Бляскавият купол

Admin

Нини седеше и наблюдаваше Себастиан тихичко. Не искаше да го разконцентрира или да го върнат отново. Не знаеше и дали той е нервен, но тя определено бе започнала да се притеснява. Нещата не изглеждаха много добре, макар и момчето да пишеше сякаш Зевс го бе тръснал с гръмотевица на вдъхновението. Не, че такъв Бог имаше, ама бе чувала някъде нещо подобно. Хората имаха егати въображението. Каквото и да беше обаче, се надяваше да му е достатъчно.
~
Красивата девойка пое новата бланка с известна доза съмнение. Отново я прегледа на бързо и този път явно беше доволна, защото без да дава много обяснения се запъти на някъде.
-Седнете ей там, на една от мраморните пейки в дясно от купчината подаръци и изчакайте. Ще отнеме известно време, но ще предам молбата ви на нейно Висшочайшество. Ако прецени да ви приеме, ще ви повикам.
Нини и Себастиан нямаха много избор освен да загубят още малко време в нищоправене. Разбира се винаги можеха да си тръгнат, но едва ли щеше да е много смислено на този етап.

Възраст : 27

Себастиан се запъти към пейката с Нини като по пътя се обърна към нея:

- Преди говорила ли си с феята кръстница? Целият този процес е изсключително дълъг и странен, трябваше да използвам най-силното ми срамно оръжие, а именно поетическото ми мислене само за да получа шанс да се видя с нея. Даже не знам дали ще получа или се изложих.

Ангелът бе решил да се види с кръстницата дори и да трябва да премине през цялата охрана по един или друг начин. Но все пак се надяваше да успее по по-внимателен начин, който не би го хвърлил в затвора.

Admin

Малката пекарка се опита да се усмихне окуражително и нежно постави ръка на рамото на Себастиан. На този етап нито тя можеше да направи нещо повече, нито той. Да чакаш е едно от най-неприятните занимания. Изпълваш се със съмнения, представяш си хиляди варианти, кой от кой по-лош, но и не спираш да се надяваш на хубав край - дори да изглежда невъзможно. Въпреки това обаче, трябваше да гледа реалистично на нещата и смяташе, че ако момчето приеме и възможността да не получи тази помощ, както и ако има план при такъв развой на събитията, ще се разочарова по-малко, ако именно това се случи.
-Не съм - отговори на въпроса му с тон, който не беше много типичен за нея. - Себ... ами ако не успееш да се срещнеш с нея, поне засега? - звучеше нервна и видимо си подбираше думите. Не искаше да го ядоса или да го отчая още повече, но трябваше да бъде приземен в случай, че не успее да достигне до Феята. Видимо беше ужасно трудно, а тя нямаше никакъв опит в подобни ситуации. Най-висшите инстанции, които бе срещала в живота си, бяха наемателя и шефа в пекарната, в които честно казано нямаше нищо висшо.

Възраст : 27

Себастиан се усмихна и погали Нини по главата, след което каза:

- Е поне не съм сам, иначе не знам какво щях да правя. А що се отнася какво ще направя ако не ме допуснат да се видя с нея, просто ще се покатеря през задната част на сградата и ще опитам да се промъкна и добера до нея.

Себастиан спря за момент и се опита да преглътне притесненията си, след което продължи:

- Ако тя не може да ми помогне ще се опитам да разбера дали не мога да говоря с този, който ме е направил ангел и тогава ако не мога или дори и той не знае, просто ще започна на чисто.

Колкото и да се стараеше, той не успя да прикрие нотката притеснение в гласа си докато говореше с Нини, но се опита да изглежда спокоен за да не я притеснява. Той дължеше много на момичето, което му помогна, не знаеше какво би правил без нея.

- Все пак мерси много, задължнен съм ти завинаги. - обърна се той към пекарката.

