Къщата на тайните изкуства (бърлогата на Хаос)

---------------------

Настъпваше здрач. Луната беше пълна и издаваше неблагоприятна енергия която можеше да накара някой да настръхне. Беше пълна тишина. Райджъл отпушваше от цигарата си докато наблюдаваше една карта на бюрото, което му беше "работното място". Работата му всъщност не му носеше пари. Това, с което Райджъл се занимаваше, бе да разгадава тайни. Но не просто обикновени тайни. Той се занимаваше с мистични случаи. Картата на бюрото, която Райджъл наблюдаваше, съдържаше точки от светът, на които точки се случваше нещо необикновено. Най-вероятно там имаше и демони, които бяха създанията, създаващи най-голям тормоз върху човечеството.
На картата бяха изписани много точки, които сочеха към Великия съвет. Русокосият не беше виждал нищо от сорта. Той изчака да довърши цигарата и я загаси в пепелника на бюрото до картата, след което беше готов за действие. Имаше един проблем обаче. Нещо му натякваше че там няма да има само демони, но и други създания, и беше същинско пиршество. А той беше просто един човек. Нямаше кой знае колко необикновени дарби, единственото необикновено нещо в него бе владеенето на древни езици които му спомагаха да учи заклинания, с които да се предпазва от по-висшите от него създания. И да, точно така, той беше един от малкото хора, които знаеха какво се случва на този свят. Но дали знаеше какво се случва на мястото което изобрази картата му и смяташе ли да поеме този риск?
С една крачка той бе навън от бърлогата си и готов да навлезе в "джунглата" където бяха тези създания. Трябваше му просто светена вода, сребърен кръст, и още някои предпазни средства, защото кой ли знаеше на какво щеше да се натъкне. Преди да тръгне, Райджъл бръкна в джоба си и извади една монета с две страни.
"Добре. Момента на истината." помисли той и хвърли монетата. Страната, която се паднеше, щеше да определи дали той бе готов да отиде на мястото където се случваше някое масово събитие, може би отвъд неговите качества, което същност го притесняваше до известна степен, но все пак реши да провери дали беше прав. Монетата падна на земята и почна да се клатушка, все още не бе ясно коя страна се беше паднала. За пръв път Хаос бе толкова несигурен в себе си, но това бе защото не бе наистина сигурен срещу какво се изправя. В този момент той бе оставил себе си в ръцете на Съдбата. Късметат му щеше да определи дали щеше да предприеме действие.

– Виж ти, виж ти, виж ти. Какво ни е довял вятъра? – дочу се досаден, дразнещо ухото, противно изтънял, дори за жена, глас от края на стаята. Уриел се обърна и погледна по-малката си сестра с онова типично на ангелите от по-висшите рангове, високомерие, арогантност дори. Усмихна се широко, а Хананел прекрачи прага, забивайки тока на обувките си прави в една от разхвърляните картини на пода. Демонстрация, колко точно цени роднините си – почти клоняща симпатия до нулата. Уриел се намръщи, но после пак се усмихна – Що за грубо отношение към творбите на по-голямата си сестра. Аз не идвам да разрушавам твоите.
– Не, ти предпочиташ друго да разрушаваш. – на това Уриел сякаш светна като коледна лампичка, нищо чудно, че е „Светлината на Бог“. Разбира се. Все пак заради сестра си сега противния белег красеше лицето ѝ. Хананел само извъртя очи – Нуриел каза, че искаш да говорим.
– Направо към работата, а? А аз се надявах да ме прегърнеш, да седнеш да изпием по едно. Да ми разкажеш как е живота на смъртните. – говореше ли говореше, а Хана въздъхна и се облегна на вратата, забивайки нокти във втора картина, късайки я.
– На всеки тридесет секунди ще разрушавам по една. Имаш 26 секунди. Говори! – Уриел се намръщи и светлината ѝ се затри някъде там в небитието.
– Много си груба станала, Хани. А някога беше толкова радостна и весела. Ето. – прекоси разстоянието, разпръсквайки четките си за рисуване по земята с изправянето от стола. Подаде ѝ снимка на някакъв русоляв индивид, който на Хананел ѝ се стори крайно обикновен. Не последваха никакви думи. Вместо това Уриел я погали по белега с показалец и се усмихна отново. Трета картина си замина.
– Поясни! – отмести лицето си и погледна другия ангел.
– Тази ми харесваше. Е все едно. Простичко е. Пази човека. Ако го опазиш ще пусна една-две добри думи и сигурно ще ти върнат крилата. Име и адрес ще видиш на гърба. Проблемен човечец е. – Хана се намръщи. Демек ще е бавачка на някакъв си. Завъртя снимката между пръстите си.
– И какво печелиш от цялата работа, сестро? – зададе си въпроса, но Уриел така ѝ не отговори, вместо това се върна към рисуването на нещо ново и с жест на ръката си ѝ показа, че е време да си ходи, което Хана направи почти веднага. Колкото по-малко време прекарваше с роднините, толкова по-добре.

