Музеят на Мъченията

Admin

Перфектното място за първа среща, Музеят на Мъченията проследява всички креативни начини за измъчване на ангели, хора, вещици и всички по средата. Най-култовите експозиции, разбира се, които са мъчение за всеки, независимо към кои нещастници спада - са тези на ужасните прически, понеделниците, скучните лекции и концертите на потния вещер Веселин Макабринов.

Възраст : 30

Скитаща без цел в живота, Касиди някак се озова пред музея. Беше минала покрай Гората на стенанията, ала сякаш не ѝ се стенеше точно сега и беше подминала това тъй значимо място в Пъкъла. Не, че много ѝ се влизаше в музея, но след като беше свършила задачата си за деня, а именно да се сдобие с пръчки и съчки за палежи и бумтежи, белокосата не знаеше какво да прави със себе си. Да дремне? Да се напие в местния продънен бар? Да лови катерички в гората? Нито една от тези възможности не я блазнеше, а не можеше да си клати краката цял ден и да изпусне важния *житейски* опит, който получаваше в резултат от действията си. Все пак трябваше да израстне като личност, демон и подпалвач.
Прокара пръсти през косата си, която беше по-бухнала, отколкото изсъхнала. Задърпа няколко кичура, заглади други, разплете трети, и когато спря да прилича на клошар молещ за левче, а само за петдесет стотинки, направи първата съдбоносна крачка в музея. Изобщо не беше решила коя изложба да погледне. Може би както винаги първо щеше да посети естрадата на Веселин Макабринов, да попее малко караоке за ужас на по-мекушавите представители на тъмните нации, а после прегракнала и потна да се насочи към някоя друга изложба. Дали вече бяха пуснали изложението на върколака Фикрет Бицераро, известен с баритона, който омайваше представители на всеки род и пол, и ако можеше да се вярва на слуховете - дори беше накарал Феята Кръстница да се почувства сгорещена? Касиди нямаше търпение да послуша малко за вещерската метла, която върколакът вдигаше за личиреската си любима. Или за коня, за който бил бачкал хилядолетия наред. Белокосата разбираше трудността, тридесетте ѝ пари със сигурност нямаше да стигнат за кон.
В крайна сметка реши първо да провери списъка с изложби преди да се впусне в ерудирано приключение.

Admin

На табелата с изложби имаше само 735 активни експозиции, което далеч не беше достатъчно за всеки мъчеентусиаст. Касиди можеше да се закълне, че преди няколко дни беше чела за гневни протести по казуса и може би заради това в момента мястото не се радваше на наплив от посетители.

Първите няколко експозиции в обидно краткия списък бяха:
=> Комари със зъби (Зала 7Б)
=> Известни цитати от Вампауло Коелю (Зала 14А)
=> Анимета с български дублажи (Зала 30Ж)
=> ИзложБа за страдашти от OCD [зала Г45-]
=> Оплетени компютърни кабели и слушалки (Зала 51Д)
=> Сексромани с отворен край (Зала 69ВГЗ)

И докато Касиди размишляваше над това накъде точно да тръгне, в същия момент до нея застана строен чернокос мъж с маска на лицето, а след него се изсипаха около 40 рогати, опашати, крилати, с копитца, с ореолчета и какво ли още не, малки дечица. По ръст приличаха на петокласници (от най-лошия вид), и абсолютно всички - включително и мъжът с тях, носеха бели предпазни маски на носовете и устите си.
- Днес ще посетим изложбата за задръстени с фъстъци кариеси, както и залите за некомфортни масажи, пъпки на носа в понеделник сутрин, лековити ритници и как да ги извършим и, разбира се, залата за нови обувки, които правят ранички по краката - обяви тъмнокосият мъж и хвърли бегъл поглед към Касиди.

Явно беше тя. Жената, която му бяха пратили от Комитета, за да го наблюдава. И докато петокласниците си бъркаха по носовете през маските, той деликатно се приведе до демонката.
- Привет, аз съм Джаксън Ким. Вие сигурно сте от Комитета по Наблюденията? Надявам се да бъдете снизходителна към мен.

С тези думи, очите му се свиха в две симпатични линийки - ясен опит за усмивка въпреки маската.

