Омагьосаният водопад

Възраст : 27

Подгизналата перушина скоро щеше да накара крилете й да натежат, затова реши да прекрати полета си и да върне розовокосата си форма. Нямаше да е особено полезна, особено за себе си, ако се измори от сега и то на чужда територия. Атмосферата й се струваше все по-опияняваща, а хладната милувка успокояваше вечно бунтуващото й се съзнание. И макар й да звучеше позитивно, имаше чувството, че това спокойствие ще я успи и накара да се отпусне напълно. Но не това бе единствената причина да се върне на краката си - странните блещукания не й убегнаха. Приземи се в един от най-долните басейни, за да може след това лесно да се върне при Джем с един скок към равнината, където феята също шляпаше във вода. Стори й се, че момчето се опитваше да й извика нещо, но нямаше начин да го е чула, затова щом отново имаше човешко лице, просто му се усмихна. След това насочи погледа си към водата. Взираше се в кристалната течност и се опитваше да открие първоизточника на блещуканията. Протегна ръката си и докосна хладното дъно. Остави се на сетивата си. Надяваше се ако не е способна да види причината - то поне да успее да я докосне. И дай ~~боже~~ дяволе, да не бъде ухапана.

Admin

Любопитните животинки се стреснаха от опита на Джем да ги улови. Те съвсем не очакваха, че ходилата му са свързани с нещо над повърхността на водата и стрес размъти иначе чистите води на спокойното басейнче. По-голямата част от тях отплуваха надалеч, ала нямаше как да знаят, че тръгват право към ловките ръце на Ана в другото басейнче, която тъкмо беше потопила пръсти във водата.
Бързи, сплашени и готови да преодолеят всяко препятствие в името на оцеляването, те умело смушиха хлъзгавите си лъскави телца около ръцете ѝ, преди вампирката да е успяла да разбере какво се случва. Ако отвореше очи, щеше да види как слънчевата светлина прескача по люспестите им гръбчета и пръска дъгисто-весели багри по пейзажа наоколо.
Ала не всяко от водните същества имаше на своя страна късмет или скорострелна дарба. Далеко след първия пасаж избягали страхливци се тутнеше една голяма и уморена на вид шарена рибка. Или поне приличаше на рибка. Разсеяните води в басейните вече се бяха избистрили и Ана можеше да види създанието в цялата му шарена прелест. Идваше право към нея и се отдалечаваше от Джем, сякаш все още не особено наясно за текущата ситуация. В момента се намираше някъде по средата между двамата летуващи, и всеки от тях имаше равен шанс да го хване, стига да решеше.

// Който пише първи, може да има известна преднина.

Възраст : 23

Бъркането във водата доведе само до повече хаос. Малките чудати създания се разшаваха още повече, за да хване поне едно от тях му трябваше някаква стратегия. Не можеше просто да тръгне подир тях. Вода се се избистри и Джем забеляза шареното нещо плуващо в противоположна на него посока, където Ана също бъркаше във водата. Явно и двамата щяха да го играят на рибари. Трябваше му подобие на мрежа, за да улови таз странна риба. Най-близкото нещо, за което можеше да се сети бе левия си ръкав. Беше достатъчно дълъг да хване рибата в него. Първата му мисъл бе как можеше двамата да я уловят и да имат по-голям шанс. За негово съжаление, Ана нямаше как да го чуе дори да викаше с цялото си гърло. Шумът от водата нямаше магически да се изпари. Махна ръкава си и го разкъса. Внимателно се движеше бавно към нея, за да не я изплаши. Приближи се зад нея, хвана ръкава, който вече приличаше на малко перде.Зачака малко да види локацията ѝ по-добре и го хвърли върху водата като рибарска мрежа.