Лежеше на клона на едно дърво. Разглеждаше края на лентата, която държеше косата ѝ в стегната плитка. От време на време поглеждаше към предполагаемото място, където този Райджъл … пак погледна гърба на снимката, че да не обърка името … да, Райджъл Хаос, уж живееше. Бавачка, от всички ангели баш нея бавачка. Малко ли години прекара точно като такова та сега още? Явно просто искаха да ѝ покажат, че е време да се върне към старите си занимания, дори в света на простосмъртните.
Въздъхна, постави снимката на гърдите. Затвори очи. Ама че скука. А можеше да си се радва на някоя спокойна вечер с чаша в ръка и някоя хубава музика, вместо това е тук. Може би трябваше да си го направи забавно? Ама как, това е въпросът.
Размишляваше над идеята да вземе да си съсипе външният вид и да направи лек театър когато този русоляв индивид излезе. Ей така, просто да изпълни мечтата на всеки втори мъж да е героят на бял кон в златни доспехи, но това изискваше твърде много време и идеята, че ще трябва да циври пред някой си там, някак не ѝ се понрави. Нещо свързано с това, че се цени твърде много, за да пада на това ниво.
И ето на. Дочу звук. Извърна глава и що да види, русия мъж излезе. Явно човешката хибернация и нуждата да се крие като мишка са приключили за днес. Загледа се за момент. На снимката изглежда като някакъв прекаляващ с алкохола, цигарите, с поне две белодробни заболявания, сигурно заболяване на черния дроб, приятел на наркотиците, тежките при това, но на живо … на живо имаше своите хубави черти. Нещо свързано с чарът на мистериозния мъж ще да е това, което в някои книги Хананел беше чела. Даже почти можеше да мине за неин тип, ако изобщо имаше такъв.
Понечи да слезе от клона, но се спря. Монета ли? Да не би да хвърля за това на коя посока ще ходи? Да не е на пет, че е толкова нерешителен? Въздъхна. С такива колко работа си имаше когато им чакаше душите да ги води. Ах, за момент пожела Уриел да падне в ада и да гори в хиляди огньове.
Слезе от „скривалището си“ и се намръщи. Токът на обувките ѝ се заби в пръстта и потъна, което направи придвижването малко по-трудно, но суетата ѝ не даваше да навлече кубинки с този тоалет. Е нищо. Въпреки това се приближи и се подпря на стъблото на дървото на около три метра от него, използвайки беглите си почти нулеви магически способности да скрие присъствието си. Продължи да го гледа, толкова втълпен в това да наблюдава монетката си как се върти ли върти, че все едно живота му зависи от нея. Очарователно беше.
– Ако оставяш нещо такова да решава съдбата ти как си оцелял досега? – попита че да го накара да погледне към нея. Разкри присъствието си, което причини известна аномалия в околната среда. Като за пример листата на дърветата, веени от вятъра застинаха, тъкмо някакъв вълк виеше, воя също застина. Въртенето на монетата също.
Хана му се усмихна, бегло, нагло, все едно е малко-малко създание, което може да стъпче ей сега. Откри, че е по-лесно отколкото да се опитва пред роднините. Отблъсна се от дънера и се приближи още малко. Отново погледна гърба на снимката.
– Райджъл Хаос … – прочете, не че вече не знаеше името, но за чистото удоволствие от това да се прави на интересна – … или си ядосал много важни хора или са ти големи длъжници. О чакай. Къде са ми обноските? – засмя се, което прозвуча като, че камбанки звънят – Приятно ми е да се запознаем Хананел, но можеш да ми викаш Хана. – дори си подаде ръката, да не каже, че е груба, което е така – Та, нали не оставяш това … – наведе се и взе монетата, оставяйки я да виси във въздуха. Бутна я с пръст и тя започна да се върти като пумпал така – … да решава какво ще правиш?