Възраст : 30

Червените очи на Касиди обхождаха постния списък, докато притежателката им цъкаше неудобрително с език. Комари със зъби? Пфт, отживелица. Всеки, или поне онези, които бяха виждали комар, знаеха, че намажеш ли се с мехлем от кокоши курешки, джинджър и нескуик, зъбите на комарите падаха при добир с кожата, още преди да пробият. И най-калпавата вещица беше способна да забърка зловонната смес. Коелю беше добро момче, а аниметата с български дублаж звучаха задоволително отвратителни. Даже потръпна при мисълта, че трябва да слуша за СасУке кун и СакУра чан. Сякаш болката не беше достатъчна и без дублажа.
Загледа последната експозиция в списъка, а спомените от последното ѝ посещение на зала 69ВГЗ изплуваха в съзнанието ѝ - не само стаята беше ВГЗ. Този път така потръпна, че все едно я тресеше японско земетресение. Леко разочарована, че Бицераро още не беше получил славата, която му се полагаше, демонката извърна глава, готова да се насочи към първата случайна зала. Наместо това се оказа на приятно близко разстояние с още по-приятно изглеждащ тип. Дори и малките сополиви дечица не успяха да секнат появилия се интерес към мъжа. Само не разбра какви комисии го гонеха, но щеше да стане и член на Комисията по Фъри Хентай, ако щеше да ѝ шепти така на ушенце.

- Касиди Евърглоу, приятно ми е - подаде ръка, оглеждайки го от-до. Само дето не го изяде с поглед. - Бих те наблюдавала, да - допълни мръснишки, след което се прокашля и пооправи косата си. - Какво става с експозицията на Папи Феянс и Ангелзис? Има специален кръг на Ада, в който грешниците слушат само 'тясно'. Учудвам се, че връзката им не е овековечена. - Касиди си нямаше и грам представа от задълженията на един наблюдател, но имаше очи, та най-вероятно щеше да се справи. Може би трупаше лоша карма с постоянните си лъжи, но кармата си беше карма. Както и 20те лева си бяха 20, но каквото станаше в стая 69ВГЗ оставаше в стая 69ВГЗ. - Какво мислите за конспекта на тези малчугани? Лично смятам, че трябва да се преразгледа. Обувките и пъпките са добра идея, но масажите? - демоде. А вие какво ще кажете, господин Ким? - попита демонката тихо, така че само въпросният да я чуе, задържайки погледа му.

Admin

"Господин Ким", който първоначално изглеждаше предразположен за усмивки и учтивост, видимо спече при въпроса на наблюдателката. Да не би да не се беше замислял за промяна в конспекта досега? Сигурно в момента се притесняваше дали това нямаше да повлияе на представянето му.
Погледът му за миг издаде моментно объркване, но Джаксън запази самообладание и кимна като добър ученик:
- Права сте, уважаема Евърглоу. Ще разгледам конспекта при първа възможност и ще се погрижа да го отнеса към настоятелството възможно най-скоро - рече той и се отдръпна от удобно шепнещата си позиция.

Сетне направи знак на дечурлигата да внимават и обяви, че всички трябва да последват него и "тази много важна дама", както и да се държат прилично по време на посещението си. Докато вървяха, Джаксън разказваше за ужасяващи лечителски грешки при ваденето на фъстъци от кариеси, сподели на децата за бруталната техника "вонящо дупе" на известен кечист и се постара да ги осведми какво причиняваше тя на всеки нещастен нос в непосредствена близост. Обясненията му бяха леки и подходящи, точно като за немирни петокласници и всички слушаха с интерес. В този ден и Касиди пасивно научи някои много полезни за лечител неща, които несъмнено щеше да забрави веднъж щом излезе от музея. Защо ли? Защото на влизане в залата за лековити ритници и други неконвенционални методи, Джаксън се спря и разкопча ръкавелите си, сетне се зае да навива ръкавите на бялата си риза. Ръцете му - здрави, широки и великолепно разкрасени от леко изпъкнали вени, бяха главната причина за по-късните петна в учебната памет на уважаемата Евърглоу. А като заговорихме за нея...

- И така, мадам Евърглоу, готов съм за предвидената демонстрация. Дали бихте ми приложили нестандартна лечебна хватка номер 37 "агресивен птеродактил"?

