Зодия: Водолей Вярвания: Вярва в мистичното и притежава знания към окултното, както и някои древни езици. Не се е приспадал към ничия религия. Според него няма все-висша сила.
[Външен вид]
Описание: Русокос мъж с къса коса, дръпната нагоре и сини очи, висок 1,86, с добра структура на тялото. Пушач. Облича се по немърлив начин но в същото време излъчващ стил. Обикновено е нагърнат с дълго бежаво палто, под него чисто бяла риза и червена врътовръзка. Носи черен панталон и ботуши от чиста кожа.
Характер и История: "Завръщането на тъмнината." Може би 1% от хората бяха наясно с тайните които криеше този свят. Райджъл Хаос бе само част от този процент хора, които бяха наясно срещу какво се изправят. Освен нормалния живот, който са свикнали да живеят хората, имало също и духовен свят. Райджъл научил за това на крехка възраст, още когато бил дете след поредица от кошмари които го научили как да се пребори със страхът, и започнал да чете книги за магията и друг вид създания освен хората като демони, вампири, върколаци, феи и т.н. В процеса той също научил латински и още някои древни езици които биха му спомогнали за да учи заклинания с цел самозащита и обезвреждане на противника. Райджъл не помни майка си тъй като тя умряла при раждането му. Бил отгледан от баща си, който се занимавал с екзорсизъм но един ден безследно изчезнал. Хаос наследил скривалището на баща си в което се криели магически артифакти и куп книги който би могъл да използва в бъдеще за да се осъвършенства, и по негови следи, Хаос станал екзорсист, но всъщност по-скоро целта му бе разкритие на мистични загадки, като евентуално той щял да придобие огромно знание и да нареди пъзела към световния мир. Повърхностно, Райджъл е арогантен и груб тип, който допуска до себе си само някой, в който е видял нещо специално. Има и добра страна, тъй като все пак е човек, той държи на близките си. Винаги обмисля действията си внимателно, рядко му се случва да действа по инстинкт.
Азар Мавззак likes this post
Хананел Новак
Заглавие: Re: Създаване на персонаж Сря Яну 20, 2021 6:20 pm
Име*: Хананел, но за по-кратко Хана Фамилия*: Новак
Нация*: Ангел Възраст*: Изглежда като жена в средата на двадесетте си години
Вярвания: Макар и слабо, все още вярва в добрият стар татко
Описание:
Белокоса жена с ледено сини очи и млечно бяла кожа. Висока 1,82 сантиметра с пищни форми и прелъстителни женски извивки. Привидно деликатна и крехка, буди желанието у хората да я пазят и да внимават с нея, ако не беше поразителната височина. С усмивка, която може да стопи всяко сърце и глас, меден като камбанка. Косата ѝ се спуска и стига почти до началото на таза ѝ, но винаги я носи вързана по някакъв начин. Облеклото ѝ винаги е стилно, подчертаващо напълно всяка женска извивка, дори парадираща на моменти, но тя се облича, за да се хареса на себе си, не на другите. Единственото уж грозно и несъвършено в нея в дълбок, червен белег на лявата ѝ буза, започващ от края на окото и стигащ чак до ухото, получен от по-голямата си сестра Уриел когато се сбили в пясъчника. И все пак някак си това я прави да е една идея по-мистериозна и дори ѝ подхожда. Все едно я завършва изцяло.
