Горските владения

Admin

Настоящата съпруга на Себастиан му се усмихна мило, докато сипваше две лъжици чай в топлата напитка.
-Заповядай, любов моя - каза нежно тя и остави чая пред него върху малката кръгла маса, която се намираше в кухнята. След това го целуна внимателно по челото и продължи - днес най-добре да си починеш. Все пак, вчера бе тежък ден на работа и сигурно си много изморен.
Да, Себастиан определено се чувстваше не на себе си. Повече объркан, отколкото изморен, но въпреки това, в главата му нахлуха спомени как вчера наистина бе тежък работен ден. Сякаш наистина се бе случило.
-Аз имам малко работа навън, но ще се върна до половин час. Изпий си чая и когато се прибера, може да правим нещо заедно.
С тези думи, жена му си сложи лятна шапка на главата, целуна Себастиан, който сега си спомняше, че всъщност бе Артър и излезе от дома им.
Ангелът имаше около 30 минути свободни занимания в къщата. Нещо обаче не му даваше мира, нещо проблесна в съзнанието му. Бегъл спомен проблесна в съзнанието му, че нещо се бе случило в съседната стая. Може би трябваше да я огледа старателно, дори и само, за да се успокои, че всичко бе наред.

Възраст : 27

Себастистан, постави чаят обратно на масата и се запъти към съседната стая тормозен от мислите си:

- Какво ти става Артър, защо се тревожиш, като че ли забравяш нещо, но какво и защо имам чувството, че ще разбера какво е ако влезна в съседната стая. - мислеше си той докато вървеше натам. Няколко пъти премина през спомените от детсвото си, и се опита да си спомни как се беше запознал с любимата си. Въпреки тези терзания, той още вървеше с бърза крачка към стаята.

Admin

Припряното крачене на Себ... Артър, определено беше Артър, всъщност си беше съвсем спокойно и равномерно стъпване. Движеше се към стаята така, сякаш го правеше всяка сутрин. Краката му сами знаеха пътя, а мислите му, макар и хаотични, не бяха далеч от това място. Всъщност бяха насочени към съпругата му, която винаги му правеше чай, изпращаше го на работа и го посрещаше вечер. Винаги усмихната, винаги нежна и винаги така красива. Като було над съзнанието му, може би така се усещаше този един цял живот, но това беше преди миг. Топлината и сладостта на чая бяха сгрели не само тялото, но и съзнанието му. И булото вече не беше було, а чиста реалност. Стаята си беше неговата стая и всичко в нея си беше на свето си място. Поне на първо четене. Ако Себастин се разходеше из нея, щеше да забележи, че нещо в пода не е такова каквото го помни. Съвършенството на всичко не можеше да не се забележи, но още по-ясно ставаше, когато то бе нарушено. Една счупена чаша би била толкова очевадна, колкото и надраскана дъска на пода. Та всички чаши тук си бяха здрави, но беше ли всяка частичка от пода все така идеално лъсната? Не. И Артър, не Себастиан, нямаше спомен да е проявявал немарливост и да е нарушавал красотата на това място с действията си. Но дали Себастиан, не Артър, имаше спомен да е направил нещо? Жалко, че него го нямаше да ни каже. Но пък може би Артър, щеше да открие къде аджеба се е дянал някой, който по негов спомен никога не е съществувал...

Възраст : 27

Себастиан, така де Артър се учуди на думите, с които любимата му замалко да го нарече, те го накараха да се учуди какво се случваше, но мислите му бяха твърде объркани. Виждайки следата по пода той си каза:

- Хмм, странно възможно ли е да е станало нещо докато не съм бил вкъщи? - казвайки това той се наведе да огледа дъската. Изведнъж в главата му преблесна видение как държи оръжие и пред него се е изправило дете което се опитва да защити някой. Студена пот обля ангелът. Той изпита силно притеснение и после усети друго, изведнъж как му се доядоха сладкиш който бе ял от някъде но не можеше да се сети къде. Ангелът се хвана с една ръка за главата, но все пак продължи да оглежда пода и цялата стая за улики. Нещо не бе наред в главата му.

Admin

Видение ли? Никакво видение не се бе вяснало в съзнанието на Артър. А и беше невъзможно да го облее студена пот. Стаята не бе чак толкова гореща, че и нормална пот да го облива. Може би нещо го беше втресло от чая. Силно възможно, имайки предвид, че определено го бе отпуснал повече от обикновен чай. Ама направо като омагьосан. Или пък просто си беше въобразил някакви неща. Преумора звучи достоверно. Все пак работеше, нали така? И вчерашния работен ден е бил тежък, до колкото си спомняше. Или просто жена му му бе казала това? Хм.
А защо пък не мигрена? Силно възможно е да страда от такава. Затова и така рязко се бе хванал за главата - инстинкт. Но определено тази болка не бе на място в иначе съвършения щастлив свят, в който живееше. Оглеждайки се наоколо обаче, момчето не видя нищо нередно освен прословутата надраскана в пода дъска. Сякаш някой го бе направил умишлено. Определено не приличаше на инцидент от местенето на някоя мебел. Всичко друго си беше наред и въпреки това погледът му отново и отново се връщаше върху това бодящо очите несъвършенство.

Възраст : 27

- Това ми бърка твърде много в здравето. - каза си Артър. Трябва да го поправя или поне да се опитам. Но ще ми трябват инструменти. Така имахме ли такива в къщи. - замисли се ангелът. След което пое да огледа из дома дали щеше да ги намери или ще помете цялото място в търсенето си. Мъжът беше решен да претърси първо стаята, в която се намираше за тях, и след това по този начин да се придвижи към всяка следваща в къщата докато не разбере къде се намираха инструментите му или дали имаше такива, защото в момента не се сещаше.

По цялото време ангелът се чудеше какво е станало за да се получи тази драскотина по пода. Но не се сещаше да е допускал някоя грешка, да не би любимата му да е направила нещо? Не твърде много се замисляше върху всички тези детайли, че имаше шанс да изпусне нещо пред очите му.