Задният двор

Admin

Азар не правеше нищо по-различно от обикновено. Седеше и наблюдаваше останалите отстрани, слушаше ги, размишляваше и се стараеше да не се меси в хода на събитията. Случките вървяха натурално по мед и масло, приказките жужаха наоколо и пълнеха залата с празничен смисъл. На избраната от Азар маса се настаниха няколко вълшебни същества, несъмнено неспособни да усетят различното присъствие. Може би защото мистичната фигура се появяваше само като нестабилно привидение в крайчеца на окото; мираж, изтъкан от безплътна мъгла. Не им се сърдеше и затова се отмести точно навреме за гласуването.

Бонусът на това да не те забелязват, беше, че можеш да преписваш съвсем безскрупулно (по-конкретно чрез умението PowerPlay^TM), така че мръсния номер на Касиди не бе преминал без свидетели. Имаха ли право да гласуват за себе си? Всъщност, Азар имаше ли право да гласува изобщо? Дори и да прецака финалния вот, това само щеше доведе до напълно нужен и здравословен хаос.

Отчете вота си на листчето, пусна го в кутията и се облегна на стената в най-некомуникативния възможен ъгъл, за да избегне поредното превземане на личното пространство. Ала, увѝ! Минута спокойствие и кървавата Бенедета реши да се свре точно върху Азар. И не... на нея също не ѝ се сърдеше, но започваше да става леко неприятно.
- Извинявай, би ли слязла от крака ми?

Възраст : 28

Дядо Коледа огря задния двор на събитието моментално. С нетърпелива, нервна стъпка, се запъти към най-удобната стена, на която да се облегне, но след като не откри нищо подходящо, просто се пльосна на земята по турски.
- Хо-хо-хо, догс - кои бяха “догс” и какво точно искаше да каже не бе особено ясно, но въпреки това елегантно приглади брадата си.
С влизането беше чула нещо за гласуване, а някой съвсем натурално ѝ бе набутал кокалеста химикалка и листче. Е, окей. Хвърли бърз поглед към навалицата костюмирани красавци, фокусира близкия си приятел Камаел и решително закима на себе си. Ето там щеше да отиде нейният вот. След това вече щеше да броди и да търси другите сродни души, макар че и една бутилка Йегермайстер нямаше да ѝ се отрази зле. То за нервите.

Възраст : 34

- Ще се отрежем като пиян англичанин в селска кръчма, приятелю. - Кол прегърна Джем през рамо и се усмихна дяволито. - Но първо, имаме работа за вършене. - с тези думи и сякаш само след миг Колтън направи така, че последния кренвирш да се изпари, и скочи върху каруцата. Огледа се и не му отне дълго за да усмихне широко. Нямаше как да пропусне Касиди, облечена като може би най-емблематичния белокос ловец на демони създаван някога. Седна обратно на каручката и набързо написа “Касиди Евърглоу” на малкото листче, след което с бодра крачка стигна до “урната” за гласуване. - Върджил е по-готин, но какво пък. - измънка под носа си пускайки листчето в кутията, завръщайки се обратно при каручката няколко момента по-късно.

Заглавие: Re: Задният двор Пет Ное 05, 2021 4:37 pm

Лицето на Бенедета се изкриви сякаш пресъздаваше картината ,,Викът” на Едвард Мунк. Стресната тя подскочи, отмествайки тялото си насрана. Смут обзе вътрешностите ѝ, а лицето ѝ се изчерви като на пияница. Вероятно създанието пред жената я мислеше точно за такава заради спичането ѝ. Движеше се леко неориентирано, опитвайки се да не заеква.
- Прощавай, аз.. аз не знам - започна да се оглежда наоколо, чудейки се как не е забелязала Азар - не Ви видях. Моля да ме извиниш!
Псевдо русокосата се поклони през кръста скривайки червенината, която сигурно се сливаше с кръвта по лицето. След като си пое дълбоко дъх се изправи и отново заговори.
- Можете ли да ми кажете за какво точно гласуваме? Тъкмо влизах когато подочух нещо за вотове. - не успя да скрие неудобсвото, но миг по-късно успя да преглътне буцата притеснение, която беше заседнала в гърлото ѝ. Поизправи рамене, представяйки се - Бенедета Уард, но тази вечер съм кървавата Бени.

