Кафене "Hellbucks"

Admin

Любимо, уютно и облечено в топлия аромат на кафе. Определено "Hellbucks" беше едно от най-мирните места на всички територии. Неслучайно почти никога не се намираха свободни маси. Повечето посетители успяваха да се доредят само колкото да получат уникалната си на вкус кафе напитка, надписана специално за тях. Макар че... понякога не беше ясно името на чашата твое ли е... не е ли... хей, кой е нарисувал тази прокълната руна? Искам да говоря с управителя!

Възраст : 27

"Ани" - стисна челюст и се направи, че не го чу. Нито един от двата пъти. "Да не съм на 50, дори майка спря да ме нарича така щом навърших 43 години" Игнорира въпроса му, не мислеше, че иска да чуе отговор така или иначе. Щом достигнаха до вратите на кафенето обаче, рязко се почуства една идея по-малко раздразнена. Влезе вътре, без да задържа вратата. Тайничко се надяваше да го фрасне в лицето и да изтрие самодоволната му секси усмивка. "Секси, толкова ли огладнях, че да ми се струва секси. Дявол опази." Тръсна глава, усмихна се вежливо на баристата преди нея и поде с някак сладникав и любезен тон.
-Здравейте, ще бъдете ли така любезни да приготвите един студен черен чай, без лед, с три шота соев кръвен заместител и две кафеви захарчета, моля? - Прибра един непокорен кичур зад ухото си - За Ана, благодаря - А и още нещо - погледна баристата право в очите, а лицето й изведнъж изглеждаше сякаш е млада, сладка и невинна госпожица - Има ли как да се усамотим с моя приятел на някоя маса за двама. Знам, че тук рядко има свободни, но ще съм мноого благодарна, ако има някакъв вариант - още една ослепителна усмивка. Ако можеше да си купи и душа с тоя чар, повярвайте ми - щеше да опита.

Възраст : 34

Да го убие ли се опита с вратата, или просто така му се стори? "Спъни я като си вземе кафето"... Това не беше лоша идея. "И я ритни в тила"... Е СТИГА ДЕ!
- Добър ден. - на свой ред се усмихна криво на баристата и застана точно до Ана, след като тя приключи с очевадното ИЗНУДВАНЕ посредством неподправен чар. Рамената им се докосваха, защото се бе привел напред. - За мен средно лате, с два шота блонд, безлактозно мляко, две... не, три помпи кокос. Ако може студено, но без лед. - през цялото време докато поръчваше гледаше Ани. Знаеше, че са на самосиндикално разследване, и бяха в тотална задънена улица. Беше я срещнал преди няколко часа. И въпреки това наистина се наслаждаваше на компанията и. Когато не се опитваше да го прати на ринопластика, нали. Не, всъщност, дори и тогава. "По този огън си си паднал значи." прати мисъл на най-добрия си приятел и се усмихна чаровно на баристата, защото усети, че се е зазяпал в симпатичния си сайд-кик, и зачака отговор по отношение на "интимната" им маса.

Admin

Баристата, симпатична малка брюнетка, която едва се подаваше над касата и се налагаше Ана и Колтън да надничат, за да си комуникират с нея, мило записа имената на чашите им. "Ана" и-... поогледа Колтън от ниското, позамисли се и му нарисува само едно сърчице на чашата.
- Свободни маси днес почти нямаме, камо ли усамотени такива, но онези тийнейджъри ей там в ъгъла - извади късата си ръчичка над тезгяха и посочи към далечния край на заведението, - са тук всеки ден и се отнасят много грубо с персонала. За жалост, в момента повечето мъже баристи са в отпуска, а нас ни е страх да се разправяме и не мога да ви помогна.

Рече момичето с извинително изражение, докато прибираше парите им, които бяха съмнително малко с оглед на специфичните им поръчки. Май им беше пуснала отстъпка. И май беше очарователна малка фея. Въпреки ръста си обаче, домъкна едно трикрако столче до машините и направи напитките им така майсторски, че като нищо да бяха попаднали на победителката от "бариста на годината".
- Заповядайте- обяви брюнетката, докато им подаваше напитките от един по-далечен тезгях. Пак си беше донесла столчето и вече беше на приличен ръст за водене на тайни разговори. Приведе се към Ана и Колтън и прошушна съзаклятнически:
- И... между нас да си остане. Но никой няма да ви направи забележка, ако ги разкарате.

