Гората на стенанията

Възраст : 29

Касиди придърпа коженото яке по-плътно към себе си, че даже и закопча ципа до половината. Като всеки демон изпълзял от ада ѝ ставаше студено относително лесно. Извъртя очи в отговор на въпросите на вещичката, че и даже потрепери при мисълта това белокосо изчадие наистина да ѝ беше дете.
- Ако имах родителски права с удоволствие щях да ги припиша на първия свинар, който видя, но уви - не си моя, и ги нямам. А и вече си голяма, не ти трябва татко. Татенце - може би, но май си достатъчно настроена към бизнеса и без чужда подкрепа.
Хвърли поглед на идиличната картинка на двете катерички, които май се ориентираха към друг вид жълъд, и после се обърна към Арабела.
- Е, тук сме. А ти различаваш ли редките билки? От сега ти казвам, че не виждам целина или спанак, та със сигурност няма да вечерям супа. Но може да врътнем едно-две кръгчета в околността, да потърсиш редките си билки.
Червените очи на демонката продължаваха да обхождат гората. Изглеждаже тиха и приятна, но си беше мрачно и студено. А Касиди беше чувала интересни работи за витаещи в тъмното сенки и като цяло много хора споделяха истории за Гората със страх. Потупа джоба на якето, където държеше подпалките си и се заклати на пети, целейки да изчака накъде искаше да тръгне вещичката.

//едитнах си поста леко да отразя коментарите от поста на Арабела*

Admin

Наоколо ставаше малко по-пренаселено от желаното. Започнаха все по-често да срещат по обградените с гладки камъчета пътечки разни усмихнати семейства от майки, татковци, дечица, че даже и семейното... прасенце? Интересен избор, но не и необичаен. Единствените сенки наоколо бяха тези на внезапно появилата се тълпа, която сякаш идваше от някое място по-навътре в гората. Да не би да раздаваха нещо там? Времето ставаше все по-симпатично и слънчево, което си беше рядкост в кралството на Тъмнината, но също не беше кой-знае-колко необичаен феномен. Редки билки обаче не се виждаха наоколо, освен може би няколко стръка коприва и други зелени растения, които Арабела и Касиди можеха да се закълнат, че са треви. Но все някой някъде ги консумираше. Едва ли, обаче, ставаха за отвари.

Възраст : 29

Касиди сбърчи нос при вида на копривата, доволна да я гледа от разстояние. Като цяло тя нямаше намерение да събира никакви билки. Беше тук за да вземе процент от евентуалните доходи и да служи като бодигард, ако малката вещица налазеше в метафорични лайна. От истински нямаше да я спасява.
- Не очаквах да е такъв фраш. Гората на стенанията не предразполага семейни разходки с бекона. - Касиди кимна към прасето, несъзнателно облизвайки устни. Не беше яла бекон от доста време, дали можеше да гепи прасето и да го свие в някоя тавичка? Все пак тя си нямаше нищо, а родителите имаха деца, които според скромното мнение на Касиди също щяха да станат доста вкусни с малко чесън и мащерка. Добре, че вече бяха модерни, иначе белокосата демонка още щеше да хрупва дечица за закуска. Сега караше на животински заместители. - Огледай ако ти трябва нещо, иначе предлагам да отидем ей там - вирна пръст с добре оформен и боядисан лилав нокът, сочейки мястото, от където видимо извираше цялата тази паплач. Може би шансът им за намиране на редки билки щеше да срещне спънка в лицата на масите, но белокосата искаше да провери какво се случваше там. Пък после можеха да се набутат навътре в гората и да търсят каквото там трябваше на една вещица.

