Летният замък на Андрада

Ана го поведе извън кухнята към подозрително тъмен коридор, който водеше съм нещо като огромна трапезария. Тъкмо щеше да изръси поредната глупост докато се намираха в тъмнината, но вампирката го изпревари като включи осветлението. Дориан забеляза, че това не е една от любимите ѝ стаи, дали по гласа или натрупалия се прах по мебелите. Не разбра защо го доведе тук, въпреки това не направи коментар. Вместо това отиде при масивната маса и облегна задните си части, което разпръсна малко прах наоколо. Потупа повърхността до себе си в безмълвна покана да поседне при него. Тук дистанцията от 1,5/2 метра не бе нужна.
- Разочароваш ме, tesoro mio *, предположих че ще ми покажеш някое по интересно местенце.
Не можа да сдържи смеха си този път. Алкохолът продължаваше да замъглява главата му, а самоконтролът ставаше все по-труден да се поддържа.

* Tesoro mio - от италиянски, означава съкровище мое.

Възраст : 27

Явно Дориан умееше да се заиграва с детайлите. Не й убягна, макар и да бе подпийнала, че залагаше на романски език в опита си да бъде галантен. Почти успя да я разнежи...почти. Изпусна тежка престорена въздишка, сякаш думите му я бяха наранили и се приближи опасно близо до него. Остави чашата си на масата и се подпря на бедрата на демона, стисвайки ги леко с фините си пръсти. Лицето й беше на толкова малко разстояние от неговото, че всеки би си помислил, че се опитва да го целуне, но в последния момент устните й се насочиха към ухото му.
-Обиколката едва започва, guapo* - прошепна, провлачвайки последната дума. - Никой не започва вечерята си с десерт - отдръпна се, взе чашата си, отпивайки голяма глътка, и щом погледите им отново се срещнаха, облиза устни. Определено розовокоската не визираше някое скрито из замъка парче торта. Преди да е дала възможност на Дориан да отговори, отново потегли на някъде, оставяйки го зад гърба си. В края на помещението, от другата страна на масата, имаше врата. Щом Ада я отвори лек полъх нахлу в помещението, носейки сладкия аромат на цъфнали рози. След тази врата имаше прекрасна градина, като коридор между главната част и още една по-нисичка пристройка. В ляво имаше красива люлка, основите на която също бяха обгърнати в цветята и техните бодливи стебла. Храстите пълзяха по основите и на двете сгради, а кървавият благоуханен килим, бе разполовен от тревиста пътека.
-Идваш ли, или прашната маса взе, че ти хареса - засмя се, събу пантофите си и зарови босите си стъпала в меката трева. Рядко показваше на други същества любимото си пространство, но определено беше в добро настроение, а и слънцето, в комбинация с утрешната роса, правеше това малко живо кътче - магично. Седна на люлката и се загледа в небето, всичко наоколо и се струваше дяволски красиво тази сутрин и се радваше, че демонът бе там, за да го види, а и да допринася към сладостта на това пиянство, макар и да му беше малко раничко.

*guapo - красавецо - от испански

Изпи на екс това, което бе успял да си сипе преди Ана безцеремонно да го прекъсне и отново да поеме към някоя друга стая. Явно вампирката харесваше играта на котка и мишка.Разбира се първата мисъл на демона беше да не тръгне в нейната посока, а в обратната за да да отрие сам стаята ѝ. Вместо това обаче я последва като добре дресирано куче без каишка към вътрешната градина, ех че буржоазия. Добре че нямаше много завои и каридори, защото вероятно щеше да вземе някой грешен завой и да се озове бог знае къде. Следваше миризмата на сладост, непокорност и прикрити дади ишюлс, затова я намери лесно. Веднага щом видя люлката се настани в нея. Стаенето прав никога не е приятно, когато си пил, само се чудиш дали света си движи или самия ти се клатиш. Забавно е само за наблюдателите наоколо. Явно на всяко място щяха да спират, за да поседне.
Сложи ръце зад главата, а краката си ги крастоса при глезените изпъвайки се като котка, която преди малко се е събудила. При това движение блузата му се покачи леко, разкривайки малко кожата на корема му. Гледаше нагоре и се наслаждаваше на слънцето.
- Добре, явно и не блестиш на слънчева светлина, така че го зачерквам. - Постоя така известно време като я изчака и тя да се настани до него, сред което отново заговори. - От любопитство би ли ми казала на какво имам вкус? - този път успя да прикрие усмивката си и зачака нейния отговор.

