Хижата на Касиди всъщност не беше нейна. Поне не и законно. Но алтруист по душа, белокосата демонка бе пратила предишните собственици на хижата на едно по-добро място за живеене - някъде на много, много топло. Не, не Пъкъла, а красив тропически остров с фламингота; даже покри разноските за двадесетте дни път с камили.
Отклонението настрана, хижата беше свита измежду високите вековни борове на Пъкъла, които закриваха и без това трудното за откриване там долу слънце. Самата хижа бе построена от дърво, както си му бе редът, някога било тъмнокафяво на цвят, но годините и нечовешките условия в Пъкъла бяха изменили цветовата му гама най-разнообразно - някои дъски зеленееха, покрити от мъх, други бяха избелели до бледокафеникъв цвят, по-скоро стоящ като петно върху фасадата. Покривът от прилежно наредени черни керемиди бе издържал натиска на времето и пазеше дома на Касиди сух при всеки един пороен дъжд, който изсипваха отгоре им. Дори и онзи от лава.
Двуетажната постройка може и да бе простоват дом за една височайша демонска особа, но Касиди не помнеше дали е височайша, пък и нямаше пари за имение. Дори не ѝ стигнаха за обладаната от духове къща, която една стара вещица продаваше в центъра на Черногледово. Закътаната хижа в гората пък беше хем безплатна, хем уютна, предоставяше на демонката уединение и спокойствие, беше далеч от други същества, които неволно можеха да попаднат на нечувани досега ужаси.
Ако отпред хижата изглеждаше простовата, то купонът се случваше отзад. В задната част на къщата, нали. Голям прозорец разкриваше гледка към непроходимата гора, а когато луната бе в зенита си, перлената ѝ бяла светлина осветяваше отъпкания от Касиди път, който водеше до чудесно място за отдих. Самата хижа бе оборудвана постно - кухнята, банята и килерът заемаха първия етаж, докато вторият етаж бе едно голямо отворено пространство. Хол и спалня в едно, на втория етаж се кипреха удобен диван и няколко стари кресла, както и дълга дървена маса - тази беше за експерименти, вечеряше се само в кухнята! Етажерка помещаваше почти всички книги и джунджурийки на Касиди, а голямото дървено легло бе сбутано в единия ъгъл, а двете малки стълбички водещи към него бяха по-скоро за красота, разделител между хола и спалнята, отколкото да изпълняват реалната функция на едни стълби.Но от всичко това най-любимото място на Касиди бе камината, в която винаги подскачаха игриви пламъчета. Разплута на фалшивата меча кожа пред камината, Касиди обичаше да се включва директно в сърцето на събитията в Мъчилнята - все се случваше да хване някой демон в обедна почивка и успяваха да си полафят преди въпросният да трябваше да се връща да боцка хора с вилици.
Вратата на хижата се отвори с боен ритник, точно измерен да създаде задоволителен отекващ звук, но без реално да откачи вратите от пантите. Все пак белокоската нямаше подръчни материали да оправи вратата, а не искаше да остави къщата си отворена за посетители. Касиди - бяла по коса, кожа, но не и политически възгледи, рязко беше станала черна. То не бяха сажди, не бяха бетонни стени, покриви, що неща се изсипаха отгоре ѝ, съсипвайки изрядния ѝ външен вид. Макар да беше зарязала токчетата си самосиндикално, не беше планирала тоалетът ѝ да стане на парцали. Шмръкна жално щом съзря окаяния си вид в огледалото и се запъти към банята. По пътя прибра дагера от слонова кост на тайно място - щеше да мисли какво да го прави по-късно. Още беше ядосана, че така ѝ не беше разбрала схемата на подпалвачите. Гащеризонът щеше да преживее след хилядолетие-две, но да остане в невидение - никога! Щеше да се запъти на куест да избива всеки, който носи маска, смело решение, когато навън има ковид, но първо щеше да се изкъпе. Огледа тялото си за синини преди да се топне във врялата вода, но учудващо беше цяла, плюс-минус няколко натъртвания, които щяха да минат и без медицинска помощ.
