе на бързо и отиде при коня на вещицата. Подаде ѝ ръка, за да ѝ помогне да слезе.
- Милейди. - изрече Дориан с чаровна усмивка.
Взе юздите на конете и ги завърза за един клон. След като беше сигурен, че няма шанс да избягат той си свали блузата, която носеше, разкривайки добре изваяно тяло с татуировки и тук таме по някои белег. Приседна на земята, кръстосвайки крака като по турски, а блузата постави на земята, така че Арахна да се настани върху нея.
- Хайде, покажи ми на какво си способна.

» Коледно (Ана фон Кайран; Дориан Халек; и всеки, който има желание)
» [Д][Ивент] Мистерии в Черногледово (Дориан Халек и Киел Конлид)
» Домът на демона Халек