Възраст : 30

Ако не беше демон, Касиди може би щеше да се почувства леко виновно, че обърка горкото момче. Но Касиди все пак беше гадина по природа, а и на чернокосия му отиваше да е объркан. Беше някак сладко. Ех, белокосата наистина беше садист. А мислеше, че Густаво и Хулио го казваха с цел да я дразнят.
Господинът с европейското име и корейската фамилия се оказа доста сладкодумен. Също и се разбираше с децата. Добре, че Касиди не искаше такива, иначе като нищо щеше да удави всички в музея...защото се беше разплакала от умиление. Не заради друго. Ох, а тези ръце. Макар и демон, Касиди имаше самоуважение, затова се въздържа да не оближе устне пред цялата група деца и се задоволи скришно да изпива младежа с очи. Биваше си ги тези ръце, май наистина скоро щеше да заплаче.
Но както ставаше и по филмите, набързо сълзите ѝ пресъхнаха и вместо да усети силните му ръце да я понасят към някоя по-романтична част на музея, предметът на временните ѝ фантазии май я нарече 'агресивен птеродактил'?! Беше агресивна - да, но да не би да намекваше, че е дебела?! Мадам Евърглоу с малко да го напсува на майка и да го прати да вади тролски сополи, когато ушите ѝ се прочистиха и осъзна, че или ролята ѝ на наблюдателка вървеше добре, или Джаксън я будалкаше. Какво изобщо беше агресивен крокодил? Не, птеродактил. Дали трябваше да маха ръце и да вие? Или да го захапе за крака? Демонката опита да си припомни дали Ким беше споменавал тази техника по-рано, ала в главата ѝ плуваха само ръцете му от различни ъгли. Кофти.
- Аз...Господин Ким, не мислите ли, че е по-добре вие да прилагате хватките? - Запита, отново наведена към него. - Разбирате се чудесно с децата, мисля, че ще им направи много по-голямо впечатление, ако вие сте главното действащо лице. Пък и - допълни, все така тихо, - ще ми е по-лесно да оценя представянето ви в доклада за пред Комитета.
Касиди му се усмихна мило и се отдръпна. Не знаеше в какво се забъркваше, но не ѝ се искаше да си признае невинната лъжа толкова рано; чернокосият беше приятен за очите и ушите, и Касиди искаше да си поговорят още малко. Дано само птеродактилът не ѝ счупеше някоя кост.

Admin

Джаксън кимна послушно. Беше готов да играе по свирката на своята наблюдателка (качество, което може би не подозираше, че споделяха взаимно). Разбира се, че щеше да ѝ приложи "агресивният птеродактил" по възможно най-професионалния медицински начин. Свали маската си и я остави настрани. О-хо. Bishounen, значи.

Все така навил ръкави, той пристъпи зад нея и позиционира топлото си тяло плътно до отсрещното. Дъхът му гъделичкаше късата коса на тила ѝ. От панталона му нещо я... ръчна. И преди да е имала време да възрази, Джаксън сключи здравите си ръце точно под гърдите ѝ, и я люсна нагоре с такъв хъс, че Касиди се почувства като ракета на НАСА. Един след друг, като верижни фойерверки изпукаха прешлените на псевдо наблюдателката и от неволно отворената ѝ уста се разнесе дяволски грач, приличен досущ на птеродаткилска псувня до девето коляно. Ето откъде идваше името на техниката, значи! Сетне, все така притиснал я в себе си, господин Ким я остави обратно на земята и дискретно вдиша аромата на парфюма ѝ. И това ли беше част от демонстрацията?

Въпреки страшния пукот, Касиди се чувстваше... великолепно?! Свежа, бодра, и здрава, усещаше прилива на топла лечебна енергия из цялото си тяло. Може би по-често трябваше да се кечи с разни непознати медици - то било много хубаво.

Джаксън пък извади дезинфектанта от джоба на панталона си (цял ден го ръчкаше), и напръска ръцете си. Сетне инструктира децата да се разходят свободно из залата и да разгледат. Двамата останаха почти насаме, когато той се обърна към нея:
- Кога мислеше да ми кажеш, че не си наблюдателка от Комитета?