Admin

Очите й се ококориха щом чу за налудничавия и определено опасен план, който Себастиан бе измислил. Най-много да се вкара в голяма беля, особено, ако някой го чуеше. А пък да намерят този, който го е превърнал в ангел и се струваше направо невъзможно. Може би момчето трябваше да се успокои малко и да внимава повече какво говори. Помещението бе достатъчно тихо, така че трябваше да си мерят приказките и да шептят, за де не си навлекат неприятности. Особено с планове за щурмуване на офиса на подобна личност.
-Няма за какво да ми благодариш - тихо поде девойката. Явно й бе направило впечатление, че ги наблюдават, както тях, така и всички останали, които чакаха. Сякаш досега беше много по-спокойно. Докато си говориха се бе появило някакво напрежение. Ангелите наоколо си подаваха формуляри един на друг - част изхвърляха, част редяха в една купчинка и част в друга. Не много по-късно започнаха да викат хора. Някой от тях си тръгваха разочаровани, други се опитваха да се измолят да останат, някои чак плачеха. Нини започна да се притеснява още повече и тогава ангелката от преди малко повика Себастиан. Девойчето скочи от вълнение и го дръпна за ръката. Когато бяха достатъчно близо, неземното създание проговори.
-Феята прие молбата ви, но имате само десет минути, графикът й е много натоварен. Влизайте, бързичко.
Огромната врата на кабинета й се отвори, двама масивни мъже набутаха Себастиан вътре и преди всички наоколо да са асимилирали случващото се, батките ангели отново затвориха вратите. Помещението беше огромно и много красиво, всички мебели бяха от мрамор, а стените бяха по-скоро прозорци с невероятни витражи. Изглеждаше неземно, но и някак минималистично. Около бюрото на Феята Кръстница имаше много цветя, а във въздуха около нея чайник наливаше чай в две малки чашки. Щом усети присъствието на новодошлия, го погледна и отпрати една от чашките в негова посока, правейки му знак да си пийне. Изглеждаше й нервен, а тя нямаше много време, та трябваше да кара направо.
-Е, момче, искаш да възвърнеш спомените си, така ли? Въпросът ми е, на какво си готов, за да ги заслужиш? - Кръстницата отпи от чая си и зачака отговор.

Възраст : 27

Себастиан се успокои, че нямаше да му се наложи да върши глупости като да се покатери през някой прозорец в сградата, да влезне и да избегне цялата охрана и накрая да стигне до кръстницата само за да го затворят в някоя килия.

Момчето прие чашата, но не отпи а направо се обърна към кръстницата:

- Зависи от какво се нуждатете в момента - смел войн? Аз съм вашият човек, така де Ангел, Поет или Философ, също мога да бъда. Не мисля, че има задача с която не бих могъл да се справя без проблем. Виждам, че тук сте доста заети, така че бих могъл да бъда полезен. Стига да може да ми помогнете да си върна спомените.

Чак след като каза това, той отпи от подадената му чаша.

Admin

Феята Кръстница чистосърдечно се засмя. Момчето пред нея явно бе готово да направи всичко, което би могло да се наложи, според неговите представи, само и само да си припомни човешкия си живот. За негово съжаление обаче бе изминал едва половината път. Жената пред него нямаше достатъчно време та да му обяснява защо самата тя не би могла да му върне спомените. По тази причина директно се зае с даването на инструкции.
-Добре, ще видим дали наистина си готов - момчето трябваше да слуша много внимателно, защото сякаш скоростта на речта и се бе вдигнала на поне 1.5. - Това, което ще направиш е да отидеш при Безмълвното езеро в Кралството на Вечния Залез. Когато пристигнеш ще навлезеш във водите. И най-важното - не подлагай нищо под съмнение и не задавай излишни въпроси. Ясно? Ясно. А, и трябва да отидеш там сам. Задължително - преди да дочака отговор от Себастиан, отново се захвана с нейните си там работи, а момчето бе любезно помолено да напусне от стражите, които сякаш се бяха появили от нищото. Е, не съвсем, вратата отново бе отворена, просто той не бе забелязал.

Възраст : 27

Себастиан изслуша внимателно Феята Кръстница макар, че за момент се замисли, но си каза, че щом трябва да почне от там няма какво да губи, след като излезе, той се обърна към Нини:

- Е мисля, че приключих за днес, денят е още пред нас макар и към края, какво ще кажеш за една разходка? - Той се опита да изглежда спокоен, но всъщност беше доста притеснен. - Това, което му предстоеше да направи и по-важното да не подлага нищо под съмнение докато той се съмнява във всичко, силно го безпокоеше.

- Хммм ще ми трябва внимателна подготовка, но ако нещо се объркаше.... Не не трябва да се съмнявам. - измъмри той.