- Затвори си устата, че текнаха лиги. - подшушна весело Арабела докато малкия Бейб минаваше покрай тях.
Самата тя се загледа по смешното завито опашле, но далеч не с хишнически намерения. Бе твърде малък и сладък (най-вече малък), за да е подходяща вечеря. Особено впечатление обаче правеше върволицата от хора, които продължаваха да се нижат един подир друг дълго след като прасешкото семейство ги подмина.
- Ама че тъмна и страшна гора, в която влизали само смели хора! - възкликна недоволно като истинска почитателка на мрачни шубраци вместо на пикник на слънчева горска поляна - Очакваш тръпки и причуващи се гласове, а само където не се обадил някой за "трооойка кебапчета с лютеница и Заревско светло".
Докато си мъмреше под носа и се чудеше как да заобиколят навалицата, Арабела с потрес забеляза сочещия именно натам пръст с лилав нокът. Въздъхна тежко. Добре, може би не пречеше да проверят какво точно привлича хората. Изпитваше някакво малко любопитство. Току виж наистина си взела кебапчета, а ако раздаваха и нещо на аванта живота би бил чудесен.
- Моля се да няма пияни селяни. Или майки с пищящи деца. - отправи мъничка молба към Съдбата, Късмета и къде що друга висша сила съществуваше, макар че досегашния житейски опит казваше друго - всеки горски събор имаше поне едно от двете.

Admin

Докато се приближаваха към съсредоточието, от което извираха всички летовници, двете близначки забелязаха няколко високи шатри, под сенчестото було на които се подвизаваха пейки и очукани от времето дървени маси. Свободни места за сядане имаше, стига да решаха, че искат, макар че едва ли биха приседнали покрай групичката майки с неконтролируеми тригодишни, или пък при видимо брандираната от пиянски лъх маса на няколко чичовци и също толкова зачервилите им лица жени.
Отстрани покрай палатките демони поддържаха огньове, върху които сладичко къкреха благоуханни гозби, по жаравните насипи се потеше златисто беконче, а готовото пърлено месце грижовно заделяха настрани, за да го помажат със зехтин, чесън и мащерка, докато беше още топло. Май наоколо минаваше и рекичка, защото в кофи ледена вода кротуваха стъкленици със "Заревско Светло", че даже и "Заревско Тъмно", а девойки носеха глинени купи с разни зеленчуци и се готвеха да ги превърнат в свежи салати.
Походът за билки на Касиди и Арабела ги беше докарал до своебразен празник с все още неясен произход. Може би беше езически? Религиозен? Или просто някое от селата беше решило да организира събора си тук? Нечий рожден ден ли празнуваха? По всичко личеше, че повечето от вече присъстващите се познаваха, макар че сред новопристигащите с двете белокоски имаше и други объркани индивиди. Може би не бяха очаквали да заварят празник по средата на гората, но с оглед на хубавото време, не беше кой знае каква изненада, че и вълшебните същества се наслаждаваха на идеята за отдих сред природата.

Възраст : 29

Касиди се почеса объркано по веждата, докато наблюдаваше неочакваната картинка. Арабела беше почнала да говори твърде много, затова Касиди само кимна на двойничката си и я остави да плямпа за ... каквото там плямпаше. Щеше да е нащрек за ключови думи, като 'редки билки', 'опасност', 'секси зеленоок ангел' и името си. Малко като бизнес партньор проверяващ сивита. Не, че знаеше какво значеха и двете думи.
- Дали са сектанти? - зачуди се на глас, неспособна да отмести очи от напълно нормалната гледка. Имаше храна, имаше пиячка, стриптийзьорките липсваха, но може би беше заради бебетата. Беше странно. Не бяха в Зарево или Изгрево, или там както се казваха другите територии. Касиди не беше учила география - нямаха пари за такива работи в Ада.

Реши да пропусне удоволствието да си говори с майките и ревливите им деца, също пропусна и потните, мазни чичковци, а с бодра крачка се запъти към един от демоните готвачи. Онези, които вече мажеха чесъна. Надали щеше да пробва - беше твърде недоверчива, но да ѝ мирише на чесън? Живот мечта.
- Какъв е поводът за това забавление? Не очаквахме да има такова тук - направо запита вместо поздрав, разчитайки, че малката вещичка можеше да си смени памперса сама. Или каквото правеха малките вещички, когато останеха сами. Касиди щеше да бъде ужасна майка.

