Летният замък на Андрада

Възраст : 27

Ана бе чела завещанието на баща си не веднъж. Не защото се надяваше той да умре рано, напротив, правеше го именно, защото знаеше, че той ще е жив достатъчно дълго време, че да съсипе и последната й възможност за щастие. Когато това се случи обаче, тя не очакваше да мисли само за едно - написаното в това завещание.

- преди 6 месеца -

-Имам едно условие. - каза тя с равен и, за огромно учудване на родителите й, спокоен тон. Девойката вече се бе примирила, а и той го бе сторил преди нея. - Ще разтрогна този годеж, ако получа онова, което ще ми завещаеш щом заспиш завинаги така или иначе.
-За какво ти е имотът сега, миличка, или пък златото, макар и да сме в добро положение те са за бъдещето ти - започна да се вайка майка й.
-За да напусна този дом и да не погледна назад...

-в наши дни-

Имотът бе просторен, студен и учудващо светъл, но точно това й харесваше. Не беше от вампирите, които се нуждаеха от мрак и спяха в ковчези. Териториите им бяха достатъчно потискащи, та да ти трябва още тъма.
Още с първата обиколка избра стаята с най-големи прозорци за спалня и макар и това решение да бе лесно, декорирането на най-интимната част от един дом отне доста повече време.

Всички мебели,пердета и декорации бяха черни и тъмночервени, а кадифето преобладавеше като материал.Огромното легло с безброй пухени възглавнички бе задължителен елемент. В замъкът имаше няколко стаи за гости, които остави непроменени, както и баните към тях. Своята такава обаче пребоядиса в черно и изпълни с ароматни свещи и изсъхнали цветя. За неин късмет имаше вана, така че всичко беше идеално. Холът и трапезарията бяха обзаведени по неин вкус и това я подразни, защото знаеше от кого. Кухня нямаше, по обясними причини тя бе заместена от два големи хладилника, които и майка й се бе погрижила да бъдат заредени до горе с прясна и легална кръв. До някои помещения Ана така и не стигна, не й беше нужно повече пространство, а и не я интересуваше какво има там.

Възраст : 27

Краката й сами я водеха към хладилника, още от преди да е достигнала до дома си. Докато в ума й бушуваха всички сцени от вечерта, ръцете й издърпаха две малки бутилки, пълни с червена гъста течност. Изпи първата почти на един дъх, докато празно гледаше в пространството. Втората не отвори, а взе със себе си и се запъти към стаята си.
Лягайки на ръба на леглото, Ада затвори очи за момент. Пожарът, Зи, спомените - главата й щеше да се пръсне. Кой знае колко много работа щеше да има от сега нататък и кой знае до кога щяха да могат да се разхождат спокойно. Как бяха допуснали нещо толкова голямо да се случи под носа им? И въпроса, на който най-малко имаше желание да търси отговори- защо самата тя бе допуснала пукнатина в стената си, от която като задушаващия дим в залата се бе промъкнал спомен, който мислеше за заровен?
-Е, има един начин да докажеш, че е просто поредното мъжко име в един малък невинен списък - уверено заяви на себе си, изправи се и захвърляйки дрехите си върху кадифените завивки, се насочи към банята. Без разбира се да забравя все още недокоснатото шише кръв.
Едва ли за някого би било изненада, че държи две чаши за вино в банята си. Една млада дама винаги трябваше да е подготвена все пак. Докато чакаше ваната да се напълни, накъса няколко полуизсъхнали рози, останали от последния посетител на скромния й дом и напълни една от тънкостенните чаши почти до горе. Върза косата си на висок небрежен кок и потопи студеното си голо тяло в горещата вода. Сладостен звук на блаженство напусна устните й, щом водата я покри до шията. Отпи няколко тежки глътки от чашата, до този момент все още почиваща си в ръката й, преди да я постави на малката масичка до ваната, чиято едничка цел бе именно тази. С вече две свободни ръце нежно разтри врата и раменете си, след което несъзнателно се заигра с едно от розовите листенца. Не искаше да се бави, но горещата вана бе прекалено голямо блаженство, за да бъде пропиляна набързо. Позволи си да й се наслади, и когато водата вече бе охладняла грабна халата на вратата и се върна обратно в стаята си. Отвори вратите на гардероба и започна да търси нещо, което, ако евентуално Зи скъсаше, нямаше да жали толкова много. Погледа й привлече тоалет, който определено не беше създаден, за някоя и друга игра на Монополи.

