Кафене "Hellbucks"

Възраст : 27

Ана внимателно прибра двете вече пълни стъкленици. Щеше да ги използва разумно, а и ако й се отвореше парашута, можеше в бъдеще да получи и още. Засмя се на престорената му мини драма и тотално игнорира факта, че явно човекът нямаше намерение да я нарича както тя желае. "Добре, че не знае цялото ми име все още...А какво беше онова - ще НИ потрябва - та от кога има ние?" -започна да размишлява, щом Колтън си тръгна - "Има една единствена причина да го виждам занапред - да го използвам. Нищо повече и нищо по-малко.В противен случай, ще пострадам и главата си залагам, че ще съм единствената."
Девойката допи чаят си без да бърза. Имаше нещо приятно в това да стои сама и да гледа в нищото. Когато чашата й вече беше празна, стана от масата, върна я на милите баристи, все пак заведението бе на самообслужване, а тя бе достатъчно възпитана и да чисти след себе си, и се насочи към дома си.

Admin

+ 30 EXP за всеки от вас за писането тук.

Възраст : 30

По принцип Касиди избягваше да се разхожда в териториите извън родната си земя, но в Пъкъла имаха само долна кръмча с още по-долна бира, а на нея ѝ се беше допило кафе. С провесения на колана си камшик се чувстваше една идея по-защитена, и много идеи по-скандална. Поръча си едно фрапе и зачака с нетърпение да види с какво име щеше да пристигне чашката. Дали днес щеше да бъде Кольо? Керемида? Или пак щяха да я напишат Кайсия? После щеше да поседне на някоя масичка и да губи време. На тръгване можеше да вземе кафе или чай и да посети доктор Ким в болницата, но всичко с времето си.

Admin

Денят за Касиди започваше добре. Не мажеше да се каже, че й върви като на бясно куче медалист, но пък късмета й се усмихваше почти със зъби. Момчето дето я обслужваше беше видимо ново и доста старателно, малко заекваше и й повтори поръчката поне три пъти, за да е сигурен, но пък явно имаше талант й беше направил фрапето като по учебник, че даже името й беше уцелил. Почти. На чашата й с големи красиви букви пишеше "Казиди", та или недочуваше или от престараване бе объркал буквите. Не че с този курсив правеше голяма впечатление, а като за трети ден на работа, щеше да се научи. Беше й сложил и усмивчица, явно я намираше за симпатична, но честно казано кой не би? Едва ли обаче бе достатъчно смело да й се пробва, при все че от колана й видимо и спокойно за момента си висеше кожен камшик.
А свободни маси, поне от бара не се виждаха. Че и как иначе, нали това кафене бе едно от любимите места за релакс. Но пък кой знае, можеше да се измисли нещо за един, стига да иска да остане. Нали знаете за автобусите, винаги има място за поне още един, та то и с кафенетата така.

Възраст : 30

С грешно надписано фрапе в ръка, Касиди се огледа за свободно място, където да губи време. Не очакваше да е такъв фраш, хората нямаха ли работа? Не можеше да прецени колко е голямо заведението, затова щеше да се разходи и да потърси или свободна единична маса, или ако имаше на кого да досади. Ако не намереше нищо, щеше да се върне на бара и да подпита притеснителното момче дали нямаха маси и някъде другаде. На Бахамите, например.

Admin

Касиди беше права - хората май наистина си нямаха работа. Около нея на всички маси имаше същества. Къде двойки, които прилично или не съвсем консумираха любовта си, къде деца, явно избягали от училище. Беше си абсолютен фраш като за делничен ден и нямаше дори единична маса. Вариант обаче имаше. Новото хлапе видя как девойката се оглежда и когато колегата му дойде, си позволи да се пусне на лоби, за да й помогне. Потупа я леко по рамото, за да привлече вниманието й и едва не си глътна граматиката преди да е проговорило:
-Аз, такова, не че Ви следя, ама - преглътна тежко и сведе поглед надолу. По-лесно е да говориш като гледаш в краката на хората явно. - Видях че се оглеждате и можете да седнете ей там - посочи една дървена плоскост зад ъгъла в който раздаваха напитките. - Изглежда неудобно, но е доста уединено. Ще Ви извадя един бар стол стига да искате да останете - вдигна глава и се усмихна, почесвайки се по тила. Тази част на заведението бе от страна на сиропите, които баристите използваха, и имаше висока греда та да не ги наблюдава директно. Наистина изглеждаше уединено. Може би някога си е било ползвано като барче, но по някаква причина бяха махнали столовете. Та сега се вадеха само за такива случаи, когато се търсеше място само за още един. В този ден, този един беше Касиди.