В същия момент я за друга поръчка и ѝ се наложи да остави новодошлите. А в другия край на заведението в действителност се подвизаваше шумна компания от видимо невъзпитани тийнове от всякакви раси. В момента ритаха една празна чаша и пречеха на всички, боричкаха се и обръщаха столовете, ала никой не смееше да им направи забележка. Защо ли? Защото всички споделяха едно и също разбиране за тях:

+55 ЕXP и на двама ви дотук за писането в Гората на Стенанията и в Бърлогата на Зи. Тези два поста горе също са включени.

Възраст : 27

Усети колко е близо и тялото й се стегна инстинктивно. Първото нещо, което щеше да направи щом си вземе чашата бе да си изгори ноздрите, вдишвайки цялата възможна пара от чашата, ако трябва, само и само да не може той да си играе със сетивата й. Не стига, че едвам се контролираше около него, ама сега трябваше и да пази спокойствие около банда нахални пубери,срещу които, ако пуснеше Колтън, поне така си мислеше, щяха да се наакат. Дипломацията нямаше да й свърши работа, а ако се опиташе да бъде чаровна, можеше и да се изповръща. Педофилията не фигурираше в списъка й с кинкове. Оставаше й една опция, да се опита да всее респект и страхопочитание, но нямаше да стане толкова лесно. "Отчаяните мерки, изискват отчаяни действия предполагам." Андрада се обърна към Колтън, затвори очи, хвана го за яката и приближи лицето си максимално близо до врата му. Вдиша дълбоко и се отпусна достатъчно, че да й повлияе, след което също толкова внезапно се отлепи от тялото му и примига.
-Би ли ми взел напитката, благодаря - каза набързо и се насочи към масата на хормонния хаус. Очите й вече бяха напълно сиви, зъбите й сякаш изглеждаха по-остри, а походката й по-хищническа. Щом бе достатъчно близо, дръпна един стол рязко, завъртя го и седна разкрачена със замах. Ако бе уверена в едно, то е, че знаеше как да привлича внимание. Погледна едно от съществата с раздразнение, цветът на зениците й бе смразяващ.
-Вижте, деца - натърти на обръщението - предлагам ви съвсем любезно да се разкарате от тук и да спрете да пречите на абсолютно всички - усмихна се лукаво, така че зъбите и да проблеснат - или искате да обядвам с вас. Ще бъда приятна, компания, обещавам - усмивката й изчезна. Стараеше се да е максимално смущаваща и силно се надяваше, да й се получава.

Възраст : 34

"СЕГА!" В момента в който Ани го придърпа и се насочи към врата му Колтън моментално превключи. "НЕ!" изкрещя той на ум в отговор, и спря тялото си стотна от секундата, преди лакътя му да полети към главата и, прекратявайки не само крехкото им новоосновано приятелство, ами и връзката между долната и горната и челюст. "Няма да я нараня!" с хладно спокойствие констатира той сам пред себе си. Чу как жаждата му се кикоти. "Загубеняк". Преди да разбере какво се случва държеше напитката и, и тя явно изкарваше акъла на групата досадни пубери, за които баристата говореше. "Перфектно!" Без да губи време той се озова плътно зад нея, извисявайки се в стил "вървим в комплект, ако ви стиска". Огледа непослушниците и се усмихна зловещо. Главата му леко се наклони на една страна. Дори не мигаше.
- Каквото тя каза. - гласът му беше... смъртоносен. Когато жаждата му говореше винаги звучеше така. Като пепел. В момента обаче тези деца пречеха, и нямаше нищо против да им изкара акъла. А и нямаше да им е излишен един урок по това как трябва да се уважават хората около тях. И особено обслужващия персонал, защото те най-малко заслужават да бъдат тормозени!

Admin

Тийновете изглеждаха безкрайно отегчени от страховитите заплахи на Ана и паралелно с това - безкрайно заинтригувани от междукрачието ѝ, видимо за тях през няколко от пръчките на стола.
Засмяха се просташки, зашушукаха си нещо, после погледнаха към Колтън и продължиха да се хилят. Те съвсем не приличаха на деца, впрочем - бяха си ~~пораснали~~ мутирали точно както си му беше реда, и някои от тях дори го надминаваха с малко по ръст. Изобщо не ги вземаха насериозно.