Admin

Цялата тази емоционалност бе изморила малката пекарка. Чакането, малко или много, също. И макар и да не искаше да оставя Себастиан сам, не мислеше, че ще може да издържи да се разхожда. Като цяло не знаеше още колко дълго ще може да стои будна. Работният й ден също си бе казал думата и на този етап вече, нямаше сили за нищо. Извини му се няколко пъти и му обясни,, че има нуждата от сериозна почивка.
-Но, виж - подхвана леко несигурно. Осъзнаваше, че не му е била кой знае колко полезна досега, но предлагаше, каквото може. - Ако искаш, ще продължим с търсенето утре и ще ми разкажеш какво ти е казала Кръстницата, съгласен ли си? - девойчето видимо бе искрено и по думите й си личеше колко много иска да му помогне. А и чисто по човешки, беше любопитна за миналото му. Част от нея ужасно много искаше да разбере какъв е бил и какво му се е случило. Разбира се, нямаше да нахалства и когато той научеше, сам щеше да реши даи да сподели с нея или не.

Възраст : 27

Младежът не знаеше как да се отблагодари на Пекарката, тъй като ако не беше тя, той щеше да се лута още по улиците на града опитвайки да сглоби пъзела.

- Извинявай, не усетих, че си уморена, що се отнася до кръстницата, помогна ми с една следа, но ще трябва да помисля и аз върху нея малко. Иначе съм ти много задължен, без теб щях още да се лутам по улиците на този град. Може да излезнем на разходка някой път, когато си по свободна и не уморена и ще ти разкажа в по-голяма подробност. - обърна се той към нея.

Той беше решил, обаче още същата вечер щом остане сам да отиде до езерото и да види какво ще се случи. Надяваше се само липсата на търпение да не се окаже фатална за него грешка.

Admin

Нини кимна няколко пъти, усмихна се, целуна Себастиан по бузата и потегли към дома си. Себастиан бе свободен да си ходи, а и скоро може би щяха да го изгонят. Приемните часове на Феята Кръстница не бяха в рамките на целия ден, а горките ангели щяха да им се пръснат главите от молби и обяснения.
+20 EXP за писаното тук

Възраст : 28

Ангела стоящ пред нея бе прав до накъде.Араела започна, да мисли как може да му спечели доверието.Това не е просто обикновено ангелче с което лесно може да се разбере а охраната на Кръстницата.Ангела реши да го послуша и отиде до отрупаната маса.Огледа се за свободно място,където да остави двете кутии.Извади химикал от малката си чантичка и надписа едната кутия след което се върна при ангела.
-Оставих ги на масата,както ми казахте г-не.Нека забравим изблика ми от преди малко.Сега,аз наистина искам, да се срещна с нея.Какво трябва да строя,че това да се случи днес?

Admin

Ангелът въздъхна. Явно девойката беше доста вятърничава и не й правеше впечатление какво се случва около нея. Намери го за сладко - всички мрънкаха, цивреха и се обясняваха как видиш ли не могат да си тръгнат точно сега, а тя си седеше там необезпокоена и съвсем спокойно се опитваше да постигне целта си. С изключение на изблика от преди малко, разбира се. Младежът се разрови и извади един формуляр, същия като този дето Себастиан беше получил.
-Понеже сте доста упорита млада дама, мога да Ви дам да попълните един от тези - усмихна й се чистосърдечно, а си беше и хубавец. - Само дето, свижданията за днес приключиха. Ще направя компромис и ще позволя да си го приберете вкъщи, милейди, и да го попълните на спокойствие - погледът му беше благ, но и много сериозен. Колкото и да не се предаваше, Араела трябваше да е наясно, че има правила, които трябва да се спазват. - Утре можеш да дойдеш отново, в началото на приемните часове, да я предадеш и да изчакаш процедурата като всички останали - премина отново на ти, за да й даде заявка, че работата му по нейния случай за днес е приключила. Колкото и да беше любезен, явно девойката нямаше много късмет и нямаше да постигне целта си днес. Общо взето, не беше ясно дали ще я изпълни изобщо. Единственият й избор бе да изпълни инструкциите. Освен, ако нямаше намерението да се откаже, тогава просто можеше да се прибере у дома без формуляра и да забрави за случилото се.

Възраст : 28

Опита и да се види с кръстницата бе неуспешен. Араела не осъзнаваше,колко време е стояла вътре докато младият господин не и каза.
-Такъв ми бил късмета.Араела взе листа,който и даде ангела и го погледна с най-чистият поглед, който можеше да извади.
- Ще се върна някой друг ден тогава.Надявам се отново,да сте на работа.
След което прибра листа в чантата си, за да не го изгуби някъде по пътя и си тръгна от залата.

Admin

Араела получава 10 EXP за писаното тук.