Възраст : 23

.
Джем изчака Колтън да се върне при тях, след което постави бастунчето си на каруцата и отиде да пусне един глас. Застана пред урната за гласуване, написа "кървавата госпожица" върхи хартията и я пусна вътре. По път към мстото си се отби до някаква празна маса, грабна една бутилка и две чаши, след което се върна при каруцата. - Донесох ни нещо - Джем погледна бутилката и видя, че е взел "Легъси Едишън 3" - А уиски, дано обичаш - след което наля двете чаши и подаде едната на авера си.

Admin

Азар много добре знаеше коя е Бенедета и с какво се занимава в ежедневието си, ала не можеше да ѝ признае това. Би било съвсем леко крийпи. Затова реши да спести тази ключова подробност и да запази доброто ментално здраве на шампионката по настъпванка.
- Гласуваме за най-добър костюм, Бени - реши просто да отвърне на въпроса, вместо да се представя на свой ред. - И мисля, че току-що получи нечий вот. Защо не отидеш да му благодариш?
И макар и кървавата русокоска да не виждаше точно с кого разговаря, инстинктивно усети кимването на Азар към един симпатичен фей и фъфлещия му другар по чашка. Да... въздържанието от намеса в сюжетната линия беше тежка задача, и Азар вървеше стремглаво по пътя на провала. Как, изобщо, съществуваха героите без да си саморазкажат съвсем мъничко?!

Възраст : 28

Ари взе химикала, надраска един Дориан Х. върху листа и отиде да гласува. Наля си една чаша отлежало вино, като се върна на самотната си маса и зачака резултатите. Докато чакаше всички да гласуват, ангелката оглеждаше двора и къщата му. Дали имаше начин да се промъкне в нея и да я разгледа напълно. Имаше някакъв чар в нея. Историята която можеше да разкаже, за това какъв е бил живота в нея. Или можеше да намери някакви антики вътре, на кото да се полюбува. Ако не беше достатъчно опасна де. Щеше да е доста неприято ако пропаднеше в някоя дупка.След обявяването на победителя щеше да разпита Ана за къщата.

Заглавие: Re: Задният двор Съб Ное 06, 2021 8:39 pm

Изражението на Бенедета премина към озадачено. Създанието очевидно не желаеше да се представя, затова жената го прие като отказ за запознанство. Ама че мистериозен индивид. Не попита откъде знае, че някой е гласувал за нея, предпочиташе да не любопитства повече от необходимото. Вместо това благодари на Азар за споделената информация. Отстъпи с пожелания за приятно прекарване на вечерта и се запъти да постови своя вот като примерен гражданин. По пътя си огледа отново помежението обаче нито един костюм не изпъкваше, освен един. Розовокосия пират определено заслужи вота на жената. Причината беше, че много приличаше на чичо ѝ Григор. Той също имаше розова коса, само че за разлика от вампирката неговата повечето липсваше, а понеже беше и на години тук таме се мяркаше и по някой друг бял косъм. Той често се обличаше като пират и разказваше на малката Бенедета за своите приключения.
Русокосата написа прилежно ,,розовият пират получава моят глас” даже и нарисува палец нагоре. След това се зае със съвета на Азар и с тиха крачка се появи при каруцата където се намираха Джем и Колтън.
- Добър вечер - Бенедета се усмихна свенливо и се надяваше да не изплаши джентълмените с вида си.

Заглавие: Re: Задният двор Съб Ное 06, 2021 10:07 pm

Дориан определено се нуждаеше от време за да подаде своя вот. Беше решил да се изрази в повече детайли. Детайли на голата си фигура, която нарисува на листа хартия. Този номер вероятно никога нямаше да се изтърка. С мистериозна усмивка той пъхна хартийката в ,,урната’’ за гласуване. Завъртя се на пети и се запъти към дядо или баба Офелия Коледа? Бодрата му стъпка придвижи полуголото му тяло при нея усмихвайки се чаровно.
- Кажи ми сега, големите имат ли право на желания? Цяла година бях добричък. - не можеше да отрече, че се радваше да я види дори в този смешен костюм, точно защото не можеше, но това не го правеше по-малко вярно. Демонът се намести до нея и остави ботюлката ,,Мастърхънтър’’, която бе взел по път помежду им. - Нещо против?