Момиче с черна коса, черни дрехи, черни нокти и ненужно черен светоглед за мирната страна на Залеза само извъртя очи, за да демонстрира за колко банални ги намираха, и своевременно спука балончето на дъвката си.
- Да вървим, пичове - поде тя, видимо като най-умната в район Пуберово, и се изправи. - Да оставим гадженцата да се натискат в ъгълчето. У-у-у!

Групичката ги подмина с ударното самочувствие, което само тийнейджър без грижи и задължения можеше да има, и с ударна доза "цуни-гуни" звуци. Две от момчетата даже се прегърнаха през кръстовете на шегичка, а мацката демонстративно изплю розовата си дъвка пред обувките на Колтън.

След себе си оставиха пълна кочина от разхвърляни столове, празни чашки, локвички от недоизпито кафе и какво ли още не. От персоналът се юрнаха две девойки - човек и демонка, и се заеха набързо да почистят мазалото, за да осигурят на Ана и Колтън желаното спокойствие.

Една народна мъдрост гласеше - мечка страх, мене - не. Това, общо взето, беше мотото на тийнейджърите тук. Може би дори в Звероукротителницата имаше по-уклончиви същества от тези.

Оттук-насетне сте самички и сте свободни да пишете без безпокойства. Ъгълчето е ваше. Smile

Възраст : 27

Електричество премина по гръбнака й. Беше права, имаше нещо ужасяващо в този човек и може би трябваше да е малко по-предпазлива в реакциите си, докосванията, думите. Нямаше си представа с кого се забърква, а фриволно отговаряше на провокациите му. "Да си падаш по лоши момчета е едно, ама да залиташ по очевадни психопати ще ти струва главата, въпреки, че секса сигурно е един път, буквално" А и честно казано, да усещаш подобна аура зад гърба си и да знаеш, че сте на една страна (поне засега) не беше никак лошо.
Разбира се, за тинейджърите в целият свят нямаше нищо страшно и те бяха безсмъртни и безумно забавни. Само в своите очи. Розовокоската не обърна внимание нито на погледите между краката й, нито на нелепите подмятания. Просто беше доволна, че ще се разкарат. "Друго си е да имаш нормално тийнеджърство, поне нещо май не съм пропуснала в тоя живот". Затвори очи, пое си дълбоко въздух и отпи огромна глътка от чашата, която при първа възможност бе грабнала от ръката на Кол. Благодари на девойките за бързата реакция и се настани удобно.
-Е? Давай първи. Какво искаш да знаеш за мен? - беше директна, знаеше, че няма начин само едната страна да вади ризи, били те мръсни или чисти - разбира се, няма гаранция, че ще отговоря на всичко, но опитай. Обещавам да играя честно - ще ти дам точно толкова толкова, колкото ще се опитам да взема.

