Арт галерия

Admin

Място за изкуство, за творене и за отдих в компанията на чаша добро питие.
Тук можете да прекарате часове в разходки сред приказни творения от най-видните изкуствоведи на Светлината. Мраморни статуи досущ като живи сякаш ви се усмихват от лежерните си пози в лукс и удобство; картини - като прозорци към истинския свят, в които копнеете да пристъпите; и чаша златисто шампанско за всеки пълнолетен гостенин, за да може да вкуси и изкуствотворчеството на феите, които го произвеждат в близката долина на Благоденствието.

Заглавие: Re: Арт галерия Сря Фев 03, 2021 11:17 am

Съмнителна фигура се приближи към галерията и навлезе в нея. Взе една чаша с шампанско и започна да се разхожда из красивите коридори, търсейки месец Януари, чието име вече почти бе забравила.
Намести двете златни ябълки, прикривайки ги старателно с шлифера и пусна скенера си за красиви мъже.

Admin

На входа никой не спря Луна в екстравагантния ѝ шлифер и мократа, зализана назад коса. И да си мислеше, че изглежда като луда - хич не си личеше. Та това беше арт галерия, все пак! Всъщност, high-fashion стила ѝ даже печелеше точки популярност (ако имахме такава статистика, щеше да я максне), защото феи, върколаци и ангели вкупом се обръщаха след нея да огледат ретро футуристичната ѝ трактовка върху ежедневен косплей на Нео от "Матрицата". Какво маце само! И колко стилно, колко върховно креативно от нейна страна. Истински хит! Присъстващите шушукаха след нея в абсолютен захлас.

Междувремено радарът за красиви мъже на Лунео прихвана сигнал някъде на север от сегашното ѝ местоположение. Арт галерията беше шикозна и просторна, а картините бяха грамадански, така че трябваше да покрачи известно време, преди да забележи и светлокосият господин Януари, или Арън, както пишеше на бележката.

Той мълчаливо стоеше пред една картина и сякаш проучваше с поглед всеки мъничък детайл. В ръката си държеше чаша златисто шампанско, но в съсредоточието си рядко отпиваше от нея. На календара Луна го бе видяла с маска, ала сега Арън не носеше такава, и за нещастие беше дори още по-харизматичен отколкото на снимката. Явно неслучайно го бяха избрали за първото лице на годината.

Заглавие: Re: Арт галерия Сря Фев 03, 2021 12:06 pm

Пристъпваше внимателно и тихо, за да не разконцентрира никой от присъстващите, макар че външният й вид се бе погрижил достатъчно за това. Щом забеляза своя Аполон -Арън, да наблюдава странно еротичната картина пред него, тя се приближи с леко съмнение.
-На бас за една златна ябълка, че след три хамбургера, два дюнера и няколко урока по лекуване, и аз мога да изглеждам така. - Тя вдигна рамене и се усмихна пренебрежително, сякаш реално имаше шанс да спечели това абсурдно предложение.
Всъщност не се знаеше кого точно визираше в картината, но нямаше и значение, защото тя не гледаше нея. Настойчивият й поглед се бе спрял върху очите на събеседника й, а в главата й кънтеше само една мисъл - дали прахът от феи, който имаше, може да служи като приспивателно, ако се смеси със скъпо шампанско. Луна приближи чашата си към неговата, с което се чу тихо "дзън".

Admin

Все така впил поглед в картината, Арън премести чашата си, за да я чукне в тази на непознатата. Значи я беше забелязал още от самото начало, а? Отпи от сипкавото шампанско с известна наслада и се засмя.
- Определено знаеш как да заинтригуваш един нищо подозиращ лекар в почивния му ден.
Ала вместо да се обърне към Луна или да ѝ предложи да види картина на кадуцея му, той закрачи напред и се отдалечи от момичето. Причината беше лъскавата дървена пейка на няколко метра от мястото, на което бяха застанали, и която Арън избра за следващата им дестинация.
Самото блажено спокойствие, непознатият се настани и потупа мястото отляво до себе си. В тъмнолилавите му очи, способни да удавят и океанските риби в дълбините си, проблясваше необяснима палавост.
- Ела и ми разкажи повече за тези свои амбиции. Или пък предпочиташ да споделиш кое е любимото ти място за дюнери?
Нещо подсказваше на Луна, че каквото и да отговори, Арън щеше да остане доволен.