Характер:
Хананел, противно на всяко небесно създание, което си е живяло нависоко и е отраснало с идеята, че те са толкова мили и толкова добрички, и че са ангелът трябва да е най-прекрасното създание на света, е арогантна, горда, надменна, надута като пуяк. С годините, в който е била под чехъла на по-висшите и силни от нея е изградила ниска самооценка за себе си, но я крие под самолюбието, нарцисизма, циничната си персона и от част нуждата да има различни красиви, интересно и нови неща. С идването си сред хората е станала хитра, подмолна, манипулираща, безскрупулна, жестока дори. С изградено „високо“ мнение за почти всички на този свят, защото в нейните очи на революционер, на напредничав индивид останалите са или забили в миналото или в идеята, че нацията те определя. Търпението е невиждано и може да побърка всеки с хладнокръвието, с което действа. Не се съмнява в себе си и способностите си, колкото и ограничени до нулеви са те в момента. Щом каже нещо го прави. Не изпитва симпатия, любов, радост към никой и нищо, освен към изкуствата и картините си. Според думите ѝ, сърцето ѝ вече не може да трепти за никого, защото просто не го заслужава. Но изпитва желания, нужди, определени пориви и е свикнала винаги да получава каквото иска. Дори би направила всичко, за да мине на нейната, не приемайки добре нещо, което ще опорочи плановете и схемите ѝ. Експериментатор. Винаги иска да опита нещо ново, нещо различно и ако може екзотично. И не става въпрос само за храна или пък местенце, а дори за други раси. И сега, ако очаквате да има нещо добро в нея, абсолютно няма такова. Или може да има, все пак някога е била Лечителят на Рая, едничката радост на Бог. Изгубила пътя си, след като години наред никой не отговори на молитвите ѝ. Дълбоко в себе си тя винаги ще си остане неразбраното дете на тате, което просто търси внимание.
История:
Някога ангелът Хананел, радостта на Бог, била онази, отговорна за преминаващите души на мястото, което хората наричат Рай. Лесна процедура, от Чистилището към Рая и после обратно ако е нужно. Отговаряла за благополучното преминаване, излекуване и като цяло за грижите за душите на новодошлите и отпътуващите. Правела това с векове, хилядолетия дори, под зоркото око на по-висшите архангели и всичко вървяло по плана на всевишния, поне докато при първото си и посещение на света на не небесните създания не открила, че Рая всъщност е едно адски скучно, застояло, направо замръзнало в летаргия и монотонност място. Точно затова и поискала да напусне поста си, за недоволство на всички, и да се заеме със събиране душите на мъртвите. Тази молба била напълно отхвърлена от по-висшите от Хананел, която не се спряла да дава идеи. В един период толкова ядосала по-висшите, че те изпъдили ангела на земята. Това само по себе си не я сломила, а дори напротив за разлика от другите изпъдени, които били толкова хаотични и объркани. Хананел открила, че това е шанс за нов живот, а той хич не бил евтин. Заела се да използва ангелските си сили за уж нещо крайно ангелско и толкова благородно, но всъщност толкова коварно и хитро, нетипично уж за нейната нация. Слушала оплакванията на другите и предлагала услугите си срещу съответната сума. Фанатичните ѝ надзирателите разбрали за схемите, които върти и се разгневили. Все пак ангелите са там за да помагат на изпадналите в беда, на нуждаещите се и трябвало да го правят безкористно, без да получават нищо в замяна, за да поддържат вярата в бог. Запечатали ѝ крилата, силите, ангелската искра и я изпратили да се покайва сред същите създания, които „обираше“, и едва когато открие грешката, която е открила да може да се завърне сред своите братя и сестри.
Азар Мавззак likes this post
Закари Вега
Заглавие: Re: Създаване на персонаж Вто Фев 02, 2021 1:23 am
Име*: Закари Презиме: Фамилия*: Вега
Нация*: Хора Възраст*: 21
Зодия: Водолей Вярвания: Възможностите ни са безгранични като самата Вселена. Родословие: Фамилията Вега
[Външен вид]
Описание: 1.74см ръст, кестенява коса и кафяви очи.
Характер и История: Зак отрасва в заможна фамилия, което му позволява да търси цел в живота, отвъд оцеляване или пробиване на път в социалната йерархия. Този път, осъзнава той един ден, е обединяването на трите свята, разделени в момента от хладни, където не направо студени политически граници. Нима можем да разберем как мислят и се чувстват останалите, без да общуваме с тях? И коя раса може да се справи с тази задача, ако не Хората - дефинирани колкото от липсата си на свръхестестествена сила, толкова и от способността да усвояват точно онези характеристики, които създават различията между обитателите на този свят? Зак всъщност не знае как да постигне това в момента, но е убеден, че е постижимо по някакъв начин.
