Крах

Заглавие: Крах Сря Апр 14, 2021 9:49 pm

Бавните стъпки на Камаел отекваха из бляскавите пусти коридори, а дребни сенки се прокрадваха покрай крачките му губейки се щом направеше крачка. Малко странно бе да няма нищо мърдащо в стъкления дворец, но до някъде бе разбираемо в случая. Белокосият бе предупредил, че ще посети кабинета на Феята Кръстница. Факта че посланието му бе изпратено издълбано върху черепа на дракон сигурно бе предизвикал нуждата от някои приготовления за аудиенцията. Това доста се понрави на червеноокият, тъй като нямаше нуждата от бюрокрация, посрещачи и разни статисти, които да мъжделеят покрай него. Не почука. Беше дошъл точно на време и директно отвори двете широки порти бавно и прекрачи прага.
- Хм. Не очаквах точно този домакин - сподели директно Камаел, докато се настаняваше на стола пред бюрото на феята.
- Статуса на Феята Кръстница, помощта и силата й не могат да се омаловажат, но не можем да позволим ПР агента на съвета да те приеме.
На стола на обвинената за шефка на кралството стоеше привидно млад мъж със златни очи и катранена коса. Гавраил. Известен като втория Архангел. Това, разбира се, преди еони. По време на последната война, беше достигнал силите на Серафим и беше едно от най-могъщите същества бродещи измерението. Макар че не бродеше много. Войнствен тип като него не намираше нуждата да напуска Градът Слънце, ако не е за да изпепелява жителите на мрачните територии. Стоеше в замъка и дърпаше конците на кралството заедно с малцина други, някои по-безизвестни от други.
Нямаше особена логика точно той да го приеме, имайки се предвид характера му, но определено беше по-добре от фасадата, която представляваше Кръстницата. Не че Камаел щеше да обсъжда с нея каквото и да беше, ако тя сега стоеше срещу него. Магията й не беше за подценяване и изборът тя да бъде лицето на управата не бе случаен, но ако възрастен дракон застанеше срещу нея до минути щеше да бъде вечеря. Белокосият щеше да я прекърши без дори да мръдне от стола си. Затова и тя не вземаше решения, а само ги съобщаваше.
- Мъдро - Камаел кимна, - но все пак очаквах поне още някого. Може би поне Мерлин.
Разбирането на магията на вълшебникът бе достигнало ниво, което никое друго създание не можеше да доближи. Защо и как бе станал част от управлението на ангелите не беше ясно, но щом бе живял вече няколко стотин години със сигурност бе с право там.
Вмъкването на това име в тепърва започващата дискусия явно изобщо не се хареса на ангелът, защото веждите му почти се съединиха от гримасата, която направи.
- Един мъртъв дракон не е причина да имаш вниманието на който и да е от съвета. Бъди доволен от това, което получаваш.
- Така е, но писмеността, която използвах, да, аз, би предположила поне трима.
Съмненията на съвета сигурно щяха да са насочени към това кой точно е гравирал върху костите и Камаел предпочиташе да разбули мистерията.
- Както и да е. Разбрах истинската причина за мира. И затова дойдох да предупредя, че се задава война и предпочитам да няма невинни жертви. Въпреки сенчестата ми репутация, не съм лош...човек.
- Война?
- Ще убия няколко високопоставени демона. Те, обаче знаят за това и се готвят. Но не е само това. Прегон, Кралят на драконите е мъртъв. Намерили са флага на кралството на светлината забито в сърцето му. Ако бях на ваше място, щях да тръгна на север, за да избегна въвличането на населени територии в конфликта.
- КАКВО?!
По тялото на Гавраил плъзнаха реки от светлина, а на челото му блесна слънце. Шест крила обгърнаха цялата стая, а тя цялата се изпълни първо със светлина, а после с огън, струящ директно от тялото на ангела, който бързо започна да топи и дори изпарява интериора, пробивайки си път навън.
- Как смееш?! - ниският плътен глас на мъжът изпълни залата, а вероятно и голяма част от замъка. Пламъците лумнаха още по-агресивно и се насочиха директно към белокосия. Сенки мигом обгърнаха червеноокият, а после бавно отблъсваха огъня назад, замествайки го със мрак докато светлината и топлината лъхащи от серафима не бяха събрани в сфера около него, а отвъд сферата - чер.
- Не си мисли, че можеш да се изправиш сам срещу мен - милиони гласове заговориха щом Камаел отвори уста. - Аз съм отвъд възможностите ти и би трябвало вече да го знаеш.
- Достатъчно.
Гласът беше на Михаил. Най-силният Серафим на този свят и няколкото други, които Камаел бе посетил. Може би беше над класификацията на ангелите. Камаел предпочиташе да не разбира днес, но бе готов да го направи. В ръката му се материализира коса от сенките, докато гледаше как дори без да разперва криле, мъжът вървеше спокойно из сенките, с които Камаел бе притиснал неговия събрат.
- Не искаме кратер на мястото на двореца. Не бяхме подготвили чак такива защити. Искахме. Нямахме време. Да приберем оръжията си.
Камаел усещаше как косата в ръцете му се сгрява само докато белокосият ангел я гладеше, а сенките около Гавраил се отръпваха бавно, но самият Гавраил изглеждаше сякаш нещо го свива все повече и повече и определено се съпротивляваше, но напълно безуспешно.
- Отблъснали сте драконите веднъж, ще го направите пак. Аз само подсигурявам тила си. Не ми трябват седем армии насреща, докато пречупвам демоните.
Човекът блъсна леко с дръжката на косата в пода и тя се пръсна във въздуха, а сенките, които обгръщаха стаята рязко се стрелнаха в наметалото на човека.
- Гавраиле, повикай Мерлин и Фенрир. Ще спрем драконите.
Щяха. Фенрир бе лидерът на върколаците. Първичната му сила превъзхождаше всяко създание. Магия може би можеше да помогне срещу него, ако успееше някой да възпроизведе такава преди скоростта на вълка да го хване неподготвен и да изгуби крайниците си по повече от неприятен начин. Гавраил не възрази, а кимна и се обърна, излизайки през обгорената задна врата на кабинета.
- Камаел. Поемаш не малък риск. Този... цирк няма да се отрази добре на никого.
Така си беше. Войната между нациите почти изцяло лежеше на факта, че никой не искаше да тръгне срещу Михаил. А Михаил, по свои думи, харесваше тишината и спокойствието на мира повече от шума на умиращи легиони. Беше намерил по-удовлетворяващо занимание от геноцида и без външна мотивация нямаше намерението да се връща към него.
- Те ми отнеха всичко, Михаиле. Клел съм се пред достатъчно надгробни плочи, че няма да има милост.