-Явно днес имам "дяволски късмет". - отбеляза риторично Хаос когато тя направи своята поява. Но коя беше тя? Не я познаваше и не я бе виждал преди. Не изглеждаше като човек или беше прекалено прелестно създание, за да бъде от този свят. Дали беше демон? Не. Ако беше демон, то бе доста добра в прикритието. А и аурата която придаваше на околната среда не беше нещо което би могло да бъде предизвикано от демон. А те обикновено сееха разруха и пъклен пламък покрай себе си, и по принцип не се представяха предварително. Съдейки по начинът по който говореше за съдбата Хаос можеше да догатне, че тя беше ангел, но все пак не бързаше да съди книгата по кориците.
-Виж, Ханабел, ако си тук за да си ми дама на балът, да знаеш, че не съм в настроение в момента, имам по-голяма риба за хващане.... - типично за неговото поведение, Хаос отвърна по вулгарен и начин.
-...Освен това, независимо от късмета ми днес, ще отида на събитието така или иначе. Дори ако ми подготвиш някаква клопка, няма да ме спреш. Трябва да има някой който да помогне на човечеството да оцелее, което е нещо, за което съм склонен да поема пълна отговорност, независимо от последствията.
Решителност проблесна в очите на Райджъл при последното му изказване. Независимо дали бе дошла тук да го спре, тя можеше да забележи, че може би предизвика духът му по някакъв начин защото в момента той имаше чувството че можеше да се пребори с каквото и да е било, за разлика от миг по-рано.

Леките пламъчета в тия тъмни очички я накараха да се подсмихна. Ах ако само беше с предишната си слава само с едно докосване и този русичкия щеше да спи третия си сън досега. Ако, ама на. И все пак, този смъртен ще се окаже лекото забавление, което ѝ липсваше сред неговия … вид.
Килна глава и подсмихването ѝ изчезна. Буквално си го премери с поглед. От главата до петите и обратно. Червената вратовръзка определено му ходеше. И това сако. Придаваше интересен оттенък в иначе това, което Хана приема за „сив, сив и скучен човечец“. Върна нормалната позиция на главата си. О щеше да го предизвика и повече, а дали ще тръгне да я ръси със светена вода? Малко не ѝ се занимаваше със сушене на коса. Може би кол в сърцето? Туко виж си поиграят на „Бъфи, убийцата на вампири“.
– Дама на бала? – завъртя се, колкото да си покаже безупречно белия панталон и черната дантелена блузка – Облечена така? Хмм, не мисля. – погледна обувките си. Горките си заминаха, червената подметка беше станала на нищо, но токът още можеше да стане перфектното оръжие, стига да се наложи да го ползва. Изведнъж го погледна с крайно студен и леко зловещ поглед – Не се надценявай чак толкова, човеко.
Хвана го за вратовръзката и без да му дава право на избор и с леко подпомагане от малкото, каквото ѝ беше останало като „светлина“ го задърпа навътре. Само с изхлопването на вратата можеше да се чуе отново онзи вой на псето, пардон, вълкът. Отново шумуленето на листата. И там всичките нощни звуци като бухали, вечерници и прочие.
Огледа набързо мястото и го дръпна малко по-рязко и грубо върху първото място, което представляваше плоскост. Някакъв там скрин, шкаф или подобно. Дръпна се назад, подпирайки се на вратата и пак килна глава на една страна.
– Човечеството си е идеално добре и без помощта на смъртен. – въздъхна и докосна слепоочието си – Повече от добре. А и онова място е прекалено претруфено за … който и да е било. – свали ръцете си ги скръсти под гърдите си – Ония хвърчащи лилипути сигурно пак ще ги ползват за кетъринг. – срещна неразбиращият ми поглед и се отчая – Проклетата Уриел ще я изпепеля само да се върна. Трябваше да умре когато се би срещу ония не ставащи за нищо комедии на злото. Защо всички малоумни създания трябва да имат дълъг и безсмислен живот? Така. – плесна с ръце и пак се усмихна – Нека го направим лесно и за двамата. Ти си стоиш кротко-кротко и не създаваш проблеми за днес, докато оная сбирщина на фарса и преструвката приключи. – протегна се и хвана червената вратовръзка, оставяйки я бавно да се изплъзне от пръстите ѝ – Дори ще ти правя компания ако искаш. И един съвет – първо научи всичко, което можеш да онова място, после тръгвай да спасяваш човечеството. Не че ще видиш нещо много страшно. – вдигна рамене извинително, все едно следващите думи са нещо, за което той ще е разстроен – Не сме това, което някога бяхме. Е какво ще избереш? Оставаш и ще ти разкажа една две приказки за лека нощ или ще решиш да ходиш на онова място и ще ме накараш да те завържа за някой стол. Вратовръзката ще ти я натикам в устата. Да си знаеш.

Съвсем скоро из Зарево плъзна мълвата за пожара в сградата на Великия Съвет.
Нощта бе пропита с привкуса на пепел, а някъде в далечината на града сияеше и виновникът за това. Изглежда, подозренията на Хананел и Райджъл бяха оправдани.

Направи ми впечатление, че явно следите развоя на събитията в голямата тема, което е похвално.
Получавате по 20 EXP и 15 монети всеки за интереса