Възраст : 34

Децата продължаваха да бъдат деца. Никой от тях все още нямаше добре развита интуиция, нито пък умееха да преценяват кога реално са в опасност. Поколение отгледано в мир, дами и господа. Докато персонала разтребваше Кол спря крака си от това да се вреже в капачката на смелото момиченце с дъвката. "Путьо" бе единственото, което чу в главата си, преди Ана да заговори.
- Дамите не са ли винаги с предимство? - той се усмихна криво и седна срещу нея. Остави кафето пред себе си и потърка брадичка, гледайки я замислено. - Кога последно си се хранила? И не ми овъртай, знаеш точно за какво говоря. - каза той сериозно, но топло. Не искаше да я притиска, но толкова силна реакция от нейна страна само при по-близък контакт с кожата му? Ако по някаква причина гладуваше, то вероятно от известно време беше просто ходеща бомба със закъснител. Толкова опасна за околните, колкото и опасна за себе си. Кол въздъхна, и съблече якето си, оставяйки го на облегалката на стола зад гъбра си, след което разкопча суитчъра, който носеше. Отдолу не носеше тениска, и по изписаните му гърди си личаха десетките полумесеци от вампирски охапвания. Запретна ръкави за да покаже още малко от "окрасената" си кожа.
- Виж, благодаря ти. - започна спокойно той. Гледаше право в очите и, и беше повече от напълно искрен. - Не опита да ме изнудиш, което щеше да бъде грешка. - започна да изброява - Не използва информацията си като разменна монета, и оценявам това. Тъмнината в мен явно не те уплаши, смея да предположа, че я усещаш. - виновна усмивка - Явно те е грижа, щом дори си запазила пръстена му. - Кол посочи украшението на палеца и, същото като това, което той сам носеше на средния си пръст. - Помогна ми до тук. Може би ще ми помогнеш и в бъдеще. Не само защото е част от работата ти, а и защото ти пука. Което реално може и да не е точно така. Може би просто стрелям на сляпо. - той се усмихна тъжно, все така гледайки в очите и.
- За мен отдавна моята кръв изгуби стойност. Отдавна е просто ресурс. - погледна ръцете си и стисна юмруци. Това наистина беше така. Годините мъчения и болка, годините в които взимаха от него без да питат, годините създали жаждата... точно в тези години той изгуби връзката със своето тяло. За него този калъф от плът бе просто оръжие, нищо повече, нищо по-малко. - Но ако за теб е важна, защото ми помогна, и защото ти пука, ще я споделя с теб. Няма нужда да стане веднага. Няма нужда да прекъсваме това тук. - той посочи пространството помежду им и се усмихна широко. - Просто... ако имаш нужда от мен съм на линия. - намигна и заговорнически и се прокашля. - Те така де, от къде си? - той вдигна чашата и отпи все едно не бе казал нищо, и това бе един напълно нормален разговор, между двама познати на първа среща. Имаха малко нужда от това. Сякаш това беше просто "кафе", сякаш Зейдист не бе умрял, сякаш края на света както го познават потенциално не дебнеше зад ъгъла

Възраст : 27

Откакто бе срещнала Зи, а в последствие и Колтън, бе осъзнала колко трудно е да бягаш. Особено от собствените си спомени, белези, мисли. Той гледаше в очите й, но нейните бяха насочени другаде. "Толкова са много... Толкова много болка..." - познаваше чудовища, неслучайно такива като нея бяха ужас в детските приказки за човеци. Не помнеше кога за последно обаче е виждала подобно зверство. "Няма как да му го е причинил един, нали? Не изглеждат като да са направени за ден." Изучаваше "платното" пред нея с интерес. "... благодаря ти" - погледна в очите му за момент. Достатъчно, за да види, че е искрен, и отново св върна върху кожата му. Слушаше го, но не можеше да спре да дзяпа, може би бе невъзпитано, но не й пукаше особено. Определено не го съжаляваше, не изглеждаше като някой, който буди подобен тип емоции. По-скоро изпитваше респект. Макар и да беше мръднал малко (а може би доста, не бе напълно сигурна все още), поне беше преживял всичко това, а тя определено знаеше колко жестоко може да бъде.
Не бе гладна както той си мислеше обаче. Да от скоро бе на вегетарианска диета и честно казано понякога й писваше от всякаквите там животни и заместители, но действитвлно вършеха същата работа. С малката разлика, че трябваше да се консумират по-често и понякога в по-големи количества. Нямаше намерението да му обяснява от друга страна, защо както хората ядаха, за да функционират, но тъпчеха сладко и деликатеси за кеф, така и вампирите имахи слабости. Нейната бяха хора като него. Не можеше да определи какво точно я предизвикваше, но и преди се беше случвало. Е да, веднъж, но подобен аромат не се забравя. А сега пред нея седеше някой, който ухаеше дори по-сладостно. "Дали той ще оживее...?" Мислите в главата й започнаха да стават прекалено мрачни и сериозни, но за неин късмет предложението му я разсея. "Би я споделил? Я да видим как се справя с малка и незначителна провокация" - явно беше време да се позаблява малко. (абе нали знаете, шило в торба не стои) Извади една от стъклениците, които си бе купила по-рано и започна да я върти между пръстите си, гледайки по-скоро врата и устните му, от колкото лицето.
-Ако толкова много държиш - приведе се напред подпорайки се с лакти на масата, а под нея прокара бавно крак по неговия - аз лично не бих могла да ти откажа - засмя се кокетно, пусна крака си рязко и прибра малката колбичка. Отпи отново от чашата си и продължи да говори.
-Трансилвания. Доста банално, нали?... А ти? Къде си роден, къде срещна Зи?Така като гледам - погледът й несъзнателно отново се насочи надолу от шията му - имаш много за разказване...