Възраст : 30

- Бива си го този птеродактил - измърмори Касиди под нос, след като Джаксън благоволи да я свали на земята. Не ѝ убягна дискретният му опит да вдиша парфюма ѝ, само дето не помнеше дали си беше сложила от марковия на Пако Гроздан, или от онзи за левче, купен от петия братовчед на Петуния - Аспарагус. Съдейки по нещото в крачола му, което я подпираше настоятелно, май беше от скъпия.
- Радваш се да ме видиш или държиш дезинфектант в ... - започна белокосата сластно, оглеждайки панталона на пича, но пошлата ѝ мисъл секна, щом Ким наистина взе, че извади едно шишенце прозрачна течност. И не беше лубрикант. - Виждам, че е дезинфектантът.
Касиди си направи бележка да издебне удобен момент и да се помирише, за да е сигурна точно с кой парфюм бе излязла. При въпроса на Ким, Касиди въздъхна - беше очаквала това развитие на събитията, но все пак се обърна към чернокосия бишонен с пленителна усмивка.
- Но господин Ким, аз не съм казвала, че съм от Комитета. - Демонката се засмя кокетно, и ако оная там горе беше благоволила да я направи с дълга коса, сигурно щеше да заметне кичур. Уви, косата ѝ едвам достигаше врата, затова Касиди трябваше да изпълни цяла физическа операция и да вдигне ръка, прокарвайки я през кичурите си. Може би ако му лъхнеше на скъпия ѝ парфюм щеше да е ... каква беше думата...снизходителен, да. - Аз съм просто един демон, с интерес да си поговорим още малко. Дано тази малка спънка не наруши приказката ни. Много добър динозавър впрочем, ако бях от Комитета наистина щях да ви похваля.

Admin

Джаксън се зае да закопчава обратно ръкавите на ризата си, след като си прибра дезинфектанта обратно в джоба и дори не ѝ предложи да го споделят. Не, че това се броеше за романтичен жест, но... секунда, защо пък да не се броеше? Със сигурност след изминалата година щяха да се появят романтични филми, в които главната двойка се запознава след учтиво предлагане на дезинфектант в градска среда. Ако случайно обявяха кастинг за него обаче, Джаксън Ким щеше да се провали. Той не беше от главните герои, които споделяха дезинфектанта си.
- Имах някакви съмнения, че не си от Комитета, но преди малко се убедих, като видях как не искаш да ми приложиш птеродактила. Всеки медик го учи в детската градина! Да не знаеш например 94 "дракон след лоша игра на билярд" или 87 "ленивец с алкохолни проблеми" е нормално защото са редки, но -...
Пое си дъх раздразнено и промуши пръсти през лъскавите си къдрици. Сетне продължи, къде запазил самообладание, къде - не чак толкова.
- Видях, че не знаеш и чак тогава се сетих. От Комитета очаквам Краси Евъргрийн, а не Касиди Евърглоу. Определено ме прецака сега и рискувам да загубя сертификата си. Как точно мислиш да ми се реваншираш? Защото имам няколко идеи и отсега знам, че нито една от тях няма да ти хареса.

Възраст : 30

Касиди изпрати дезинфектанта с жален поглед. Явно и тази вечер щеше да седи на сухо, а пък толкова се беше зарадвала, когато Ким го беше извадил. Може би тази случка щеше да я научи да спре да лъже, и да направи метаморфоза в един честен и самоосъзнат демон? Да преобърне цялото си същество и да намери нов смисъл в живота си, заради един почти непознат чернокос мъж, с хубави ръце и бутилка дезинфектант в джоба?
Не. Ким беше як, но Касиди беше демон живял хиляди години, или поне 26. И в двата случая беше еманципирана млада дама, която нямаше да се промени заради мъж. Все някъде там някой щеше да си пада по лъжи. Фетишисти всякакви.
Въпреки това Джаксън може би още не беше бита карта. Ако измъкнеше срещищчка, или поне телефонен номер, пак щеше да е доволна. Макар че ако наистина му беше опропастила кариерата, по-вероятно беше да получи ритник в трибуквието и ограничителна заповед.
- Каква случайност, че имената ни си приличат. Все пак вината е моя и се извинявам за което. Познаваш ли демон, който не лъже?
Говорейки за видови принадлежности - Ким нямаше отличителни белези приобщаващи го към някоя от расите. Ами ако беше ангел и я наплюеше със светена вода? Както прилагаше лечебни хватки, като нищо да беше точно такъв. Касиди потръпна леко при мисълта, но все пак реши да проучи.
- Впрочем, ангел ли си? Убедена съм, че птеродактила ти успя да излекува хилядолетия схващания и усукани сухожилия, направо се чувствам като бебе демон. Даже и заради това съм склонна да чуя предложенията ти за реванш... - тук белокосата направи кратка пауза, а ъгълчето на устните ѝ се вдигна в крива усмивка, - пък да видим дали наистина няма да ми харесат.