(корсет,панталон,обувки)

Остави косата си вързана небрежно, за да не изглежда сякаш е положила кой знае какво усилие, за да изглежда зашеметяващо, и пусна няколко кичура да танцуват около лицето си свободно. Отпи последна глътка от чашата, прибра преполовената бутилка в хладилника и се гмурна отново в нощта,насочила съм към адреса от салфетката.

Възраст : 27

Отвори масивната врата, заключи я щом бе от вътрешната страна, качи се по стълбите, хвърли нещата му на леглото си - всяко действие бе бавно, мудно, тежко. Влезе в банята с дрехите. Искаше да отмие аромата му - не, че можеше да разкара спомена. Знаеше много добре, че водата не отмива онова, което тежи. Извади стъкълцата, изчисти кръвта и калта от кожата си и излезе. Косата й капеше по пода, дрехите й бяха прилепнали още повече, ако изобщо бе възможно. Очите й бяха в нормалния си лешников цвят, но погледът й беше празен. Седна на пода до леглото си и започна да разглежда нещата, които бе взела. Първо отвори кесийката с парите и я изсипа готова да ги преброи.
-Мамка му! - не го очакваше, но Зи видимо бе такъв, нали? Грабна пръстена и го метна в стената. Същия пръстен, с който той за части от секундата влезе в живота й и я забърка в цялата тази каша. Изпусна тежка въздишка и прокара пръсти през косата си.
-Защо трябваше да си и сантиментален,а?
Изправи се и го взе. Беше по-голям от годежен пръстен, логично. Но й се стори дори някак сладко, че очевидно това беше най-малкия пръстен, който той можеше да извади. На нея й ставаше само на палеца, но не е като да имаше значение. Сложи го внимателно и се загледа в него.
-Е, казах ти, че щях да кажа да... - и се засмя някак тъжно - А сега да изпълним последното ти желание.
Взе телефона и бележката. Набра номера и продължи да чете. "Гората на стенанията - ако ми го беше казал лично, щеше да звучи като мръснишка шега, а не да ме побиват тръпки, вълчо". Сигнала за свободно зазвуча в слушалката и тя затвори почти веднага.
-Мисля, че ми стига толкова от всичко за днес...
Легна си все толкова мокра, та нали вампирите не настиваха. Имаше нужда от поне малко сън, макар й да бе изпълнен с кошмари...

Събуди се с пресъхнало гърло и схванат врат. Съблече се, нещо, което трябваше да направи предишната вечер, но нямаше сили за това, след което слезе до до импровизираната кухня-хладилник, за да закуси. В процеса по събуждане следваше бърз душ, избирането на поредния тоалет, събирането на всички вещи на Зи и напускане на замъка. Чакаше я дълъг ден, но се надяваше поне този път никой да не умира.
А пръстенът сияеше на палеца й, сякаш самият той се усмихваше, че тя го носи. И така щеше да бъде, винаги...

*Пръстенът е мементо, което не заема място в инвентара и няма свойства. Ана го намира след разрешение от разказвач *