Възраст : 27

Липсата на ухапвания й дойде като позволение да приближи леко лицето си до водата и да проучи малките лъскави телца от близо. Светлината превръщаше всички тях в един не мащабен, но красив пейзаж, от който самата тя вече се чувстваше част. Желаеше да научи повече за тези създания на светлината, ала вниманието й бързо се премести от водата срещу нея, обратно към момчето. Каквото и да плуваше между тях, явно преди да попапдне в полезрението й, бе направило впечатление на Джем, защото докато Ада асимилира ситуацията, ръкавът на феята стремглаво бе полетял към водата. "С този замах най-много да остане с едно мокро парче неизползваем плат" - помисли си вампирката и се втурна да му помога. Ръцете й инстинктивно се преместиха по посока на плата, целейки да го хване в най-близките до нея краища и да го натисне надолу. Ако имаше късмет и бе достатъчно точна, с това си действие се надяваше да прикове шареното нещо в капан, поне за кратко. Все трябваше да им спечели достатъчно време да го хванат, ако трябва и с голи ръце. Не че рибоподобното й трябваше. Нито можеше да го изяде, нито имаше нужда от домашен любимец. Но пък наистина искаше да помогне на новия си познат. Кой знае, можеха да станат приятели, макар и тя рядко си намираше такива.

Admin

Ръкавът на Джем цопна върху водната повърхност, право върху бавното рибоче. То, от своя страна, сякаш се сепна и застина на място, което позволи на Ана да натисне плата върху него и да го застопори близо до дъното долу. Добре, че басейнът беше плитък защото бълбукането на издутия плат със сигурност щеше да я забави в потапянето. Но бързото мислене и работата в екип бяха спомогнали и на двама им да си подсигурят добър улов днес.
Е... не се знаеше доколко уловът наистина бе добър. Сякаш дезориентирана от тъмнината и предала се съвсем, рибата си стоеше кротко долу и просто чакаше Ана да я извади по някакъв начин и да ѝ подсигури вечен край. Със сигурност усещаше, че е дошъл. Не беше глупава риба, инстикти не ѝ липсваха - сякаш просто беше много, много по-бавна от останалите.
Ако Ана и Джем се опитаха да го преместят по някакъв начин, щяха да усетят колко ТЕЖЪК беше уловът им. Сякаш не водно създание, а камък дремеше под този бял ръкав във водата.
Дали сега не беше момента да се разберат помежду си кой ще го вземе, как ще си го разделят, и като цяло... как ще го извадят, без да го изпуснат? Имаха ли план изобщо?

Възраст : 23

Джем спокойно чакаше парцала, който до преди секунди бе част от тоалета му да падне върху водата. Когато това се случи забеляза, как Ана от другата страна се бе запътила право към него, сякаш знаеше какъв точно бе плана му, а какъв беше той всъщност? Джем не бе помислил какво ще прави след като хвърли ръкава си. Цял живот го караше на спонтанни решения и никога не си научаваше урока. Може би защото в повечето случай имаше мъничък късмет, като ръста му. Трябваше да действа бързо, за да не изпуснат "улова" си. Джем не искаше да нарани рибока по някакъв начин, все пак беше живо същество като тях двамата. Не можеше просто ей така да убие едно беззащитното животинче. За момента просто се затича, към тях и натисна ръкава от другата му страна. Сега вече бе моментът за хубав план, който хем да изкара рибата на суша за малко, за да я огледат по-хубаво, хем без да искат да не я убият. Погледна Ана с леко "разтревожен" поглед и на висок глас почна обяснението си
- Виждам, че следиш мисълта ми. Трябва ни план как да я изкараме за малко на сушата без да я убием.Поне за сега. Не знам дали няма да се окаже по-полезна мъртва отколкото жива, но за момента да не я нараняваме.Нека я омотаем в парцала ми и да се опитаме да я изкараме от тук. Ще стане лесно ако двамата с теб направим опит да набутаме плата под нея, като люлките от черга. Какво ще кажеш за идеята? - Дано плана му проработеше, защото не възнамеряваше да се прибере подгизнал със скъсани дрехи напразно. Нямаше да е чак толкова напразно. Ловеше шарени риби с момиче, което познаваше от няколко минути. Щеше да остане с един забавен спомен, за който можеха да си припомнят, ако се срещнеха пак. Девойката му се стори приятна компания. Колко ли пъти могат двама непознати да станат рибари за толкова кратко време. Джем можеше да си пада по "неговия тип" но не би отказал приятна женска компания. Най-много да ходят на лов за мъже заедно някой ден.