Азар Мавззак likes this post
Себастиан Мемфис
Възраст : 27
Заглавие: Re: Създаване на персонаж Сря Фев 03, 2021 2:42 am
Име*: Себастиан
Фамилия*: Мемфис
Нация*: Ангел Възраст*: около 24
Зодия: Скорпион Вярвания: Може да не помня кой съм но ще разбера истината и защо съм станал ангел Родословие: Не се знае, Себастиан помни само името си и гласа който го бе провъзгласил за ангел.
[Външен вид] - Цък -
Описание: 1.85см височина, кестенява коса и кафяви очи.
Характер и История: Себастиан се събужда в руините на опожарена къща, облечен в официално тъмно сако и бяла риза, тъмен панталон и официални обувки. Неговият характер е объркан поради липсата на спомени, до степен, че отказва да приеме същността си на ангел. Въпреки това в него цари огъня на справедливостта, той не понася несправедливостта и болката причинявани на невините около него. *Защо се жертвах, имаше някой, да някой близък, но не мога да си спомня какво се случи с нея...Спасих...или....*
Последната промяна е направена от Себастиан Мемфис на Пет Фев 12, 2021 2:49 am; мнението е било променяно общо 1 път
Азар Мавззак likes this post
Колтън Блекроу
Възраст : 34
Заглавие: Re: Създаване на персонаж Сря Фев 03, 2021 11:45 pm
Име: Колтън Фамилия: Блекроу
Нация: Човек Възраст: 30
Зодия: Лъв
Описание: Висок метър и деветдесет. Тежи около сто килограма. Късо подстригана отстрани, тъмно кестенява коса. Светло зелени очи. Кожата му е покрита с белези от ухапвания. Единствено лицето му е непокътнато, защото бившата му "господарка" го харесваше. Готиняга.
Характер и История: Колтън на пръв поглед е просто добре изглеждащ мъж, в разцвета на силите си. Дружелюбен, но предпазлив. Забавен, но краен. Искрен до болка, и също толкова брутален. Зад усмивката и добрите му намерения винаги се спотайва убиец, с който той е във вечна борба за контрол. Няма ситуация в която той ще каже на черното - бяло, просто не му е в стила. Годините прекарани под вампирско робство го правят адски кръвожаден, качество, което колкото пъти е спасявало живота му, толкова пъти е отнемало чужди такива. Времето прекарано с наемниците, и най-вече с най-добрият му приятел Зейдист, обаче връщат човещината му. Поне донякъде.
Колтън произлиза от малък, безименен човешки род. Родителите му бяха напълно обикновени човеци, какъвто може би щеше да бъде и той, ако семейството му не бе избито пред очите му. След като група могъщи вампири ползва семейството му за забавление, набелязани именно заради нищожното си потекло, една от кръвопийците, на име Селена, решава да го "пожали", отвличайки го още когато е на осем години. Прекарва седем дълги години като кръвен роб. Една съдбовна нощ обаче успява да се измъкне. Цялата история знаеха единствено Зейдист, и бившите му братя по оръжие. Годините прекарани с дружината успяват да върнат в него основните човешки качества, и стойности, които бе изгубил в онзи проклет замък, но в един момент Колтън осъзнава, че работата с тях... не е достатъчна. Той не искаше да работи за онзи, който дава най-много пари, не. Той искаше да накаже всеки, който си мисли, че може да си играе с чуждите животи. Всеки, който се бе помислил за Бог. Това бяха неговите жертви. За това на двадесет и пет години той се сбогува със своите братя, загърбвайки живота на наемник, поемайки по пътя на ловеца. Това бе неговата съдба. Това беше начина да държи звяра в себе си сит. И ловът тепърва започваше.