Изкъпана и отново бяла (и все така не-расист), Касиди си облече панталон и риза на случаен принцип и с въздишка се метна на дивана. Цялата ситуация на бала беше оставила неприятен вкус в устата ѝ. Главно, защото не стана на нейното, но и защото ако беше имала нещо по-различно от токче нещата може би щяха да са по-различни. Кои изобщо бяха маскираните? Случайни хора?...Не, държаха се като някаква групичка, може би бяха култ. Видимо целяха да развалят (ненужния според Касиди) мира между нациите и даже бяха готови да убият всички в залата, за да постигнат целта си. Прокарвайки ръка през влажните кичури на косата си, демонката изпадна в някакви си свои мисли. Прехвърляше всичко случило се в залата. Дано новите ѝ приятелки Офелия и Луна се бяха измъкнали добре. Май беше мернала Луна, когато ги изкарваха изпод руините, но последно беше видяла чаровната вещица на сцената. Замисли се и за човека и горящия му панталон, видимо дело на лошия демон, не-лека му пръст. Трябваше да провери в кой кръг на Ада беше попаднал и да го бодне с вилицата за мъчения. А! Огън! Точно така. Касиди се изправи рязко и щракна с пръсти. Нищо. Скокна до камината и набързо я напълни с дърва, използвайки кремъка отстрани да създаде искра. Камината се запали, но вместо да седне на сладка седянка с Густаво в Мъчилнята, демонката се опита да контролира огъня. Отне ѝ малко време, но скоро ѝ се стори, че огнените езици следваха движенията на пръстите ѝ, извиваха се в такта, който им подаваше. Контролът се получаваше, ала когато щракна с пръсти пламъчето, което създаде, беше осезаемо по-малко от припукващия огън в камината. Значи ѝ трябваше източник. Не можеше да помъкне купчината дърва и кремъка със себе си, камо ли пък цялата камина, но сигурно някоя от съборетините в омразното ѝ село щеше да предложи нещичко и за начинаещ пироман като нея.
Разчитайки, че демоните не хващаха пневмония от мокра коса, Касиди си хвана кесията с честно спечелени пари и тръгна към пазара. Готова беше да тръгне по пътя на подпалвач на сгради!
Касиди се прибра и по добра междувидова традиция веднага влезе в банята. Ако това беше книга за забранената любов между ангел и демон, то белокосата най-вероятно щеше да иска да усеща аромата на ангела по-дълго по кожата си, ала Касиди не беше главния герой на романтичен секс роман, затова метна дрехите си в коша за пране и се закани към банята, готова да отмие всички следи от музейното преживяване с Джаксън Ким. Излезе от банята увила косата си в кърпа и се метна на дивана. Щеше да си почине малко след изтощителната обиколка на музея, а после...е, все щеше да намери какво да прави. Даже ако се напънеше малко можеше да се сети, че имаше задачка за изпълняване.
Последната промяна е направена от Касиди Евърглоу на Вто Фев 09, 2021 11:22 am; мнението е било променяно общо 1 път
Офелия Оселис likes this post
Арабела Арно
Заглавие: Re: Малката спретната хижа на Касиди Нед Фев 07, 2021 11:16 am
Вратата се отвори едва доловимо, но тихото потропване по стълбите издаваше нечие пристигане. Познатият отмерен ритъм определено не звучеше като да е на крадец. Че и кой крадец би стигнал до там да тършува малка, спретната, почти подгизнала и буренясала къщурка насред нищото?! Отчаян такъв, може би. - Крайно време е да си подкастриш храсталака! - заговори Арабела на висок тон още изкачвайки се към хола. Издайническата вадичка вода по дървения под подсказваше, че Касиди си е вкъщи и водеше право към нея. - И за милионен път да идвам, убедена съм, че пак има къде да се загубя и никой никога няма да ме намери или извади от хищните бурени наоколо. Арабела примижа объркано, сякаш наистина току що се бе усетила да свърже това със злочестата съдба на някой неумел любовник. Сетне повдигна вежди, а едно кратичко "Хм!" почти безгласно одобри идеята. Метна белия си шлифер на облегалката на дивана и удобно се настани до Касиди. - Имам гениална бизнес идея. - започна направо с типичния ентусиазъм, съпътстващ последните няколко "гениални бизнес идеи". Може да си представите колко успешни бяха те, щом след пълнолетието си Арабела прекарваше повечето време в скитане наоколо и търсене на нови такива. Въпреки това, единственият начин да се откъсне от "семейното огнище" бе да плаща наем или да открие своя собствена изоставена къщичка.