Възраст : 27

Девойката си потропваше нервно с крак, тъй като вече бе останала без клечка, която да дъвче. Оглеждаше всеки, който гласуваше както и какво се случва в залата. Не й убягна, че непознатата за нея личност бе влязла в полезрението на мистичния й приятел и честно казано това я хвана неподготвена. Та мина се не мина време, беше ред на хостесата да брои резултати. Първо, разбира се, пусна и своя вот. Той отиваше при Дориан, бе спечелена от неочакваното му престараване. Дори косата му беше накъдрена, страшна работа. Ана с мъка отвори кутията и сякаш цяла вечност прехвърля листчета. Щото видиш ли имаше толкова много хора, че това си беше направо тежък физически труд. Наведе се и извади няколко пластмасови златни статуетки. Три вида, да бъдем малко по-точни. В различни форми, с различен нюанс на златото, ама еднакво евтини.
- Първата награда е "Топ пиче" - надигна мини фигурката на пищно оформена силиконова госпожица и надраска с маркер името на победителя в празната плочица на дървената й основа. - Тя се присъжда на Дориан Халек, носител на най-добър костюм според всички ви. Насочи се към победителя и му я връчи тържествено.
-Следващата награда е "Скрит в тълпата", тя се присъжда за най-недооценен костюм и победителите тук са Колтън Блекроу, Джем Моргенщерн, Араела Клайн и Офелия Оселис . - извади още четири статуетки във формата на ексхебиционист, който за щастие носеше шлифер все още, и ги връчи на късметлиите.
-И последната ни награда е това "златно" пате - развя наименованата "Big Duck Energy" - Нея получава Касиди Евърглоу за бунтарския си дух и себенасоченият й вот.Първият такъв за вечерта. Поздравления!
След като раздаде наградите Ада обяви следващото занимание за вечерта и то беше дълбаене на тикви. Неслучайно няколко обикновени такива стояха по масите и чакаха съдбата си. Необходимите уреди за целта им раздаде след като ги раздели на отбори, на съвсем случаен принцип - важно е да се отбележи, които бяха както следва:
Джем Моргенщерн и Колтън Блекроу
Офелия Оселис и Бенедета Уард
Араела Клайн и Дориан Халек
Касиди Евърглоу и Азар Мавззак
Жалко ако бяха решили да си поговорят с някой друг. Но нищо, по-късно със сигурност щяха да имат възможност. Тази вечер прогнози за пожари нямаше. Май. Всяка от двойките трябваше да достигне до консенсус за идея, да я извести и да започне работа по проекта си. Пред Ана също имаше една, но щом заби ножа си, отряза капака на тиквата и се зае да я ровичка рязко й прилоша и поседна. Бързо щеше да й размине.Сигурно.

Скрити награди:
"Топ пиче" +15 монети. Печели: Дориан Халек
"Скрит в тълпата" +10 монети. Печелят: Колтън Блекроу, Джем Моргенщерн, Араела Клайн и Офелия Оселис
"Big Duck Energy" +10 монети. Печели: Касиди Евърглоу

*в следващата врътка всеки има право на по един пост, за дискусии относно тиквения проект можете да използвате л.с
** Азар Мавззак се отказва от привилегията да печели награди

Възраст : 23

До каруцата им дойде непознатата за него девойка, която го бе впечатлил с костюма и. Стори му се доста приветлива и симпатична.
- Добър вечер г-це , Джем Моргенщерн на вашите услуги - с тези думи феята надигна чашата си.
Ана тъкмо бе почнала да говори. Момчето слушаше речта ѝ с голяма концентрация. След като бе обяснено подробно какво трябва да правят, двамата екснаха по една чаша преди да предложат идеите си.
- Виж сега аз съм професионален артист. Може да направим много красив портрет на Ана, за някоя друга бонус точка - намигна на "колегата" по чашка. - Момент само да видя тея тикви дали са качествени - Момчето отиде до една от масите и взе прилично голяма тиква, след това се върна при Колтън и я постави на мястото където седеше той допреди минута. - Кво ще кажеш, става ли или имаш по-добра идея какво да издълбаем?