Офелия Оселис, Касиди Евърглоу and Арабела Арно like this post
Изидур Хардик
Заглавие: Re: Създаване на персонаж Чет Фев 11, 2021 4:28 pm
Име: Изидур Фамилия: Хардик
Нация: Демон Възраст: Неизвестна
Зодия: Водолей.
История: Изидур Хардик е създание което идва от ада, той е демон, но не какъвто и да е демон. Той е мързелив демон на когото не му се занимава с абсолютно нищо. Преди да бъде изгонен от Ада заради мързела си той е палил кладите за душите изпратени в Ада, но доста често м усе случваше да забабрави да ги запали и това не бе единичен случай. Ден след ден той забравяше да пали кладите та дори и да отиде на работа понякога забравяше. Един ден на неговият работодател му писнало от него и решил да го изгони, вземайки силите и рогата му и пращайки го на странно място за което Изи до този момент не бе чувал.
Характер: Изидур е мързелив, непукист и гледа все някой друг да му свърши работата. Единствено нещо за което му пука е бирата и скарата му.
Външен вид: Тялото на Изи е покрито с татуси, от главата та до пети. Дори и по самото му лице. Не са на гъсто, но определно се виждат в далечината. Под очите си, близо до самите бузи той има 3 странни черти от всяка страни които може би символизират нещо, но те бяха единствените които имаха форма на затворени очи.
Азар Мавззак likes this post
Бенедета Уард
Заглавие: Re: Създаване на персонаж Пон Мар 29, 2021 10:52 pm
Име: Бенедета Фамилия: Уард Възраст: 22 Нация: човек
Характер и история: Огнена натура. Трудно контролира бурията в себе си и често емоциите я превземат до степен, че не осъзнава какво се случва, докато не е прекалено късно.
Родена в Зарево, тя прекарва голяма част от живота си нормално, докато баща ѝ един ден не изчезва безследно, а майка ѝ малко след това почива. По-големият ѝ брат я взима под крилото си, научавайки я на всичко, което може да те научи един брат. През това време тя развива страст за рисуването, което преминава в единственото нещо, което спасява съзнанието ѝ да не се прекърши.
Описание: Рижава, с растопено злато в очите. Без видими белези, освен върху съзнанието.
Ад Мина likes this post
Разиел Кустос
Заглавие: Re: Създаване на персонаж Вто Мар 30, 2021 2:14 pm
Име: Разиел
Фамилия:Кустос
Нация: Ангел Възраст: *** незнайна
[Външен вид]
История: Историята на Разиел започва много назад във времето понеже той е сътворен малко след Архангелите и на него му е отредена велика съдба, или по точно му е била отредена. За разлика от повечето си братя който са имали най различни способности той е имал една единствена но изключително силна а именно способността да чете мислите на всички създания. Годините отминават а златоокия гледа да стои в сянката на събитията, няма причина да се бори за каквото и да е понеже винаги е отивал до някой и му е казвал че иска еди какво си и ако не го получи всички ще разберат за мръсните му тайни. И така хилядолетия наред до момента в който не прави фатална грешка и Бог разбира какви ги е вършил толкова много години наред а това му коства всичко. Силите му са отнети и е принизен до най слабите ангели за да изкупи греховете си. Но за капак на всичко е изпратен на земята без възможност да се върне за момента. Така Разиел прекарва десетилетие обикаляйки земята в проучвания как най лесно би могъл да се върне в небесното царство и да върне силите си. Деситилетие изпълнено с проблеми и несгоди.
Характер: Разиел е сложена натура , но това нима изненадва някого.Става дума за индивид който е можел да чете мислите на всички и да разбира най съкровените им мисли и желания. Индивид който винаги е знаел как да подходи към някого за да получи своето но както всичко всичко си има край. В наши дни Разиел е доста объркан и има сериозни проблеми в комуникацията понеже чувства несигурност .А това малко по малко започва да го побърква затова се навърта покрай хора който му е лесно да ги разгадава.