Добре, че Джаксън Ким като истински джентълмен я беше налегнал на бюрото в музея, а не на това в хола ѝ, защото иначе неканената гостенка щеше да стане свидетел на нещо крайно интересно. За собствено щастие, вещичката завари само Касиди, по домашен пеньоар и с кърпа около главата, качила крака на масата и разглеждаща маникюра си с любопитство. - Изпреварваш гълъба, който несъмнено трябва да ми донесе предизвестие, че ще идваш. - Напълно незаинтересована, белокосата премяташе в ръце две бурканчета пълни с цветна течност - едната тъмнолилава, а другата бледосиня. Беше почти убедена, че Арабела не беше пратила гълъб, а както винаги си идваше, когато искаше. Или, казано с нейни думи - когато имаше 'бизнес идея'. Един от последните пъти бяха ловили катерички, в опит да призоват древен демон, на теория способен да контролира времето и пространството с щракане на пръсти. На практика цялото катерене по дървета и въргаляне в кал се беше оказало напразно, защото бяха пропуснали дребния факт, че трябваше гримоар за призоваване. Нямаше да повторят тази грешка втори път. - С какъв демон би желала да споделиш днешната си бизнес идея, вещичке? С такъв с лилави, или сини нокти? Решавай внимателно, защото лакочистителят свърши.
Последната промяна е направена от Касиди Евърглоу на Вто Фев 09, 2021 11:22 am; мнението е било променяно общо 1 път
- Знаеш ги моите гълъби. Губят се почти толкова често, колкото стопанката си. - махна с ръка в знак на пренебрежение. - Или може би го е изяла някоя котка по пътя. Именно такава съдба бе сполетяла единствения сив и омърлушен гълъб, който Арабела някога бе имала. Горкото същество едва оцеля седмица във временното вещерско общежитие, от което и белокоската се бе изнизала също толкова бързо. От тогава не си и правеше труда да се харчи за нови пернати. Неочакваните посещения ѝ се струваха доста по-интригуващи. - Лилави. Няма да им личи когато ги изцпаш с пръст, кал, кръв и други гадости. Лукавата усмивчица вече подсказваше накъде отиват нещата и посоката им за момента изглеждаше до болка позната. - И преди да си ме скастрила, няма отново да се въргаляме в калта напразно. - побърза да уточни преди Касиди да е припомнила старите истории - Този път съм обмислила нещата. За звероукротителницата говоря. Била ли си вече там? Хора и същества дават мило и драго, за да се измъкнат с нещичко от нея. А колко ли биха платили, за да го получат наготово от някого без всъщност да са си мръднали пръста. Можем да им взимаме солено. Много солено дори!
Изхъмквайки в знак на съгласие, Касиди остави синия лак на масичката и се намести по-добре на дивана. Изслуша белокосата вещица докато спокойно лакираше ноктите си, а после, докато мяташе ръце в опит да им помогне да изсъхнат по-бързо, я загледа замислено. - Така значи. Поне този път наистина е бизнес идея, защото цели да ни носи пари. И сама по себе си идеята не е лоша - мястото е пълно с разнообразни, високо желани и търсени от всички раси спътници. Но също е и много опасно - трябват сила, умение, а и доза кураж, да влезеш в Звероукротителницата. Ако им предложим да се сдобият с животинче, без да са подложени на опасност, доста биха платили задоволителни суми за услугите ни. Касиди кимаше с глава, докато говореше и в този момент изглеждаше доволна и впечатлена от идеята на вещичката. - Но - поде отново и се наведе към Арабела, подпряла брадичка с ръка. Сякаш щеше да ѝ казва някоя голяма тайна. - Успехът на операцията зависи от това с теб да се справим. Не един или два пъти, даже и аз не знам колко пъти, ако идеята ти потръгне. Как мислиш, че ще се справим? Освен ако не бъркам още не си овладяла призоваването, нали? Нито пък имаш елементална магия. Аз имам, но още я развивам. Със сегашните си способности за мен ще си по-скоро ненужен товар, а и сама няма да се справя. Не беше ясно дали с думите си демонката цели да нарани събеседницата си, или просто казваше нещата такива, каквито бяха. Но ако Арабела се разсърдеше ... е, Касиди получаваше свободен следобед. - Не съм ходила там, но едно птиченце ми каза, че не пускат кой да е. Още от далеч ще помиришат, че няма да се справим с някое по-страшно чудовище и ще ни пратят да си ходим. Идеята ти е добра, вещичке, но ѝ е малко рано. Сложи я в списъка за после. - Касиди махна с ръка във въздуха, слагайки край на разговора. Обаче остана все така седнала на дивана, загледана в лака си, което беше безгласен сигнал, че беше готова да сподели следобеда си с Арабела и каквото друго ѝ хрумнеше.
