Билкарница

Кратката ѝ вечер на рехабилитация не бе възвърнала духа на вещицата напълно, но поне я беше приземила в... някой от кръговете на Ада, нали. За разлика от обичайните ѝ планове да кисне в "Греховната дупка", запивайки и играейки карти, бе решила да структурира процеса си на работа. Все щеше да се отбележи в кръчмата, но първо имаше закачливи задачки за вършене. Безцеремонно открехна вратата на бараката и се намърда вътре. Петуния, или поне така мислеше, че се казва собственичката, съдейки по избледнял спомен, я нямаше никъде. Разбира се, Офелия дори нямаше да трябва да е тук, ако семейните ѝ не бяха такива скръндзи, но да си от Черногледово е достатъчно за да предположиш, че на всички им е... е, черно. Баба ѝ беше категорично против да ѝ даде колби, НЕОБХОДИМИ билки, че дори и котелчето си за пътуване. А тя не пътуваше извън пределите на Черногледово, та само Дракула знае какъв ѝ бе проблемът...

В магазинчето цареше пълен хаос, като по добра традиция за жителите на Пъкъла, но поне Петуния си беше направила труда да надраска, донякъде, полезен ценоразпис. Русокосата го изгледа преценяващо, след което си измърмори нещо недоволно под носа. Е, комплект за начинаещи щеше да е, то беше ясно, колкото и... тъжно да звучеше. Но хей, самостоятелен живот и животи в опасност - все от някъде трябваше да започне. А и още нямаше клиенти, та тези претенции ѝ бяха излишни. Какво друго, обаче, щеше да ѝ е от полза? Имайки предвид накъде щеше да се запъти след това, щеше да е хубаво да си приготви нещо... полезно. Щеше да вземе и един комплект от стъклени колби и един за ритуали (последното по-скоро за глезотия). Е, беше заработила някакви парици на онзи злощастен бал, та поне нещо хубаво да излезе от цялата работа. "10 монети за начинаещия комплект, 5 за стъклениците и 5 за ритуалния...", - провери ценоразписа още веднъж, тъй като бързаше и не искаше да губи време в спор с Петуния, която дори не беше на тезгяха (все още), - "20 жълтици." Заключението беше тъжно, но, отново - все трябваше да започне от някъде. Сетне удари три пъти с кокалчето на показалеца си по дървената повърхност, проговаряйки на висок глас, при това без да вика:
- Искам да платя.
"Искам да платя?!" И таз добра, пък дано не чака много. Предвидливо бе оставила 20-тте монети пред себе си, а китната ѝ поръчка чинно се мъдреше до тях.

"В името на Луцифер, Мефистофел и проклетия Белфегор...", - Офелия подбели очи недоволно, прегръщайки покупките си и тръгна към изхода. Измърмори едно "Весел Вторник и на теб, тлъста пиявицо..." под нос. Нямаше представа как изглежда Петуния всъщност, нито пък дали беше тлъста, но не искаше да остане за да разбере. И без това бързаше, а едно проклятия никак нямаше да се отрази добре на кожата ѝ.

Билкарницата бе изпълнена с всякакви ухания на билки. Рафтове пълни с кристални шишенца с разноцветни течности, а от тавана висяха всевъзможни растения и кофички. „ Добър ден“ – каза Киел, след като не забеляза собственика на магазинчето наоколо. Поогледа се и намери това, за което бе дошъл „Взимам един комплект за подпалване.“ – продължи той и остави монетите на плота.
Оглеждайки бурканчетата на рафтовете, Киел се запъти към вратата.

Този път нямаше да губи време в приказки с Петуния, тъй като дългът я зовеше. Или по-скоро нуждата активно да продължи да се занимава с глупости?
След първото си посещение, горе-долу беше запомнила кое къде е, та се пресегна за един комплект колби и един с кесийки. Все още здраво стиснала книгата под лявата си подмишница, Офелия трескаво извади десетте монети и ги тропна на тезгяха.
- Комплект колби и кесийки за десет! На... касата са - викна на висок глас, колкото да надвика предполагаемия сериал, който другата гледаше и излезе точно толкова бързо, колкото бе влязла.

- 10 монети;
+ Комплект от 5 стъклени колби с тапи;
+ Комплект от 5 празни кесийки.

Със сравнително бодра крачка, вещицата прекрачи прага на билкарницата и се насочи към полицата с принадлежности за отвари. Решително награби комплекта за познавачи и моментално усети как задоволството се разля чак до мозъка на костите ѝ. Първият път, щом се бе мернала в тази постройка, се чувстваше крайно жалко, но явно желанието ѝ да прокопса самостоятелно ѝ се отплащаше!
- Взимам един комплект за познавачи! Парите са на тезгяха... отново - последната думичка я обели съвсем чуто, но нямаше намерение да се пазари с Петуния и да си съсипва хубавото настроение. Пусна придобивките в чантата, остави ѝ златните монети и се отправи към дома.

- 15 монети;
+ Комплект отвари за познавачи.

Вещицата съвсем безцеремонно нахлу в барачката, опитно нареди десет стъкленици в чантата си и точно толкова опитно хвърли десетте монети върху тезгяха. Дали Петуния си беше в стаичката, загледала тежката съдба на Демони Раза, или пък придремваше в сенките на магазина, щеше да остане мистерия.
- Десет колби за десет монети! - бързичко подвикна, - На масата... както винаги.
Изплатила дълга си досущ като един примерен гражданин и пробиващ предприемач, Офелия хукна към дома през глава. Да твори.

- 10 монети;
+ Комплект от 10 стъклени колби с тапи.