Възраст : 27

Хората и техните налудничави идеи. Разбира се, че не блестеше на слънце. Очевидно нямаше и да изгори като факла. Но определено беше забавно да отмятат неща, на които сто процента нито един от тях двамата не вярваше.Бе седнала нормално, но въпросът му я накара да прехвърли единия си крак от другата страна на дървената плоскост, за да й по-лесно да комуникира с него. Остави чашата си на земята, внимавайки да не я изрита, едва ли цветята щяха да се зарадват толкова на спиртната напитка, колкото тях двамата. Затвори очи и се опита да се съсредоточи. Рядко си правеше труда да запомни нечий вкус, когато нещо подобно ти е необходимо, за да оцеляваш, спираш да му обръщаш внимание. В повечето случаи демоните й напомняха на вишни или джанки- кисели и каращи езика ти да щипе, но винаги искаш още от тях. Прехапа устна инстинктивно, беше консумирала прекалено малко от кръвта му и то примесена с чай, какъв беше шанса да знае от кое точно е идвал вкуса.
-Какво ще кажеш да ми припомниш - отвори очи и ги прикова в лицето му - устните да бъдем точни. Колкото и да обичаше да бяга, целта й определено беше да бъде хваната. - Макар че, все още имаме една мистерия за разбулване - дали спя в легло наистина? - плъзна се съвсем малко по-близо до него. Дориан наистина бе привлекателен, особено, когато се усмихваше и седеше така спокоен под слънцето. В повечето им срещи досега бе готов или да се бие, или да се съблича - е, за второто наистина бе хубаво винаги да е в готовност.

Булзай! Успя да я накара да каже точно това, което ушите му желаеха да чуят. Разбира се че знаеше, че няма как да си спомня вкуса му. Дори и да помнеше вероятно нямаше да е точен отговор, тъй като нямаше как да разбере от коктейла. Позволи на крайчетата на устните си да се извият в дяволита усмивка преди да действа. Едно на нула за Дориан. Сякаш качал позволение досега, най-после я докосна без да се притеснява че Ана ще се дърпа. Постави ръка на челюстта ѝ, а полеца си сложи върху долната ѝ устна. Другата се озова на талията ѝ, придърпвайки вампирката към себе си. По този начин я накара да преметне крака и да ги постави върху неговите, без да е седнала в скута му. Тръгна да доближава устни до нейните, но ѝ врътна същия номер като нейния и се доближи до ухото ѝ. С нейните камъни по нейната глава леко замърка, като дъхът му галеше гушата ѝ.
- Ех, bella*, нямаш никакво търпение.
Пръстите му правеха въображаема карта по тялото на Драколора, като зашариха в различни посоки. Премести палеца си под брадичката, повдигна я леко, карайки я да погледне нагоре. Започна да спуска същата ръка лежерно на долу и заговори отново:
- Въпреки че звучи изкушаващо, да се въргаляме в сатен, - пръстите му започнаха да рисуват кръгове по разголената част от деклотето ѝ. - на това красиво време не искам да ти топля чаршафите.
Постави ръце под нея, едната на гърба ѝ, а другата под свивката на коленете, прегръщайки я като пеленаче. Хвана я в желязна хватка, по този начин я притегли към себе си. Изправянето от такива люлки винаги беше предизвикателство, а алкохолът не помагаше в случая. На магия някак успя да се изправи, след което разтвори криле и без да я предупреди полетя нагоре, той видя наблюдателна кула, където реши да ги занесе. Положи тялото ѝ на пода без да я пуска. Дориан притисна Ана с тялото си заставайки върху нея. Отново приближи лицето си до ухото ѝ, но този път леко го целуна.
- Кажи ми ако искаш да спра..- премести усните си на челюстта, където отново я целуна, - или сега, - след това се озоваха на ключиците ѝ, като през това време другата му ръка беше заета да разголва крака ѝ при цепката на роклята/халата/,,домашното облекло”. Сетне спря на милиметри от усните ѝ, давайки на вампирката последен шанс - или пък сега. - бяха достатъчно близо, че розовокоска да разбере че няма връщане назад.