Възраст : 27

Първото нещо, което направи щом се прибра бе да си сипе водка. Голяма. Остатъка от чашата напълни с кръв от заек или сърна, не знаеше, а честно казано не се интересуваше от такива тривиални неща. В главата й беше достатъчно голяма каша. Достатъчно голяма, че да направи нещо което си бе обещала да не. Пусна плеъра в хола и отвори един малък шкаф, който бе пълен с ключове. В този замък имаше прекалено много стаи и тези, които не използваше се отваряха именно със съдържанието на точно това чекмедже. Познаваше идеално ключа, който й трябваше. Беше се чудила не веднъж дали просто да не го изхвърли. Всяка дума от звучащата из помещенията песен, се набиваше в главата й подхранвашe омразата, съмнението, болката, които криеше. Емоциите, които повече от всичко на света искаше да унищожи и да не изпитва нищо никога повече...
Изпи почти на един дъх съдържанието на чашата, завъртя ключа и осъзна, че връщане назад няма. "Само това място може да ти припомни защо си, която си, Ада. Всяка крачка назад ще те доведе до никъде..или по-лошо - до тук. Няма място за щастие и го знаеш."
Стените бяха покрити с червено кадифе. Подът бе бял мрамор. Прах имаше навсякъде, а студът бе нереален. Светлина нямаше преди тя да запали свещите една по една. Бе оставила кибрит до вратата, подозираше, че все някога ще проима нужда от този ритник в задника, ако започне да се размеква. Самото помещение не бе кой знае колко широко, но стената пред нея изглеждаше огромна, заради масивните портрети.
-Никога няма да спра да смятам тази традиция за нелепа - изрече почти безгласно, прокарвайки пръсти по един от тях. "Кайран" - бе издълбано в златна табелка под лицето на червенокос мъж. "Адина" - съседният портрет, на зашеметяващо красива жена.
-И малката Андрада - засмя се зловещо - сякаш някой би те познал сега...
Последният портрет от серията бе покрит с плат - същото кадифе като стените. Нежните й пръсти се вкопчиха в него. Едно леко движение и тежкият материал се свлече на земята.
-Чудя се - очите й не се отлепяха от картината - дали той е като теб...
Една сълза се търкулна по бузата й и в следващия миг стъклото в ръката и се разби в платното. Едно парченце хвръкна и се заби в ръката й, но тя дори не трепна.
-Може би... трябваше ти да умреш в онзи ден.
Излезе от стаята, прибра ключа и си сипа още една чаша от блъди зайчето, щото Мери нямаше.
-А ти, копеле, където и да си сега, можеше да ми оставиш повече от няколко водки - въздъхна дълбоко - само ако беше тук... щеше да ми обясниш, защо Кол е по-лош вариант дори и от теб, нали...

Възраст : 27

Ада се събуди в леглото си, но честно казано не бе сигурна нито как, нито кога си е легнала. Главата й пулсираше, а празната бутилка водка на пода, обясняваше ситуацията. "Определено ще имам нужда от нещо да ми разхлади главата". Стана, тегли си един бърз душ, облече нещо по-кежуал, все пак имаше намерението просто да се разходи и излезе навън.

Възраст : 27

Когато се прибра от събитието се почувства по-уморена от всякога. Хубавото нещо бе, че я очакваше отпуска и можеше да поспи на другия ден и да прави каквото си иска. Може би щеше да се отбие до Черногледово, не бе излизала от столицата от известно време и може би нямаше да й се отрази зле. Приготви се за сън като мина набързо през банята и си легна. Само дето по някаква причина не можеше да заспи. Дали заради спомените, които отбягваше, а сама си бе натресла, влизайки отново в онази стая. Или заради изминалите дни - не й беше ясно. Реши обаче, че ако е планирала да се разхожда утре, то нищо не й пречеше да го направи и сега.Облече се (този път по-старателно, че след попадането на ивент с тениска, не искаше пак да бъде не на място, ако изникнеше нещо по-фенси) и излезе.

Възраст : 27

Макар и кратък, пътят до дома на Ада беше достатъчен, та да е безумно неловко, ако го бяха проходили в мълчание. За щастие не беше така, дали заради характерите им, или за близостта на фракциите, намираха различни теми, които да обсъждат. Например - защо Дориан бе решил да предлага именно кафе на светивалентинския ивент; защо от друга страна Ана изобщо не харесва кафе; какво е усещането да се рееш из небесата и прочие. Девойката усещаше, че скоро тялото й ще е готово да променя облика си и нямаше търпение да разбере думите на демона от първо лице. В последно време, вампирката си умираше за такива разговори - простички, неангажиращи и най-вече - лишени от смърт. А колкото повече време прекарваше с Дориан, толкова повече виждаше защо жените си умират за него. Наистина беше привлекателен мъж. Макар и разсеяна от мисли за летене (може би в ръцете на полуголия демон, щото рядко беше облечен така или иначе), не бе достатъчно замечтана та да пропусне собствения си дом.
-Е, добре дошъл в типичния вампирски замък - засмя се тихо и отключи вратата, приканвайки Дориан вътре. - Настанявай се, аз ще се кача горе, за да се преоблека. Водката е в шкафа под плота, чашите са над хладилника, а в моята можеш да сипеш и половин бутилка кръв. Целият е пълен само с това, така че ако си гладен, съжалявам, не ми е налично нищо друго - каза, насочвайки се към стълбите.