Заглавие: Re: Арт галерия Сря Фев 03, 2021 5:28 pm

Луна наблюдаваше всяко едно движение на познатия-непознат. Слушаше внимателно думите му, запленена в лилавите очи. Направи й място да седне до него, но той не знаеше, че днес се бе събудила с главата надолу, луната бе в пълната си фаза, а Меркурий - ретрограден. Да не пропускаме информацията, че бельото й бе наопаки(ако изобщо носеше такова), а чорапите, всъщност чорапът - само един. Все факти, които й забраняваха да сяда от която и да е лява страна. Мина в негово дясно и го побутна малко с дупе, докато сядаше, за да й направи заслуженото място.
-Разбирате ли, аз също съм човек на културата, но изкуството, което оценявах днес бе...по-специфично. Крайно заинтригувана съм от месец Януари и нещата, които може да ми предложи...-погледът й се бе превърнал в чисто и безсрамно зяпане, но преди да стане неловко, продължи -...Напълно професионално, разбира се.
Прокара пръст с въртеливо движение по чашата, потопи показалеца си в шампанското и без никаква свян го облиза без да свежда поглед.

Admin

Месец Януари, както го беше нарекла Луна, проследи внимателно как пръста на непознатата влиза в чашата му, топва се хубаво вътре и се прибира на топло в устата ѝ. Изражението му в същият този момент беше меко казано трудно за разчитане. Ренесансовата картина, пред която седяха в момента беше най-близкото сравнение до тва как изглеждаше Арън в момента. Объркване? Задоволство? Интерес? Желание за бягство? Обмисляне да се наръга с чашата точно тук и сега?

Луна не чака дълго, за да разбере кое от всичките беше, защото Арън сви устни и издиша тежко... Смехът си ли удържаше? Явно не искаше да засегне отчаяният ѝ опит за свалка, но му беше толкова трудно да не реагира грубиянски, че по крайщата на очите му започваха да избиват мънички елмази от забава. Отправи глава нагоре, за да не я гледа поне няколко секунди в сериозното лице, и когато отново я свали, в очите му грееше искрена забава и далеч от скрит интерес.

Импулсивно, сякаш дори за самият него, той бързо топна показалец в нейната чаша, облиза го без излишни закачки и поде:
- Отдавна не съм срещал момиче като теб. С удоволствие ще ти помогна, но все още идея си нямам за какво говориш. Давай по същество, защото после искам да те поканя на среща някъде, където да бъркаме в чуждите чаши заедно - още не беше изрекъл това, когато старанието му го предаде, и харизматичната, дори леко глупашка усмивка на Арън прободе сърцето на Луна. Някъде зад гърба ѝ май даже припадна една фея и я изнесоха спокойно. Явно често се случваше в тази галерия - все пак момчето я посещаваше постоянно.

