Музеят на Мъченията

Е, поне историята на Касиди бе огряла едното от тъмните кътчета на съзнанието ѝ - явно тук беше провела скандалния си романс, че и доста успешно, съдейки по временно затворената изложба. Офелия одобрително кимна, сякаш белокосата бе там за да я види, сетне отново изпадна в дилема. Явно ръководството се бяха постарали да добавят нов асортимент грижливо-избрани гадории, ала нямаше нищо близко до това, от което тя се нуждаеше. Най-близкото до вампири, което можеше да види на една от 738-тте активни експозиции бяха цитатите от Вампауло Коелю, които сигурно щяха да я накарат да подбелва очи през по-голямат част от престоя ѝ там, и то в най-добрия случай. Но хей, току виж видяла някого от персонала по пътя и успяла да се консултира по повод това, което търси. Кое беше най-лошото, което можеше да се случи в един музей?

В интерес на истината, Офелия наистина нямаше бегла представа как би следвало да изглежда един музеен представител, но последвалият гръмък вик ѝ дойде като спасение. Определено не беше привърженик на сополиви и хленчещи деца, които ревяха за всичко - ми да не си пипал, нали така? Въпреки тази си неприязън обаче, вещицата бе способна да разпознае прозорец с възможност. Уж лежерно се понесе към същата изложба, откъдето се бе появил вика. Щом клетата майчица се оглеждаше за някого, който да им оправи мат и маскарата, тъй бленуваният ѝ служител може би щеше да се появи. Влезе в залата, но се застоя отстрани - нямаше намерение да мислят нея за персонал, та да се вкара в другата драма. Нека понаблюдава и почака.

И тук вече вещицата се активизира. Не беше Вампирет Злобалова, но когато в душата ти се разгореше пламъкът на пререждане на бавни и досадни лелки в супермаркета (или, канонично казано - музея), краката ти се надъхват повече от теб. Русокосата се хвърли в посоката така, че да мине пред процесията от лелки, ако евентуално се опитаха да ѝ попречат. Щеше да размахва и ръце, и лакти, ако трябваше, та да стигне до целта си: дано само нямаше повече рев в резултат на това. Когато се намираше достатъчно близо, та горкият хвъркат хобит да я чуе, задъхана започна:
- Хей, съжалявам, че Ви прекъсвам... действието, изглежда доста кофти, всъщност. - завъртя показалеца си в кръг към местопрестъплението, с цел да изрази по-скоро съчувствие вместо погнуса. - Питах се дали има някоя изложба, която се центрира върху мъчения над вампири... или брошура за ангелски проклятия? Ако въобще има нещо такова.
Беше стреляла като картечница, но искаше да изкопчи колкото се можеше повече информация преди останалите да се размрънкат, че е окупирала единствения служител с отговори наоколо, както Ангеломания бе окупирала Золша... някога отдавна.

Вещицата сбърчи вежди в недоумение. Това бе първата загадка пред която бе поставена, откакто бе дошла в Пъкъла. Определено щеше да се позабави тук. След като обиколи трите скрина няколко пъти и продължително разгледа буквите и цифрите, реши да пробва да си направи схема. Внимателно откъсна последния лист от тетрадката за подписи, сетне взе химикалката и надраска три правоъгълника, добавяйки им номерации и букви където имаше. Всеки правоъгълник съответстваше на един от скриновете. Наблюденията ѝ досега, макар и да не бяха експертни, бяха две. Първо буквите. На ред "Б" книгите започваха с "И" или с "К"... или поне тези, които тя бе видяла. В такъв случай, ако търсеше книга, чието заглавие започваше с "Б", може би трябваше да я търси на рафтовете с "И" и "К"... които бяха в третия скрин? Разбира се, ръководейки се от ключовите си думи, тя търсеше нещо като "Ангелски наръчник за белязване и проклятия", следователно следваше да търси индекса с "А" на рафт "З"? "В" за "вампири" би следвало да отиде при "Л", ала скрин с такова съдържание не бе видяла все още. Е, струваше си да опита - проба-грешка. В центъра на втората ѝ хипотеза пък, бяха номерата на скриновете. На третия скрин липсваше определящ номер, но, ако предните два бяха "2" и "4", то съдейки по логиката, че са четни числа, би следвало третият да е "6"... това обаче поставяше въпроса къде бяха нечетните номерации? Макар и все още в недоумение, Офелия не се предаваше и бе решена да разреши тази мистерия, та се запъти към рафт "З". Без очаквания.

Вещицата изду бузи в знак на лека досада, когато опитът ѝ не бе увенчан с успех... или поне първоначално! Системата зад разпределянето явно бе доста по-различна от тази, която тя бе очаквала, имайки предвид асортимента от привидно несвързани заглавия.
"К... Каяте Хюго?", - въпросително прошепна Офелия, след като прочете името на готвача, който се бе подписал под рецептата за таратора. Явно не му беше провървяло, щом си нямаше и бегло понятие кой е. Сви рамене и тъкмо се приготви да се отдръпне, когато погледът ѝ бе привлечен от избледняла следа на молив. Записката гласеше нещо за наръчник в първа секция. Очите ѝ светнаха, макар и да не бе ясно какъв беше наръчникът или за какво. След като посвикна със слабата светлина, успя да определи, че стаята бе дълга, а липсващите номерирани скринове с нечетни числа се оказаха от другата ѝ страна. Прокашля се леко хрипливо от прахта, сетне се изправи от приседналото си положение и се отправи да търси секция номер едно. Разбира се, не търсеше първия скрин от дясно, а скринът номериран с единица от дясно. Кои ли кошмарни за един човек с OCD индекси щяха да се спотайват там?