Тайната кутия и Високите Възвишения (Камаел; Офелия)

Излизайки от бара, вещицата инстинктивно се прозя. Повъртя салфетката в ръце, но нещо нищо информативно не ѝ говореше. Дали пък не я гледаше наобратно? В крайна сметка се предаде, че дори и десетте секунди размисъл ѝ бяха ценни.
- Тук май ще се помъчим-
Мисълта ѝ беше сепната от търкалящия се боклучец. След като заинтересовано, и някак разсеяно, го проследи с поглед, мерна и социалния персонал, който бе зает да се занимава с него. Е, какво пък? На този етап май нямаха по-добра алтернатива. Посочи жената на Камаел с палец, сетне последва и серия намигания, сякаш имаше много сериозен тик. Всъщност просто намекваше, че ще им пробва късмета за насоки там.
Намести шапката си по-удобно и се запъти към феята. Сега, винаги имаше вариант боклукчийката да я завре в на Ромео четирибуквието, че ѝ пречи да си свърши работата, ама знаеш ли. Предвидливо реши да застане пред боклука, ако времето ѝ позволеше. Наклони шапката си заговорнически, пускайки най-чаровната усмивка, на която беше способна. Офелия не се усмихваше често и резултатът може би нямаше да е какъвто целеше.
- Здравейте, госпожо! Съжалявам, че Ви прекъсваме, бая натоварен ден имате май - направи кратка пауза за да кимне с разбиране, - за Високите Възвишения накъде трябва да поемем? Север, Юг... ?
Спести си да изцитира "Изток, Запад, Север, Юг", ама Феята Кръстница не издаваше нови сингли всеки ден.

Вещицата измери феята пред себе си с поглед, а повишеното внимание върху зъбите ѝ не остана незабелязано. Прокара език през тях сякаш за да ги почисти, сетне челюстта ѝ щракна и русокосата се изправи. На всеки би му станало неудобно, но може би щеше да се измъкне с финес?
- Кофти са тези елфи, казваш - уж лежерно продължи, - но виж, зъбите са си важни, затова всеки Четвъртък в тъмнината раздават трансформиращи отвари за тях - Звяра как иначе ще е в такава блестяща форма?
От друга страна, Камаел се беше появил да спаси ситуацията като по команда - дано дребната твар само не се усетеше. Интересна беше тази фея, а и вещицата досега не беше ходила в заревски бар, та явно само странници се навъртаха в този район. Това прогресивно я навеждаше на мисълта, че в кутията, която човекът бе прибрал, всъщност нямаше скъпоценен камък, а нещо... опасно. Каквото и да беше, в момента имаше само спекулации и надежда да си остане с всичките зъби. Как иначе щеше да се усмихва на Ян?

След като парцалената фея на зъбките ги напусна, освен, че си отдъхна, Офелия замислено отбеляза, че първо трябваше да преминат през Безкрайната гора. Местоположението ѝ, обаче, я навеждаше на няколко неприятни мисли. Дали щяха да засекат Ромео? Или Макбет? Дано не. Пооправи си шапката, а сетне извади лисичето от платнената чанта, през която се подаваше любопитната му муцунка. Може би нямаше да е зле да я помолят да подуши кутията. Без да я отварят, разбира се, все пак Офелия не беше от този тип комарджии. Предполагаше, че реакцията на животинчето все щеше да им подскаже нещо относно съдържанието, жалко само, че феята си бе заминала - един преводач щеше да е от полза в такъв момент. Погледът ѝ се върна върху Камаео от Матрицата:
- Имаме ориентировъчна дестинация, обаче пичагата от бара беше доста шейди - направи кратка пауза, правейки опит да фокусира кутията, - не ми се вярва вътре да има скъпоценен камък, все пак кой ще ти даде нещо от толкова голяма стойност просто така?
Не ѝ се нравеше идеята, но на този етап нямаха избор. Наведе се до лисичето и го подтикна да се заклатушка към човека. Току-виж Мориган разконспирирала нещо, а и щеше да е добре да са наясно с тези детайли преди да тръгнат по тилилейските гори.

Офелия замислено се почеса по бузата. Беше време за приключение и нямаше да се върнат назад, но определено не ѝ нравеше изгледът. Камаел Втори и реакцията на Мориган силно я бяха притеснили, което я наведе на мисълта, че все още не бе завършила своята подготовка за този животозастрашаващ куест.
- Преди да се впуснем в поредната главоломна ситуация ти предлагам да си вземеш арсенала от отвари - с тези думи извади осемте стъкленици и безцеремонно ги набута в ръцете на Камаел. Разбира се, преди да прекрачат неведомия праг на гъстите гори, нямаше да е зле да спретне и няколко неща за себе си - все пак, нямаше да ѝ се отвори възможност да майстори по време на битка или в движение, а сега бе единственият свободен момент за подобни действия. Заоглежда се за уединено местенце където да разтовари компактния си комплект за отвари, специално пригоден за пътуване. За основи щеше да ползва вода при отварата за премахване на негативна енергия, а за приспивателната отвара щеше да ползва оцет. Набърка си ескападите набързо, сетне ги преля и запуши с корковите тапи. Поне така и тя щеше да е подготвена за нещо, в случай, че белокосия бе окупиран на повече от един фронта.

Губя:
- 2x Противоотрова;
- 2x Отвара за краткотрайна хипноза;
- 2x Отвара против вампири;
- 2x Отвара против върколаци;
- 4 стъклени колби.

Печеля:
- 2x Отвара за отблъскване на негативна енергия;
- 2x Приспивателна отвара.