* Имам разрешение от Дориан да го ботна и да разкажа какво сме си говорили по пътя*

Обясни ѝ на дълго и на широко защо бе избрал кафе. Кафето беше негова страст. С годините бе научил много за него, както и различните сортове. Разказа за любилото си кафе, видовете обработка, също и различните начини, по които можеше да си прави кафе. А тя го изслуша уважително и кимаше от време на време. Когато стигнаха Ана избърза да се качи в стаята си,оставяйки го сам. Избълва инструкциите за местоположението на алкохола и изчезна. Дориан свали връхната си дреха и я сложи на плота, като през това време си мислеше колко ли е трудно да утопряваш цял замък. Разбира се отвори няколко грешни шкафа преди да намери правилните. Извади ботюлката в водка, а след това и една пълна с кръв. Взе две чаши и наля ~~малко~~ до горе своята, а в тази на Ана остави малко място. Преди да сипе от кръвта, реши че ще е добра идея да я помирише. Миришеше си нормално - на кръв. Погледна към дланта си, където имаше малък белег - от разреза, който сам си направи, за да направи питие на вампирката при последната им среща. След това сипа смело от червената течност в чашата ѝ.
Докато я чакаше да слезе, типично по женски, ѝ отменаше 3 нощи да се оправи, Дориан се примести в хола. Там намери диван, а пред него една малка, вероятно антична масичка. Реши че ще уважи гостоприемството ѝ, въпреки че изгаряше от желание да я последва по стълбите, не го напрвени. Вместо това отиде при малкото прозорче на едната стена и остави едната чаша на перваза. Другата я надигна, поемайки алкохола, който го удари направо в петите. Погледа му зашари навън в очакване на вампирката да се натутка.

Възраст : 27

Гардеробът на това момиче беше като Нарния. Отваряш го и попадаш в нов свят - следователно й отнемаше известно време да намери каквото й трябва. Дори това да бяха домашните й одежди/нощница/пенюар или който както го вижда. Стъпките й бяха доста тихи, когато не носеше високи обувки. Или това, или Дориан се бе съсредоточил върху някоя далечна и непонятна за нея мисъл. Приближи се до него и постави нежно длан на рамото му, докато с другата взе чашата си от перваза и отпи голяма глътка от кървавия коктейл.
-За какво си мислиш? - погледът й бе насочен навън, също като неговия. Слънцето грееше ярко и я правеше щастлива, макар и да не бяха мигнали тази нощ. Много малко от нейния вид го харесваха, но имаше късмета по това да прилича на майка си. Не че имаше защо да си мисли точно за дома сега, затова и отпи отново и лениво смъкна другата си ръка по ръкава на демона. Преди пръстите й да достигнат дланта му обаче, се отдръпна и прибра един розов кичур зад ухото си, без погледа й да се пренасочва дори за секунда.

Въпреки тихете ѝ стъпки той усети присъствието ѝ още от входа на хола, но реши да не се обръща. Допирът на Ана беше нежен, но и леко небрежен.
- Децата от гората. -направи малка пауза, колкото да отпие още от чашата след което продължи. - ако не се бяхме бавили толкова може би щяхме да успеем да им помогнем. Но нямаше как сляпо да им се доверим, поне аз не бих.
Демона въздъхна, искаше по-бързо да усети ефекта на алкохола. Така нямаше мислите му да са разхвърляни из главата му. Най-после погледна към Ана, само за да я завари в ектравагантната ѝ нощница. Черното ѝ отиваше, помисли си той, така косата ѝ изпъкваше още повече. Одеждите бяха скандални, явно вампирката обичаше дрехите, които караха всеки да се обърне следейки я с поглед. На Дориан му направи впечатление, че двете цепки на дрехата стигаха опасно високо. Нима се опитваше да играе игрички? Тази мисъл го развесели, а по лицето му заигра усмивка - усмивката на хищник, открил новата си жертва.
- Ами ти красавице, за какво си мисли, докато беше горе? Да не би да си фантазираше как аз съм там..- провлачи последните думи леко, сякаш ѝ мъркаше. Той скъси малко разстоянието помежду им и вдигна ръка, заиграваяки се с един от розовите кичури. Усети че питието е развързало езика му и веднага се укопити. Отдръпна се и отново заговори, като гледаше да е по-нормална темата. - Е, верен ли е мита за вампирите, да не може да се гледате в огледалата?