Възраст : 34

- Здравейте, госпожице... - Кол се загледа внимателно, да не би да беше срещал кървавата дама преди... Не, едва ли. - Както и да се казвате, приятно ми е. Казвам се Колтън Блекроу. И съм на мисия. - той леко се поклони на дамата пред него, опитвайки се да не залитне. Уискитата явно го настигаха, а кренвиршите не можеха да го спасят от долните клопки на алкохола. - Слушай какво ще направим, приятелю, имам по-добра идея. - Колтън се наведе към Джем, прегръщайки го през рамо. От джоба на панталона си извади своя портфейл, и показа на другарчето си малка квадратна снимка на некоронованият крал на българския поп-фолк. Двамата се спогледаха заговорнически, усмихвайки се от уши до уши, след което гаврътнаха по още едно уиски, и се захванаха чевръсто с пресъздаването на лице толкова естетически съвършено, че тиквата в ръцете им трябваше да се чувства благословена. Не след дълго, и след още няколко чаши уиски, и много смях от страна на новият "Екип Ракета", ТВОРБАТА им бе започнала да придобива нещо от сорта на вид, но беше далеч от това да бъде завършена.

Възраст : 30

Като истински инфлуенсър, Касиди беше успяла да накара и други да последват примера ѝ да гласуват за себе си. Каква сила криеше в крехкото си тяло. Опасна сила. Току виж накарала всички да прослушат Фейзис. Говорейки за Фейзис, партньорът ѝ в следващата задача май му беше съименник, поне тя така беше дочула. Остави тежкия меч на земята, за да подхване подадените ѝ пособия, сетне заоглежда тълпата за непознато лице, принадлежащо на партньора ѝ. Но как щеше да намери някой, когото не беше виждала? С официален призив, разбира се.
- Азисе! - викна, използвайки силата на пауърплея да надвика всички. - Яви се тук, да оправим тъз тиква - продължи, казано като истински дълбач на тикви. Касиди не беше вчерашна, знаеше си работата. Затова докато чакаше Азис, реши да се разтърси из джобовете си за листчето с тиквени дизайни, което напълно случайно бе донесла днес. Намери идеалния дизайн в един ъгъл и веднага го откъсна, в готовност. Имаше и цяла реч, с която щеше да убеди непознатия си другар. Само да ѝ бяха дали и листче с името му, щеше да търси един Азар, а не един Азис.

Admin

Със задоволство и известно облекчение, Азар проследи пътя на кървавата Бени към пияниците насреща. Легендата гласеше, че когато лично инициираш такива хубави запознанства, взимаш бонус точки от върховната сила. Върховната майка? Килата-майка?

В унес от такива приятни мисли и с незаслужена гордост от първите стъпки на Бени в света на симпатичните фейбойс, Азар изобщо не разбра за призоваването си. Дочу, че някой търсеше Азис, сетне вътрешно се замисли, че не знае за такова същество по тези вълшебни ширини, и накрая разсъди, че сигурно ставаше дума за Фейзис. Предвидливо се намести най-близо до сцената, в случай, че тази междугалактическа звезда наистина се появеше да огрее милия им национален празник, и дълбоко съжали, че не си носеше Фейзис тениската и брандираното буре от хита "Троп".

Изминаха няколко минути и никакъв Фейзис не напипа микрофона, а Касиди продължаваше да търси. Всъщност, какво разправяше Ана за двойките? За играта? Азар върна малко лентата назад по времето на своя романтичен унес, и късно усети тънката ирония тук. Ама, разбира се, че Касиди не знаеше за съществуването на Мавззак. Не знаеше кого да търси.
- Тук съм - до белокоската мигновено прозвуча непознатия глас на фигурата в тъмна мъгла. Ако присвиеше очи, Касиди можеше да различи дълга черна коса и неопределима, но достолепна осанка. На покритото лице сияеше извинителен поглед. - Харесва ми идеята ти за традиционен дизайн. Искаш ли да му добавим и специален ефект?

Възраст : 28

Идеята за дълбаене на тикви се хареса на ангела. Макар да нямаше талант в полето на изкуствата, с изключение на пеенето и свиренето на инструменти разбира се. Изработката на тиква не би представлявало голямо затруднение за нея. Ари се огледа наоколо, за да намери своя тиквен партньор за вечерта. Артистичните ѝ умения бяха -1.Надяваше се поне Дориан да има талант в крафтенето.
Разбира се,че ще е при някоя мацка. Ари се доближи до двамата и тактично го издърпа към нейната маса. Дано не бе прекъснала нещо важно, както и да е демона и трябваше, а разговора можеха да си го продължат после. Ари взе ножа и почна да дълбае уста на тиквата.
- Какво правим мой човек? Нещо семпло, че да не съсипя тиквата. Оставям я на въображението ти.