Admin

Джаксън Ким изсумтя леко с насмешка. Що за крива ситуация? Касиди Евърглоу определено му харесваше много повече от Краси Евъргрийн - където и да беше тя; каквото и да беше тя. Важното e, че Касиди тук е демон. Сладък демон, с оформено дупе (доколкото беше усетил по време на птеродактила), а и с хаплив характер, склонен към остроумничене. Тя беше точно негов тип, а и най-хубавата новина в ужасно скапания му ден досега.

- Явно демоните си търсим само бели - заключи той, сетне сви палец и показалец пред устните си и така звучно свирна, че дечурлигата по всички краища на залата застинаха като крадци, хванати на местопрестъплението. Сетне тихо, тихичко, на пръсти, се върнаха в строя пред него.
- Искам да отидете обратно на входа на музея и да намерите госпожа Евъргрийн. Кажете ѝ, че страшно много ме боли корема и се налага да тя се погрижи за вас спешно, докато се върна. Дороти? Ти отговаряш за останалите.
Въпросната Дороти беше ушата петокласничка с висока опашка и новата ѝ отговорност сякаш много я въодушеви. Тя старателно застана най-отпред и поведе изненадващо послушната тълпа обратно.

Щом се изнизаха от залата, Джаксън не се поколеба да се приближи отново до Касиди. Без любопитните погледи наоколо, можеше не само да говори, а и да... действа свободно. Майната му на стажа, и без това вече беше провален.
- Ако ти хареса птеродактила - поде ниско зеленоокият демон с увереност, на която дори Киел Конлид би могъл да завиди, - той беше само началото. Признавам, прецака ми стажа. Интересно ми е какво друго би могла да прецакаш, ако ти дам възможност. Много съм благосклонен към онези, които ми дължат реванш.

Нищо чудно, че ураганите носеха имената на жени. За Джаксън, Касиди беше ходещо бедствие от най-лошия тип, и изглеждаше сякаш планира да ѝ го върне тъпкано. Нещо ѝ подсказваше обаче, че идеите му за реванш може би нямаше да ѝ харесат. Или точно обратното. Щяха много, много да ѝ харесат. А самият факт, че все още не искаше да ѝ ги сподели, я навяваше на мисълта, че най-вероятно я тества, за да разбере до къде бе способна да стигне.

Възраст : 30

Касиди изпрати децата с далеч от искрена усмивка. Радваше се, че се разкарват, но не ги харесваше достатъчно, че да им се усмихне наистина. На Джаксън-оппа обаче щеше да се усмихва колкото искрено поиска. Макар че поведението му ѝ напомняше на един не много светъл лирически персонаж от човешкия свят - Крис Змея, известен с нестандартните си похвати измежду чаршафите. Макар и демон, Касиди се беше научила да чете някъде между разчленяването на буболечки в детската градина и разчленяването на серийни убийци в университета. Може и да не беше завършила с магистърска степен по четене (или изобщо), но все пак си я биваше. За съжаление обаче в Кралството на Тъмнината се издаваха единствено гримоари, а в Териториите на Светлината - библии. Използвайки съмнителни източници, белокосата демонка беше открила човешката литература, а и по-конкретно 69 Нюанса Кама Сутра, Мемоарите на една разюздана фея от Феяния Магарилкина, и не на последно място - Как да си дресираш вещица. Все класики, все скандални. Любими за мъчения на прегрешили майки християнки.
Увереността на Ким беше секси, а фактът, че беше демон я успокояваше, защото нямаше шанс да я плюе със светена вода. Щеше да е супер кофти любовна игра иначе. Но господин Джаксън Ким имаше късмет, че Касиди също беше демон, а при тях притежанието на задръжки беше съмнително.
- Хм, с удоволствие бих проверила какви други хватки владееш. - Двамцата вече бяха доста близо и на Касиди ѝ се наложи леко да извие врат, за да впие червените си очи в зелените такива на демона. Баси демона, със зелени очи, сигурно беше осиновен. - За прецакване съм насреща, но за реванш... не знам. Все още не казваш какво искаш от мен, да не би... да те е страх? - Усмивката цъфнала на лицето ѝ може би щеше да се приеме за страшна от някой друг, но като демон, Ким сигурно нямаше да сбърка предизвикателството в очите ѝ за намерение да му счупи костите, натруши и изшмърка. Докато чакаше отговор протегна ръка и се заигра с вратовръзката му, придърпвайки я едва забележимо. Ех, че бил интересен този музей.