Възраст : 27

Ада нямаше ни най-малка представа какво се върти в главата на момчето по начало, но се надяваше той да води тази малка рибарска операция. Тя щеше да поеме юздите при все, че операцията спреше да бъде малка и по-скоро бе на живот и смърт, от колкото да засягаше потенциален обяд. А и честно казано, да ти дължат услуга си беше доста хубаво преимущество в определени ситуации. И нека не се лъжем, подбудите на създания като нея винаги бяха такива - нищо не идва безплатно, затова и нищо не даваш просто така. Добротата беше за светлите създания, тези в мрака играеха по други правила - със или без мир. Гледаше го право в очите още от преди да заговори, все пак очакваше нещо, трябваше да реагират бързо. Един дявол знае какво всъщност държаха под ръкава на Джем в момента. "...без да я убием... - добре, нямаш грижи хлапе. Жива или мъртва, все ми се струва, че ще е мъка да го вдигнем това нещо" - навиваше се наум девойката.Въпреки това го слушаше внимателно и се опитваше да калкулира колко време имат преди нещо да се обърка - платът да се скъса или водата да изтече, или пък ръцете й да й изиграят лоша шега и да го изпусне.
-Добре - поде спокойно, но надяваше достатъчно високо, че да я чуе - Ще броя до три, след което веднага трябва да прехвърлим плата под нея и да я вдигнем рязко, преди да е имала възможност да асимилира случващото се. После идва трудната част - погледна към пътя, който трябваше да изминат, за да се върнат там, където няма вода. - Трябва да се движим бързо и в синхрон. Ще тръгнем с ляв крак в страни и гледай къде стъпваш - изпусна въздишка и се запита как изобщо се бе докарала до това да вади някакв шарена риба с фея, която не може да лети все още дори. - Дано планът ти сработи, хлапе, едно...две... три.
След това замахна с ръце в опит да прокарат плата и да задействат механизма на идеята си.

Admin

Рибата поначало си беше тромава и бавна, а с новонастъпилата тъмнина стана и доста дезориентирана. За капак на всичко, двамата рибари новобранци действаха в синхрон и съществото просто нямаше шанс срещу обединените им сили. Това не значеше, обаче, че нямаше да мине без бой.
Джем и Ана ~~сенпай~~ успешно завъртяха набълбучения мокър плат и вдигнаха рибока след сигнала на ходещия захарен памук, както я наричаха наум някои всеизвестни познайници. Стресиран, объркан и извадил лош късмет точно в днешния ден, той запляска с опашка в опит да си тръгне, ала нямаше да стигне до никъде. Дуо "Рибен Кошмар" беше дошло за него днес, и минутите му бяха отброени. В синхрон го вдигнаха над водата и моментално усетиха тежестта на плата, насъбрал солидно количество вода в себе си. Добре, че беше пропусклив, защото същата тази вода започна да се стича полека-лека през него, та в крайна сметка в някогашния ръкав на Джем остана само един шишкав шарен шаран, който се замята с хъса на тийнейджърка на концерт.
Ако досега не го бяха забелязали, ръстовата разлика между Джем и Ана внезапно стана повече от очевидна. Единият държеше плата по-нагоре, другият го стискаше някъде на ниското и рибата сега подскачаше под наклон, нетърпелива да се върне обратно у дома. И на тримата им беше тежко. За Джем и Ана тежестта се изразяваше в неудобно хванатият ръкав и килограмите на шаранът; а за рибата... е, тя си имаше други тягосности в момента.
Колкото до тръгването настрани и успешното стигане до сушата, двамата трябваше да предвидят и колко хлъзгава беше подводната повърхност. С всеки рибочен подскок на ръцете им натежаваше все повече, краката им се хлъзгаха, рибата се мяташе, и ги пръскаше, и се мокреха, и се потяха, и им беше студено, но и горещо от целия труд; и подгизнали се подплисваха и подхлъзваха и престискваха със зачервени пръсти белия плат, от който като на трамплин рибокът сякаш се готвеше да се изстреля до Марс.