"Oh no no no no" звучеше в главата на вещицата докато едва избягваше транспортно произшествие с няколко неконтролируемо спинтиращи хлапета под съпровода на прилично подпийнал мъжки глас, старателно вживяващ се в истории за детеправене. За негово щастие били неуспешни, защото участвала не жена му, а любовницата.
Сладкия аромат на току що изпечено месце обаче поддържаше съзнанието ѝ, а една въображаема ръчичка от надигащия се от жарта пушек сякаш я хващаше и я теглеше натам.
- Колко струва това? - посочи към едно тъкмо отрязано парче, намазано с масло и търпеливо чакащо да бъде изядено - Заедно с една бутилка Заревско?
Честно казано, надяваше се да е на версия, тъй като нямаше никакви пари в себе си. Коремът ѝ въпреки това вече съобщаваше, че от доста време седи празен и няма нищо против да хапне съборско месце с неясен произход. Все пак всички наоколо се тъпчеха с него от не малко време и щяха да са се гътнали ако му имаше нещо.
Макар и да точеше лиги пред демона-готвач, Арабела следеше с едното ушенце разговора на Касиди и другия от нейната порода. Не че Кас нямаше да ѝ разкаже какво е научила, но слухтенето бе любимо странично занимание на малката вещица.

Admin

Демонът, който благичко помазваше месцето, се обърна към Касиди без да спира занимателната си дейност.
- Е, как да не очаквате, бе, госпожице! Празникът на Трифоний Зареван, разбира се! - засмя се той и взе една чиния, за да ѝ остави същото месце, което досега ухажваше. Здравата лъхаше на чесън, билки и блажно - Кметът на Зарево е организирал тази година празника, единственият по рода си. Други празненства като това няма да видите в околията.

Междувременно и в ръцете на Арабела се бе озовала отрупана чиния с всевъзможни вкуснотии, а една девойка с дълга червена коса и брилянтна усмивка даже им даде и по една бутилка "Заревско" - прясно извадено от леденостудените кофи встрани. Увери я, че това удоволствие няма да им струва съвсем нищичко, но само беше хубаво първо да попита майка си, преди да употребява от алкохола. От някъде се чу "НАЗДРАВЕ!" и масата на чичовците отпи весело, па сетне ведрите същества продължиха да се забавляват и да разказват истории със зачервени лица. От пътечката продължаваха да прииждат хора, да питат, да взимат чиниите си и да похапват сладко. Всички наоколо коментираха колко е вкусно, как се радват за проявената инициатива, и отпиваха от бирите си с одобрителни кимвания.

Възраст : 29

Касиди пое чинията и благодари не другаря демон преди да се дръпне малко по-надалеч от барбекюто. Не искаше и тя да почне да ухае на подправки. Не можеше да си позволи толкова къпане за един ден. Вдиша доволно от чесновия аромат, докато преценяваше дали да хапне от месото. Не знаеше кой е този Трифон и защо реве, и не можеше да прецени дали ставаше въпрос за езически ритуал, или секта. Ами ако в месото имаше отрова, или халюциноген? Умираше ли ѝ се днес? Всъщност, какъв по-добър начин да си отидеш от това блажният аромат на десет скилидки чесън да те съпроводи до портите на Ада? Касиди доволно отхапа ъгълче от месото и задъвчи, оставяйки многото вкусове да изпълнят устата и душата ѝ.
- Малка си за бира - скастри Арабела веднага щом преглътна и сложи край на душевния си катарзис. - Не, будалкам те, ако искаш ги изпий и двете. Но сама ще се прибираш - допълни и си хапна още малко. Не ѝ се пиеше бира. Въпросът беше сега накъде? Надали имаше конспирация в този фестивал - просто група хора на пиячка. Като по Бай Фейошово време. Примляквайки доволно, демонката се обърна към вещичката и зафъфли с пълна уста:
- Не мисля, че ще открием редки билки тук. Да хапнем и да идем навътре в гората, където няма толкова хора?