//Има минимално ниво за звероукротителницата - 3то :<
Последната промяна е направена от Касиди Евърглоу на Вто Фев 09, 2021 11:21 am; мнението е било променяно общо 1 път
Арабела вече размахваше показалец във въздуха и от вълнение а-ха да го натика право в лицето на Касиди. - Помислила съм за всичко. - заяви гордо - И както никога до сега, няма веднага да хукна натам. Не ми се ще да ме затрие някой звяр и да взема да се преродя като ангел. Понамести се на дивана, извъртайки се още повече с лице към Касиди и облягайки се удобно, сякаш се готвеше за дълги и широки приказки. - Първо - аз. Ясно ми е, че съм проблем или поне, че не съм от особена помощ. Подлежи на промяна във възможно най-кратък срок и смятам, че Гората на стенанията е подходящо място. - говореше, сякаш цял ден бе репетирала някаква особено важна реч - Мисля да опипам пазара и да подбия цените на билкарницата с нещата, които мога да намеря там. Или пък да ги нося на Петуния, за да каже в бъдеще някоя блага дума за нас. Както се спазаря с нея. С късмета на наша страна, дори в гората може да хванем някоя гадина. Основният проблем обаче е друг. Арабела направи кратка драматична пауза, която подсказваше, че тук някъде ще се включи и ролята на Касиди. - Ще ни трябва ловец на наша страна. Някой, който е обучен именно в залавянето на други същества. Я за да откраднем занаята, я за да работим в трио или да използваме услугите му "под наем". Но предвид колко съм социална аз, трудно ще открия такъв и още по-трудно ще го убедя да ни се върже на акъла. Ти обаче нямаш равна в сключването на далавери и все още не разбирам как точно омайваш хората. За момент малка лоша мисъл пробяга през белокосата главица на Арабела и я накара хитра усмивка да се появи на лицето ѝ. - Разбира се, винаги може да опиташ да омаеш и пазачите на Звероукторителницата. Но не! Не! - скара се сама на себе си и глупавите си лекомислени и прибързани идеи - Този път няма да вършим глупости. Нали? Набий ме ако върша глупости!
Белокосата вещица наистина звучеше като млад предприемач. И тази идея не беше зле, даже и беше изпълнима. Само няколко часа по-рано Касиди беше предпочела музея пред Гората на стенанията, и макар и в музея да бе имало стенания, сякаш бяха от различно естествено на онези, които очакваше да чуе в гората. Освен ако не срещнеше Джаксън Ким и там. А с липсата му на задръжки като нищо гърбът ѝ да опознае и братовчеда на дървото, ползвано за направата на текезесарското бюро. - Добре звучи, но мисля, че можем да се справим и сами. Имах твърде много социални интеракции днес, нямам сили активно да издирвам някого. Ако се натъкнем на ловец - чудесно, но иначе сами ще ти търсим целината и каквото там ти трябва. Демонката пак махна с ръка, този път пренебрежително, и се запъти към гардероба си в търсене на дрехи. Избра си червен панталон и случайна черна блуза, наметна се с коженото яке откраднато от италиански мафиот преди петдесетина години и направи знак на Арабела да тръгват. - Не бой се, при най-малката глупост ще видиш звезди - каза с благ глас на излизане от стаята, уверявайки спътницата си, че нищо не ѝ пречеше наистина да я набие ако се наложеше.
По добра традиция Касиди се прибра в дома си. Беше ѝ тежко, беше ѝ изморено, направо всичко я болеше. Може би ако не се чувстваше като смазана от мотор на човек вдигнал второ ниво, щеше да долети до дома си. Само дето нямаше сили, и крилете ѝ останаха послушно прибрани. Едвам събра сили да си хвърли един душ; дори не изчака водата да достигне любимите ѝ 50 градуса целзии. Ако някой демон сложеше ръка под студената струя вода, щеше да се обърне в казана си.
Излезе от банята и си метна първата по-широка тениска, която намери. Трябваше да си намери мъжки тениски, дано намереше от кого да открадне. Така, де - вземе назаем. Набързо хапна и се метна в леглото, заспивайки моментално. Дори и да сънува странни бродещи сенки и малки безпомощни вещички, на сутринта не помнеше нищо.
Закуси добре, облече се като за ден без ненужни приключения и се запъти навън. По пътя към вратата се спря пред тайното скривалище на дагера, който си бе отмъкнала в съдбоносната нож на бала, нахлузи високите си боти и хлопна вратата зад гърба си. Още беше схваната, може би трябваше да отиде на масажист.
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Малката спретната хижа на Касиди 