Инвентар : +20 монети
Ад Мина likes this post
Адриана Зеник
Заглавие: Re: Създаване на персонаж Пон Апр 12, 2021 4:58 pm
Име*: Адриана Презиме: Хелвар Фамилия*: Зеник
Нация*: хора Възраст*: 23
Зодия: дева [Външен вид] Черна коса, която обикновено носи прибрана, за да не ѝ пречи. Синкаво-зелени очи. Бяла кожа. Често ходи с черна ивица боя спускаща се от долната ѝ устна чак до брадичката - детайл който добавя когато се сети.
Едно. Затвори очи и си спомни. Две. Хайде. Спомни си. Три. Вдишай и издишай. Няма нищо страшно. Просто си спомни къде остави проклетия ключ. Четири. Пет. Побързай. Стените стават прекалено тъмни тук. Дали почваха да се приближават. А онова движеща се сянка ли беше? Как можеше да има сенки в тъмнина като тази? Шест. Седем. Осем. Ти си напълно нормална. Напълно добре. Няма защо да се боиш. Девет. Мамка му, защо през прозореца не влиза светлина?! Защо изведнъж всичко се стъмва все повече и повече, а точно когато си кажеш, че няма накъде по-тъмно да стане… и мрака се увеличава… как е възможно… Десет. Бягай! Просто бягай… но няма къде. Ти си в стая, забрави ли. Стая като онази. Като твоята стая. Златната клетка, в която отрасна. Продължавай да броиш тиктакането на стената. Това обикновено върши работа. Единайсет. Дванайсет. Тринайсет. Четиринайсет. Въздух! Още въздух! Къде се изпари изведнъж! Защо кислорода в стаята изчезна? Защо белите ти дробове започват да полагат неимоверни усилия, за те поддържат жива. Петнай… Стисни ръце в юмруци. Успокой се. Запази спокойствие. Петнайсет. Шест… Спокойствие. Не обръщай внимание на ноктите забиващи се в плътта ти. Не това е важно в този един единствен миг вплетен в многото. Сега имаш друга задача. Игнорирай слабостите на тялото си и тези на психиката. Контролирай се. Внуши си, че си добре. Това е просто стая, която няма как да те нарани. Ъглите не са така остри както ти се струва. Стъклата пропускат светлина както винаги. Цветовете са светли каквито винаги са били. Всичко е играя на въображението ти, което иска да те побърка. Не се побърквай. Не се давай на някакъв си страх. Ти си силно момиче. Можеш да издържиш подобно нещо. Шестнайсет. Седе… Кое беше числото след шестнайсет. Седем… седем… осем. Девет. Не! Седемнайсет. Седемнайсет. Седем… …найсет. Седни. Седни на проклетата земя, за да не паднеш. За да не пострадаш. Боли! Шията те боли. Притисни я. Вените ти ще изскочат от кръвта циркулираща в треперащото ти тяло. Става ти трудно да преглъщаш така както ти става трудно да дишаш. Притеснява ли те мисълта, че скоро ще ти стане още по-трудно да живееш? Имаш чувството, че ще спрат, нали? Всички органи. До един. Естествено, че ще го направят щом мислиш за това. Нямаш вяра в тях. Нямаш вяра в собствените си системи пълни с литри кръв и течащ живот. Осем… седемнайсет. Осемнайсет. Осем… деветнайсет. Десет… деветнайсет… двайсет. Отново мислиш за тях. Какво ще стане ако спрат? Какво ще стане ако точно днес е деня, в който ще си отидеш. Дали за добро? Дали за лошо? Има ли значение? Защо смяташ, че на някого му пука. Усещаш ли сърцето си. Струва ли ми се или забавя? Ами мозъкът ти? Съзнанието ти прегрява. Гори! Разтваря кожата ти. Разглобява те на съставни части. Клетките ти се изпаряват във въздуха. Разтваряш се в собствения си коктейл от страх, параноя и глупавата болест, която върви ръка за ръка с празния ти поглед. Дни! Не минути! Не часове! Цели дни откакто си виждала нормално нещата... дали? Какво значеше ден? Понятието ти се размива в обърканото ти съзнание. Времето губи значението си, фигурите на миналото губят очертания. Все губиш. Губиш още... и още... накрая ще остане ли нещо въобще... Брой! Върни се на броенето! Веднага! Докъде беше! Десет. Единадесет... Не! Дваде... Две! Три! Четири! Думите започват да ти звучат странно. кой въобще ги е измислял. Всъщност казваш ли нещо, защото сърцето ти бие така силно, че не чуваш нищо друго. Гласът ти отдавна е изчезнал. Нима всичко това си си го мислил?