* Bella - от италиански, означава красива, красавице.

Възраст : 27

Явно девойката бе успяла да задейства механизма по-рано отколкото очакваше. Дориан определено имаше търпение и това й харесваше, беше забавно да се заиграват и нямаше намерение да спира точно сега. Целувките му бяха деликатни, доста изненадващо. Демонът не даваше заявка на внимателен и грижовен любовник. Тялото му бе изписано (ризата му все пак за пореден път изчезна мистериозно, докато я залъгваше с правото на някакъв избор) и със сигурност много по-здраво от нейното. Но в секундата, в която бе свалил гарда си, опитвайки я да се изкуши, Ада видя възможност, която нямаше желание да пропуска. Използва цялата си налична сила, надигайки стройната си фигура и завъртайки ги, така че тя да е върху него - не прекалено бързо разбира се, не искаше да му докара комоцио. Постави ръцете му на кръста си, знаеше, че той сам и без покана ще ги смъкне по-ниско, след което протегна ръката си, прокара нокът по врата му и преглътна.
-Никак не ти отива да си нежен, Дориан Халек - изрече задъхано и го целуна. Търпението й определено се бе изчерпало и едва ли и можеше да прилепи тялото си по-близо до неговото. Преди да задълбочи целувката, захапа достатъчно силно долната му устна та да прокърви. А щом остана без дъх се изправи, прокара ръка през косата си и облиза останалото по нейната. - Отговорът на въпроса ти е вишни - А сега ми покажи, какъв си наистина ...

Тялото на демона се изопна под това на вампирката. Лежеше и я наблюдаваше докато тя беше върху него с зачервени бузи. Дориан изцъка с език и в същото време усети леко метален вкус в устата. Явно Ана не се шегуваше, когато му сподели как иска да го вкуси.
- Достоен опит, необмислен, но достоен.
Той надигна торса си, така че да застане в седнало положение, а ръцете му които се намираха на ханша ѝ започнаха да шарят по кръста. Щом намери връзките на корсета, дръпна връвта разплитайки панделката в която бяха вързани. Започна лека-полека да разхлабва корсета, давайки шанс на Ана да си поеме въздух, тъй като възнамеряваше да я задушава по други начини.
Усещаше топлината от слънцето, което ги напичаше, а също и тази от тялото на вампирката. Кръвта му сякаш кипеше във вените му. Досега всеки негов допир беше нежна ласка, дори когато Ана беше в ръцете му той внимаваше сякаш държеше нещо с надпис ,,чупливо”. Отново я хвана така че да върне предишната поза, в която се намираха. Усните на розовокосата бяха леко подути от целувките, които до преди малко си разменяха. След като успя да извоюва горната позиция, с усти започна да поставя въображаеми печати по кожата ѝ приближавайки се към крайната си цел. Движенията бяха изпълнени със страст и бавни сякаш разполагаше с цялото време на света. Лицето на демона не се намираше близо до това на Ана, въпреки това прошепна:
- Мой ред е да те вкуся.. и гледай да не викаш много.

Слънцето се беше попреместило, когато Дориан навлече блузата си. Ана на свой ред се мъчеше да се закорсети. Косата на демона стърчеше в различни посоки също като розовите букли на вампирката. Той направи бегъл опит да стилизира разрошените кичури, но напразно, след което затърси в поглед стълби, безмълвен знак че няма сили да лети.

На тръгване от двореца на Ана той се обърна, за да благодари да гостоприемството и безплатния алкохол. Преди обаче да изчезне от погледа ѝ той подхвърли през рамо:
- Следващя път може да опитаме с кофеин в кръвта, ще се изненадаш колко бързо стават нещата тогава. До нови срещи Ана. - изрече името й със сладост като истински любовник, - Също така нямам търпение да разбера какво значат татуировките ти. - с тези думи той се запъти към своя дом.