Възраст : 34

- Трансилвания, така ли? - той се засмя леко, и се изправи. Явно го предизвикваше. "Добро момиче" изръмжа пепелявия глас в главата му. Кол се огледа, никой не им обръщаше внимание. Всички в кафенето бяха погълнати къде от своите разговори, работа, или просто кафе. Супер.
- Какво следва, алергична си към чесън? - каза той с крива усмивка и застана точно до нея. - Аз съм роден в тоалетните на това заведение. Тогава обаче е било месарница. Какво да ти кажа, родителите ми бяха хора на крайностите. - започна да се шегува той - Срещнах Зейдист след като избягах от всичко това... - той посочи белезите си с пръст и придърпа стола си до нея, сядайки с гръб към останалата част от заведението. Сега бяха много близо един до друг, така му харесваше повече. Приведе се леко напред и аромата и изпълни ноздрите му. Тя ухаеше прекрасно. Разбира се, сетивата му не бяха наполовина толкова остри колкото нейните, вероятно той миришеше дори по-апетитно за нея. Знаеше, че вампирите го "предпочитат", беше любимия кръвен роб на цяла династия изроди. - Историята на живота ми е дълга, не особено забавна, меко казано кървава, и не е за приятелска среща. - обясни той - По-скоро за пилоу толк след груб секс и няколко бутилки вино. - усмихна се дяволито и разкопча суитчъра си една идея повече. - Сега, какво предпочитате, милейди? Китка, врат... бедро? - започна да се шегува той, като същевременно беше и напълно сериозен. Тя заслужаваше награда. "Слабохарактерен глупак" изкънтя някъде в съзнанието му. "Не е виновна за биологията си, садистичен лайняр такъв" Кол отвърна на своята жажда без дори да трепне. Вече беше свикнал. В началото се плашеше, отдавна обаче пепелявия глас се бе превърнал в просто спътник. Олицетворение на най-крайните му черти. Гласът на неговата болка и страдание. Нямаше да се измъкне от него. За това бе бягал толкова пъти от други хора... И те от него.

Възраст : 27

-Алергична, не. Чисто и просто вкусовите ми рецептори не се интересуват от човешка храна - заяви с известна доза раздразнение. Хората и техните малоумни стереотипи. Надяваше се да не изръси някой друг и го слушаше с интерес докато не дръпна стола си към нея. Така му харесвало повече. На нея, не съвсем. Тъкмо се беше успокоила малко и айде пак. Тоя човек беше като влакче на ужасите, а тя не знаеше до кога ще може да се вози без да повърне соевата гадост от преди малко. Промени ритъма си на дишане и съвсем нетактично се дръпна, за да не го усеща толкова натрапчиво. В друга ситуация не би имала против да се съблича повече, даже сигурно тя би го правила вместо него, обаче не бе пила достатъчно, че да го играе порно актриса в кафене, което смяташе да посещава и занапред. Протегна ръката си и постави пръсти върху неговата,след което нежно дръпна захвата му заедно с ципа нагоре. А със свободната си такава, извади колбичката, която бе прибрала. Реши да си пробва късмета и щом напипа втора извади и нея.
-Стъкленица. Ако толкова ти се кърви, може и две. Не е нужно да ги пълниш веднага - сръбна отново от чая си и ги постави в ръката му- разговор за след груб секс и вино казваш. Жалко, че пия само водка... Знаеш ли, чудя се - замълча за секунда. Дали бе уместно да попита? "Е, един път се живее." - Защо с Зи сте имали уговорка как да... умрете...

Възраст : 34

Близоста му я изправяше на нокти? "Супер" помисли си Кол. Нямаше да я притеснява повече обаче. Целта му беше да я подразни, не да я ядоса. Той се изправи, взе двете колби от ръцете на Ана, и премести стола си от другата страна на масата. Седна престорено драматично, въздъхна някак разочаровано, и пак се усмихна. Отвори едната колба и скри ръцете си под масата. На дясната си ръка имаше пръстен с формата на гарванов череп. По принцип клюна не беше остър, но щеше да му свърши работа.
- Обичам да се разплащам на време. - започна да обяснява той - За това се концентрирай над думите ми, и прости дискомфорта, който ще ти създам. Общо взето дишай през устата. - с тези думи той заби клюна дълбоко в дланта си. Не усети почти нищо, дори не трепна. Това беше детска игра, а и не го правеше за първи път. Този път обаче беше... доброволно. Не защото нещо му трябваше, а защото искаше да благодари.
- Със Зейдист се запознахме, когато банда наемници ни осинови. И двамата имаме тежко минало, в което не ни беше даден... избор. Били сме на косъм от смъртта, но някой друг е държал живота ни в ръцете си. - той напълни първата стъкленица без да окапе или омаже, все пак беше опитен, взе втората и започна да я пълни. - За това си обещахме, че когато часа удари никога повече няма да оставим на друг да решава как ще умрем. Винаги ще е наш избор. Предполагам звучи странно, но когато си бил на косъм от смъртта толкова пъти... - той просто се усмихна тъжно. Нямаше какво да добави. - Ами ти, госпожице Салваторе, да не си на диета? - усмихна се криво и зачака отговор.

