Мистичното огледало

Възраст : 27

Огледалце, огледалце на стената. Кажи, коя е най-красива под земята? Ако приемем, че адът там се намираше и при все, че нещо зависеше от това простовато на пръв поглед огледало. Пристигащите по-скоро минаваха като през скенер,а не през стъкло. Все пак магичните странни входове хич не бяха странни по тези земи. Регистрираха се и представяха страховитите си костюми, като просто се оглеждаха в него, а после влизаха в залата готови за купон.
Тази вечер първият индивид минал през това вълшебно огледало беше именно чаровният и вечно недоволен хост на събитието. Част от задълженията на Ана бе от време на време да води някое друго такова, а напоследък така доволно се скатаваше от работата си, че нямаше как да се измъкне и от това. Бе захапала клечка за зъби, вживявайки се в ролята си на пират може би малко повече от необходимото, и преди да влезе наклони шапката си, все едно е поклон пред някоя видна личност. Носеше превръзка на едното око, а другото вече сивееше. Явно организирането на подобни мероприятия не включва редовно хранене. Надолу костюмът й беше доста семпъл, бяла широка риза, корсет, няколко кожени препаски, черен кожен панталон и чифт високи до коленете ботуши на ток. Макар и не много практично бе точно в неин стил.
Вече зад гърби й, огледалото на свой ред очакваше останалите гости.

*всеки играч трябва да опише костюма си в един пост и след това да влезе в залата през огледалото
*след пост тук - продължаваме в Задния двор

Възраст : 23

Джем пристига навреме, така като гледаше май и бе подранил. Наоколо не забеляза други индивиди освен него. Бързо направи последни проверки по костюма си, пооправи черно бялата си перука, пусна дългото наметало направено от веган кожа и червен пух. Младежа бе избрал да е мъжка версия на една негова любима и доста известна модна икона, ако можеше да се изрази така. Затегна колана, който завършваше далматинестия му вид и застана пред огледалото. Подпря се на черния си бастун с метална дръжка, която наподобяваше орелски пръсти, които бяха хванали кристална топка. Огледа се за последно, след което влезе през него.

De Vil

Камаел се беше окичил с чифт огромни бели криле, които стояха свити на гърба му, а косата - почти изчезнала - стоеше рошава. Очите му бяха станали лилави и лъка бе заменен с няколко катани.
Сега отговаряше на името Йоши и беше шиноби от Коноха. Едва ли това говореше нещо на повечето, но нямаше значение. Той си беше правдоподобен косплеър в този ивент. И следвайки обичаите на персонажа в подобен тип мероприятия, Йоши влезе с широка усмивка и поглед шарещ в търсене на пиячка. Може би и наркотици.

Възраст : 34

Какво пък? С цялата си любов към всеки празник на планетата земя Колтън пристъпваше към магическото огледало, с малко по-тежка крачка от обикновено. Ниският мъжки ток на кожените му ботуши рикошираше в пространството около него, създавайки илюзията за ядосан строителен работник с чук… и много инатлив пирон. Застана пред огледалото и оправи високата си яка. За този специален повод бе решил да се преобрази във… вампир. Та-дааааа. Ирония? Бяла риза с дантелени финтифлюшки на гърдите, и яка, която малко го задушаваше. Черно наметало - черно отвън, червено отвътре. Черен кожен панталон, и високи до под коляното кожени ботуши - пак черни. Редица пръстени, всеки с шарен камък. Единственият от значение беше този, който му беше подарък от Зейдист. Домакинята притежаваше същия. Ау, косата му бе толкова зализана назад, че май го болеше. Имаше достатъчно препарати по главата да почисти плувен басейн с гмуркане. Както и да е.
- Фреме е да фе пофабафляфаме. - изфъфли през пластмасовите си вампирски зъби и влезе в огледалото.

