Задният двор

Възраст : 27

Повечето събития, организирани от Съвета, бяха в някоя от големите бални зали на някое от големите скучни и почти напълно еднакви имения. Те впрочем бяха и притежание на също толкова почти напълно еднакви скучни особи. Само дето този път, Ана имаше свободата да направи нещо по - ... модерно, да речем. Именно затова бе избрала една стара изоставена къща, а партито бе пренесла в огромния й двор. Да, беше отнело доста време да го приведат в приличен вид и честно казано по-голяма количество райграс от очакваното, но определено атмосферата си заслужаваше. Бе си спестила истински паяжини, за да не й се налага да ги чисти после, но за сметка на това имаше магични проекции на такива както и летящи светещи фенери. За щастие времето беше достатъчно приятно, та не се налагаха чак толкова силни сгряващи гъби, но не ги беше пропуснала за по-студенокръвните гости. Имаше шатри, масите, на които бяха отрупани с различни чудовищни сладки и напитки с плуващи в тях очи, наместо маслинки. Дано бяха желирани като червеите, защото едва ли някой искаше да чисти повръщано. Та разнообразие не липсваше - кренвиршени пръсти, тиквени тартове, курабийки с ликовете на популярни чудовища, шоколадови кексчета с надгробни плочи, пунш с мозъчета и всичко, което гостите можеха да си представят. В центъра на всяка маса имаше и па няколко недокоснати и съвсем обикновени тикви. Столове липсваха, ала тук таме се мяркаше някоя празна каруца, на която можеш да поседнеш ако толкова се измориш. Музиката все още не беше приятна и сравнително тиха, а "залата" тепърва се пълнеше с гости, чиито разговори пълнеха въздуха с ентусиазирано жужене.

Възраст : 34

Домакинята очевадно се бе постарала вечерта да изглежда… Страшна? Убийствена? Смразяваща кръвта? Всъщност, атмосферата беше повече от страхотна. Колтън се усмихна криво и единият му изкуствен вампирски зъб се показа. От светлините по пода леко му се виеше свят, но той си беше такъв от малък. Първо мислеше, че е виновен алкохола в дискотеките. На по-късен етап осъзна, че не е виновен САМО алкохола. Или това важеше за писателя? Няма значение, обстановката беше като част от артилерията по време на Априлското въстание - ТОП!
- А, кремфирфи.. - озъби се доволно и се залепи за едната маса. След като си набави достатъчно солиден запас от “пръсти” се оттегли настрани, внимавайки да не се спречка с някой от гостите, за да не си изтърве храната, не от етикет, и приседна на една от каручките. Сега оставаше само да намери къде да си остави зъбките, и както му се вие свят, да не отхапе някой от пръстите, които все още му трябват.

Заглавие: Re: Задният двор Пон Ное 01, 2021 11:07 pm

- Джакпот! - Доволно заяви Йоши, оставяйки се простото, но ефективно човешко обоняние да го тегли към най-силния близък алкохол.
- Блъди Мери. Много тематично. И много слабо също.
Почти недоволен, ангелоподобният грабна две чаши. С лявата ръка. После още една с дясната. Изяде маслините, за да не му се пречкат в калабалъка и внимателно се насочи към някоя айляк пейка. Тъй де...талига. Паркира си питиетата в еротична близост и засмука от първото, като продължаваше да търси провизии с поглед, защото текущите консумативи сигурно щяха да свършат до следващия пост. Искаше му се да оглежда и мадами, но повечето костюми бяха доста траш, та не можеше да напълни очи. Е, както бе казал поетът: Има време. Може би щеше да мерне нещо сгодно преди очите му да се притворят като боксиран с летва.

Admin

Случките по четирите вълшебни краища на този свят не бяха тайна от Азар. Обикновено беше наясно с всеки детайл, всяка дейност, всяко скрито намерение. Нямаше създание наоколо, което да не познава и чиято история да не знае, макар и да подозираше, че чувството е едностранно.