Възраст : 27

Задържаше дъха си от време не време, колкото по-малко въздух поемаше, толкова по-лесно щеше да й да се контролира. Концентрира се върху устните му и думите, които изричаха. Не беше чак толкова трудно, не беше и за първи път, но определено не беше приятно. "Ти обаче, не си чудовище, не си като не... като другите. Не си като никой друг, Ада" - така казваше майка й, защото и тя беше различна. Те двете имаха сърца способни на много обич и много по-малко от типичната вампирска жажда. Поне едното все още важеше...
-Ако питаш мен - не откъсваше поглед от устните му, сякаш само тази точка от цялата картина можеше да я държи седнала на задника си -и един път стига да си почти мъртъв, че да искаш този избор. Може би тримата не сме чак толкова различни - осъзна какво е казала, когато беше твърде късно. Беше разсеяна и му даде уникална възможност. Прокле се наум и се надяваше да не го вземе много на сериозно. "Познаваш го едва от ден, а каза това, луда жена си станала!"
-Може да се каже - прокашля се и рязко смени темата- Имам хладилник, с размерите на два, пълен с животинска кръв и соев заместител. Така че не се притеснявай за хранителния ми режим, няма опасност да те гризна ей така от нищото.

Възраст : 34

"Не сме толкова различни..." Вероятно беше права. Може би за това толкова бързо се завързваше някаква връзка помежду им. Вероятно със Зи е било същото. Кол се усмихна, и плъзна двете пълни стъкленици по гладката повърхност на лъскавата маса. Те спряха точно от двете страни на чашата на Ана, и той скришом хвърли поглед наоколо, но все още никой не ги наблюдаваше.
- А аз така се надявах да бъда случайно гризнат... - започна той тъжно, и заби поглед в земята. После обаче се усмихна и срещна очите си с нейните, намигвайки и игриво. Облече якето си и се изправи рязко. - Е, беше ми адски приятно. - той взе една салфетка и я сгъна в юмрука си, за да запуши раната в дланта, която сам си бе направил. - Не се шегувам. Наистина, благодаря. - колкото и да му се искаше да я докосне, или приближи, имаше отворена рана в ръката, и не искаше да и причинява повече дискомфорт, за това се поклони уважително, и я дари с поредната си крива усмивка.
- Запази онзи телефон, ще ни трябва. Ако научиш нещо, обади ми се. - започна да изрежда той - Иииии май е това. Ще се чуем скоро. И се надявам да се видим още по-скоро... Ани. - с тези думи той се обърна и насочи към изхода. Със сигурност миришеше на кръв. Трябваше да се разкара от нея. "Остани и я тормози, глупак!" пепелявия глас на Звяра в главата му се обади. "Няма шанс, тази не ти е играчка, много по-важна е" отвърна той и със спокойна крачка се насочи към изхода. Имаше още едно място, което искаше да посети. Трябваше да е постоянно зает от днес насетне, в противен случай собствения му гняв щеше да го погълне.

*Звяра - Второто "аз" на Колтън, създадено след години мъчения и злоупотреба с тялото му. Вместо основната му личност да се срине съзнанието му създава втора, която обира всичките щети и болка, като щит. В последствие, когато отново се връща на себе си благодарение на любовта и търпението на своите братя, Звяра си остава като отделна личност, която му нашепва неща и дава съвети, а в ситуации на живот и смърт дори поема контрол над тялото му. Двамата делят едни и същи спомени, и едно и също тяло, но имат различни цели. Водещия обаче е Колтън, и така винаги ще бъде.