// Със следващите си постове всеки от вас да пусне по едно стандартно зарче (с четири). Трябват ви високи резултати.

Възраст : 23

Когато излезе от уютната си къщурка, Джем не предполагаше, че ще попадне в такава абсурдна ситуация. И как изобщо стигнаха до там, че да ностя тази тежка риба? Каква беше крайната полза от нея? Докато джапаха във водата, малката фея си задаваше куп въпроси. Въпроси на които дори Ана нямаше как да му отговори, затова не си правеше труда да я пита. Опитваше се да я следва, колкото можеше един дребосък да следва момиче две глави над него. Потта и водата се стичаха по цялото му тяло, зелената му татуирана ръка изглеждаше по-добре от всякога с цялата тази вода, която падаше върху нея. Феята правеше всякакви опити, за да се разсее от тежестта на рибата, но с всяка крачка и подхлъзване, Джем усещаше все повече, колко му е трудно да следва темпото на Ана и дългите и крака. Вече му се искаше да се прибере в дома си на топло, завит под меко одеяло с книга и чаша черен чай в ръцете си. Желанието му щеше да се реализира едва след като приключат с животинката тук. - С какво са те хранили, че тежиш толкова много- Джем се провикна към рибата, не се надяваше да получи отговор от нея. - Ана трябва ни друга техника за тази прелест която носим, иначе може да се пребием и да станем храна за рибите - младежът спря на едно място, ако вържеха двата края и съвсем я увият в ръкава, можеха да направят опит и да я метната на сушата. Което беше малко вероятно да проработи, рибата си тежеше. - Нищо, хрумна ми една идея но тя няма да се получи. Остана ни малко, нека поемем дъх и да видим дали ще я докараме до сушата.

Admin

The member 'Джем Моргенщерн' has done the following action : Зар

'Зар' :

Възраст : 27

Много от нещата, които й се случваха днес бяха нови за нея. Първо - да носи тежко, а не някой да го прави вместо особата й. Второ - да се поти. Трето - дългите й крака да се окажат проблем за някой мъж. Но можеше ли да вини милия Джем, та той беше колко - една, две глави под нея? Забави крачка дотолкова, доколкото да върви в ритъм, подходящ за него. А едновременно с това, приклекна леко, макар и да й създаваше известно неудобство да ходи като някоя хищна върколачка, дебнеща нещо за захапване, надявайки се така да изравни поне в известна степен нивото, на което се мъчеше горката риба. Умората обаче не правеше положението на Андрада по-лесно от това на улова.
-Чудя се - поде, правейки пауза, за да си поеме въздух, - колко лоша идея е - нова пауза, нова крачка, още въздух - просто да я засилим с последни сили и да я метнем на брега?
Ако Джем се съгласеше и уцелеха, щяха да имат награда и да си починат. А ако не успееха да я засилят достатъчно... Е, поне нямаше да се мъчат повече, та Ана и без това не можеше да яде от нея.
-Понеже аз помагам на теб - направо имаше чувството, че повече вода тече от нея, от колкото има във водопада, - решението е твое.