Admin

При въпроса на Касиди, чернокосият демон само надигна вежда. Погледна бегло към пръстите ѝ върху вратовръзката си и бавно, нескрито, лукаво... се подсмихна.
- Страх ме е, разбира се - ако щяха да се лъжат от самото начало, какво им пречеше да продължат докрай? Прокара пръсти по кичур от косата ѝ. - Страх ме е за мебелите в експозицията по "социалистически хоум дизайн". Не знаят какво ги чака, а впрочем... ти също.

С тези думи, Джаксън приведе лице към нейното и устните му съвсем бегло допряха отсрещните. Не достатъчно за целувка, но напълно достатъчно, за да подразнят с намерението си. С обещанието си, дори. Нямаше връщане назад.

Чернокосият улови девойката за ръката и я поведе през музея право до залата с мебели от социализма, скоро по-известна като "залата за волеви мъчения на симпатични мадами". А там, силните ръце на Джаксън Ким вдигнаха Касиди върху първото свободно текезесарско бюро и лицето му се загуби в топлинна фантазия по шията ѝ, и право надолу по новоразкопчаната ѝ риза. Касиди се чувстваше тънка и галантна под вещите му ласки, а допирът му сякаш се стараеше да излекува не само изнуреното ѝ тяло, но и ума ѝ. Да го излекува от всяка лъжовна мисъл, че мъжът в прегръдките ѝ не беше инвестиран в това да получи изцяло своя реванш. Зелените му очи оставяха следи от задоволени копнежи по всяка частичка новоразголена плът. Изглеждаше доволен от видяното, от докоснатото, от изпитаното. А с всяка изминала секунда от скорострелното им опознаване отблизо, Касиди усещаше и своето собствено задоволство да се покачва до алармиращи стойности.

Незнайно колко време по-късно, Джаксън Ким отново закопчаваше ръкавите на ризата си и се приготвяше да се връща към стажа си. Не пропусна, обаче, да приведе лице към все още блажено разположената върху бюрото Касиди, и деликатно да захапе запотената кожа отстрани по челюстта ѝ.
- И между другото, не само ти умееш да лъжеш добре - гласът му звучеше тежко до ухото ѝ. - Надявам се, че разходката до рая и обратно ти е харесала. Казват, че ангелите сме способни да изкараме и най-доброто от останалите.

С намигване и безкрайно нагла усмивка, Джаксън я изпрати с поглед на излизане от залата. Това тяхното не беше точно музейна експедиция, защото в главозамайващата си любознателност бяха посетили повече от няколко места днес. Включително и нечии компроментиращи фантазии.

45 ЕXP за писането дотук.

Възраст : 30

Касиди изпрати зеленоокия ангел с блажена усмивка, след което се зае с оправянето на външния си вид. Закопча ризата си, изглади панталона си с длани и прокара пръсти през късите си кичури, отлепяйки ги от врата си и разплитайки няколкото възела, получили се докато Джаксън ѝ показваше, че можеше да използва езика си по разнообразни начини. И какво, като я беше излъгал? Наглата му усмивка и прощалните думи може би целяха да жегнат или ядосат Касиди, но кой друг можеше да отиде на вечеринка и безсрамно да сподели, че е получил оргазъм на текезесарско бюро от поледното хилядолетие? Даже демонката изобщо не се учуди, че Ким беше ангел - лечението, зелените очи? - липсваха му само ореолът и белите криле и беше готов да кацне на портрет до Свети Петър. А и нали не я беше наплюл със светена вода. Явно зад тежкарското му поведение на алфа мъжкар се криеха и добри черти.
Вече изглеждаща прилично, или поне доколкото можеше да изглежда прилично някой прегрешил на публично място, Касиди се насочи с бодра крачка към дома си. Дори и тя не беше такава мръсница, че да не си хвърли един душ. Ако на излизане ѝ хвърляха странни погледи, то демонката ги игнорираше, потънала в мисли за неочаквано приятното изживяване и планове как да си го върне на Ким. Нямаше търпение да се надлъгват отново.

Възраст : 28

Готова да търси отговори на въпросите си за екстравагантния вампир, Офелия бе решена да пробва късмета си в музея на мъченията. Не знаеше дали ангелите наистина можеха да проклинат? както май беше казал Анди, ала все някаква информация щеше да може да излови. Или да търсеше направо как са измъчвали вампири? Ех, опции, опции... И метла трябваше да си купи, но не ѝ се разкарваше към пазарската улица все още.
Въоръжена с пламенна амбиция да припечели поне някаква информация, Офелия трескаво затърси пътеводна табелка за да реши накъде да потегли.