Заглавие: Re: Арт галерия Сря Фев 03, 2021 9:39 pm

В момента на усмивката, Луна страдаше. Болеше я колко красиви могат да бъдат някои същества. Дори си помисли, че получи аритмия.
- Да знаеш, че съм плюла в чашата. Сега, по някакъв странен начин, съм част от теб. - Намигна му, видимо засрамена от проваления й опит за сближаване. Всъщност мотивите й бяха далеч от романтични, но нищо не й пречеше да се наслади на ситуацията по всички възможни начини. Отгърна леко, уж случайно, шлифера си, показвайки една изразена ключица, която...светеше? Всъщност светлината идваше от вътрешен джоб, но бе достатъчно видима, за да може мъжът пред нея да предположи от какво би могла да е.
- Искам медицински стаж. Неофициален. Нека дори го наречем частен - само ти и аз. В началото, жертвата мога да съм аз. Бих понесла няколко одрасквания или ухапвания, които да излекуваш... А после ще лекувам аз. С целувка, дочух че и така може. - пое си дълбоко дъх от всичките думи, които изрече и постави чашата шампанско в малкото пространство помежду им.
Луна не бе от безнадеждните романтици, може би си личеше отдалеч, но това никак не я притесняваше. Поне не така, както човекът пред нея. Не можеше да го разгадае все още, а това никак не й се харесваше. Винаги искаше да знае срещу какво се изправя, какво ще яде за вечеря и каква ще е прогнозата за времето утре. Сега обаче, трябваше да запази самообладание. В мислите й се прокрадна идеята, че срещу нея стои могъщ вещер, направил си заклинание за кражба на женски сърца. Само дето нейното не беше тъй лесно за притежание, особено от доктор. Тя мразеше докторите, все пак един такъв я бе убил. Да не би в желанието й за сближаване да имаше нещо повече от... академичен интерес и самоусъвършенстване?

Admin

Арън надигна вежди в искрена изненада. Момичето беше дошло да си търси ментор? Интересен подход имаше към бъдещите си учители, значи. Може би трябваше да ѝ го каже в някой слънчев ден, докато пиеха домашна лимонада в Елисейските полета и си бъркаха по чашите. Щеше да ѝ постели ризата си... тя щеше да се изплюе върху нея...
Сърцето му трепна в копнеж, ала побърза да върне магнетичния си взор обратно към реалността.

Правилно ли я разбираше? Ушите му порозовяха, но Арън реши да не коментира. Много често девойките не говореха така свободно с него, а онези, които се осмеляваха - после обикновено прибягваха до пошли начини за свалки.
Момичето тук, обаче, не целеше нищо такова - получаваше ѝ се натурално. И просто си търсеше ментор, с когото да си бият шамари и да се целуват после. Колко по-простичко би могло да бъде?

Арън премести крака си от другата страна на пейката, за да седне централно, и остави чашата си помежду им.
- Обикновено не взимам ученици, но нямам нищо против да ти помогна. Мога да те науча да лекуваш, но според мен първо имаш нужда да добиеш някои основни знания и умения за нацията си. Доколкото разбирам, сигурно си ангел. Можеш ли да летиш?

Все още не му беше казала името си и сърцето му затупка бързо при мисълта за тази вълнуваща потайност. Дори не знаеше как бе разбрала за него, как го бе открила и от къде знаеше, че е медик. Може би се впускаше в нещо, което не разбира напълно. Може би беше глупаво, необмислено, импулсивно и опасно дори, ала... засега, по един силно наивен начин... сякаш му харесваше??

Заглавие: Re: Арт галерия Чет Фев 04, 2021 4:30 pm

Луна забеляза видимото му притеснение. Срам? Да не би думите й да предизвикаха тази реакция у него? Когато той смени леко позицията си, тя прехапа долната си устна, далеко от внимателно, и малка капка кръв, съвсем незабележима, се появи върху нея. Да не би да беше някакъв извратен тип мазохист?
-Не мога да летя, защото умрях съвсем наскоро, но позна - аз съм бивш човек, настоящ ангел. А ти как лекуваш? - Тя облиза малкото количество кръв от устната си и се усмихна приветливо. От предходния й срам не бе останала никаква следа. Сега излъчваше чисто любопитство, примесено със забава.
Черната й коса бе започнала да изсъхва, загатвайки съвсем леки къдрици, които тя нарочно остави да се развиват самостоятелно, както им душа иска.
По някаква странна причина, Луна се чувстваше привлечена от мъжа срещу нея. Не беше тъй необичайно, все пак сама си го бе избрала от календара. И като цяло, с причина го бяха избрали за първия месец.