Възраст : 27

Жегна я. Беше прав и тя го разбираше много добре, трудно е да се довериш, но понякога просто се налагаше. Не искаше да го съди обаче, нито него, нито Киел, нито себе си. Каквото станало, станало. Бяха поставени пред свършен факт и със сигурност и тримата имаха вина за това. Надяваше се да не го мисли още много дълго и за неин късмет съвсем скоро откри, че оскъдното количество плат, което покриваше тялото й, в комбинация със спиртната напитка му бе достатъчно да се разсее. Въпросът му я накара да се засмее. Самочувствие на този демон определено не му липсваше, не че беше нещо лошо, уверените мъже бяха привлекателни и доста по-изкушаващи. Всяко негово движение беше изпълнено с идеята, че той владее положението, което искрено я забавляваше и щеше да излъже, ако каже, че не й харесваше.
-Всъщност, бях в Нарния, доста разхвърляна Нарния - алкохолът явно започваше да й влияе, защото се кискаше като ученичка. Преди да отговори на втория му въпрос се насочи към дивана и се настани удобно, качвайки краката си по дължината му, внимавайки да не разлее ценното съдържание на чашата си. - О, каква загуба би било да не виждам това красиво лице всеки ден... Абсолютна глупост е, като това с дървения кол - и теб да те наръгат с кол в сърцето, едва ли ще го преживееш - сви рамене. Наистина не разбираше логиката на всички стереотипи. Освен идеята за чесъна, но като цяло, кой по дяволите харесваше чесън? -Какъв друг мит искаш да разбия днес? Обещавам, че ще бъда възможно най-щедра - преди да довърши изречението си, протегна свободната си ръка и пусна плеъра, който беше доста удобно поставен на раклата зад диван, точно до една стара празна ваза. Малко музика нямаше навреди на обстановката, даже напротив.

Вампирката освежи обстановката с музика, която убиваше тишината. Дориан я последна до дивана и се намести. Прехвърли единия си глезен през коляно, леко допирайки се до нея. Държеше чашата си в ръка, въпреки че съдържанието драстично намаляваше. Спирта топлеше стомаха му и караше тялото му да е по-отпуснато.
- Значи следва да попитам дали ти харесва да гледаш в огледалото докато - имитира отпиване, като повдигна вежди няколко пъти игриво. Нарочно не довърши изречението. Искаше да види реакцията ѝ, да се увери че са на една вълна. - за всички има стериотипи, разбира се за вампирите са най-банални. Ами спането в кофчези?
Побутна с коляно крака на Ана, показваше ѝ че му харесва да я докосва. Въпреки това държеше погледа си на лицето ѝ. Никоя женска не харесваше да гледат деклотето ѝ. Вероятно така обичаха да изтезават мъжете, като ги предизвикват да погледнат след което надигаха вой до небесата.

Възраст : 27

Очите й бяха посивели, и имайки предвид, че утоляваше жаждата си през няколко минути, неусетно намалявайки количеството течност в чашата си, причината да не възвръщат нормалния си цвят явно бе друга. Погледна Дориан директно в неговите, притвори леко устни, сякаш въздухът не й достигаше и отчаяно се опитваше да си набави кислород, и демонстративно облиза заострените си зъби. След което изпусна поредния кикот.
-Не мисля, че в тази къща има огледала на толкова места - поредната глътка, но този път до дъно. - А ако този очевиден въпрос е опит да се самопоканиш в моето легло - изправи се с огромна доза нежелание - опитай да вложиш маалко повече усилие - обърна се с гръб и се насочи към кухнята. Под ефирния плат сякаш се подаваше нещо подобно на надпис върху кожата й . Явно цепките на нещото подобно на рокля наистина стигаха доста високо, само че не разкриваха достатъчно, така де - не разкриваха абсолютно всичко. - Ти ще искаш ли още? - Без да поглежда към Дориан, девойката се зае да пълни чашата си наново, само дето този път планираше да пропусне кръвта - стигаха и толкова заместители за днес...