Хелоуин бе традиционен празник по тези земи, и бе съвсем в очакванията на Азар този ден да бъде отразен подобаващо. А обратно на конвенционалните очаквания за всезнаеща фигура, все пак имаше и редки моменти на непредсказуемост, които пораждаха интереса, и чудесен пример за това бе организираното от Ана фон Кайран "парти". Такива събития бяха работа на Съвета по Миротворчество, ала по някаква причина тази година старейшините бяха оставили отговорната задача на най-новото си попълнение. Ето това е интрига! И си струваше да се види.

И така. Преди някой да е набелязал Азар измежду останалите маскирани гости, фигурата изчезна някъде сред тълпата. Не пожелаеше ли да се покаже, нямаше как да някой да забележи новото присъствие. Освен, може би, Ана, която всъщност искаше да поразпита.

Възраст : 23

Феята бе очарован от гледката. Домакинята се бе постарала в двора да има всичко. Джем пообиколи първо, за един бърз оглед. Разбира се бе гладен и грабна малко запаси от една маса. След това реши да се настани при едно познато лице. -Ой, приятел. Как е настроението -извика малчока докато се приближаваше, към Колтън. - А, мой човек и ти се хвана първо за храната. Така си и трябва ако ме питаш мен - след което отхапа едно от кексчетата.
-Нали няма да ти преча ако седна при теб? Попита феята, все пак не бе пълен простак и не би искал да досажда на някого.

Възраст : 27

Домакинката, не тази дето е като пазач на общежитията в студентски от алиекспрес, а госпожица фон Кайран, щъкаше напред назад с една папка в ръце, която изглеждаше абсурдно в комбинация с костюма й. Оглеждаше дали всичко е наред, тук таме наместваше по нещо, сложи и свещи навсякъде по масите, с чисто декоративна цел. Поздравяваше и гостите, макар и да планираше щом всички пристигнат да го направи и тържествено. Едно нещо я успокояваше, почти никой не беше подранил. А едно присъствие я накара да се усмихне и да направи лек реверанс. Стар другар, за който малко говореха, малко познаваха, ала той знаеше всичко. Ана уважаваше тази мистична фигура и дори бе леко изненадана да я види тук. Приятно изненадана.
И тогава забеляза Колтън. Закова се пред каруцата като пирон и се закашля. Не от онази притеснителна кашлица, която кара хората да се отдръпват на разстояние, не. Чисто и просто прикриваше агресивно напушващия я смях.
-Изглеждаш абсурдно, Кол - прочисти гърло и се усмихна, нямаше как подобно нещо да остане незабелязано. Не само от нея, всеки вампир щеше да има мнение по въпроса. И повечето нямаше да са особено позитивни.
-Привет и на теб, Джем. Радвам се да те видя на по-сухо място от последния път.
Сякаш имаше очи на гърба си, девойката забелязваше какво се случва из цялата зала.Не много по-далеч от тях, щеше да се развихри друга интеракция, но тя далеч не започваше със смях. Едно съвсем обикновено момиче се блъсна в Кама-Йоши, така както си беше седнал и явно бе учудващо силна, защото раздруса цялата каруца. И понеже може би съвсем леко бе изнаглял, едно от питиетата му го срещна тъжната съдба да бъде разлято, а панталонът му неволно бе на пътя. Девойката пък взе да се вайка, да се извинява и да чисти петното с кърпичка.
-Ох, простете. То..аз.. от тъпите лещи е. Сестра ми каза, че Франки костюм е супер, ама ето на, нищо не виждам. Много, много съжалявам.

Възраст : 30

Като истински филър герой Касиди влезе в двора със закъснение. Щеше да обвини безбожно тежкия меч, който се беше отказала да носи преметнат през рамо и вече влачеше по земята с две ръце около дръжката. Ако не беше разкопчаното ѝ наметало, което позволяваше на нощния бриз да я проветрява, отдавна щеше да е припаднала в локвичка пот. Щом премина портала и усети твърда земя под нозете си, метна меча и с хрипове поседна на земята. За демон ловец на демони имаше твърде малко точки на стамина и издръжливост. Позволи си да обходи района с поглед в търсене на нещо интересно. Колтън и Ана пак гравитираха един около друг, но този път бяха придружени и от бегло позната компания. В другия край пък се разиграваше клиширано запознанство, сякаш излязло от лош филм за възрастни - но какъв по-добър повод за порно с мумии от Хелоуин? Касиди не беше ценител, но за всичко си имаше публика. Ако беше успяла да зърне Азар сигурно щеше да отиде да се запознае, ала уви не ѝ беше позволено, затова реши да си почине още малко, преди да поведе меча си на нови приключения.

