Разрушената бърлога на Зи

Admin

Зара Мавззак написа:: Тази нощ, от бърлогата на Зи не бе останало много за спасяване, ала той не бе оставил нищо така или иначе.

Колкото и да търсеха Колтън и Ана, тук наистина нямаше нищо за намиране или спасяване. Ала и не беше съвсем наред. Изглеждаше прекалено... чисто? Преместени и подредени дъски, изправени дивани, шкафове с отворени чекмеджета. Що за експлозия оставяше мястото като след епизод на "Подреждане с Мария Кондова"? Определено не бяха първите, които душеха в околността на някогашния дом. Може би бяха крадци. А може би някой прикриваше следи и вършеше феноменална работа.

Възраст : 27

Ана въздъхна.
-Ама разбира се, как не се сетих да отида при шефовете, с които не се обичаме особено, и да им искам отчет за нещо, което и те на могат да си обяснят. А пък това че бяха пияни на кирка, е огромен бонус - видя ръката му, но не я хвана. Изправи се сама и развърза косата си, връщайки грубото колие на мястото му.
-Нещо не е наред. Че няма какво да намерим, няма... Но имам чувството, че някой се е погрижил да е така - замисли се и направи кратка пауза - Не мислиш ли, че е някак подредено? Смисъл, като за след експлозия... Направо ме побиват тръпки от цялата тая работа.
Главата й щеше да гръмне, имаше нужда от силен чай и обяд. Може би на първо време трябваше да се опита да разбере малко повече за двамата и миналото им. Поне, колкото Кол беше склонен да сподели.
-Какво ще кажеш да пием по едно кафе, чай, каквото там пиеш и да... ми разкажеш малко повече за теб и Зи...
Информацията е сила, а на този етап, можеше да се каже, че в това отношение се чувства като тъкмо прохождащо бебе.

Възраст : 34

- Хей, не е като да имаме твърде много избор. - каза престорено троснато той. Буквално нямаха други следи. А някой наистина бе вършал тук. Колтън се разходи из руините и огледа внимателно. До едната колона забеляза единичен отпечатък от кубинка, вероятно мъжка, в пепелта.
- Виж. - той повика Ана. - Или еднокрак металяга е решил да се телепортира на това място, и после да се телепортира някъде другаде. - той потърка брадичката си като Хорейшио - Или цялото място е било в следи, и те са опитали да прикрият присъствието си. - всичко ставаше все по-заплетено. Колтън се огледа, наистина не бяха оставили нищо.
- Които и да са тези индивиди не са тотални аматьори, въпреки тази малка грешка. - той посочи отпечатъка. - Трябва да се разкараме от тук, Ана. Ани? Ана ли е цялото ти име? - полюбопитства той. - Както и да е, ще ми кажеш на път. Имам нужда от кофеин. Сещаш ли се за някое местенце? - той и се усмихна криво, прикривайки притеснението си. Нищо чудно враговете да наблюдаваха мястото. Докато стояха тук бяха лесни мишени, а последното което той искаше е да се озовават в опасност, когато е напълно невъоражен. Всъщност, беше беден като църковна мишка в момента. Имаше единствено монетите от Зи, които нямаха нищо общо с реалната сума, която смотаняка му дължеше. "Ще си ги търся, да знаеш" отправи думите си към него на ум. Тъпака сигурно набиваше пуканки във Валхала, и гледаше целият този епизод на "От местопрестъплението Зарево" с кеф.

Възраст : 27

"Ана ли е цялото ти име?" Като че ли щеше да му даде още възможности да й лази по-нервите.
-За теб специално - изрече го възможно най-мазно - да, цялото ми име е Ана. И да, сещам се за адски добро кафене - каза го така сякаш бе ходила в много други и знаеше, че по-хубаво то Хелбъкс няма - предполагам отново аз водя?
Не е като да имаше намерение да чака отговор, както винаги. Май май просто й харесваше последната дума да е нейната, или просто не искаше да чуе каква "забавна закачка" ще изръси пак човекът. Затова просто тръгна напред и се насочи към центъра. "Най-накрая да отидем някъде, където няма кал. Ти да видиш, можело и нещо хубаво да се случи днес."

Admin

Колтън Блекроу написа:: До едната колона забеляза единичен отпечатък от кубинка, вероятно мъжка, в пепелта.
- Виж. - той повика Ана. - Или еднокрак металяга е решил да се телепортира на това място, и после да се телепортира някъде другаде. - той потърка брадичката си като Хорейшио

Хорейшио обаче сигурно би се досетил, че това беше отпечатък от собствената му кубинка. Ако Хорейшио харесваше кубинки, разбира се. В случая Колтън носеше точно такива и отпечатъкът си беше лично негов. Нищо нямаше да намерят тук и вече започваха да се оплитат в собственото си разследване. Може би беше най-добре да дадат почивка на съзнанията си. На всички им бе дошло в повече.

Не си саморазказвай, ПП-то не е нещо полезно. Very Happy

Възраст : 34

Този път отказа да зяпа задника и по целия път, за това се изравни с нея. Не, че имаше проблем с конкретно това дупе, напротив. Просто да и лази по нервите в гръб не беше толкова забавно.
- Добре, Ани. - Колтън отвърна също толкова мазно. Интересно му беше колко по-сладка може да бъде, ако я ядоса повече. "Или колко по-смъртоносна". - Е, госпожице представител, как върви работата Ви напоследък? - поде с официален тон той, правейки и лек реверанс в движение. Разбира се просто я подкачаше, нямаше как работата и да е лесна. От първа ръка знаеше колко точно престорен може да бъде този "мир", който тя представляваше. За него на практика не съществуваше, не и от както видя до какво водят парите и властта на определени жалки кръвосмучещи нищож... На определени видове. Не обвиняваше всички вампири обаче. През годините Колтън се бе сражавал рамо до рамо с вида на Ана, и това му помогна да осъзнае, че не всички вампири са безсърдечни убийци. Не, имаше много по-лоши "чудовища" дори сред неговия вид. Пък и при него поне "стари рани" нямаше. Само смъртоносни проблеми с гнева и псевдо-шизофрения, с глас в главата му, който жадуваше единствено разруха. И развлечения. И смяташе розовата зелка за сладка. Интересно...

*СУМИМАСЕЕЕЕЕЕЕН ЗАРКА-ЧААААААААН*