- Към дебрите на гората! - изфъфли Арабела с почти пълна уста и вирна едната бутилка в опита си да посочи напред.
Бе успяла да изяде цялата си порция за броени минути, а стомахът ѝ вече бе доволен и кротко чакаше биричката да залее всичката мръвка, която бе приютил. За сега се чувстваше не просто сита, а преяла, но ако поклонниците на пресвети Трифоний Разреван (или какъвто там беше) бяха там и на връщане със сигурност щеше да си вземе още за вкъщи. Нямаше да се излага и да се прибра на мотика само след две бири, така че изчака мазничкото малко да ѝ слегне в стомаха ѝ и едва тогава прилично отвори и подкара едното Заревско. Професионалистите изискваха поне каса преди да се тръшнат в несвяст.
- Ако все пак размислиш, пазя я на сигурно до след малко. - визираше втората бутилка, която грижовно бе гушнала като бебенце, докато с другата ръка надигаше вече отворената.
- Дано няма толкова народ и навътре. Срамота ще е ако някой е стъпкал по погрешка толкова важния мъх, който уж вирее наоколо.

Admin

Хапнаха, пийнаха, отпуснаха се и забавлението се разля в организмите им с хладната наслада на бутилка "Заревско" в лятна вечер. Децата наоколо се забавляваха, майките им се тюхкаха за нацапаните нови панталонки, а чичовците все така вдигаха наздраве - този път и за двете белокоски.
Слънцето сякаш засвети още по-ярко, свежото ухание на тревата полетя с лекия бриз. Птичките чуруликаха, манджите къкреха, отнякъде някой беше взел акордеон и свиреше протяяяяяяжна, протяяяжна... протяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяжна мелодия.

Хапнаха, пийнаха, отпуснаха се и умората се разля в организмите им със студена плесница зад врата. Усетиха краката си да омекват, устните им не можеха да наваксат с думите, които съзнанията им нижеха към тях. Влачеха се, замираха, течаха като бавно изливащ се на цимента буркан с мед. Сладкото ухание на манджите им се стори упояващо, ала вече по съвсем различен начин. Движенията им взеха да се проточват досущ като... като протяяяяяяжна, протяяяжна... протяяяяяяжната мелодия на акордеона.

Хапнаха, пийнаха, отпуснаха се и тъмнината се разля в организмите им, а със себе си донесе смразяваща безпомощност. Краката им окончателно ги предадоха, сили за думи липсваха. Бутилките се търкулнаха недопити от ръцете им. Загубени в ритъма на протяжна мелодия с погребална съдбоносност, Касиди и Арабела се предадоха на тъмнината.

А когато се събудиха, бяха здраво вързани една до друга за грамаден дънер, повален на земята. Виждаха единствено сивото и притъмняло небе на гората. И нито шум от празника. И нито звук. И нито помен от протяжната мелодия.