Възраст : 30

Масата в ъгъла със сигурност беше по-добра опция от това да седи права като колче, затова Касиди прие предложението на баристата с лека усмивка. Настани се на стола и отпи няколко глътки от фрапето си. Може би трябваше да си донесе книга, за да се забавлява по някакъв начин. Отново плъзна поглед по другите посетители и сбърчи недоволно нос при вида на разнообразния слюнкообмен.
- Как се забавлявате тук? - попита изведнъж, обръщайки се към стеснителното момче. - Когато не работите, нали. Нямам си занимание, пък не ми се гледат как онези се мляскат.

Admin

Момчето остана изненадано. Не знаеше дали е нормално да ги заприказват клиентите, та то горкото още не знаеше как да се оправя с касата напълно, но не искаше да бъде грубо. И не, камшика на Касиди нямаше нищо общо. Погледна през рамо дали колегите му имат нужда от него и негласно попита един от тях дали може да си вземе почивка, размахвайки ръка в някакъв явно техен сигнал. Щом му кимнаха от зад бара, той свали престилката си и изчезна за миг. Беше я оставил на една закачалка до съблекалнята, част от заведението, която демонката виждаше бегло от сегашното си местоположение.
-Аз всъщност съм нов тук - отговори й щом се върна. - И имам предвид не само в заведението, нов съм и в града. Та не съм имал възможност да се заблявам все още, а честно казано няма и с кого - прехапа устна нервно, все едно бе казал нещо много страшно - да я покани на среща например. - Но, ако питате къде можете да отидете, ще Ви пратя някой от колегите, искате ли?

Възраст : 30

Белокосата изслуша обясненията на момчето с едното ухо. За момент се беше притеснила, че я сваля, но ето, че бе получила обяснение за заекването му. И тя беше нова някога, преди хиляди години, и може би и тя е била срамежлива. Твърде отдавна беше, че да си спомни. Отпи от фрапето си, раздробявайки някои по-големи парчета лед със зъбите си.
- Не, няма нужда. Ще поседя тук още малко. - Честно казано я мързеше да си тръгва. Още беше схваната от приключенията им с Арабела и макар бар столът да не беше най-удобното място, предпочиташе да поседи тук, вместо да се прибира обратно в къщата си. На удобния си диван. - Но...случайно да има някъде книга, или списание? Няма да я изнасям навън - допълни, за да не решат, че е дошла да краде книги. Опитваше се да пие напитката си бавно, за да има някакво занимание, но за новобранец баристата се беше справил доста добре и на Касиди ѝ беше твърде трудно да приложи самоконтрол и да пие по-бавно. Усмихвайки се на момчето, Касиди потърси табелка с името му от чисто любопитство.

Admin

Момчето кимна леко в отговор и потърка брадичката си, замисляйки се. В заведението нямаха книги или списания, но не е като баристите да не четяха. Особено той. Зачуди се дали е взел някоя книга със себе си днес и отново се скри в задната част на заведението за момент. Не му беше убягнало и че Касиди го оглежда та предположи, че търси табелка с името му. Или това, или имаше голямо петно на ризата. Провери се в огледалото на съблекалнята и си отдъхна, не беше второто, иначе щеше да умре от срам. Закачи баджа си, който до този момент стоеше на престилката. На него пишеше "Найджъл" със същия старателен почерк от чашата и бяха нарисувани очила, доста сладко. Без да се разсейва повече зарови в раницата и извади от там една леко намачкана книжка. Изтупа я малко, все едно това щеше да я изправи, и се върна обратно при девойката.
-Извинявай, че се забавих, едва я намерих - засмя се неловко. - Може да не е особено интересна, но все е нещо - подаде й книжката. На корицата й в курсив пишеше "Любов и разруха.Стихотворения на избрани автори". Момчето се подпря на бара, очаквайки реакцията й и без малко да падне, щом лакътя му се хлъзна по повърхността. Успя да запази баланс, но се свени още повече и покри почервеняващото си лице с ръка.

Възраст : 30

Касиди прочете заглавието на книгата с интерес. Може би любовни стихотворения бяха по-добра идея от физическата любов, случваща се на една от масите. Побутна фрапето, за да не намокри книгата, и заразлиства страниците. Щом бяха стихотворения не беше нужно да започва от началото. Щеше да си избере какво да чете по заглавието.
- Такива книги ли четеш? - запита, без да вдига поглед от книгата. Момчето - Найджъл, както беше разбрала от новопоявилата се табелка, изглеждаше сякаш всеки момент ще пукне от притеснение. Може би щеше да е по-спокоен, ако не му се налагаше да извършва директен очен контакт с демонка носеща кожен камшик. Току виж почнал да си представя как го содомизират.
- Между другото, добра работа с фрапето - похвали го небрежно демонката и се захвана да чете случайното стихотворение, на което беше попаднала.