Възраст : 30

За разлика от някои други видове, за демон като Касиди днешният празник нямаше специално значение. Но пък беше демон и беше против правилата, затова вместо да се облече като страшилище, реши да бъде нещо по-така. Първоначално навлече яйчешкия си костюм, но не го беше изпрала, та понамирисваше. После се облече като маруля, но зеленото не ѝ стоеше. Няколко костюма по-късно, демонката реши да се възползва от натурално бялата си коса и да спести пари от перука. Навлече тъмен кожен панталон, кафеви ботуши, черно бюстие и дълго червено наметало, допълнени от огромен меч, който бая тежеше и сигурно щеше да ѝ докара дископатия. Финалният резултат беше женски Данте. Не Алигери. Не носеше пистолет, но се надяваше невежеството ѝ да бъде простено.
Пъшкаща като парен локомотив движещ на изпарения, демонката ловец на демони завлачи тежкия си меч към хич не-съмнителния портал, проклинайки, че не го беше измайсторила от преспапие.

Admin

Азар застана пред огледалото и се позамисли.
В своята непрогледнотъмна роба от ефирен плат изглеждаше както във всеки свой съзнателен ден. Изтъкани от златни звездици обшивки придаваха контраст на монотонното, някак тайнствено облекло, а лицето бе наполовина скрито - само с чифт пъстри очи кацнали над черния шал.
Изглеждаше си съвсем в реда на нещата - досущ както обикновено... но с уловка.
Защото тази вечер Азар носеше перфектния костюм.
Този на герой.

*Влизам в ролята на играч.

Възраст : 28

Ари нямаше как да изпусне храната на корем.Костюмът и бе семпъл. Черен панталон с бяла риза и вратовръзка със зализана назад коса. Косата и бе мистерията за вечерта, дали бе напраена с гел,вода, пот или просто не се бе къпала от десет дена. Само тя знаеше тайната зад нея.
Ари не бе кой да е а целия БъТъСъ състав от дебютните им времена. Страхотен костюм като за в последния момент. Ангела запретна ръкави и влезе през огледалото.

Леко развълнуван тъй като бе дошъл любимият му празник, демонът беше решен този път да си облече нещо по-различно. Пред огледалото се яви стегната фигура на Дориан загърната с бял плат през кръста със златна препаска. Крилете му преобразени да изглеждат като ангелски с помощта на съмнителна отвара от още по-съмнителна вещица, стояха леко прибрани зад гърба му. Косата покорно накъдрена му придаваше още по-мил вид. Бос и със златен лък под ръка Халек прекрачи напред като ангелът на любовта, богът на еротичната любов. Дяволската му усмивка обаче не напускаше лицето му щом прекрачи прага.

Отчайващо закъсняла Бенедета прибяга последните няколко метра сякаш животът ѝ зависеше от това, доколкото бързо ѝ позволяваше слабата фигура. Застанала пред огледалото тя си пое глътка въздух преди да се присъедини към останалите гости, опитвайки се да си придаде небрежен вид.
Костюмът на жената беше семпъл. Представляваше руса перука, която стигаше да плещите на гърба ѝ. Облечена в бална сатенена рокля, прилепланала идеално към тялото на Бенеда, която се полюшваше леко с всяко движение на бедрата ѝ. Върху перуката стоеше семпла тиара. Цялата тази красива картина обаче притежаваше своя хелоуински завършек. Костюмът на рижавокосата не представляваше просто една принцеса, цялото ѝ тяло изглеждаше сякаш беше залято от кръв. Пресъздаваше облика на Кери, която бива залята с кръв от прасе в балната си нощ.
Тя отмести един кървъв кичур от лицето си, подхвана кървавия букет под ръка и се приготви за предстоящата веселба.

Възраст : 28

Офелия се прозя. Беше изморена, беше изнервена. Беше отчаяна от живота. Беше облечена като Дядо Коледа. Офелия Коледа? Не. Дядофелия Коледа? Да. Обичаше Хелоуин/Соуейн/Вси Светии много повече от другите празници, но последно време беше толкова спряла и ангажирана с тъпи хора и селски тарикати, че духът на събитието малко го нямаше.
Въздъхна и приглади бялата си брада. Беше време за шоу.