Възраст : 29

С много мъка Касиди отвори натежалите си клепачи. Замижа, докато прокуди пелената пред зрението си, сетне опита да разтрие очи с юмруци. В първия момент не регистрира защо ръката ѝ не последва подадения мозъчен сигнал, ала съзнанието ѝ рязко се избистри щом усети притиснатите си към нещо твърдо китки. Ококори очи и веднага обходи с поглед заобикалящата я среда. Червените ѝ очи попаднаха върху Арабела, а сетне свали поглед и откри източника на мистериозното неподчинение на ръцете си. Беше ли предвидила това? Да. Яде ли все пак от храната на непознатите сектанти? Също да. Поставено така, нямаше правото да се оплаква. Ала добре ги бяха подредили само от една хапка. Оставаше въпросът какво искаха от тях. В сегашния контекст тишината беше притеснителна, липсата на хора - също. Дали ги бяха завързали и щяха да се върнат на сутринта? Или ги бяха оставили като жертвоприношение на нещо, което се криеше в страшната гора? Със сигурност гората някакси си беше спечелила името, но демонката не искаше да остане и да разбере от първа ръка.
Разкърши рамене и заизвива тялото си като змия, за да тества силата на въжетата. Надяваше се похитителите да са били пияни, но явно се бяха справили добре. Опита да се сети какво беше станало последно, но помнеше само как с вещичката тръгваха към гората за билки и после - нищо. Убедена беше, че и други бяха яли и пили, но дали и те бяха жертви, или бяха част от сектата? Всъщност всичко това беше без значение, трябваше да се измъкнат. Срита Арабела, за да я събуди, а сетне се захвана да кърши ръце в опит да достигне джоба си, където трябваше да седи кибритът. Защо не си беше взела запалка? Ако успееше да извади клечка и да я драсне в дънера, можеше да създаде пламък и да опита да обгори въжетата достатъчно, че да се измъкнат. Другата ѝ опция беше да се огледа за нещо остро на земята, което да бъде в досега ѝ.

Admin

Двете момичета лежаха завързани и гледаха към небето. Времето отминаваше. Постепенно небето се поумори и запритваря клепачи, за да приветства тъмнината. В булото от глуха тишина Арабела и Касиди дочуваха единствено туптежите на собствените си сърца.

Все още вкусваха шарения празник, месцето, бирата - ала този вкус беше единственото доказателство, че което и да е от трите изобщо беше съществувало. Доколкото бяха наясно на този етап - такъв празник нямаше.

По някое време дочуха стъпки и над лицето на Касиди се надвеси младо момиче с рижава коса, вдигната на висока опашка.
- Какво по... кой ви завърза тук? Не, няма значение, стойте така - непознатата избяга от полезрението на Касиди и звук от напускащ ножницата си кинжал обяви спасението им. Каквото и да ги задържаше вързани за дървото беше срязано, и Арабела и Касиди можеха да се изправят. Гърбовете ги боляха, костите им пукаха, а мускулите им бяха странно уморени за цялата липса на активност в последните, потенциално, часове.
- Не ми благодарете - непознатата махна с ръка и нарами обратно лъка си. Може би беше някое от момичетата-ловджийки из Черногледово, които често навестяваха тази гора. Изглеждаше изненадана да ги види. - По-скоро се прибирайте по домовете си, защото започва да се стъмва. Ако не ви бях намерила, щяхте да станете вечеря за стенещите сенки. Хайде, и умната!

Прекъснато поради неактивност. Ако някоя от вас реши да продължи тук, може да го направи след време. Засега обаче този ивент вече не може да бъде задействан.

По 15 EXP на всяка за писането дотук. Свободни сте.

Възраст : 29

Касиди изпусна тежка въздишка, когато стягащото ги нещо падна на земята, дарявайки я със свобода. Явно късметът беше на тяхна страна. Благодари на непозната им спасителка, опитвайки да не обръща много внимание на думите ѝ. Разкърши що крайници успя - врат, китки, глезени. Изпука гърба си и раменете. Беше ужасно схваната, май и огладняваше. Нищо, че се беше озовала в неприятната завързана ситуация точно заради храна. Хвърли преценяващ поглед на околността, но нямаше и следа от празненството и гостите. С Арабела се бяха натъкнали на мистерия, която Касиди щеше да разреши. Но не сега. Както и като беше завързана, не искаше да остава на това място и да разбере какви точно бяха стенещите сенки. Можеше да си стене сама, мерси много.
Червените ѝ очи се спряха на Арабела. Хвана я и я разтърси.
- Хайде, ставай, чу момичето - сгълча вещицата и ѝ направи знак да тръгват. - Няма да открием билки по това време, да си ходим.
'А и се чувствам странно отпаднала', допълни на ум, но реши да не споделя с Арабела. Увери се, че другата е в съзнание и може да си тръгне, и се запъти към дома си. Само дето си беше пропиляла вечерта...деня...колкото време беше минало.