Никой не знаеше какво се крие зад грамадната черна врата на кабинета на Дракула. Защото никой не смееше да влезе там. Често обаче под прага пропълзяваше звука на изключително тежък метъл, който започваше тихо в понеделник сутрин и до петък вечер целият дворец разбираше, че господин Дракула е готов да посрещне уикенда подобаващо.
Тук обикновено никой не идваше по собствено желание.
Винаги се идваше с покана.
И никога не беше за добро.