Admin

The member 'Ана фон Кайран' has done the following action : Зар

'Зар' :

Admin

И докато двамата новопознати крояха планове как да изкарат рибчо извън зоната му на комфорт, той продължаваше да се мята в опънатия ръкав. Ококорил очи, се въртеше ту настрани, ту по корем, а подтикнат от носачите си, падаше даже и по гръб. Едва ли цялата тази гимнастика беше полезна за един водолюбив тлъстьо, и устата му бавно започна да се отваря.
Въздух ли нямаше? Сигурно. Вече доста време го подмятаха на повърхността. Уплашен ли беше? Умиращ? Най-вероятно. По насоченото му към Джем лице преминаха редица разпознаваеми емоции, почти човешки в искреността си, а устата на рибчо продължаваше да се отваря все по-широко и по-широко.
Пред очите на Джем, някъде в дълбините на шаранената паст, нещо проблясна. Ала време за чуденки относно произхода му нямаше. Рибокът се... изкашля? Задави? Издаде хриптящ, необясним звук?
Във втрисащ спазъм последва още едно изкашляне и от широката паст на рибчо излетя нещо, удари се право в челото на Джем и го накара да изпусне ръкава от изненада. Феята се катурна във водата с малка кутийка в ръце - цялата налигавена, мръсна и покрита с вече смляна рибешка храна.
С този си напън да се изкашля, господин шаран излетя право назад и се лумна здравата в гърдите на Ана, почти събаряйки я на земята. Вече олекнал и надъхан да се прибере у дома, той видя у розовокоската противник, и се нахвърли върху нея с цялата си рибешка напаст. Пляскаше я по лицето, оттласкваше се от гръдта ѝ и я мокреше с миризливото си тяло. В ръцете си, неподготвената за това нападение вампирка все още стискаше вече увисналия от липсата на Джем ръкав.

Възраст : 27

Нямаше време да се замисли. Нито да се зарадва, че явно ценното нещо не беше самата риба и щяха да могат да я зарежат. Това би бил идеален развой на събитията, но уви. Нещата бяха далеч по-гадни. И лигави. И определено гнусни. Добре че поне краката й бяха достатъчно здрави та да се задържи на тях, вместо да се пльосне по задник. Последното нещо, което бе очаквала да подскача ентусиазирано върху гърдите й беше някаква миризлива напаст, ала явно доста непознати и неочаквани неща щяха да й се случат в този ден. Ако се бе опитала да я хване с голи ръце, най-вероятно тя щеше да се изхлузи, затова и трябваше да измисли нещо друго. И то бързо, освен ако не изгаряше от желание да продължава позорно да бъде наплясквана от един шаран. Щом той отново подскочи, девойката засили свободната си ръка в юмрук. Идеята й бе да се възползва от момента преди да я плесне отново, за да го бушонира. Надяваше, уцелвайки го, да успее да го избута, той да падне на камъните и по живо по здраво да намери хлъзгаво пътя си обратно към дома. След което щеше да прегледа ръкава и ако от него бе останало нещо сухо, да се позабърше малко. И накрая, щом всичко вече беше наред, щеше да подаде ръка на Джем, за да му помогне да излезе от водата и да разберат аджеба за какво беше цялата тая работа.

Възраст : 23

г-м Моргенщерн се видя в цяло приключение с тази странна риба, или по-скоро оръжие за масови плюнки. Момчето бе се спряло само за една картина, която сигурно вече на нищо не приличаше. ''О пресвети БигЖонг, с какво заслужих тези плюнки?'' - Феята се молеше на странното божество, за което само той знаеше. След като се свести малко от падането във водата, Джем забеляза, че не е го е ударила някаква мутирала плюнка, а кутия. Цялата покрита в много гнусни неща. След като се се измъкне от водата щеше да я отворят заедно с Ана. И докато гледаше подозрителната кутия малкия се сети, че Ана е там също. Повдиган глава, така че да види какво се случваше с нея. Гледката бе прелест, вампирката продължаваше борбата с чудатата животинка. Стана му толкова смешно от цялото приключение, че почна да се смее на глас. На феята му бе все тая дали е целия подгизнал, щеше да се прибере и изсуши.За миризмата обаче нишо не можеше да обещае. Сигурно щеше да си седи с вонято още седмица. Полегна си хубаво във водата, след цялото фиаско можеше да се изплакне малко.