- Даяна! - това не беше твоя глас. Нито твоите мисли. Мислите имаха ли звук? Как мислиш? Чуваш ли мислите си или... или ги усещаш... или ги измисляш? Какво е да измисляш? -Ерика! - това определено не е твоя глас. Всичко е мрак. Мрака не може да говори. Трябва да има човек. Той би могъл да говори, но тук няма хора. Няма прозорци. Няма светлина. Странно, но няма и тъмнина. Ами тогава какво има?
Жената нервно притискаше пръсти към китката на момичето. Не се надяваше на силен пулс. Не се надяваше да усети повдигането и спадането на вената. Искаше просто нещо. Един незначителен признак, че не е твърде късно. Проклинаше целия свят! Всяко плуващо пaрче молекула бе пратено по дяволите за отрицателно време. - Хайде, миличка. - потупа нежно лицето ѝ - Адриана... - едва сдържаше сълзите си възрастната жена. Изплъзваше се между пръстите ѝ и нямаше какво да направи по въпроса. Цял живот броеше дните на собстевата си дъщеря. Молеше се така както не се бе молила за себе си.
допълнително: Не знае кои са истинските ѝ родители. Намерена е и отгледана от възрастен вещер още като съвсем мъничка. Грижи се за нея, успява да я опази и отгледа, но има своите методи за изграждане на характера на децата. От малка има проблем с паметта. Болест, която по-късно започва да ѝ причинява сериозни проблеми. Доста е плаха и страхлива като дете, а мъжа смята, че начина да изкорениш страха е като се бориш с него. Затова направо я хвърля в дълбокото. Груби, още по-страшни методи за изкореняване на проблемите ѝ. В момента е крадец на дребно. Изпълнява някоя и друга поръчка за правилната сума. Често събира(или краде) различни съставки нужни на "баща" ѝ. Твърдоглава, пламенна, уверена, саркастична.
Ад Мина likes this post
Джеймс Сантос
Заглавие: Re: Създаване на персонаж Съб Май 01, 2021 1:04 am
James Santos | 20 |Witch |Brodie Scott
Валеше. Толкова тихо и меланхолично.
Малките капки дъжд се стичаха по лицето ми, сливаха се в едно със сълзите ми, а след това се търкулваха по изпитите ми скули и се стичаха към земята. Там, където почиваше и единственото семейство, което някога бях познавал. Студът на надгробната плоча се пропиваше в дланта ми, но нямах сила да я преместя и да си тръгна. Дори не знаех от колко време бях прекарал пред гроба им. Но колкото и да ми се искаше да бъда силен и да си тръгна, не можех. Болката се бе вкоренила в сърцето ми и ми тежеше по-силно от камък, дърпащ ме към дъното. Потръпнах, а след това започнах да треперя. Може би, целият този коктейл от емоции най-накрая си бе свършил работата и караше цялото ми същество да се привива и да дава на късо. Или най-накрая бях осъзнал, че когато се прибера тях няма да ги има.
