Да спасим зоопарка (Луна; Разиел)

Едва ли имаше същество в Зарево, което не бе чуло за тазгодишната доброволческа кампания. Тази седмица, тя се състоеше в Заревския зоопарк и по-точно - неговото почистване. На входа на зоопарка стоеше младо момиче, което привикваше доброволците към нея:
-Насаааам, насааам! Всички доброволци за зоопарка - насааам! - изчака да се събере тълпа от около 10 човека и на лицето й се появи отчаяно изражение - бяха прекалено малко. - Последно повикване за доброволците - насаааам!

Както винаги, Луна закъсняваше за събитието, което очакваше с нетърпение от месец. Какво по-хубаво от почистване на фекалии в този слънчев ден? Тичаше с всички сили, без да внимава в кого ще се блъсне или кого може да събори в бързината си. Целта й бе само една - да стигне до служителката на зоопарка преди да е раздала задълженията на всички.

Научих - че трябва да се радваш на това, което имаш днес, защото утре може да го загубиш. .

-Не отново...- прошепна тихо златоокия и въздъхна повдигайки поглед към опушения таван. Що за късмет го връхлиташе последно време, до преди година му се случваше да загуби от време на време на карти но вече ставаше все по често и по често. Бе загубил толкова много преди години а сега вече и способността да печели бързи пари. Трябваше да измисли решение на проблемите си и то бързо. Но пред него сега имаше други проблеми.

Поредна дълбока въздишка от страна на ангела и чу гласът пред него.
-Обещанието си е обещание затова запрятай ръкави и отивай да ме заместиш в онази воняща работа която дъщеря ми ме накара да отида ....- след тези думи Разаел усети как някой го бутна от ляво по рамото и той почти не падна от стола на земята. Нямаше нужда да отговаря не и на тези отрепки. Просто трябваше да изпълни обещанието си а някой от тях най вероятно щяха да го наблюдават и да се кискат на заден фон, но такъв е живота. Веднъж губиш а после пак губиш и така до края на света както е тръгнало .

Когато Разаел отвори вратата на опушената кръчма присви инстинктивно очи. Слънчевите лъчи го заслепиха, понеже пак бе прекарал поредната вечер в игра и пак бе загубил. Но този път бе по лошо от обикновено. Трябваше да отиде до зоопарка за да се ...грижи за животни.Пак бе по добре от да осъмне с празна кесия но ринене на животни ?Това бе абсурдно! Прекоси градът с бърза крачка а Вилхелм мъжът срещу който загуби на вървеше зад него и му подвикваше да побърза. Така преди да се усети бе стигнал до мястото и усети миризмата на алкохол от мъжа зад себе си. Последвалия кратък разговор бе доста досаден за златоокия но нямаше как освен да се примири, затова той пристъпи към насъбралата се тълпа точно преди да тръгнат на вътре. Ангела не обръщаше никакво внимание на това какви са другите хора в тази група сигурно и те бяха в неговото положение тук понеже са загубили бас или нещо подобно.

/ Изскочи работа на работи и до тук докарах поста /
/ Най вероятно ще отговоря утре когато дойда на работа пак/

Точно преди групата да бъде привикана вътре, запъхтяната Луна стигна до тях.
-Успях! Тук съм! - извика радостно тя и се набута най-отпред. Не искаше да изпусне нищо от преживяването.

Навлизаха все по-навътре, докато не стигнаха до гише "Информация".
-Добре - започна служителката на Зоопарка - искам от вас да се разделите по двама, след това изберете по един плик от тези на масата пред вас, където пише всичките ви задачи за деня. Когато сте готови, може да ме намерите при лъвовете. Успех!

За част от секундата, сякаш всеки бе намерил своето другарче. Всеки, освен Луна. Заоглежда се панически, току виж ако си няма другарче - щяха да я върнат. Пред погледа й попадна мъж, може би на нейната възраст, който също изглеждаше сам. Дори й беше много познат. Приличаше на нея, с изключение на това, че неговите очи бяха златни, а нейните - изумрудени. Изтича бързо до него, хвана го под ръка и въодушевено извика:
-Ние сме двойка! - после се обърна към него и започна да му обяснява - Много се радвам, че съм тук. Знаеш ли, че в края на деня ще ни дадат значки и печати върху китките ако се справим добре? Само най-добрите получават печати. Аз ще бъда една от тях, повярвай! Няма да позволя на нищо или никой да ме раздели с победата - думите излизаха една след друга от устата й, сякаш нямаше спирачка. А Разиел можеше да бъде сигурен, че тя бе готова да говори още много, много, мнооооого дълго време.
-Чакам това от месец, ще си изкараме страхотно! Чакай аз да избера плик, имам голям късмет - и под голям, искаше да каже - направо никакъв. Хванала ангела под ръка, тя го завлече към пликовете, избра най-дебелия и го размята пред лицето му. - Знаеш ли какво държа аз? Това е билетът ни към победоносните печати в края на деня! Аз съм Луна, приятно ми е. А ти кой си? - Беше ли млъкнала? Сега ли бе момента ангела да се отскубне от ръцете й и да избяга, накъдето погледът му види? Може би ако поемеше разговора, щеше да я накара да запази мълчание поне още малко.

» На Луна къщата.
» Карнавал (Луна, Изидур)
» [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз)