Руините на Безименото Имение

Възраст : 27

Себастиан се събуди леко затрупан от отломки, изправяйки се имаше чувството, че е спал доста дълго време. Той изтупа праха събрал се по дрехите му от отломките и се огледа. Виждаше около себе си руини или по-скоро останки от някакво имение, а местонахождението на младия мъж беше именно под стълбището на имението или поне това което беше останало от него:

- Как съм се отзовал там?- Но преди да продължи размислите си спомни думите на един мистериозен глас:

-За добрините, които бе извършил през живота си и за това, че отдаде своят собствен живот за да защитиш един от мойте служители - Себастиан Мемфис те провъзгласявам за ангел!

-Това беше доста объркващо... Не, тя дали е добре...*- Паника обхвана Себастиан, който се втурна да тича около и в имението, не помнеше кой търси и защо, но знаеше, че бе близък за него човек. За негово нещастие той не намери никой, но успя да разгледа имението от всякъде. В разцвета си е било наистина изящно, макар и сегашното му положение все още бе впечатляващо поне за Себастиан:

- Ангел? Не аз съм човек, къде съм, трябва да намеря някой да ми обясни какво се случва и какво е това имение.

Излизайки от имението Себастиан, видя че се намира в покрайнините на някакъв град, той не си спомняше нищо и реши да се запъти към центъра на града с надеждата да намери някой по пътя с когото да може да изясни какво се случва, тъй като бе много объркан и амнезията, която имаше не му помагаше. Той нямаше търпение и затова се затича за да ускори процеса.

Възраст : 27

Себастиан се прибра изключително уморен, но това което бе видял в тетрадката му все още не му дваше покоя. Той се замисли защо бе писал такива творби и какво всъщност бе приживял, много силно се съмняваше да е ангел според видяното.

- Хмф изглежда тези мисли не ми дават покоя така че ще се опитам да си почина поне докато се наслъждавам на красотата на луната. - разсъждаваше той на глас.

Той легна в градината пред главния вход на имението и се загледа замислен към луната. Но думите Демон и Дявол, които бе видял в тетрадката силно разпалваха омраза в сърцето му.

- Изглежда май няма да си почина даже тази вечер.

Admin

Получаваш 30 EXP за писаното до този момент в Сладкарницата и Елисейските полета.

* Пиши и когато излизаш от къщата си, за да не се телепортираш на места - например можеше тук да разкажеш историята с къпането, а не в сладкарницата и да напишеш как си потеглил натам *

Възраст : 27

Себастиан се прибра в Руините след като приключи работата си с кръстницата и се раздели с Нини. Влизайки в двора на имението, той се запъти към входа и седна пред него замислен:

- Вече е разгара на вечертта, дали да отида там сега или... Не няма да мога да мигна още една вечер ако го отложа. Отивам дори и да не съм в кондиция.

След което младежът енергично се запъти към входа на имението и излезе запъвайки се по посока към Кралството на Вечния Залез.