Искрено се забавляваше, розовокосата се дърпаше, а това го правеше по-интересто. Изпи остатъка от водката на един дъх, след което се изправи и веднага усети ефекта на алкохола в кръвта му, това приятно чувство което леко те замайва. Типси фазата му беше любимата, особено при женските, в тази фаза му бе интересно да ги наплюдава как се отпускат, лицата им почервеняваха и изведнъж си много по-забавен. Кикотенето на Ана показваше, че алкохолът е започнал и нея да омайва. Последва я към кухнята, забързвайки крака я изпревари и грабна шишето с прозрачната течност преди тя да е успяла.
- Позволи на мен.
Прокара набързо ръка през кръста и. След като е пил, усети как тялото и се превръща магнит за ръцете му, и ставаше все по трудно да ги държи далеч. Отръпна се от вамрирката като постави чашата, която държеше на плота, пое нейната, за да и сипе, после напълни свойта.
- Така или иначе сме тук, искаш ли да ме разведеш?
Чукна пълната си чаша в неяната, докато я надигаше й смигна. Освен намека в думите му, беше любопитен да разгледа дома й, все пак не всеки ден се намираше в замък.

Сега, като Ана стоеше пред него си позволи да я огледа, спусна погледа си към голата й гуша, след което го спусна надолу. Задържа една егоистична секунда повече на дълбокото и деклоте, продължи към талията, премести се на цепката и накрая стигна до краката. Нежната и фигура беше облечена в ефирен плат, който я обгръщаше като бонбон, който е наполовина отворен тъй като показваше доста кожа. Не чувстваше вина от погледите, които й хвърляше, все пак беше демон. Имаше самочувствието да си позволи подобно държание.

Възраст : 27

Нали знаете онова усещане, когато някой ви изпива с поглед и дори и да не го виждате, чак косъмчетата на врата ви настръхват. Точно това се случваше и с Ана. Демонът явно се опитваше да запомни всеки сантиметър от тялото й, без дори да се опитва да го прикрие. Не, че й пречеше, всъщност беше доста приятно усещане, което влияеше положително върху самочувствието й. Едва ли точно тя имаше нужда някой да се ангажира с повдигането му, даваше заявка на същество с достатъчно голямо такова. Даде още няколко секунди на очите да му шарят по фигурата й, след което го заобиколи, хвана ръката му и нежно го дръпна, давайки му знак да я последва.
-Щом намираш скромния ми дом за интересен, защо не? - подмина кухнята и се насочи към един коридор, пред който нямаше врата. Замъкът бе достатъчно голям, та да има освен 4 етажа и някоя друга пристройка. Имаше е вътрешен двор, но може би все някога щяха да стигнат и до там. Коридорът не бе дълъг, но всякакво осветление липсваше , та Дориан трябваше да внимава къде стъпва. В края му, щом Ада включи осветлението, пред тях се разкри широко помещение с масивна маса и на първо четене - още по-масивен полилей. Таванът бе заострен, видимо бе ниска част, в сравнение с другите кули на замъка. Имаше сигурно поне тридесет стола от абаносово дърво. И облегалките им, и масата бяха покрити с червено кадифе със златен кант.
-Родителите ми смятаха, че без типична трапезария за семейни събирания, това място няма да бъде истински дом - обърна се с лице към Дориан - ако питаш мен, щеше да свърши по-добра работа като истинска Нарния - видимо семейните събирания не бяха от любимите й алтернативи за прекарване на уикенда у дома. Помещението изглеждаше прашно и явно не бе посещавано отдавна. Въпреки това меката светлина от единствения, макар и ужасно тежък и помпозен полилей, правеше атмосферата в стаята някак романтична, а музиката приглушено и почти недоловимо се носеше и до тук.

» Кеч от Уиш (Андрада фон Кайран; Араела Клайн)
» Обърнатият подземен замък на незнайния вампирски лорд (задължително 2ро ниво)
» [К][Ивент] Владението на хаоса (Колтън Блекроу; Андрада фон Кайран)