Възраст : 27

Целувките му белязваха плътта й. Пръстите му изрисуваха пътеки по тялото й. Клепачите й трепваха, а устните й бяха притворени. Поредната вълна на наслада бе заляла цялото й същество. Миг преди демонът отново да впие устните си в нейните, всички цветове изчезнаха. Лицето пред очите й вече не беше това на Дориан. Ръцете, които я докосваха, също. Тялото й се скова от ужас и колкото и да се опитваше да помръдне - не можеше. Нито сантиметър, нито можеше да си поеме въздух, нито пък да изкрещи. Гърлото й се сви. Кръвта й бе навсякъде, червена и гореща, сякаш щеше да погълне всичко наоколо...
Не бе спряла плеъра и високият тон на девойката от записа я сепна. Първата глътка въздух я задави. Изправи се и впери поглед в треперещите си ръце. Опита се да стане, но краката й не я издържаха и бе принудена отново да седне на дивана. Нямаше представа кога е заспала, но съдейки по ярката слънчева светлина, не е било за дълго. Остана около минута така, със затворени очи, опитвайки се да се успокои напълно. Главата й пулсираше, заради алкохола, а тялото й беше сковано и на места пулсираше, заради случилото се. Най-вероятно щеше да има мускулна треска, но това нямаше значение.
-Наистина си повредена отвъд всякаква възможност за спасяване - засмя се тъжно, отвори очи и съблече каквото бе успя да наложи върху себе си по-рано, насочвайки се към банята. Преди това спря музиката, нямаше нужда от повече балади днес. Потопи се във ваната и се наслади на абсолютната тишина. В началото се молеше събужданията да не са такива. Надяваше се, че щом е научила тялото си да не се страхува то и съзнанието й щеше да го последва. Уви алкохолът бе единственото, което я караше да забравя, но сънят винаги беше там, за да й напомня. Щом излезе от банята, дори не си направи труда да си вземе кърпа, кожата и щеше да изсъхне рано или късно. Застана пред огледалото и ръката й несъзнателно докосна там където някога бе боляло всяка секунда, в продължение на дни. "Също така нямам търпение да разбера какво значат татуировките ти." Засмя се и отмести поглед от огледалото. Беше доста наивно от страна на Дориан. Макар и да бе видял всяка частичка история върху тялото й, не означаваше, че тя ще му позволи да я прочете. Отвори гардероба си и се зае да търси нещо подходящо за ... каквато и да е работа всъщност. Макар й да бе отпуска, Съветът винаги даваше шанс на онези в нужда от помощ да намерят доброволци и бе сигурна, че ще намери с какво да си запълва времето. Също така евентуално да изкара някоя друга монета и да остане сама за известно време. Когато бе готова, прилично облечена и суха, слезе до кухнята, за да се енергизира малко преди да тръгне и забеляза връхната дреха на Доиран.
-Е, явно ще имаме още поводи да се срещаме в бъдеще - засмя се игриво, доизпи отворената от демона бутилка кръв по-рано и се приготви да литне към Зарево. За първи път се почувства сякаш е напълно себе си - представи си лъскавите си черни пера, острият клюн, как тялото й се променя, как го усеща дребно и леко и скоро пред входната й врата стоеше не красива розовокоса жена, а гарван със сиви, приличащи дяволски много на човешки, очи. А миг по-късно, дори от него нямаше следа.

Admin

По 10 опит и на двамата за постовете ви написани в тази тема.

Мисля, че сте оценени навсякъде, но ако съм изпуснала нещо ми пишете на лично Smile

Възраст : 27

След изминалото събитие, Ана се прибра и директно си легна. На сутринта се изкъпа, облече и отново излезе.

» Кеч от Уиш (Андрада фон Кайран; Араела Клайн)
» Обърнатият подземен замък на незнайния вампирски лорд (задължително 2ро ниво)
» [К][Ивент] Владението на хаоса (Колтън Блекроу; Андрада фон Кайран)