Заглавие: Re: Крах Вто Апр 27, 2021 4:06 pm

Death

Камаел се обърна и тръгна бавно към липсващата вече врата, когато наметалото му засия леко и сенки се спуснаха по него, обвивайки го в сенчеста броня, завършваща с голяма качулка, от която се виждаше само спускащата се коса по гърдите му. Стъпките му затракаха металически по пода за кратко, а после мъжът изчезна от двореца изпарявайки се измежду тъмнината, която го бе обвила. Тя остави бегъл спектър след него, който се пръсна и от присъствието на белокосият не остана нищо, освен спомена за лекото стълкновение преди малко, което щеше да коства няколко дни ремонт на ангелите.
- А, Камаел - поздрави го с леко изпъната ръка фигурата на каменния трон.
- Сигурно имаш много важни новини, щом ме призова току след преговорите.
Червеноокият смъкна качулката си и след няколко плавни жеста с ръка сенките около тях се скупчиха помежду им, образувайки маса и стол, на който човекът се настани удобно. Събеседникът му протегна и втората ръка, сякаш хвърли нещо върху масата и отгоре й се появи нареден готически шах. Както всеки път за Камаел бяха белите фигури. Той тръгна в нападение с централна пешка, облягайки се назад в очакване на насрещния ход.
- Луцифер е сключил сделка с жителите на огненото измерение. Ако Инфернус го пази няма да можеш да изпълниш началния план.
- Не съм сигурен дали надценяваш огнената армия или подценяваш мен. Не може да си забравил колко душевни камъка събрах. А и освободих някои интересни творения... Които ми се заклеха във вечна вярност.
- Добре знаеш колко магическа енергия трябва, за да ги държиш на бойното поле, нали? - Закачуленият игра двата си коня в два поредни хода. - Ако не беше изгубен ритуалът, щеше да ти коства по-малко усилия да призовеш директно мен там.
- Нямам какво да губя - заяви Камаел, извеждайки царицата си на централна позиция. - Няма да имам и по-добра възможност. Рогатия активно призовава архидемони от Истниския Ад.
- И това те тревожи?
- Ако достигне критичната маса може да запали цялата земя. Не искам отмъщението ми да стига до там, че да я превръщам в средно между измерението на огъня и ада. Имам сантименти към някои места там.
- Интересен човешки екземпляр си, Камаел. Ако неща от рода на радост не бяха чужди за същество като мен, сигурно щях да се радвам, че наметна мантията ми.
- С риск да прозвуча крайно. И на мен са ми чужди. Всички възвишени и чувства ги няма. Само първичните от прослойката на удоволствие и гняв витаят из мен.
- А омразата? Знанията ми по въпроса сочат изключително сложна механика зад умението да мразиш. Енергията и отдадеността, която са нужни не са никак малко.
- Така е, изтощаващо е, но и да мразя не умея.
Загуби омразата малко след като разкри собствените си сили. Сега бе просто ужасяващо ядосан, но с прекалено силна воля и ум, за да се пречупи под собствения си натиск. Въпреки да бе имал своите моменти. Моментът беше един де. И продължи четири месеца. Налагаше се кокалестия да го убива и съживява шест пъти.
- Тогава, сигурен ли си, че си все още човек?
- Човек съм... За сега.