Admin

Мистър Януари кимна информирано. Така и беше предположил - млад ангел, изпълнен с амбиции и светлина. Отиваше ѝ, макар и да изразяваше съвсем различно нещо с чувството си за мода. Мокра зализана назад коса, дълъг черен шлифер и тъмен грим под очите (Арън не подозираше, че Луна просто беше недоспала). Всички елементи на лошо момиче с мекушаво сърце. Мистерията в главата му продължаваше да се заплита.
- Аз лекувам със спомени - отвърна на въпроса ѝ той. - Затворѝ очи и си помисли за нещо, което те е направило истински щастлива. Няма значение какво. И ще те помоля да ми се довериш.
С тези думи, Януарън зачака Луна да последва заръката му, ала не можеше да не се зачуди какво ли минаваше през мислите ѝ в момента. Какво ли караше тази така недосегаема и потайна фигура, появила се внезапно в живота му с неуспешните си свалки и съвсем успешния си чар? Дали беше музика? Изкуство? Литература? Дали някога щеше да му сподели? Впил поглед в лицето ѝ, Арън размишляваше дали да не направи първата крачка към нещо необратимо.

Заглавие: Re: Арт галерия Чет Фев 04, 2021 6:27 pm

Да затвори очи? В присъствието на напълно непознат, при това доктор? Абсурд, това нямаше как да се случи, дори след милион и пет години. Доверието не бе силната й черта. Погледна го със съмнение. Не искаше да рискува шанса си да се научи, да останат насаме.
-Добре..-промълви тихо и затвори очи. По-скоро ги притвори, а с това си действие изглеждаше сякаш слънцето й блестеше право в лицето. Беше си доста несполучлив опит за измама, дори според нея. Как можеше да затвори напълно очи, без да губи представа за обстановката около нея?
-Извинявай, нека да опитам пак. - Взе внимателно ръката му и я постави върху лявата й буза. (лицева) Задържа я така със своята, не го пускаше и отпусна лице в шепата му, затваряйки бавно очи. Доста романтично, би казал някой. Някой, който не знаеше, че така всъщност ограничаваше движенията му. Щеше да разбере ако Арън реши да направи рязко, животозастрашаващо движение. Освен ако не избере да й счупи врата - тук и сега. В такъв случай, бе го улеснила много.
Първа стъпка - готова. Сега оставаше да се сети добър спомен. Трудна задача, при положение, че потрепери съвсем незабележимо при допира му. Може би ръката му бе студена. Може би трябваше да пие Гинко Билоба за оросяване на крайниците.
Кога за последно беше истински щастлива? "Ама че тъпо! Ами ако съм някаква нещастница и животът ми зависи от него, направо ще си умра", бяха сегашните й мисли.
В следващия миг, просто се отпусна. Съзнанието й се пренесе в детските й години. Красива къща, люлка до реката. Сама, но щастлива.

Admin

Арън преглътна. Дали непознатата бе така дружелюбна и с всички останали мъже и същества, които срещаше? Дали слагаше ръцете им върху лицето си и притваряше очи? Познаваше я от сигурно час време, а все още не можеше да я разгадае. А точно сега трябваше да се съсредоточи.
- Обикновено не е нужно спомените да са хубави - поде Януари, - но е за предпочитане защото... и аз ги виждам.

Луна усети усмивката по лицето му и в съзнанието ѝ изплува един мъничък Арън, дете, русокосо и жизнерадостно - досущ като самата нея тогава, седнало на люлката до реката. Беше само миг, ала можеше да се закълне, че и той беше там с нея и че цял живот са джапали в реката заедно.
Сетне усети допира на палеца му по ухапаните си устни. И топлина. Уют. Чувство на прегръдка, на мекота, на щастието да спечелиш утеха, и разбиране, и съвършена светлина дълбоко в сърцето си.
Ала после усети и нещо друго. Същият този палец плавно се премести надолу и пръстите на Арън подхванаха брадичката ѝ. Под притворените си клепачи Луна го видя да се приближава. Усети желанието му. Усети колебанието му. Момчето на люлката беше изчезнало и пред нея на сантиметри седеше мъж, който се готвеше да стори нещо необратимо.