Възраст : 28

Ангела прекрачи в двора, който изглеждаше съвършен. Вътре забеляза познати лица с които си бе разменяла точно две думи. С някой от тях и нула. Та целта и за вечерта бе да се забавлява колкото се може повече. Бързо се настани на една от масите и нападна храната на нея. Араела искаше да укроти гладния си къркорещ стомах след което щеше да се социализира с някого. Тайно се надяваше да види любимият си фъкбой Киел, но уви едва ли щеше да дойде.

Заглавие: Re: Задният двор Вто Ное 02, 2021 11:37 pm

Камайоши почти беше впечатлен от оптимизма на Франкенщайнова.
- Това е доматен сос и алкохол. Кърпичката ти няма шанс. Ех, питиенцето ми - печално въздъхна белокосия и обходи с поглед нападателката си. Вече му беше длъжница и щеше да го прибере като се напие на куче. Или поне щеше да му викне каляска?
- Дай ми тая кърпичка. Вземи тая чаша.
Шинобито направи бърз бартер със зеленокожата, превръщайки я мигновено в негов пиянски другар. Потупа мястото до себе си на каруцата в явен знак за зомбито медицинска сестра да седне.
- Обзалагам се, че ти си по-хубавата сестра - рече младежът поднасяйки чашата си към нейната.
Нека заграждането да започне сега.

Заглавие: Re: Задният двор Сря Ное 03, 2021 12:12 pm

Ако съществуваха порти то Дориан би ги отворил с гръм и трясък. Рядко закъсняваше за подобни събития, даже с цел да наблюдава кой прекрачва прага се стараеше да подранява. Уви тази вечер контенето отне повече време от обичайното. Спането с ролки в косата го беше оставило в малко лошо настроение, но алкохолът бързо щеше да поправи това. С обичайната си, нахакана крачка демонът се запъти към една самотна маса. По пътя си някак се бе сдобил с чаша и един от кренвиршени пръсти, които палаво смукна на един дъх. Бе решен да остане в компанията на питието си за момента, изчаквайки развитието на събитията.

Възраст : 34

- Страфей… Ох, мамка му… - Кол набързо разкара изкуствените си зъби, и се усмихна криво. - Трябваше да пасна на обстановката. - вдигна рамене уж невинно и намигна на Ана, която изглеждаше страхотно в своя пиратски костюм. - А ти, приятелю, си повече от добре дошъл. - потупа мястото до себе си и се усмихна топло на Джем. Компанията на симпатичния дребосък обикновено разведряваше Колтън, който не винаги се чувстваше добре обграден от толкова много хора. - Някой гладен? - протегна по един кренвирш към Ана и Джем, както племенен вожд подава лулата на мира. Не, че между тях цареше раздор. Просто искаше да почерпи. - Също, много искам да се напия, но като не знам какво си замислила… - погледна Андрада с престорена мнителност, после се усмихна дяволито. - Джем, какво ще кажеш да се отрежем като комсомолчета в чакалнята на гара Левски?

Възраст : 23

Джем се зарадва искрено, като видя Ана. Сега обстановката бе много по-приятна от предната им среща. -Радвам се да Ви видя милейди- каза малката фея докато сядаше до новият си авер. Краката му бяха късички и едвам стигаше земята, което ги караше да се лашкат напред назад. Точно като малко детенце, което със сигурност не беше.Макар и въобще да не си личеше. Джем имаше достатъчно кексчета в ръцете си за момента, затова любезно отказа поканата на Колтън. - Ай се направим на решето брат ми - отговори със страшен ентусиазъм - Ана, вие като домакин едва ли ще искате да се напиете с нас до припадък, но може да ударим един два тоста. Може да опечем някой шаран за мезе - изсмя се докато в главата му се визуализираха спомените от запознанството им.