Поех си дълбоко въздух, а после стисках силно очи. Пръстите ми се заровиха в студената пръст. Знаех, че е време да си тръгвам. Но истината бе, че нямах сили да стана. Бях изтощен до мозъка на костите си. Тялото ми бе като вкочанено и всяко движение бе толкова сковано, че ако продължавах в същия дух не след дълго и аз щях да свърша заровен под влажната земя. Но не ми пукаше. Отказвах да помръдна. Поне за сега. Защото знаех, че всяко движение ме приближава към момента, в което сърцето ми ще избухне от вътре и ще ме разкъса на малки парченца.
Каква ирония, нали?
Притежавах сили, за които други само могат да мечтаят. Но нямах власт над живота и смъртта. Не можех и да върна времето назад и да поправя собствените си грешки, които ме доведоха до тази трагедия.
И най-лошото бе, че скръбта ми по изгубеното не бе толкова силна, колкото ядът, че загубих за първи път в живота си. Бях изградил целият си живот около победата, а сега, когато ми трябваше най-много…тя ме бе изоставила.
Ирония или заслужено наказание?
Може би, съвсем скоро щях да разбера. Но на първо време, имах други планове. Е, няма да Ви ги споделям, защото както виждате съм прекалено зает да драматизирам първата си загуба. Но ако се срещнем, по пътя може би ще Ви разкажа.
Кой знае. Когато не вися из гробищата, съм особено чаровен събеседник. ---
* Може ли да ми смените името на James Santos
Аполо Примроуз
Заглавие: Аполо Примроуз Нед Май 02, 2021 12:08 pm
Име: Аполо Фамилия: Примроуз
Нация: Вампир Възраст: 35
Зодия: Секси Вярвания: В индивидуалното зло Сексуалност: Омни
[Външен вид]
Описание: Висок, слаб и вечно с гладна усмивка на лице. Тялото му е по-скоро изваяно от мраморни струни, отколкото мускулесто. Бледа, перфектна кожа контрастира с гарваново черна коса. Червени очи с горещ пламък и игрив поглед. Изкусителна визия, развалена единствено от големи, дълбоки белези пълзящо по цялото му лице. Любимата му визия е голо тяло, но когато се налагаше носеше тесни(стиймпънк предполагам?) дрехи и отличителна шапка.
История: От малък Аполо рядко разчиташе на семейството си и рано напуска родният дом. Още в началото той усеща, че хората го гледат по-различно, с жадуващ, желаещ поглед и той експлоатира това качество до край. Живота на младият куртизан в Лондон е лесен и приятен, с множество забавления и удоволствия. Особено, когато клиентелата ти е от най-висшите съсловия на обществото… Стига да не се сблъскаш с грешните хора, или по-скоро вампири. Без да изпадаме в детайли, след брутална вечер Аполо бива обезобразен и превърнат във Вампир. Това не му се отразява добре психически, но той бързо свиква към новият си неживот и приема дара на тъмнината. В наши дни някогашният красив Аполо, използва новите си способности за да изпитва нови удоволствия и да доминира простите човеци. Единственият спомен от някогашният му живот е медальон със снимката на малката му полу-сестра Луна. Тя е единственото нещо, което му се иска да предпази дори и съдбата й да му е неизвестна.
Характер: Сарказъм, секс и сила.
Ад Мина and Офелия Оселис like this post
Джем Моргенщерн
Възраст : 23
Заглавие: Re: Създаване на персонаж Нед Май 16, 2021 3:32 pm
История: Джем е израснал в сиропиталище. Хората, които са го отгледали винаги са били мили към него. Истинските му родители не го интересуват, няма никакво намерение да разбере, кои са идиотите изоставили го посред буря. Сега живее сам в малка къщурка заобиколена от цветя.
Характер: Повечето остават с грешно впечатление, когато го видят за първи път. Макар да дава вид на студенокръвен грубиянин, Джем е много спокойна и честна душа. В свободното си време обича да чете и рисува сред природата.
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Re: Създаване на персонаж 
