Арт галерия

Луна се стъписа напълно. Думите й бяха казани повече на шега, отколкото сериозно...нали? Защо изпитваше пареща болка в гърдите, когато видя гърбът му да се отдалечава и в последствие - изчезва? За миг съжали за глупавите си думи. После тръсна глава недоволно, отпи горчива глътка от чашата шампанско и се изправи.
- Това е годеникът ми, не те съветвам да го гледаш по този начин! - изсъска тя срещу момичето, поело чашата му. Това, разбира се, не бе истина, но тя нямаше как да знае. Луна бутна чашата си нарочно на земята,разливаща малкото количество алкохол в нея.
Не искаше да се чувства така, бе време да се разсее. Или да се научи да лети. Не, ще прави нещо друго. Нещо, което да я отведе в болницата, смъртно ранена, готова да сподели още един скъпоценен спомен.
Въздиша шумно и сви устни. Извади бележката, която получи от болницата и я скъса на малки парчета, които изхвърли в коша за боклук. Бавно, почти с нежелание, излезе от галерията и се прибра, за да получи заслужения сън.