Admin

Найджъл леко започна да се отпуска. Явно девойката бе доста по-мила от колкото изглеждаше. И не, и този път не бе заради камшика. Зарадва се, че хареса книгата му, повечето му колеги го мислеха за странен, защото чете такива работи. Било прекалено романтично и дълбокомилсено, че чак нереално. Но за него поезията бе утопична, макар и да знаешв, че утопия няма, не бе негативно за него, и красива. Не, че щеше да сподели това с новодошлата. Всъщност нямаше да го сподели с когото и да било, но бе заинтригуван. Така както се беше зачела и не го гледаше, бе доста по-спокоен, а щом го похвали и за кафето, съвсем се отпусна.Тихо и дискретно си придърпа един стол до нейния, все пак имаше още поне двайсетина минути почивка. Поне можеше да ги уползотвори. Благодари й за комплимента и надникна над рамото й, за да види на коя творба се е спряла.
-Добър избор - изчака я да дочете стихотворението и преди да е имала възможност да потърси друго, разлисти страниците вместо нея, стараейки се максимално да не й навлиза в личното пространство. Щом намери това, което търсеше, тупна нежно по листа - Това ми е любимото.
На страницата бе изписано, но видимо на ръка, за разлика от другите,сякаш беше добавено в последствие:
И лек полъх летен
би ми напомнил за теб
любима моя,
която не познавам.
И лек полъх летен
пробудил би в мен
желание силно,
но все тъй си оставам
самотен, неразбран
и подценяван...

Възраст : 30

Червените очи проследиха всеки ред на поемата. Не им убягна ръкописният почерк, което наведе Касиди на мисълта, че срамежливото момче се изживяваше като писател. Отиваше му, сякаш. Касиди не познаваше много писатели, поне не живи такива, но и онези в Ада бяха по-свити и викаха по-малко, докато ги поливаха с вряща мас.
- Ти ли си я писал? - попита директно, без да изказва мнение. Не си падаше особено много по поезия, та прочетеното беше по-скоро информативно, отколкото преживяване, което щеше да остави белег върху съществуването ѝ. Даже вече не помнеше първите два реда. Но днес беше в добро настроение, и щеше да запази тази малка тайна за себе си. И без това Найджъл беше изтеглил късата клечка в тоя живот, не му трябваше разочарование отгоре на стреса, заекването и потенето.
Отпи от фрапето си, което почти беше достигнало своята очаквана гибел и зачака отговор, без да разлиства страниците

Admin

Найджъл се засмя. Наистина се беше отпуснал около Касиди и вече не изглеждаше сякаш ще припадне. Доста позитивно за него, имайки предвид, че все пак беше на работа. Ако питате колегите му, самият той обаче май забравяше този факт.
-Иска ми се - сви рамене. Често го питаха подобни въпроси. Много хора смятаха, че четеш ли поезия, то задължително и пишеш такава. А и да, беше неговият почерк - заблуда на противника. -Преписах го. Истината е, че си нямам представа на кого е. Намерих го в една много стара книга една вечер, когато бях малък и майка ми ме забрави в библиотеката - засмя се отново. Звучеше доста по-уверен, когато искрено се забавляваше, а и имаше доста чаровна усмивка. Отвори уста, сякаш щеше да продължи да разказва за интересните си детски приключения, но една от колежките му явно изобщо не се радваше на таи ситуация, колкото него. Сръчка го в гърба и без да казва каквото и да е, метна престилката си отгоре му. Явно някой ядеше от времето й за почивка, а съдейки по отношението й - или не се случваше за първи път, или просто не се разбираха.
-Ще трябва да се връщам, но ако имаш нужда от нещо, аз съм насреща - запъти се към съблекалнята, за да вземе своята престилка. Когато беше готов щеше да се върне зад бара, но преди това не пропусна отново да мине в близост до Касиди, казвайки й, че може да задържи книгата докато е тук.

Възраст : 30

Касиди само повдигна вежда, докато гледаше развиващия се спектакъл между колегите. Не ѝ беше работа, дали тези двамата се разбираха или не. Все пак бяха в работна среща, не беше нужно, да са си приятели. Помаха на Найджъл, когато той се запъти обратно към задълженията си и върна внимание на книжката. Прочете още две-три любовни поеми, докато допиваше фрапето си. Въздъхна доволно, щом изпи и последната глътка и се подготви да потегля. Преди да стане обаче се върна на страницата с преписаното стихотворение и го прочете отново. Беше ѝ интересно защо това се харесваше повече на баристата от другите. За Касиди всички бяха на една тематика, която не ѝ се нравеше особено много.
Приела, че не можеше да знае всичко за всеки, белокосата затвори книжката и внимателно бутна бар стола навътре, да не би да попречи на някого. Хвърли чашата си в отреденото кошче и отново се върна на бара, оставяйки книжката пред Найджъл.
- Благодаря за четивото, сигурно щях да умра от скука иначе. - Каза с усмивка демонката и се отправи навън.
Вече се чувстваше отпочинала след фиаското в Гората на стенанията и беше готова за нови приключения.