Възраст : 27

Познати и непознати гости запълваха откритото пространство и това само можеше да радва хостесата. При все, че тя бе някоя друга млада и ентусиазирана дама. Ада по-скоро чувстваше облекчение, че нещата вървят по-план и няма да я линчуват за зле свършена работа. Дори не си направи труда да откаже поканата на Колтън, не е като да не знаеше, че храната не я блазни особено много и сви рамене в отговор на подозренията му.
-Е, момчета, ако не бях хост, досега да съм обърнала поне 3 ромчета и повярвай ми, Джем, с хостване или без хостване, шаран да не видя в тоя живот - изплю клечката като истински простак, направи реверанс, хващайки се за шапката и се запъти към новодошлите, за да ги поздрави. Едно жизнерадостно "Привет" за Касиди, подмолна усмивчица за Дориан и кимащо разбиране към Араела.
-Предлагам и да пийнеш нещо, има страхотни коктейли - смигна на ангелицата.
Тримата явно съвсем добре си се климатизираха, та нямаха нужда някой да всява смут в спокойното им наблюдение. Именно по тази причина при никой от тях не се задържа дълго. Всъщност се бе насочила към крайната си цел, а именно нейната маса, която беше в централната горна част на двора - точно над дансинга.
През това време Франки девойката гледаше Камайоши учудено и примигваше ритмично. Не седна до него, защото като я гледаше тая каруца, още малко тръскнае и трябваше да стане на корито.
-Ще ти е трудно да прецениш, имайки предвид, че делим едно лице - погледна ръката си е се намръщи, дори не бе усетила как и кога бе взела чашата - не пия. Но благодаря за предложението - неприятната микрофония я разсия и я накара да се обърне. - О,явно розовокосото Барби ще обяви нещо!
Ана тъкмо беше проверила дали микрофона работи, че все някоя част от техниката даваше фира, и прочисти гърлото си.
-Приветствам всички ви с добре дошли на тазгодишното тържество по случай един от най-важните ни празници, а именно Вси Светии. Благодарна съм за вашето присъствие и ви пожелавам приятно прекарване. А преди да започнем веселбата ще помоля всеки от вас да избере костюма, който най-много го е впечатлил и да пусне името на съответния гост в кутията пред мен.
Щом приключи речта си раздаде химикалки и тиквени листчета на всички гости и се върна на мястото си в очакване на резултатите.

*опишете открито за кого гласувате в следващия си пост

Заглавие: Re: Задният двор Чет Ное 04, 2021 9:49 pm

Непознати фигури в различни костюми се мяркаха пред погледа на рижаво- вече русокосата. Абстановката изглеждаше оживена, но стеснителната жена не успя да събере кураж да заговори когото и да било. Вместо това тя кръстоса ръце пред гърдите си, чувствайки се прекалено гола в този момент. Тънките презрамки на роклята ѝ една се държаха на кокалестите ѝ рамене. Придвижи кървавия си облик до някое по-осамотено местенце, където възнамеряваше да стои поне докато някоя не я заговореше или не се случеше нещо стаховито все пак вътрешно кипеше от вълнение за това събитие.

Възраст : 30

Касиди кимна отвеяно на Ана и зачака нещо да се случи. И бая си почака, защото никой не се осмеляваше да гласува пръв. В крайна сметка вдигна изтерзаните си кокали от земята, подпирайки се на големия, лъснат меч и го завлачи към сборния пункт за получаване на хартиения способ. Някои костюми наистина бяха хубави, като собственичката на 101 кучета, ала демонката отново щеше да е против правилата. Затова набързо надраска името си върху листа и го сгъна в подобие на лебед, загубил едното си крило и клюна си в тежка битка. А след като го наблъска агресивно в кутията, от лебеда Любчо не остана нищо. После остана подпряна на меча си. Може би трябваше да заговори някого, но още си набелязваше жертви. Като социалната пеперудка, която беше, малко или много познаваше всички, просто трябваше да реши чия вечер да развали.