В последната стотна от Големия взрив на сключените им устни, Арън си пое стоически въздух и опря челото си в отсрещното. Двете му ръце се отпуснаха върху раменете ѝ. Стисна очи и се отдръпна обратно в седнала позиция. Луна можеше да се закълне, че чува препускащото му сърце, а от раната на устните ѝ нямаше и следа.
- Това... не беше част от лечението, няма да те лъжа - засмя се Арън с цялото неудобство на света. У него борбата на мъжът с желания и джентълменът с добри намерения се водеше с пълна сила, ала засега джентълменът печелеше. Това, разбира се, си беше напълно негов проблем.

Заглавие: Re: Арт галерия Пет Фев 05, 2021 3:09 pm

Миг на чисто спокойствие и мир. Само така можеше да опише чувството, което изпита, докато раната й изчезваше. Тя застина моментално, дори й се наложи да си припомни, че кислородът е жизненоважен за оцеляването й в този свят, затова си пое тихо дъх, опряла чело в неговото.
Точно в този миг си помисли как трябва да му набие една главичка, да му разбие носа и да се лекува сам. Това щеше да е началото на неговото лечение, задето не можеше да завършва започнатото.
Сбръчка леко вежди, повече подозрително, отколкото ядосано, и каза:
-Сигурно разтапяш женски сърца за спорта. Събуждаш се сутрин и си казваш "Днес ще разбия две сърца, на обяд половин, а за вечеря - още три.
Реши да бъде огледало на действията му. Хвана внимателно брадичката му, приближи се на сантиметри от устните му и скъси малкото оставащо разстояние, а точно когато устните им щяха да се докоснат, тя вдигна леко глава и целуна нослето му. След това се отдалечи бавно и го потупа весело по главата.
-Не ме разбирай погрешно, повече от симпатичен си ми, но ние... не се познаваме. Може да си сериен убиец. Може да си канибал или по-лошо - да прегъваш страниците на книгите, вместо да ползваш разделител.

Admin

Горкият мил Арън. Не беше направил нищо от това нарочно, ала въпреки това си плащаше сурово за малкия си фал. Заболя го от начина, по който непознатата му приложи абсолютно същия номер - този път, видимо нарочно. Играеше си с него и... грешеше. Мистър Януари далеч не беше от онези, които разбиваха женски сърца по три пъти на ден. По-скоро беше от онези, чиито сърца можеха да бъдат разбити три пъти в един ден, с правилната мотивация.
Усмихна се лекичко, повече на себе си, отколкото на нея.
Ето пак.
Ставаше му горчиво, ала въпреки това афинитетът му към мистериозната ѝ персона си оставаше. Погледът му застина и за момент Арън не мислеше за съвсем нищо. Сюрреалистичните картини покрай него дори не можеха да се мерят със сегашния му свят. Каква беше ползата от това да бъдеш най-добрият медик в отделението, когато дори не можеш да закърпиш собственото си разбито сърце?
Пое си дъх и се изправи след Луна.
- Когато се научиш да летиш, намери ме. Тук, в болницата, където и да е. Ще се радвам да те видя отново.
Взе чашата си от пейката и я надигна на екс, защото не беше учтиво да си тръгваш с пълна чаша. Сетне я взе със себе си, за да я постави в подноса на една от девойките в галерията, която пък от своя страна не пропусна да го погледне с очарование.

И така, Арън се загуби из тълпата до следващата им среща. За Луна щеше да бъде може би след месеци. Ала за него, щеше да е още тази нощ в сънищата му. Дълго време бе наказан да сънува тези потайни зелени очи. Дълго време щеше да се чуди за името ѝ.

40 EXP за писането дотук.